"BG Север" - брой 10 (18 - 24 март 2011 г.)

 

ДЕСТИНАЦИИ


 

Брюксел - градът на противоположностите

 

"Стъкленият ЕС" и историята рязко контрастират на света на исляма

 

Центърът на Брюксел може да бъде обходен пеша за няколко часаРалица ПЕТРОВА

Брюксел - град на противоположностите. Два свята в един. Студените конструкции от стъкло и метал на сградите, в които са разположени основните институции на Европейския съюз, рязко контрастират на един друг свят - този на исляма, преселил се тук, сякаш за да напомня на Европа за мизерията в една друга част на света. Така изглежда столицата на Белгия, столицата на Европа, в очите на един обикновен турист, чиято посетителска група разполага с не повече от ден, за да се докосне до живота тук.

Според легендата Брюксел се е зародил около малък параклис, построен от свещеника Св. Горик през VI век. През 979 г. обаче е построена първата крепост и това е моментът, който се смята за начало на града. След това селището се разраства и става център на търговията. До XII век населението достига 30 000 души, а градът става известен със занаятите си. Заобикалящите блата са изсушени и на тяхно място е построен дългият 17,5 мили канал Willebroek.

Много международни владетели са оставили свой отпечатък върху града, като например къщата на Хабсбургите. Френският крал Луи XIV разрушил голяма част от града по време на атаката през 1695 г. След войните на Наполеон идеята за независимост се разпространила из Белгия. През 1831 г. Леополд I е коронован за крал, а Брюксел е обявен за столица. Градът е официално двуезичен - с френски и холандски, като е домакин както на Европейския съюз, така и на НАТО. Затова третият най-разпространен език е английският.

Селището е удивителна смесица от история с малките си улички и уютни кафенета и модерна Европа с институциите на ЕС и десетките хиляди служители.

Огромен шоколадов Мики МаусБрюксел е седалище на множество международни организации. Тук са разположени главните институции на Европейския съюз - Европейската комисия, Съветът на Европа, Европейският парламент (пленарните заседания се провеждат в Страсбург) и щабквартирите на НАТО и на Западноевропейския съюз.

Безпорно сградата на Европейския парламент е първото нещо, от което започва разходката из Брюксел. Огромна, стъклена, студена - вътре попадаш в един коренно различен свят. Оприличавана на космодрум, "матрица", в нея са разположени стотици Пикльото чака следващата си премянаканцеларии, а за всяко работно място се води ожесточена борба заради големите преимущества. Веднага обаче те грабва онова непрекъснато движение по заплетените коридори, онзи дух на работна атмосфера, който цари навсякъде - във всички зали се провеждат оживени дискусии, по всеки коридор, зад всеки ъгъл... Приятно е да станеш част от работното ежедневие на ЕП. Да надникнеш в огромната пленарна зала. Да седнеш в едно от амфитеатрално разположените места в конферентна зала, да сложиш слушалките и да слушаш дискусията на собствения си език...

Малко прекалени на пръв поглед ти се струват мерките за сигурност - скенер и проверка при всяко влизане в сградата на ЕП. Сваляш дрехите дори при влизането в стола за посетители на Европарламента. Но може би с право, тъй като само преди седмици въоръжени нападатели са обрали сейфа на пощенския клон на Белгийските пощи в сградата на ЕП, а миналото лято е бил задигнат оборотът на стола.

За посещението ни в Брюксел в началото на март сме уцелили хубаво време.В това ни убеждават местните. Осемте градуса, които показва термометърът, обаче изобщо не се усещат предвид студения вятър. Но слънчице и чисто небе били голяма рядкост по това време на годината.

Европейският парламент впечатлява с мащабите си, сн. авторътСлед ЕП посетителската ни група тръгва да разгледа основните забележителности на Брюксел. Тук за няколко часа спокойно можеш да обиколиш пеша центъра на града. Първоначално е доста непривично да спираш на светофари на всяка малка уличка, но постепенно свикваш. Повечето институционални сгради, дворци, статуи, паркове, катедрали са в района на централната ж. п. гара (намира се под земята, а стъклен купол на "повърхността" позволява да я зърнеш ). Старият град, който задължително трябва да разгледаме, Пикльото, както и магазинчетата за шоколад и брюкселска дантела са само на една крачка разстояние. Отправяме се натам.

По пътя обаче минаваме покрай Кралския дворец. Това е официалната резиденция на краля на белгийците и център на националната столица Брюксел. В двореца кралят упражнява своите изключителни права като глава на страната. Освен кабинетът му, както и този на кралицата, там се помещават гранд маршалът на съда, началникът на кабинета на краля, началникът на кралската войска и градският наместник.

Дворецът е разположен в предната част на парка "Брюксел". От другата страна на парка, точно срещу кралския дворец, се намира Белгийският Старият град впечатлява с архитектурата сифедерален парламент. Тези две сгради, разположени една срещу друга, символизират управленската система на Белгия - конституционната монархия.

Големият площад (Grand Place) е един от символите на града. Размерите му са 68 на 110 м, а той е част от историческото наследство на ЮНЕСКО. Площадът е заобиколен от общински здания, впечатляващи със средновековната си архитектура. Когато Брюксел става столица на новата държава през XIX век, сградите са разрушени, но Големият площад и няколко съседни улици за щастие запазват първоначалния си облик. Първата сграда, която се забелязва при влизане на Големия площад, е поразителното готическо кметство (Town Hall), което датира от XIII век. Красивата му фасада завършва на върха с архангел Св. Михаил. Забележителност за туристите е и златната гъска на една от средновековните сгради, където Карл Маркс е живял и е завършил своя труд "Капиталът".

На всеки две години на площада през август се нарежда голям килим от цветя за няколко дни. Милион цветни бегонии се разполагат по определен начин. Килимът покрива площ от 1 800 кв. м. Първият цветен килим е направен през 1971 г., като традицията се е запазила и до днес.

Спускаме се по криволичещите средновековни улички в посока към Пикаещото момче. По пътя обаче сме изкушени от многобройните магазинчета за шоколад. От витрините те гледат примамващо огромни шоколадови водопади, Микимаусовци и Пикльовци... И многобройни "промоции" за туристите... Тук можеш да влезеш, да опиташ от какаовите изкушения, без да си задължен да купиш. Уличките предлагат и куп други сладки "примамки". Да дойдеш в Брюксел и да не хапнеш гофрета, полята с школад или ванилов крем, си е направо престъпление. Както и да не опиташ от облените с шоколад ягоди на пръчка...

Всъщност шоколадът е нещото, заради което наистина си заслужава да посетиш белгийската столица.

Пред малките магазинчета внимание привличат и традиционните улични професионалисти - на пръв поглед трудно схващаш, че това са живи хора. Уеднаквяването им със скулптура е поразително. И въпреки че не разрешават да се снимат, докато махнат с ръка и фотото вече е факт.

Стигаме и до Пикльото, Пикаещото момче, Манекен пис или малкия Жулиен - всеки избира как да го нарече. Популярният символ на Брюксел представлява малък фонтан със скулптура на голо малко момче, което "пишка" в басейна на фонтана. Дизайнът му е творение на Франсоа Дюкенуа, а на мястото, където се намира сега, е поставен през 1618 г. Няколко пъти в седмицата малкият Жулиен се облича в дрехи по определен график, символизиращи националностите на държавите-членки на ЕС. Имаме изключителния шанс да се спрем пред Пикльото, точно когато определената за тази цел жена го съблича. И да си направим снимки както с облечения, така и с голия Жулиен.

Освен шоколадови работилнички и магазинчета за сувенири, в старата централна част на града има и няколко ресторантьорски улици. От единия до другия им край са разположени заведения за хранене, които през топлите сезони са изнесли масите си и улиците заприличват на една безкрайна закусвалня. Викачи подканят туристите да "заповядат при тях". Всичко малко напомня стария Созопол.

Но красотата вечер е неописуема. Неоновите светлини те грабват и придават неподражаемо очарование на мястото.

Вечеряхме в едно от ресторанчетата, което изглежда доста... кичозно. Наред с различните по големина и форми тигани по тавана се мъдреха разноцветни стъклени абажури, контрастиращи на украшенията по стените. Сервитьорът арабин внасяше допълнителен колорит. Почти всички "капанчета" в района изглеждаха по подобен начин. Поне отвън.

Заради разполагането в Брюксел на учреждения на Европейския съюз, НАТО и други международни организации, повече от една четвърт от населението (27,1%) на града са чужденци. По улиците се разхождат чернокожи, цели орди от ислямски преселници, китайци щъкат в заведения, офиси и магазини...

За алъш-вериш туристите в Брюксел има и местна версия на Капалъ чарши, която се нарича Agora и започва от единия ъгъл на централния площад. Вътре едва ли може да се намери качествена стока, но спокойно всеки, ако знае език, може да се попазари. На средата на улицата цветнокожи жени са опънали басмени чаршафи с детски играчки и всякавки кичозни джунджурии. И тук не са изключение просещите жени с деца на ръце. Срещат се на всеки трети ъгъл.

Това, което прави неприятно впечатление в белгийската столица, е недотам перфектната чистота. Поради забраната за тютюнопушене на обществени места, в институции, заведения, магазини, офиси и т. н., по улиците е пълно с фасове. Изобщо не е рядкост да срещнеш пушещ в движение мъж или жена. Особено пред ресторантите и нощните заведения вечер се появяват купчинки от угарки. Типичният брюкселски вятър не е благосклонен и към останалите боклуци - особено в тъмната част на денонощието. Тогава централната част на града

се превръща в своеобразно сметище.

Вятърът разнася на всички страни найлоните и кашоните, струпани пред магазините в очакване на боклукчийските коли.

Все пак очаровани от феерията на брюкселската дантела, засладени за дълго с невероятния шоколад и изпълнени с куп положителни емоции, напускаме Стария град. Галим за довиждане позлатената статуя на светеца до централния площад. Казват, че направиш ли това, отново се връщаш в Брюксел. Дано следващия път да ни остане време и за други местни атракции, които не успяхме да посетим - Атомуимът, Юбел парк, Белгийският кралски музей на изящните изкуства и много, много други. И да поседнем в някое заведение на чаша черешова бира...

 

върни се в НАЧАЛО