"BG Север" - брой 10 (18 - 24 март 2011 г.)

 

АРТСЕДМИЦА


 

 

Минчо Минчев гостува с юбилейния си концерт и на плевенска сцена

 

Събитието се проведе под патронажа на народния представител Румен Петков

 

Цигуларят със Софийски солисти по време на концерта в Плевен, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

След националното турне миналата година, плевенчани също имаха възможност да гледат юбилейния концерт "Бележитите българи", посветен на 60-ата годишнина на проф. Минчо Минчев. Концертът се състоя в залата на читалище "Съгласие 1869", която се оказа тясна да побере всички желаещи да се насладят на майсторството на световноизвестния цигулар. Десетки бяха правостоящите зрители в салона, много почитатели на класическата музика останаха навън. Минчо Минчев изсвири произведения на Моцарт заедно с цигуларката Ива Милетич и Камерен ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров.

От началото на годината това е най-значимото културно събитие за града ни, категоричен бе народният представител Румен Петков, под чийто патронаж се проведе концертът. "За съжаление през миналата година, която беше юбилейна за най-големия цигулар на България, Плевенска община го подмина, но съм щастлив, че нашата покана беше приета и имаме възможност да се насладим на невероятната цигулка на Минчо Минчев, защото това са неща, които нямат възраст. Той заслужава нашето възхищение и уважение, но и нашата плевенска публика заслужава да го види за пореден път", каза още Румен Петков, който нееднократно е бил инициатор за значими културни прояви в Плевен.

След тези концерти съм обнадежден, защото виждам, че в българина - и то в различни поколения, е съхранена чувствителност към европейската класика, изключителна признателност към изкуството на изпълнителя, в случая на Минчо Минчев, сподели диригентът на Софийски солисти Пламен Джуров. Относно състоянието на музикалната култура в момента музикантът, който беше съветник на министъра на културата в предишното правителство, заяви: "Ако трябва да се изразя най-меко, това е един непознат експеримент в българската култура, чийто резултат вече е налице и той не е много бляскав. Ако трябва да се изразя по-твърдо - в момент, в който България по много признаци е съставна част от ЕС, в областта на културата тя се отдалечава стремглаво. Защото музиката, която ние правим, е продължение на делото на нашите учители и предци. 100 години те се опитват да разпространят тази музика и да привлекат привърженици, а сега нашият т. нар. елит се отнася ако не враждебно, то най-малкото с изключителна небрежност към проблемите на класическата музика", коментира Пламен Джуров.

 

 

Минчо Минчев:

 

Културата се унищожава от хора, които нямат нищо общо с нея

 

- Г-н Минчев, защо решихте да направите този концерт?

- Поводът за всички е ясен - остарявам прогресивно, на десетилетия. Същността е едно турне, което се премести и в 2011 г., а това, че завършва в Плевен, е страшно хубаво за мен. За пореден път съм в тази зала, начинът, по който те посрещат, начинът, по който те аплодират... Мисля, че това е взаимност - защото аз се опитвам да представя музиката така, че да въздейства на хората. Начинът, по който те реагират, ми дава основание да смятам, че все още мога. И се получава нещо, което остава в моята съкровищница от спомени, надявам се и в публиката.

- Правите ли си равносметка?

- Моят баща преди да почине ми беше казал, че човек накрая трябва да си прави равносметка. Аз искам да доставям радост и съм щастлив, когато го правя. Мисля, че сме на тази земя, за да вършим добри неща, да ги вършим безкористно с цялата си любов и с цялото си уважение към себеподобните.

- Качил сте се на сцената още 9-годишен. Кой ви насочи към цигулката?

- Това беше автогол. Моят баща, който беше лекар, свиреше много добре на цигулка и аз съм тръгнал още много малък да го имитирам с всичко, което ми е попадало в ръцете. Това е дало повод на дядо ми да ми направи първата цигулка, която получавам за втория си рожден ден. Тя беше една реликва, която се пазеше в къщи, но я откраднаха от тавана ми. Аз още тогава съм казал, че ще свиря на цигулка, и не съм спрял.

- Виждате ли в младото поколение изпълнители, които следват вашия път и биха могли толкова дълго да се задържат на сцената?

- Аз съм наследник на това, което е направил Саша Попов, Васко Арабаджиев, Васил Черняев, не искам да изброявам всички. Тази основа като музикално образование, като обща култура, като ерудиция във всеки един от нас, мисля че беше онзи двигател, който ни изстреля по-нагоре. След нас дойдоха хора като Мила Георгиева, Светлин Русев, които стъпиха върху това, върху което ние бяхме стъпили. Те разгърнаха онова, което ние постлахме. Казал съм, че в класа ми ще има поне по един българин, а те винаги са по няколко - това е нещото, което ме радва. Защото ги виждаш реализирани и осъществени. А не да пилеем мозъците си - хората, които могат да изградят една нова България. Видяхме каква реформа направихме, видяхме докъде стигнахме, всеки ще си изтупа ръчичките от нечистотията, която е натрупал, и ще каже: ми така стана. Мен ако нещо ме боли, то е за това, че съм съвременник на едно унищожаване на култура от хора, които нямат нищо общо с нея. Казвам го категорично на моята 60-а годишнина, защото ме боли.

- Кое произведение ви се иска да изсвирите?

- Винаги има нещо, което искаш да опиташ, да изпиташ, да пресъздадеш, да го изживееш, да го направиш съпричастно към една публика, която може би не го познава.

- Ако не бяхте станал музикант, какво щяхте да правите?

- Щях да го правя така, както моя баща ме е учил - може да си метач, може патките да пасеш, но трябва да го правиш по възможно най-добрия начин, за да си доволен.

- Футболът е ваша страст. Съжалявате ли, че не се занимавате със спорт?

- Отдавна не. Това са детски страсти и увлечения. Всяко дете се фокусира върху нещо, което му е приятно, но с течение на времето вижда, че това не е за него. Остана любовта ми към спорта въобще.

 

 

Илко Иларионов с авторски спектакъл

 

След 20 г. отсъствие директорът на Драмата пак ще излезе на сцена, сн. авторътМиа ХРИСТОВА

Навръх Първа пролет и в навечерието на Международния ден на театъра плевенската Драма ще поднесе на зрителите си едно по-различно представление. В напълно авторския спектакъл "Преброяване на спомените" директорът на ДКТ "Иван Радоев" Илко Иларионов ще се изяви като автор на стиховете, актьор и режисьор. До него на сцената ще застане Асен Антонов, който ще му партнира в музикалната част от представлението.

Това е много голямо предизвикателство за мен, защото повече от 20 години не съм се качвал на сцената като актьор, сподели Иларионов, който е бил в състава на плевенската трупа от 1978 г. до 1991 г. Наизуст в продължение на близо час и половина той ще рецитира пред публика свои творби, писани през последните 30 години. Разнообразието ще бъде и откъм жанр, и откъм тематика - гражданска поезия, интимна лирика, шеговити оди и поеми, сатирични оди. Материалът е огромен - около 500 куплета, и ме засипва като лавина, признава авторът. Заглавия не издава, но разкрива, че някои от произведенията са неща познати, близки и свързани с хора, които познаваме, а други вече са имали своята среща с публиката по различни поводи. "Надявам се това, което идва от сцената, наистина да влезе в сърцата и душите на всички. Преди всичко аз съм актьор и искам да кажа и покажа нещо с този спектакъл - все още не съм забравил това, което мога", каза още Иларионов. И подчерта, че това е единствената продукция на плевенския театър, в която не са вложени никакви средства, а вече има своите приходи от продадени билети. И обеща, че при засилен зрителски интерес ще бъде представена не само веднъж.

 

 

 

 

Наследството оживява във фотографиите на Божинов

 

Авторът на фотографиите в проекта Живо наследство, сн. авторътВиктория АЛЕКСАНДРОВА

В ХГ "Илия Бешков" беше открита фотоизложбата "Живо наследство" по едноименния проект на фондация "Работилница за граждански инициативи" (ФРГИ). Експозицията беше представена от Илияна Николова - изпълнителен директор на фондацията.

29-те фотографии улавят различни моменти от осъществяването на местните инициативи по програмата. Бях изправен пред предизвикателството на фолклорната снимка - нещо, което много често срещаме, но трябваше да го има, каза при откриването авторът Антоан Божинов. Всеки един от подкрепените проекти интерпретира по различен начин фолклора и оживява специфични за отделни региони на страната ритуали, празници, предмети от бита, игри или символи, изграждали ежедневието на някогашните българи. "На практика моята задача беше хем да говорим за фолклор, за традиция, хем да направя снимки, които да са гледаеми и да не са клишета. Винаги съм се опитвал да излизам от стереотипите. Имаше моменти, в които това доста трудно се случи. Но заедно с това се натрупа едно богатствo от познанства, контакти с хората, с които се срещнахме", сподели още фотографът. Антоан Божинов използва поводът да покани присъстващите на Седмото биенале "Фодар", което ще се открие в края на април в ХГ "Илия Бешков". До момента са получени 1 300 фотографии на 140 автори от 27 страни.

 

 

 

 

 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

"Vita Brevis"

Юстайн Гордер

Това е една история за любов. За любовта между мъжа и жената. За любовта към Бог. За любовта на майката към единственото й дете. Това е една драматична история за душевни конфликти, за вяра и съмнения, за плътска любов и въздържание, за обич и саможертва.

Според Юстайн Гордер това е писмо, всъщност препис от края на XVII век, направен в Аржентина, на послание, написано на един дъх от пренебрегната любовница до един от бащите на християнската църква. Намерено в старинна дървена кутия, то представлявало стар, много стар ръкопис на латински със странно посвещение. Флория поздравлявала Аврелий Августин, епископ на Хипон (Августин Блажени, живял през IV - V век). Независимо от този скок през столетията, страстите и болката на Флория звучат съвременно . Защото и споделената, и отхвърлената любов са еднакво разтърсващи и неподвластни на времето.

 

"Епидемия в Рая"

Zотов

Зловещ престъпник успя да извърши немислимото, като уби известни обитатели на Ада. Може да е невероятно, но не е невъзможно. Сега заплаха грози и Рая... Ала Раят не е такъв, какъвто го рекламират!

Малко население, много правила, бюрокрацията процъфтява, а обитателите си умират от скука. Не! Всъщност те вече са умрели...

Но ангелите започват да изчезват без следa, оставяйки след себе си само шепа пера... Временно управляващият небесните селения архангел Гавраил е в паника, а в Рая полиция няма. Той е принуден да свие криле и да помоли за съдействие Ада. Единственият, който има опит в предотвратяването на апокалиптични проблеми, е Калашников...

 

върни се в НАЧАЛО