ТЕМА


 

Бившите училища - грозно пустеещи

или превърнати в старчески домове

 

През последните години много училища в страната хлопнаха кепенци. Причините за това са много и комплексни. На първо място се поставя демографската криза - слети и маломерни паралелки, в които се обучават деца на различна възраст не е най-удачният и ефективен начин те да усвоят необходимите знания, които получават другите им връстници в нормални класове и начин на преподаване. Втората, но не по важност, естествено е финансовата страна на въпроса. След въвеждането на делегираните бюджети, при които парите идват според броя на учениците, много училища се оказаха във финансов колапс. Съдбата на бившите вече училищни имоти, разположени предимно в малки населени места, се решава от общинските съвети. Повечето все още пустеят, някои се преустройват от кметствата за други социални дейности, а трети се разпродават. На места сградите и терените на част от тях вече са продадени и се преустройват в хотели, старчески домове, малки цехове и др. Интерес към затворените образователни институции проявяват и чужденци.

 

Така изглежда в момента бившето ОУ Марин Дринов в Плевен

Мая ПАСКОВА
Ралица ПЕТРОВА

Четири училища затвориха врати през миналата година в община Плевен. Три са в селата Коиловци, Гривица и Брестовец и ОУ "Марин Дринов" в града. За разлика от други общини извън област Плевен, където по-голямата част от образователните имоти вече имат някакво друго предназначение - натоварени са със социални дейности - превърнати са в старчески домове, дневни центрове, или са продадени на частници с единствената цел да не пустеят, в община Плевен нещата стоят по коренно различен начин. Налице е абсолютно безхаберие към масивните сгради и липса на каквато и да е инициатива за тяхното бъдеще. Имотите са оставени на произвола на съдбата, като единствено се охраняват и са обезопасени първите им етажи.

Въпреки протестите на родители, деца и бивши възпитаници училищният звънец спря да бие завинаги в плевенското ОУ "Марин Дринов". В публичното пространство се прокрадваха различни версии за съдбата на сградата, която се намира до самия Скобелев парк - доста апетитно място за един спа-хотел например. Друга версия гласеше, че в него ще бъдат настанени студентите от бъдещия факултет към Нов български университет. Но и този вариант се оказа само слух, след като изборите минаха и вече спря да се говори за разкриването на вузовски клон. Да се настанят там Северняшкият ансамбъл, Общинската хорова формация и духовият оркестър, също беше коментиран вариант, но само на ниво "говори се". Живущи в съседство на закритото училище наблюдавали как цяло лято оттам препускали цигански каруци, натоварени с паркет.

Днес училището се охранява от един пазач, част от прозорците от едната страна на сградата вече са изпочупени. Видно е, че ако скоро в нея не закипи някакъв живот, то тя ще започне още по-усилено да се руши. И ще идат нахалос (за кой ли път) вложениете средства точно преди закриването на школото за подмяна на дограмата на втория етаж.

Подобна е съдбата и на училището в с. Коиловци. През миналата година то спира да функционира с мотива, че повечето деца от селото пътуват до Плевен. Днес сградата не се използва, въпреки че е включена в общинската програма за развитие на малките селища 2007 - 2013 г. за преустрояване в дом за стари хора, казва кметът Красимир Иванов.

И допълва, че през миналата година от кметството в селото имали идея да кандидатстват по ФАР за изграждане на дневен център за стари хора, като бъде използван първия етаж от масивната сграда. Била намерена дори неправителствена организация, която да направи проекта. От община Плевен обаче категорично отхвърлили варианта, като обявили, че не може да се ползва само 1-вия етаж, а ще бъде направен проект за цялостна експлоатация на бившето училище. До този момент обаче на мен не ми е ясно общината да работи по този въпрос, категоричен е Иванов.

Заключена и неизползваема е масивната сграда на бившето школо и в с. Брестовец. Засега нямам информация какво ще се случи с училището, казва кметът Николай Христов. Признава, че преди време проявили интерес от частно школо в Плевен, идвали да видят имота, но после се отказали. "Говорехме си и с хората. На всеки му се иска нещо да се направи, за да не тръгне след години да се руши тази сграда, но засега няма идеи. Лошото е, че интерес има например към райони, които са някаква природна забележителност, имат екопътека, а ние не сме такъв", коментира Христов.

Положението е същото и в с. Гривица. Там още чакат някой да се появи и да прояви интерес към сградата на бившето училище. Дори прехвърлили партидите на водата и тока към кметството, за да не се загубят, с надеждата, че един ден отново ще потрябват. "Чакаме някакъв търг, някой да го вземе - да го купи или под наем. Но няма интерес. Сега сградата е обезопасена, опитваме се да стопанисваме доколкото можем - режем храстите и др., но нямаме пари за поддръжка. Сега се ползва единствено киносалонът за събрания", казва кметът Тошко Василев.

Типичен пример за вандалско отношение към бивше образователно средище пък е училището в с. Стежерово, община Левски. Сериозен е проблемът със свободния сграден фонд от закритите училища в цялата община - сградите се рушат, изразходват се средства за охрана. В общински план за развитие 2007 - 2013 г. се отбелязва, че "някои от тях могат да се използват за отдих или провеждане на "зелени училища", например училището в с. Стежерово - голям двор сред парк, спортна площадка, кухня и столова, необходимо е преустрояване на някои класни стаи в спални помещения". Както "BG Север" подробно писа обаче в края на 2007 г., жителите на селото бяха пуснали жалба до всички възможни инстанции, сигнализираща за погрома, който цари в доскоро оживеното средище. Закрито още през 2005 г., от него не беше останало почти нищо - огромната печка от кухнята майка, която можела да храни 1 000 души, била разрязана и предадена за скрап, работилниците по дърворезба и металообработка разграбени, свалени били дори радиаторите на парното, разказаха хората тогава. Те бяха убедени, че погромът се дължи на безхаберието на кмета Коста Костов, който крои планове да продаде сградата. И не бяха против дори това да се случи, но да спре вандалщината. Днес обаче положението не се е променило. Освен, че не е останало вече нищо за разграбване, освен тухлите.

 

 

ВИДИН

 

Школо събира възрастни хора

 

Училището в село Извор стана старчески дом

Теменужка ИЛИЕВА

Школо стана старчески дом. Такава е съдбата на училището в с. Извор, община Димово. Някога е събирало децата на цялото село, идвали от съседните класовете в прогимназията. Преди 30-ина години останало без деца. Закрили го, но пак им останала надежда. Имали деца за детска градина. И пригодили помещенията за нуждите на целодневната забавачка.

Сега вече нямат деца и за забавачка. Последите седем ги возят до Димово с училищен автобус. А училището започнало да се руши. Първи се свлекли циглите, стед това и стените започнали да се лющят.

Деца няма, но има старци, забелязали общинарите от Димово. Капнали от годините си и живота възрастни хора, а няма кой да ги наобиколи, да се грижи за тях. Нуждата от дом станала очевидна. И общинарите решили - ще превърнем ненужното училище в старчески дом.

Работата е започнала през юли м. г. Строителна фирма от Видин била наета за модернизацията, в момента извършва последните работи. Сменен е покривът, фасадата. Класните стаи са превърнати в 8 спални, всяка със сервизни помещения. В мазето е разположена кухнята, там е и паро-котелното отделение за отоплението. Стаите са с топлоизолирани стени, с окачени тавани, изолирани от студа с 10 см вата, под от ламиниран паркет, дограмата е заменена с пластмасова. Ползата от новия дом е, че в продължение на седем месеца са имали работа близо 25 души, а след откриването на социалното заведение - постоянно ще имат поминък други 13.

Хубава работа, ама старческа. Не като едно време - деца, глъч, веселба, казват старците, които щъкат из селото и смятат, че още не им е дошло времето да влизат в тая хубава сграда.

 

 

ГАБРОВО

 

Произволът на съдбата си казва думата

 

Мариана ДИМИТРОВА

Няколко селски училища бяха закрити през последните 10 години на територията на Габровска община. Въпреки протестите на жителите им, че сградите ще бъдат оставени на произвола и разграбени от крадливи роми или просто оставени на саморазруха, местната власт през последното десетилетие затваряше училище след училище. Напразни останаха през годините и думите на живеещите там, че селата им съвсем ще опустеят след закриването на училището, а младите ще се изнесат отново в града.

Горе-долу така се получи. Емблематични някога сгради като училището в едно от най-големите села в Габровско - Поповци, поне от 8 години е празна и е оставена на произвола на съдбата. Преди време местната управа осигуряваше охрана, като наемаше хора по програми за временна заетост, но и този лукс отдавна свърши. Преди 3 - 4 години без детски глъч остана и началното училище в един от най-отдалечените габровски квартали - "Етъра". Преди година - две имаше идея там да се разкрие занаятчийско училище, пусна се мълва и за разкриването на някакъв университетски филиал, за да се осмисли съществуването на тази база, но всичко си остана в сферата на хипотезите.

Малко по-завидна съдба имат базите на бивши детски градини, особено тези, които са в рамките на града. До скоро в тях тракаха машини на шивашки фирми, но и те позамлъкнаха след навлизането на икономическата криза у нас. Но поне приватизираните им сгради се стопанисват от частни ръце.

 

 

ВРАЦА

 

Образователните центрове станаха хотели

 

Закритото преди 5 г. учи-лище Митрополит Константин във Враца

Цветана ЕВГЕНИЕВА

След оптимизиране на училищната мрежа в област Враца бяха закрити 11 училища, 7 от тях са във Врачанска община - в селата Чирен, Лиляче, Горно Пещене, Бели извор, Мраморен и кв. "Кулата". Преди тях бяха закрити професионалните гимназии в с. Габаре, община Бяла Слатина, и "Антон Иванов" във Враца. Празни са сградите в селата Враняк и Бърдарски геран, община Бяла Слатина, както и в Галатин, община Криводол. На среща със селските кметове от община Враца кметът Тотю Младенов постави въпросът за съдбата на училищните сгради в селата, където вече не се провеждат занятия. Общо те са 16. Той заяви категорично, че сградите ще се използват само за социални цели. Докато се реши как ще стане това, кметовете ще трябва да осигурят охрана или от СОТ, или от местни хора.

С решение от февруари ОбС предостави празната училищна сграда в с. Косталево на кмета за управление. От 2004 г., когато училището е било закрито, до сега сградата не се използва за нищо. Съветниците препоръчаха на кмета в едномесечен срок да предложи начин за използване на сградата. Неговото предложение е на първия етаж на училището да се помещава читалището с библиотеката, а на втория - кметството. Кметът на с. Мраморен предлага училището да се превърне в дом за стари хора. С решение на Министерския съвет общежитието, столовата и кухненския блок на Професионалната гимназия по строителство и архитектура във Враца се предоставя безвъзмездно на Националния осигурителен институт за обособяване на Център на архивното стопанство на НОИ за Северозапада.

Търговецът на плодове и зеленчуци от Варна Кирил Радев превърна закритото училище в с. Типченица, община Мездра, в хотел. Предприемачът, впечатлен от красивата природа, е купил сградата за 40 000 лв. Хотел "Погледец" се използва като база за развитие на селски и екологичен туризъм в региона. Преустройството на школото в четириетажен хотел с 50 стаи излезе 2,1 млн. лв. без обзавеждането, съобщи Галя Иванова - инвеститорски контрол на обекта. Запазен е първият етаж на училището с масивните каменни стени, оригиналната му входна врата от 1927 г. и стълбището от бял врачански камък, както и училищният плакат "Природата може без човека, но човекът не може без природата", който ще бъде поставен на видно място във фоайето.

 

 

ЛОВЕЧ

 

Няма инвестиционен интерес

 

Мира ГАНЧЕВА

7 селски училища бяха закрити в община Ловеч с решение на местния парламент от миналата година и бяха обявени за частна общинска собственост. Това са сградите в селата Баховица, Казачево, Лисец, Дойренци, Радювене, Славяни и Слатина. Инвестиционен интерес към тях обаче засега липсва. А бившите училища са болна тема на всички хора, живеещи по селата. Ние сме влагали труда си в тях, а сега ги гледаме как пустеят и се рушат, казват те и се надяват някой да ги купи, за да не бъдат разбити и разграбени. Идеята на общинското ръководство е също за продажба, защото дори и да има ученици след години, сегашните сгради няма да са функционални, счита кметът Минчо Казанджиев. При приватизация 30 на сто от средствата ще останат в селата, 5% ще бъдат дадени за действащите училища, 20 на сто - за общината.

На последната си сесия общинският съвет в Ловеч одобри продажбата на имота на по-рано закрито училище - в с. Соколово.

 

 

МОНТАНА

 

Правят шивашки цехове

 

Симеон НИКОЛОВ

Повечето от закритите училища в Монтанско са продадени на частни фирми, които са ги превърнали в шивашки цехове или работилници. В някои случаи в училищата са разположени антени на мобилните оператори или изкупвателни пунктове за мляко. В 2 - 3 села има изоставени и разграбени сгради на училища.

Най-големият цех е в с. Долна Вереница, където работят 60 души. В бившето школо се шият бански костюми и бельо. За работа в селото карат дори работници от Монтана. В село Пали лула, община Бойчиновци, бившето училище е закупено от англичанин, който го е превърнал в офис. В някогашното школо се събират чуждоговорящите жители на селото, които са над 10. Там е нещо като английска кръчма.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Харизват бази на безценица

 

Кремена КРУМОВА

Над 50 школа от региона са закрити. Причината е липсата на деца, споделят специалистите. Голяма част от училищата са в селата. Те се продават с цел да се реализира печалба, макар и минимална, и за да може инвеститорът да направи нещо, полезно за себе си и хората от селото. Най-много училищни сгради има продадени в общините В. Търново, Елена и Стражица. Идеята на бизнесмените е да построят на купената земя хотели, вилни селища или да се развива еко и селски туризъм. Някои от тях правят и културни учреждения. Така например Иван Габеров направи във великотърновското село Емен от много старото училище културен дом. Във Велчево пък англичанин купил сградата на местното школо, но така и "забравил за инвестиционните си намерения. По предложение на кмета на великотърновското село Беляковец Албена Беренска при продажбата на училището с 5 дка двор беше наложено условието пред бъдещия инвеститор сградата да бъде преустроена в старчески дом за срок не по-малък от 10 г. Остри спорове предизвика това предложение в местния общинския съвет. Ако сделката се реализира, селото ще получи до 40% от постъпленията за инфраструктура. В еленското село Беброво е продаден бившият социален дом за деца, който не е функционирал повече от 15 години. Даден е на жена за сумата от 30 000 лв., която е имала намерение да прави туристически бизнес. В друго село военният завод "Аркус - Лясковец, е превърнал старото школо в почивна база. В община Стражица положението не е по-различно. В с. Стефан Стамболово чужденец е искал да направи от школото хоспис за онко болни деца. Имотът още пустее.