ТЕМА


 

 САПАРД - корупция или помощ

 

Ралица ПЕТРОВА

Скандалът с незаконно източените с активно участие и на наши сънародници 7,5 милиона евро от програмата САПАРД отново извади на дневен ред въпроса как България усвоява парите от еврофондовете и какво може да последва за страната ни от подобни случаи. През годините на нейното функциониране САПАРД се оказа най-коментираната, най-охулваната и най-обичаната от някои предприсъединителна програма на ЕС. Около нея често се вихреха скандали за източване, корупция и задкулисни игри. Не веднъж Агенция САПАРД бе обвинявана в липсата на прозрачност и отговорност в разпределението на милионите лева, както и в последиците от това за развитието на най-чувствителните сектори на българската икономика в селските райони. Така или иначе обаче в годините на подготовка за присъединяването на страната ни към Европейския съюз САПАРД беше единствената възможност на българския фермер да получи някаква помощ за развиваната от него дейност.

Заложените условия, безумната бюрокрация, некомпетентността на чиновниците от земеделските служби в началото разбунтуваха първо кооперациите и малките производители. Те обявиха, че програмата "е направена за богатите" и никой от тях няма да може да се възползва от нея. И в последствие наистина се оказа, че единици дребни собственици успяха да се докопат до европарите.

Затова пък в повечето случаи намазаха арендаторите. Те бяха и първите, около които се заговори, че не използват парите по предназначение - един се сдобил с нова кола, друг си вдигнал скромна къщичка... Обикновените хора от селата (преки свидетели на извършваната от определени лица земеделска дейност) дори назоваваха и мярката, която позволява най-добре на "предприемчивите" българи да вкарат държавни пари в джоба си. Инвестициите в земеделските стопанства, свързани с изграждането на трайни насаждения се оказа най-благодатната възможност дори и за по-скромните далавераджии - садиш дървета, минава комисия, одобрява проекта, вземаш парите по САПАРД, а на следващия ден изкоренените овошки вече пътуват към пазара.

Всеобща тайна е, че не малко от САПАРД се облажиха и чиновниците в съответните земеделски служби и в банките, отпускащи кредит на заелия се да кандидатства по програмата.

За управляващите обаче програмата е повече от успешна. "Над 1 млрд. лв. са усвоени в българското земеделие по програма САПАРД за последните 5 години. Финансовият ресурс, който обхващаше 11 мерки, сега през 2007 г. ще бъде удвоен, той вече включва 23 мерки и предвижда по линия на директните плащания отпускане на 390 млн. лв". Така зам.-министърът на земеделието и горите Бюрхан Абазов изложи икономическите параметри на САПАРД по време на посещението си в Плевен. Той похвали работата по програмата и допълни, че всички забележими, осезателни подобрения в българското земеделие до голяма степен се дължат на притока на средства по САПАРД.

Според статистиката от стартирането на програмата до сега са одобрени 2 833 проекта. Те са на обща инвестиционна стойност 2,547 млрд. лв. и безвъзмездна помощ 1,265 млрд. лв. От тях са платени 1 603 проекта със субсидия от 530 млн. лв.

Днес (9 март) е последният ден, в който се приемат проекти за финансиране по САПАРД.

 

 

Плевен

 

Фермерите възмутени от нереална оценка на инвестицията

 

Ралица ИВАНОВА

САПАРД възстановява много по-малка част от инвестираната в даден проект сума. Това е основното недоволство на плевенски бизнесмени, решили да ползват пари по програмата. Според тях оценката на комисията, която минава да прецени дали записаната в проекта сума отговаря на вложената, не е обективна. В повечето случаи предприемачите са "отрязвани", твърдят самите те.

Бизнесменът Иван Марков, собственик на мандрите в селата Обнова и Трънчовица, решава да кандидатства по САПАРД, защото както твърди, държавата не му предоставя други възможности. "Проектът ми за Трънчовица беше за 2 милиона лева, но ме отрязаха до голяма степен. Възстановиха ми около 900 000 лв. от вложеното", разказва той. По неговите думи не му е изплатена изградената от неръждавейка канализация, която е на стойност 12 хиляди лева. "Мотивираха се с това, че някакъв акт не бил представен, което е невъзможно, тъй като без него не може да се плати. Отрязаха ме и с един компютър. На него пишеше фирма от САЩ, а той е купен от филиал на фирмата в Словакия, което не беше признато, и други такива", допълва той.

За мандрата в с. Обнова обаче не успява да ползва пари от САПАРД и влага собствени средства. "Това ме върна много назад. През февруари 2006 г. я затвориха, защото не отговаряла на изиксванията на ДВСК. Нямах време да търся пари, защото мярката по САПАРД беше затворена. Щеше да ми е нужна поне една година да оправям документация, проекти. А аз свърших всичко сам за три месеца. Колкото повече чакам, толкова по-зле за мен, защото губя пазари", обяснява предприемачът.

Не може да се иска да се построи ферма или нещо друго, а после да няма кой да защити този, чийто проект е одобрен, твърдят фермери. Според тях целта на САПАРД била да има опитни мишки, които да теглят пари от банките и някой да си вземе комисиона. Един от често разказваните случаи е от с. Тетлебен. Местен фермер бил одобрен по САПАРД. Той изтеглил пари от банката. За да реализира замисленото - построяване на ферма, си платил на изпълнител. Докато чакал проектът да бъде одобрен и част от парите да му бъдат върнати, таванът в едно от помещенията просто паднал. Което разбира се се оказало важно при последвалата оценка на комисията.

Колко проекта и на каква инвестиционна стойност по САПАРД са реализирани в Плевенска област за последните 5 години не успяхме да разберем. Информацията се оказа един вид секретна. От Държавен фон "Земеделие" заявиха, че не са те институцията, която разполага с конкретните данни. При тях се внасяли само проектите, а колко от тях са одобрени и на каква стойност са, знаели единствено от териториалното звено на Разплащателната агенция. Директорката й Даниела Цонева обаче бе категорична, че не е упълномощена да дава подобна информация и препрати към официалния сайт на Министерството на земеделието и горите. От там стана ясно, че за 2006 г. са одобрени четири проекта за Плевен в различните мерки: "Плевен мес" ООД за закупуване на технологично оборудване; Галя Начева за създаване на насаждения от ябълки, праскови и сливи; "Албена Симеонова 1" ЕООД за 100 дка лозов масив и земеделска техника и Валери Кънев за реконструкция на селскостопански сгради, закупуване на технологично оборудване и на 100 юници.

 

 

Видин

 

Нито един кандидатствал за 2007 г.

 

Теменужка ИЛИЕВА

Нито един проект, с който да се искат пари по европейската програма САПАРД за тази година, не е подаден в офиса на областната дирекция на държавния фонд "Земеделие" във Видин. Това съобщи служителка на фонда, която регистрира проектите. Крайният срок изтича на 9 март. Преди месец фондът е разпространил информация до общинските земеделски служби, кметствата и медиите за възможностите, които програмата дава за финансиране. През 2007 европейската програма предвижда инвестиции за земеделските стопанства за развитие на млеко и месопроизводството, производството на яйца и яйчни продукти, трайни насаждения, зеленчуци, цветя, маслодайни култури, лечебни растения, тютюн. Чакат се и проекти за развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда. Проекти ще се приемат и от хора, които желаят да повишат доходите си с дейностите бубарство, пчеларство, гъбопроизводство, коневъдство.

Широкият спектър на дейностите още не провокира земеделските производители от областта, коментираха служители на фонда.

Миналогодишните проекти стигат само до зърнените култури, лозарството, пчеларството и овцевъдството. Като приоритетни сектори в Регионалната програма за развитие на селското стопанство са записани лозарство, трайни насаждения и зеленчукопроизводство, говедовъдство и овцевъдство. От преработващите дейности условия има и за развитие на винарство, консервиране на плодове, зеленчуци, млеко и месопреработка.

В офиса на ДФ "Земеделие" всеки ден обаче идват стопани, които се интересуват от парите на ЕС. Те търсят информация как да разработят проектите си и подробностите около условията за кандидатстване.

 

 

ВРАЦА

 

Девет милиона лева вложени в 14 проекта

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

През 2006 г. са били одобрени и финансирани по програма САПАРД 14 проекта за близо 9 млн. лв., свързани с изграждане на животновъдни ферми, дълготрайни насаждения, преработка на продукти и алтернативни дейности в област Враца. От регионалния фонд "Земеделие" уточниха, че са правени няколко проверки по изпълнението на проектите, но нередности не са установени. Това потвърдиха от служба "Икономическа полиция" и от Окръжна прокуратура, където не са постъпвали сигнали за нарушения.

С помощта на средства по САПАРД предприятието за производство на кисело мляко "Нивего" във врачанското село Чирен успешно премина проверките за въвеждане на евростандартите и вече отговаря на поставените от Брюксел условия в млекопреработвателния сектор, посочиха от фонд "Земеделие". Според собственика на семейната фирма Николай Шаренбрадов, за да постигне това, е вложил близо 1 млн. лв. в преоборудване и ремонт на материалната база, като повече от половината от средствата са по програма САПАРД. С новата линия предприятието може да преработва до 50 т мляко дневно, като пряко в производството ще са заети повече от 30 души.

Дружеството за производство на зеленчукови и плодови консерви "Вега Стар" в Бяла Слатина също стъпи на краката си и удържа на конкуренцията благодарение на средствата от САПАРД, с които извърши основна реконструкция и модернизация на старото предприятие и въведе в експлоатация нови мощности. От производството на около 20 вида зеленчукови консерви преди 12 години, сега в листата му са включени повече от 120 вида зеленчукови и плодови, над 70% от които се изнасят в Европа, САЩ, Канада. На българския пазар консервите на "Вега Стар" се предлагат в големите търговски вериги за хранителни стоки "Фантастико", "Билла България", ТЦ "Боила", "Оазис", "Ловико - София" АД, СД "Принцеса и Сие", "Елемаг".

В средата на лятото миналата година ДФ "Земеделие" одобри проектите по програма САПАРД на фирмите "Астра-Ф "ООД за отглеждане на лозови насаждения в района на с. Галово, община Оряхово и "Шато Паради" за засаждане на 137 дка лозя със сортовете "Врачански мискет" и "Рубин" в с. Типченица, община Мездра.

Новите линии, по които се подновява финансирането по програмата от март тази година, са свързани с млеко- и месопроизводството, яйца и яйчни продукти, отглеждане на цветя, зеленчуци и зърнени култури, посочи директорът на регионалния фонд "Земеделие" във Враца Димитър Каменов. По САПАРД ще се отпускат средства и за селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда, както и за дейности, свързани с бубарство и пашкулопроизводство, пчеларство, коневъдство, преработка на етерични култури и лечебни растения. Общините Мездра, Оряхово и Криводол вече са подписали договори с ДФ "Земеделие" по осма мярка на програма САПАРД "Развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура".

 

 

монтана

 

Отпуснаха пари на скандален предприемач

 

Симеон НИКОЛОВ

В Монтана не са засечени опити за източване на пари от програма САПАРД и държавен фонд "Земеделие", заяви местният директор на фонда Любомир Минчев. Той призна, че скандалният бизнесмен от Монтана Борислав Славчев има одобрен проект по програмата, но не пожела да уточни дали е получил вече парите си и колко са те.

През периода 2001 - 2005 г. в област Монтана по САПАРД са подадени 50 проекта на стойност 81 213 666 лв. От тях са одобрени и финансирани 28 на стойност 42 839 700 лв. През 2006 г. са подадени 25 проекта за 27 394 312 лв. Одобрени са девет на стойност 10 874 768 лева.

С пари от програма САПАРД са създадени малинови насаждения край Вършец, черешова градина край село Черни връх в община Вълчедръм, оборудвани са няколко кланици за свине и ЕРД в различни части на региона, изградена е модерна кравеферма в с. Добридол, купено е оборудване на месопреработвателни и млекопреработвателни предприятия.

В сайта на земеделското министерство като получател на суми по САПАРД е записано дружеството "Монти мийт", за което е почти сигурно, че е на Борислав Славчев. От фонда не съобщават каква сума е получил Славчев, но преди година той самият заяви, че инвестира 16 милиона лева от програма САПАРД в строителство на месозавод и млекозавод край Монтана. Славчев дори обеща да назначи 280 работници.

През 90-те години на миналия век Борислав Славчев бе един от главните герои в местния и централния печат. Той бе взел милиони марки кредит от Банката за земеделски кредит, който не погаси и по-късно банката фалира. Заради кредита синдиците на банката му отнеха контрола над холдинга "Агропромстрой", но година по-късно съдът му го върна обратно. Славчев бе в списъка на кредитните милионери, прочу се със скандали около неплащане на заплати на работници и даване на коли на местни депутати от СДС.

В скандал около Славчев бе забъркан професор Огнян Герджиков по времето, когато бе председател на Народното събрание. За него се твърдеше, че бил в управата на холдинга "Агропромстрой". За последно Славчев влезе във вестникарските хроники през миналата година, когато бе съден за опит да източи 380 000 лв. ДДС от държавата, но съдът го оправда.

 

 

Ловеч

 

Общините искат повече пари за реконструкции на инфраструктура

 

Мира ГАНЧЕВА

За реконструкция на междуселищната пътна мрежа община Летница е усвоила 2 265 000 лв. по програма САПАРД през 2006 г. 852 056 лв. пък получиха в Угърчинско за реконструкция на външен водопровод от с. Сопот до с. Микре с продължение до с. Голец. Проектите на двете общини бяха одобрени по осма мярка на програма САПАРД "Развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура". Вътрешна водопроводна мрежа в курортното селище Рибарица ще реконструира през тази година община Тетевен. Средствата от САПАРД са почти 2 млн. лв. При проектите по осма мярка безвъзмездната помощ по програмата е в размер до 100 процента от одобрените инвестиционни разходи, от които 75 на сто се осигуряват от Европейския съюз и 25 на сто - от държавния бюджет.

Много от семейните хотели в троянските села Шипково и Чифлик, както и в тетевенското Рибарица, са финансирани с пари по програма САПАРД, съобщиха от ДФ "Земеделие" в Ловеч. Част от средствата са за ново строителство, други за разширяване на съществуващи къщи за гости и за подобрения. Само в трите селища през последните две години за хотели са усвоени над 3 млн. лв.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Полицията предотвратява далавера за хиляди евро

 

Варненски бизнесмен щял да метне програмата чрез фалшиви договори и фактури

 

Кремена КРУМОВА

Неправомерно присвояване на над 600 000 евро чрез проект по програма САПАРД предотврати сектор "Икономическа полиция към ОДП - Велико Търново, през 2006 г. Одобреният проект е предвиждал създаване на предприятие за преработка на диворастящи плодове. Варненски бизнесмен е поръчал обурудването - цялостна поточна линия, на местен производител в бившия металургичен завод "Белица в Килифарево. Сключили договор за направата на машините на стойност 700 000 лева. От докумените в последствие станало ясно, че от САПАРД реално се искат 600 000 евро, разказва Веселин Тодоров, началник сектор "Икономическа полиция в старата столица. Оборудването пък било заложено в една банка като обезпечение и така бил теглен допълнителен кредит. Сумата е отпусната въз основа на договора за одобрения проект по САПАРД. Така стойността на проекта била умишлено завишена, а реалните пари - фиксирани на втори договор.

По-нататък схемата предвижда превеждане на средства през други две търговски банки на фирма "бушон, в която участва търновски бизнесмен, свързан с измами по ДДС. Цялата фиктивна операция е била оформена документално с фалшиви фактури. При проверката на документите е разкрита и друга цел - направата на доста скъпа дестилационна инсталация. Именно този факт буди едно от съмненията за нередност у полицаите - програма САПАРД не финансира подобни машини.

Акцията на полицаите започва още през 2005 г. по сигнал на производителя, който направил машините, а не си получил обещаната сума по договор. Следственото дело е във Върховна касационна прокуратура.

Два са крупните проекти, реализирани на територията на Великотърновски регион по САПАРД за 2006 г., съобщават от областната администрация. Първият е "Подобряване на междуселищната инфраструктура в община Стражица в отсечките Благоево - Владислав - Балканци до разклон I-4 и Царски извор - Сушица - Бряговица от разклон на път III-1032 - Асеново на стойност 3 330 000 лв. Вторият е "Подобряване на уличвана мрежа и изграждане на нова канализационна мрежа в град Златарица за 1 827 769 лв.