"BG Север" - брой 10 (18 - 24 март 2011 г.)

 

ШАРЕНО


 

Светльо Витков:

 

Монетата има две страни - мога да бъда и добър поет, и простак

 

Хиподилски показа в Арт клуба как се прави шоу на патерици

 

Светльо в действиеВяра ЦЕНОВА

Светльо Витков от "Хиподил" и групата му The Legends вдигнаха поредния купон в Арт клуба в театъра. С патерица, пура и чаша уиски, Хиподилски показа как се прави шоу, напук на неудобствата и за радост на феновете. Докато останалите от групата настройваха инструментите, с него обменяме мъдри мисли без цензура за начина на изразяване, за смисъла на българската журналистика и естествено за музиката.

- Светльо, защо си с патерици?

- Защото имах рожден ден на патерици. Скъсах си връзки и на двата крака, от доста време тренирам.

- Още ли спортът замества секса?

- Спортът не може да замества секса, защото при спорта няма оргазъм.

- Какви са легендите в The Legends?

- И Светльо Хиподилски е The Legends, тъй като половината момчета са от "Хиподил", но по една или друга причина не е редно да се използва същото име. Там бяхме трима човека - Пешо, Лъчо и аз и смятам, че е лоялно и морално да е така. Дори да продължиш линията, нека това име да си остане. Лоялен съм към тези хора, каквито и караници да сме имали. Човек трябва да е точен и честен. Пешо е в чужбина, Лъчо си има бизнес, а аз продължавам.

- Какво стана с телевизионната журналистика?

- Пълен ташак.

- В твоето предаване канеше фолк певици за гости...

- Това не е мое предаване. Да водиш едно предаване не означава, че е твое. Че някой може да ти използва лицето и името не означава, че това си ти. В това предаване имаше около стотина човека, които казват какво да правиш, какво не. Всеки има нужда от пари, няма какво да си говорим. И когато има работа и трябва да се изпълняват определени условия, ги изпълняваш. Там не съм аз, там отивам и свършвам определена работа.

- Разчиташ ли само на славата, която имаш от "Хиподил", и какво правите, за да бъдете по-различни сега?

- Човек не трябва да се мъчи да е различен или еднакъв, а да бъде това, което си е. Не можеш да избягаш от това, което си. Не че не ставам за водещ. За два месеца постигнах нива, които някои хора с години не могат да достигнат. Не ми е мястото в женски предавания, не ми е мястото в чекиджийски предавания и по принцип не съм гъзолизец и не съм курва, за да успея в телевизията.

- Какво ти е мнението за еманципираната жена?

- Познавам две - три. Много е хубаво, само че като свалим еманципацията, отдолу си е гола жената.

- С тези текстове не мислиш ли, че губиш малко от малолетната аудитория и техните родители?

- Издал съм три книги и те се четат - това е нещо, което и мен изненада. "Мистерия "Хиподил" и "Булгарно" имат доста добър успех. Но от малък ми идва отвътре и едното, и другото - мога да бъда и много добър поет, мога да бъда и страшен простак. Монетата има две страни. Не забравяй, че 45 години бяхме в социализъм, сега сме в див капитализъм. Знаеш, че всички български поети имат една дива и една питомна страна. Не можеш да ги разграничиш. Ако издаваш лирична стихосбирка, отсяваш само лириката. Ако искаш просташка, избираш обратното на лиричното. Някой и да каже - това е вулгарно, ние сме си вулгари в крайна сметка. Не смятам, че по някакъв начин ощетяваме децата. Напротив - това е образователна програма.

 

 

Кариера

 

Мини мистър Петър Долапчиев бе в състава на звездно жури

 

Ралица ПЕТРОВА

Плевенчанинът Петър Долапчиев беше част от звездното жури на конкурса "Little Miss & Mister Galaxy" 2011, който се проведе в Банско, съобщиха за "BG Север" организаторите на конкурса - модна агенция "Интерсаунд". Петър е носител на титлата "Малък Мистър България", а миналата година - през юни, стана и първото момче, носител на титлата "Little Mister Galaxy". Това е международен детски конкурс, на който участват деца от цял свят и победата за Петър и за България бе действително голяма.

Благодарение на нея, малчуганът спечели правото да бъде жури на тазгодишното издание на конкурса "Little Miss & Mister Galaxy" 2011 и самият той да оценява участниците. Справи се с тази задача отлично, като задаваше много въпроси по време на интервютата, общуваше с участниците по време на целия им престой и преценяваше сценичните им изпълнения, споделиха от "Интерсаунд".

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За оцеляването и единството

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Свободата се определя от зрялостта, а за зрялостта може да се съди по солидарността. Помислих го и го написах неведнъж тези дни, с голямо задоволство ще го напиша отново. Този път - учуден и удивен. И май това ще са най-позитивните ми "напушени мисли".

Честно, не вярвах, че ще се получи толкова добре. Явно "добродушко" можел и да протестира. В кръчмите сме критични, да. Знаем го. А пазари, офиси, интернет - всичко прилича на кръчма. Да, недоволни сме, казваме си го. И толкова. Стигне ли се до протести, ставаме пресметливи и "мъдри". Оглеждаме проблема от всичките му страни, стигаме до мистичните му първопричини и подобно древните схоласти, разсъждаващи "колко дявола могат да играят по върха на едно острие", оставяме нещото да се случи, без да поемаме отговорността да го променим, без да намерим морални сили да го осъдим, освен с безсилно мърморене, което постепенно се превръща в навик и заприличваме на едни пословични народно-регионални образи, чийто по-съвременен и общонационален аналог е модерно да се нарича с английската чуждица "хейтър". Цените растат от месеци. Една след друга стоките биеха и преминаваха прага на достъпност. Монополи и управляващи си живееха живота, караха си я през просото. Едва ли усещаха истинската сериозност на натрупващото се напрежение и че "верижната реакция" вече е неконтролируема. Не става въпрос за тази в японските реактори, но може да се намери база за сравнение в двата случая. Външните фактори. В единия случай става земетресение, част от тавана в атомната електроцентрала пада, предизвиква пожар, а той води до по-сериозни последици. В другия - бунтове в Либия, цените на бензина претърпяват трусове в световен мащаб, а това се отразява и на цените у нас. Но у нас те отдавна са стигнали пределните ни възможности и като се има предвид какво гори "в реактора на търпението ни", засягащо всички останали сфери на живота, като се има предвид и че една след друга нации, макар и с различно от нашето държавно устройство, показват народното си недоволство, най-сетне, прояви се и нашето.

Два протеста - срещу цените на бензина и срещу своеволията на монополите, протекоха паралелно и отприщиха част от напрежението. Да се надяваме наистина да е само част. Да се надяваме това да са само първите крачки, а те ще бъдат напълно обезсмислени, ако не се направят следващите. Да се надяваме, че няма да има разцепления и народът ще бъде единен в защитата на всеки свой интерес.

И като споменах Япония - искрено възхитен съм. При изпускането на радиоактивния прах четиридесет и пет хиляди жители в периметър от двадесет километра от електроцентралата са евакуирани. Докато земята се тресе от вторични трусове. За часове. Тъжно ми е и страшно, като си представя какво ще е у нас, ако не дай си Боже се наложат подобни мерки. От друга страна, точно сега не мога да не бъда и малко оптимист, защото освен желязна организация, за да бъде всичко толкова ефективно, е необходима и единност. Която по протестите виждам, че можем да проявим. Нещата си приличат. Вярно - японците се сблъскват с природно бедствие, но и ние сме в бедствие, нищо, че не е природно.

И в двата случая синоним на "оцеляване" е "единство".

 

върни се в НАЧАЛО