"BG Север" - брой 10 (18 - 24 март 2011 г.)

 

БЕЗ ИДЕНТИЧНОСТ


 

Забравените хора на България

 

Яна Бюрер ТАВАНИЕ, презентация пред второто издание на TEDxBG - 8 януари 2011 г.

Моята презентация е за домовете за възрастни и деца с увреждания в България. Ако има нещо по-тежко от психиатриите по времето на социализма, това са тези домове. Да, има много тежки места, все още, в последните 20 години, те почти не са помръднали. Всички снимки, които днес ще видите (част от тях са публикувани и тук, бел. "Сдружение "Малки стъпки"), са правени в последната година - година и половина. Моята теза е, че това са най-уязвимите хора в обществото. Тези хора са обезвластени, те нямат път навън - и деца, и възрастни - веднъж в дом си в дом завинаги и умираш в този дом. Тези хора повече от всички други имат нужда от подкрепа, от помощ, от работа в посока на това те повече да не бъдат там, където са, в тези институции.

Аз се занимавам с разследвания. Била съм журналист дълго време, в момента съм журналист, пиша за чужбина и съм активист в България. Работя за Хелзинкския комитет. Посещавала съм колкото се може повече такива институции. Под прикритие основно, за да мога да видя истината такава, каквато е там. Ако влезеш като журналист е много трудно, в смисъл тогава тези институции много добре могат да скрият следите си. Аз съм си измислила идентичност и съм влизала вътре най-често като човек от благотворителна организация, която се интересува да види какви са проблемите, за да може след това да даде пари, и те са удивително отворени тогава.

В тази презентация ще говоря само за България. Това, което се открива по време на такива разследвания, е че например все още хора в България живеят в клетки. Това, което виждате пред вас (снимка 1) са външните тоалетни на един дом край Варна. Това момиче топи хляба си, който току що е получило подхвърлен през оградата, в локвата пред тези външни тоалетни, и след това го яде.

Снимка 1В друг дом за възрастни с психични разстройства в България - в Радовец, но и на много места се забелязва същото нещо, хора са "връзвани" с лекарства.

Това означава, че на хора, които са с хронични проблеми и нямат нужда от тежки лекарства, са тъпчени с лекарства, които ги увреждат, които ги карат да спят и да треперят и всичко това е от тежките странични ефекти, които тия лекарства имат, защото има толкова малко персонал в тия домове, че те не могат да ги контролират.

Преди в България да започнат да се правят някакви нормални разследвания беше "ОК", хората да бъдат връзвани по леглата си или да бъдат вкарвани в изолационни клетки - това вече не се прави, но това, което се прави, е, че хората са медикаментозно обуздавани и при тези разследвания се разкриват нечовешки и унизителни условия.

Другото, което откриваме, е смърт. И в домовете за деца, и в домовете за възрастни - изключително много смърт.

За колко хора говорим? Не говорим за толкова много хора. Това искам да го подчертая, защото не са десетки хиляди хората, тоест проблемът не е такъв, че да не можеш да му хванеш мащабите и съответно да можеш да го решиш. В домовете за възрастни с психични разстройства или умствена изостаналост има 3 700 души, в домовете за деца с увреждания в България има 1 300 деца - това не са чак толкова много деца, не са чак толкова много възрастни - можем да решим този проблем. Това, което също искам да подчертая, е, че всеки ден бездействие, бездействие на всички, на държава, на общество е равен на смърт. Тази година (2010) Хелзинкският комитет направи разследване на всички 25 дома за деца с увреждания в Снимка 2страната. Това, което открихме, са 238 детски смърти за последните десет години. Ще ви припомня, че постоянната популация на тези домове е малко над хиляда деца. Това са около 25 смърти на година в тези институции. По документи три четвърти от тези смърти са били предотвратими. Какво означава това - 31 са от глад, по документи 84 са от занемаряване, 13 от лоша хигиена и така нататък. Имаме десетки оставени да умрат деца, или убити, има случаи на насилие. В този момент има живи деца, стотици живи деца, които са недохранени, малтретирани, неглижирани, незаконно имобилизирани, връзвани или също тъпкани с лекарства, като тези възрастни, за които ви разказвах, за да не буйстват. В този момент!

Тук съм си взела малко имена на деца от институциите.

Виктор - той умира от мозъчен оток, след като е държан с рана на главата осем месеца, установимо по документи, неразследвано.

Добри - той умира след като предписаната му хемодиализа шест месеца не се е случила. Просто домът не е счел за нужно да го направи.

Руса е едно момиче, което слава богу все още е живо, което аз лично познавам, тя е от дома в Могилино. Руса си смуче пръста. Тези деца са до такава степен неглижирани, до такава степен никой не им обръща внимание, че Руса си смуче пръста много дълго време и никой не обръща внимание, че този пръст загнива и трябва да бъде отрязан.

Снимка 3Руса също така е едно момиченце, което на 100 сантиметра е тежала 14 килограма.

Ангел умира от много типична във всички смъртни актове на деца от домовете остра дихателна недостатъчност, която е породена от умствена изостаналост??? В смисъл такива абсурди се случват.

Иван също е от дома в Могилино. Иван е намерен обесен в дома на една от възпитателките. Като разказвам тази история на хората и хората ме питат - добре, ама убит ли е или се е самоубил?

Няма разследване. Само си представете ако това беше не дете от дом и това нещо се беше случило, щеше ли да има разследване? Щеше! За всички тези неща, за всички тези 238 смърти, само защото са деца от домове, няма разследвания, за всички престъпления, които са срещу живите деца, за почти всички няма разследвания.

Златка, Деница и Илия - всички те умират от задавяне с храна. Илия умира от задавяне с костилка. До такава степен на тези деца не се обръща внимание.

Вергиния, Красимир и Мирослав са живи деца в момента, но са държани в дома, по документи е установено, между 7 и 10 дни със счупени крайници, преди да бъде потърсена лекарска помощ.

Найден и Мариян - две деца, които са държани периодично вързани за радиатор и връзвани за пейка навън нощем, за да не буйстват.

Самир, Мария и Тодор - три деца, които умират от глад. Самир на 103 сантиметра тежи 14 килограма, когато умира. Тодор на 100 сантиметра тежи 10 килограма, когато умира. Мария, 12 годишна, тежи 8 килограма, когато умира. И ние твърдим, че има виновни. Това е факт - има виновни. И всички тези престъпления, всички тези имена, които ви изредих, това са само илюстрации на нещата, които се случват в домовете, които са се случвали и които продължават да се случват. Институцията сама по себе си убива. И не трябва да има институции. Тези деца също могат, тези деца имат потенциал. Но на тези деца се гледа като на деца, които толкова си могат. Ако помните, предишният социален министър Масларова има такъв цитат "Тези деца толкова си могат". Не е вярно!

Това е Лора (снимка 2). На тази снимка е на 7 години и тежи 7 килограма. Това момиче е от дома в Добромирци. Там отива едно семейство, което вижда Лора. Казват им - не, това момиче всеки момент ще умре, не се занимавайте с него. Те все пак я взимат в София. Водят я на преглед и лекарите казват всъщност, че това момиче няма нито умствена изостаналост, нито детска церебрална парализа, нищо й няма, разбирате ли - нищо, но тя на 7 години не може да говори, не може да ходи, не може да се смее, защото никой не й е обръщал внимание,Снимка 4

никой никога не се е занимавал с нея. Те я осиновяват. Това е Лора днес (снимка 3). Лора говори три езика. Семейството й е от Южна Африка. Лора в момента тича. Лора, която не можеше да говори, говори африканс, говори български, говори английски. Тези деца имат потенциал и всички ние сме длъжни да им дадем шанс!

Посоката на реформата е ясна и е била ясна от години. Посоката на реформата е закриване на домовете, разкриване на алтернативни форми, индивидуална оценка за всяко едно дете. Някои деца могат да се върнат в семействата си, ако тези семейства получат подкрепа, други могат да бъдат осиновени, трети могат да отидат в приемни семейства, четвърти да отидат в защитени жилища с различна степен на подкрепа. Това е! Ясно е! Обаче няма реформа. Това, което имаме в момента, е много добре звучаща правителствена стратегия, която предвижда закриване на домовете до 15 години. Проблемът е, че същото нещо аз съм го виждала 2004 година. Същото! И няма гаранции за приемственост, това са 15 години, знаете ли колко правителства са това? Проблемът е, че реформата е неудобна и непопулярна. Всеки път, когато говорим за закриване на един дом, се гледа интересът на работещите в дома и въпросът е какво ще правим с тях? Защо? Защото тези хора са избиратели, а това е супер порочно.

Мислех си, че тази презентация мога да я направя и с едни слайд и това е слайдът, това е нещото, което аз искам да ви кажа - реформата няма да се случи без граждански натиск! Ако аз, вие, ние не направим нещо и не продължим да правим за тези, искам да повторя - най-уязвими членове на нашето общество, хората, които наистина не могат да си помогнат сами - държавата няма да го направи, държавата не може да даде гаранции, а дори това правителство да даде гаранции за това, че домовете ще бъдат закрити след 15 години, другото може да реши съвсем различно, може да реши, че са му по-важни избирателите, защото всички тези хора, които работят в домове, имат приятели, роднини и така нататък - и това е бил проблемът до този момент.

Също искам да кажа, че гражданският натиск работи, и да ви покажа какво направихме. Покрай разпространението на информацията за нашите проверки направихме картичка за директно изпращане до прокуратурата и помолихме хората да я пращат. Прокуратурата получи стотици, да не кажа хиляди картички и писма и това, което направи, е, че обеща да разследва всички 238 смърти и всички престъпления срещу живите деца, които ние сме констатирали в докладите си. Така че - да, може да промените света!

Това, което ние като граждани можем да направим, е да натискаме за тези най-уязвими хора в обществото. И ако искаме да се грижим за децата вътре, да не им даваме банани, храна, да не им даваме това, което е най-лесно да им дадем. Това, от което тези деца имат нужда, е занимание с тях, имат нужда от това да отидете и да ги прегърнете, имат нужда от това някой да им разкаже приказка или някой да им попее или да ги гушне само. Това е нещото, от което децата в домовете имат нужда! Това, което Ива Бонева миналата година каза, аз съм длъжна да го повторя - не давайте пари на домовете!

Домовете нямат нужда от вашите пари! Децата в домовете умират от глад не защото няма храна. Децата в домовете умират от глад защото там няма специалисти, които да знаят как да нахранят най-увредените деца. Аз съм наблюдавала хранения на деца в домове, на тях им се тъпче в устата, те плюят, но това на никого не прави впечатление! Просто трябва да свърши купичката и толкова! За това тези деца, за които ви разказах, тежаха по 10 килограма на 8 години! Не давайте пари на домовете!

Искам да повторя - всеки ден бездействие е равен на смърт, а може да промените света! Иначе краят за всички тези хора изглежда по този начин (снимка 4) - това е гробището на дома в Радовец. Ако се загледате, в далечината са надгробните плочи. Това обаче е частта на гробището на село Радовец. Предната част на снимката е гробището на дома. Домът съществува от 50 години, в този парцел, който виждате, са погребани стотици хора, няма надгробни плочи и ако се замислите, това е логичният край на един живот, прекаран без идентичност.

Само че не искам това да е краят, нека да е това: можете да промените света!

(по технически причини част от представянето на Яна Тавание е съкратено. Пълното представяне може да се открие на адрес http://www.youtube.com/watch?v=dxKFQoisP9I)

 

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ