"BG Север" - брой 10 (18-24 март 2011 г.)

 

СОЦИАЛНО


 

 

Ученик от ОУ В. Левски представя региона на национално състезание

 

Митко е изключително дете, с много качества, твърдят педагозите

 

Митко с майка си (вляво) и класната си ръководителка Богомила Милчева, сн. авторътРалица ПЕТРОВА

Броени дни делят третокласника от ОУ "Васил Левски" Митко Русанов от участието му в националното интердисциплинарно състезание "Знам и мога" за ученици от III клас, което ще се проведе на 26 март 2011 г. Митко спечели безапелационно областния кръг, като се справи отлично с писмената самостоятелна работа. Той и всички участници в надпреварата трябваше да решат 12 задачи от разнообразни области на познанието, включително екологично и здравно образование, защита от бедствия и аварии в критични ситуации, безопасност на движението. Сега ученикът ще представи Плевенски регион, като ще мери сили със свои връстници от цяла България. Митко е голям та-лант и във футбола

Победата на Митко идва като подарък за рожденния му ден - 8 март. "Почувствах се много приятно, след като спечелих областното състезание. Искам и на националното да се справя и да спечеля. Ще се стремя към първото място", категоричен е малчуганът. Споделя, че е бил награден лично от експерта по начално образование в РИО Елисавета Сергеева.

Митко е изключително дете с много качества, категорични са педагозите. Упорит, борбен и уверен във възможности си, още от I клас той започва да печели грамоти и награди от математически надпревари, както и от националните състезания на Сдружението на българските начални учители (СБНУ), които се провеждат във всички основни учебни дисциплини. През 2009 г. той печели III място на Великденското математическо състезание на Съюза на българските математици (СБМ), същата година става първи на националния кръг на надпреварата на СБНУ. През 2010 г. отлично се представя и е награден с грамота на математическото състезание "Европейско кенгуру". Доказателство за това, че освен всичко друго Митко и рисува изключително, е III място от конкурса за рисунка "Васил Левски". Третокласникът участва и в музикална група "Звънче" към ОУ "Васил Левски".

И въпреки че любимият му предмет е математиката, Митко иска като порасне да стане футболист. А уменията му в този спорт също са впечатляващи. От две години ходи на тренировки, сега е в подготвителната група на ФК "Плевен Атлетик 2004 г.". На проведения през декември 2010 г. турнир за купата на община Плевен именно той влиза в ролята на голмайстор за училищния отбор.

"Всичко е в резултат на общите усилия на г-жа Богомила Милчева - класен ръководител, на всички. Митака дава всичко от себе си. Вкъщи ние също помагаме, но той си е амбициозно дете. Играе му се, рита му се, но има и по-важни неща", казва майката на Митко Миглена Русанова, която е член и на училищното настоятелство. Искрено се надявам да продължава в същия дух - да е упорит в това, което прави, да следва целите си, продължава тя. Майката е категорична, че Митко не стои само над книгите, въпреки че сега доста сериозно се подготвя за националното състезание, а има време и да ходи на тренировки, и да рита с приятели пред блока.

"Митко каза, че му е любима математиката, но той всъщност е добър по всички предмети. Разбира нещата от първия път, слуша внимателно. Сериозно се отнася към всички задачи, които му се поставят, и то не само за училище. Аз му казвам, че е войник, че е боец. Той има кураж, смел е, уверен е във възможностите си, което е много важно", казва класната на Митко Богомила Милчева.

"През годините ние се опитваме да запазваме позицията си - да не отстъпваме назад. И сега, като имаме такива постижения, всички трябва да са наясно с това и да се съобразяват с нас", категорична е директорката на ОУ "Васил Левски" Таня Тонева.

 

 

Скритата безработица нараства застрашително

 

Поля ТОМОВА

От началото на 2011 г. безработните в Плевен се увеличават, сочат официалните данни. Най-много са хората без работа на активна възраст - от 30 до 50 г. 46 на сто от останалите без препитание са без никаква специалност. Според данните на бюрото по труда, в общината близо 8 процента от населението е без препитание. Данните обаче не показват пълната степен на безработицата, категорични са запознати. Скритата безработица в региона расте тревожно и не е описана в официалните статистики. Стотици жители на Плевен и общината, останали без работа, не търсят правата си в бюрото по труда. Едни - заради липсата на най-малка надежда, че държавата ще им намери работа. Други - поради факта, че имат доходи от спестявания или от рента. Има и трета категория - такива, които открито признават, че изпитват не друго, а срам. Срам от това, че си останал на улицата, без доходи и без реализация. Такъв е случаят с 46-годишен мъж от Плевен, който пожела да не бъде съобщавано името му. Дълги години е работил в промишлеността, признават го както колегите, така и началниците му. Преди година и половина обаче изведнъж се оказва сред съкратените. "Кризата удари сериозно специално нашия бранш. Първо орязаха бонусите, след това заплатите, накрая се премина и към съкращения", обяснява мъжът. Той обаче така и не отишъл в бюрото по труда. "Не отидох първо, защото те няма да ми намерят работа. Е, веднъж ходих и се наредих на една опашка, но по-унизен не съм се чувствал през живота си. Повече не стъпих", обяснява плевенчанинът. Той е категоричен, че в неговото положение са много хора. "Безработните са много повече от това, което се казва от държавата, просто никой няма сметка да каже истината", категоричен е мъжът.

Още по-трагично е положението в селата, казва той. Откакто е без работа, често отскача до селото си, близо до Плевен. Казва, че там безработните са сигурно 80% от хората на активна възраст. Сега плевенчанинът е решил да поеме към чужбина, където с професията си може да изкарва добри пари. Казва, че заедно с него са готови да заминат още неколцина добри в занаята си професионалисти. "Заминават младите, за да учат в чужбина и да работят там. Заминаваме ние, дето имаме занаят... Никой няма да остане тук", категоричен е мъжът.

 

 

В плевенските села умират повече хора и се раждат по-малко бебета

 

По пътищата към селата в Плевенско рядко минава автомобил или човек, сн. авторътИнна СТЕФАНОВА

Селата в Плевенско обезлюдяват. Това е само част от тревожния демографски процес, който от десетина години протича в региона. Като цяло демографската картина в Плевен е твърде неблагоприятна въпреки някои положителни процеси. Това сочат изводите от анализ на Регионалната здравна инспекция, направен тази година, но визиращ здравно-демографските показатели на населението в Плевенска област през 2009-а. Според анализираните данни населението в област Плевен в края на 2009 г. наброява 290 589 човека и е 3,84% от населението на България. Запазва се тенденцията то да намалява, като в сравнение с 2008 г. в Плевенско хората са с 3 688 по-малко.

В община Плевен е съсредоточено 47,52% от населението на областта. В градовете на област Плевен живеят 190 481 души - 65,55%, а в селата 100 108 или 34,45% от общия брой население. Спрямо предходната година се запазва делът на населението, живеещо в градовете.

Най-засегнати от високата смъртност са селата - коефициентът на обща смъртност там е 20,1 на хиляда, а в градовете е 11,9 на хиляда. В селата има и по-ниска раждаемост. През 2009 г. в градовете тя е била 11,2 на хиляда, а в селата - 9,3 на хиляда. Може да се твърди, че населението в селата намалява много по-бързо, отколкото това в градовете. Както показват и последните проучвания, българското село като цяло се обезлюдява. Неблагоприятните тенденции в плевенските села не правят изключение. Тях специалистите обясняват с два фактора. Първият е свързан с естествения прираст - колко души се раждат и колко умират. Вторият се определя като механичен прираст - колко влизат и колко излизат от плевенското село, от областта, от страната. Най-сериозна е ситуацията с естествения прираст. В плевенските села умират повече хора и се раждат по-малко деца. Най-висок естествен прираст - -3,42%о, има община Плевен, а най-нисък - -19,60%о - община Искър. За селата показателят е -13,13%о, а за градовете е -5,53%о.

В тукашните малки населени места от десетина години има и механично намаляване на населението. Много нашенци отиват да живеят в градовете, там остават и децата им. В плевенските села не остана поминък, коментират специалистите. Това е причината хората да ги напуснат, за да подхванат градски професии.

Единият от факторите, спомагащ за ниския естествен прираст, е ниската раждаемост. През 2009 г. са родени 2 385 бебета. Коефициентът на раждаемост е 8,21%о и е по-висок спрямо предходната година - 8,09%о. Тоталният коефициент на плодовитост през 2009 г. за област Плевен е 1,64, за страната - 1,57 и за Северозападен район - 1,63. Семействата в Плевенско най-често имат по едно дете - пак по икономически причини.

Според специалистите обаче другата причина за ниската раждаемост е тази, че жените "нямат време" за раждане на второ дете. Средната възраст на майката за раждане на първо дете сега в Плевенско е 24,5 години и 26,2 за раждане на второ дете. Преди време жените са раждали първото си отроче на 18 - 19-годишна възраст, а второто на 22 - 23 години. Раждаемостта в област Плевен е по-ниска от раждаемостта в България, която е 10,7%о. Не по-маловажна е и третата причина за ниската раждаемост - броят на абортите. Въпреки че цифрите показват тенденция на намаляване, те продължават да бъдат твърде високи. Освен очевидния пряк отрицателен ефект върху раждаемостта, абортите са индикатор и за това, че делът на непланираната или нежеланата бременност е твърде висок.

Обедняването масово е довело до разпадане на много семейства. Факт е, че държавната политика години наред не е адекватна на негативните демографски перспективи. Наред с това младите хора от Плевен и околните му селища продължават да емигрират извън областта и извън страната. Тяхната емиграция е провокирана от желанието да търсят достоен стандарт на съществувание, сигурност и перспектива в живота си. Те търсят и своята професионална и творческа реализация.

 

 

Послушай лекаря

 

На 14 март в клиника "Св. Параскева" беше открит Център за лечение на хронично атонични рани под егидата на Българската асоциация за лечение на рани. Центърът предлага модерно и висококачествено лечение на остри и хронични рани, съобразено с европейските изисквания, както и консултации със специалисти по: обща хирургия; съдова хирургия; изгаряния и пластична хирургия и други специалисти, свързани с лечението на раните. Тук могат да ви бъдат направени и необходимите изследвания за най-точно диагностициране и определяне на лечението.

 

При анотичните рани консултацията с различни специалисти е наложителна

 

Д-р Камен БАЧЕВ, хирург, завеждащ Център за лечение на хронично атонични рани при клиника "Св. Параскева"

Както отбелязах в статията от предишния брой, специалистът, поел трудната задача да лекува този вид рани при домашно-амбулаторни условия, поема едно голямо предизвикателство. Много са факторите, утежняващи неговата задача. Да изброим някои от тях - напреднала възраст на пациента, множество придружаващи заболявания - диабет, съдови заболявания на крайниците, хронична артериална и венозна недостатъчност, затлъстяване, лош имонулогичен статус, алергии към медикаменти, придобити от продължително лечение.

При първичния преглед от специалиста се поставя диагноза на раната, включваща: давност на раната; местоположение - глава, гръден кош, корем, крайници и др.; секрецията от раневата повърхност; наличие на загинали тъкани по повърхността и в дълбочина, най-често от прибавена смесена бактериална инфекция; изобилие от недобри, стъкловидни гранулации на раневата повърхност, вследствие на неправилна употреба на медикаменти за локално лечение.

Поведението на специалиста след оценка на хроничната рана е следното: хирургична обработка при наличие на загинали тъкани, пречещи на процеса на епителизация; ликвидиране на бактериалната инфекция с локални медикаменти, а при необходимост и парентерални; корекция на нивото на кръвната захар; предписване на медикаменти, подобряващи имунологичния статус на пациента.

Многообразието на хроничните рани изисква много често колабориране между няколко специалиста - дерматолог, съдов хирург, пластичен хирург, специалист по изгаряния, опитен среден медицински персонал. Много често в процеса на лечението може да се премине от домашно-амбулаторно към стационарно лечение.

 

 

 

Уважаеми читатели,

ако имате здравословни проблеми, "BG Север" ви дава възможност да получите безплатни съвети как да се излекувате. Въпросите си можете да задавате писмено на адреса на редакцията - гр. Плевен, ул. "Борис Шивачев" 15, ет. 2, ап. 5, вестник "BG Север"; по елекронната поща на e-mail: bg_sever@abv.bg; на редакционния телефон 064/806891. Чрез вестника ще ви отговарят доказани специалисти от плевенската клиника "Света Параскева".

Въпросите си може да задавате и на телефона на клиниката: 064/801-888

 

 

върни се в НАЧАЛО