ТЕМА


 
ПЛЕВЕН

 

Има спешна нужда от временни приюти за бездомници и деца

 

Капацитетът на съществуващите социални заведения не е достатъчен

 

Поля ТОМОВА

В Плевенска област липсват социални заведения, стана ясно след срещата на кметовете, областният управител и социалният министър Емилия Масларова. Необходимостта от създаване на домове е и една от причините областният управители Цветко Цветков да покани министър Масларова в Плевен. Според губернатора проблемът може да бъде решен в близко време.

В областта има близо 20 800 души с увреждания. 1 500 от тях са деца. Те обаче разполагат само с дневния център в Плевен, чийто капацитет е едва 20 малчугани. Останалите трябва да разчитат на близки и роднини. Проблемът с хората в неравностойно положение, с хората с психически и физически увреждания е изключително тежък в Плевенска област, признават и от областната социална дирекция. Двама старци с психически разстройства чакат вече втора година, за да бъдат настанени в специализирано социално заведение, каза Ангел Маринов, главен експерт в дирекция "Социално подпомагане" - Плевен. Най-трудно е настаняването именно в специализирани домове, тъй като те са малко в страната и за да бъде "приютен" там човек, трябва да се освободи място.

В Плевенска област има само един дом за възрастни хора - този в Бохот, с филиал в Пелишат, които могат да поберат общо 60 души. Двата дома са пълни, дори отделението за лежащо болни в Бохот е над предела, твърдят от социални грижи. В това отделение трябва да лежат десет души, а и персоналът е предвиден за този капацитет. Само че в Бохот има над 20-ина лежащо болни старци, за които трябва да се полагат грижи. Малко са санитарките и сестрите, а тези хора трябва да се обслужват 24 часа на денонощието всеки ден в годината.

В момента като заместител на настаняването в социални заведения в Плевен действа програмата "личен асистент", по която работят повече от 200 души. Програмата обаче в никакъв случай не може да реши проблема на хората, за които се изискват специални грижи, твърдят социалните работници.

По време на срещата си с министър Масларова кметовете заявиха своите искания. Част от предложенията са за социални заведения да се използват общински и държавни сгради.

В Плевенска област има 83 хиляди пенсионери, а неспиращата емиграция на младите хора оставя все повече старци сами, твърдят социални работници. Според тях обаче най-големият проблем в областта е липсата на временни приюти. Ежедневно по улиците на Плевен има хора в безпомощно състояние - бездомници, клошари. Те са около 30 - 40 човека, сочат наблюденията на експертите в социални грижи. За тези хора на практика няма кой да се грижи. Обикновено ги пращат в болницата, какъвто е и случаят с бездомникът Ирал Азим. Той бе настанен в лечебното заведение с гангрена на ходилата след измръзване на 23 февруари. Най-често бездомниците нямат дори лична карта, да не говорим за социални и здравни осигуровки.

Проблемът е изключително сериозен, заявиха и от плевенската болница след поредния случай. Ръководството на УМБАЛ се обърна с молба за решаване на въпроса с бездомниците към социални грижи, тъй като, попадайки в болница, клошарите се обслужват за сметка на болницата. Медицинският персонал не само ги преглежда и лекува, но и ги мие, подстригва и обезпаразитява. Проблемът може да бъде решен, ако общината има добрата воля да го направи. Явно обаче това не е приорит за плевенското кметство. Както не са приоритет и просещите деца, които също няма къде да бъдат настанени.

За временен прют се тръби от години, но само толкова. По време на обсъждането на Бюджет 2006 отново се заговори, че в Плевен през 2006 г. ще бъде открит Дом за временно настаняване на клошари и бездомници с 12 места и ще се изгради Център за социална рехабилитация на инвалиди с 30 места. В европейските държави, към които сме се запътили, част от приютите се изграждат и съществуват благодарение на църквата. Не е зле Българската православна църква да покаже истинската си същност и да привлече хората към себе си чрез милосърдие и благотворителност.

 

 

СЛАВЯНОВО

 

Откриват уникален дом за възрастни хора

 

Дани БОЖИДАРОВА

На 1 април в гр. Славяново ще бъде открит единственият за Северна България Дом за възрастни хора с увреждания "Св. Лазар", който изцяло ще отговаря на изискванията на Европейския съюз и ще предлага адекватна грижа, лечение и социална ангажираност на обитателите си, научи "BG Север" от създателя на проекта психиатърът д-р Пламен Атанасов. Най-подходяща за реализацията на идеята му се оказва изоставената и ограбена сграда на бившата болница за възстановяване на пациенти с инфаркт, лекувани в Плевен. Болницата е закрита през 1988 г., от когато датира поголовното й разграбване. Ако кметът на Славяново не се бил погрижил да бъде поставена охрана, сигурно и голи стени нямало да останат до сега.

Капацитетът на заведението е бил 80 болни. На времето мястото е предпочетено заради уникалния си климат, подходящ за възстановяване на болни хора. Сградата е заобиколена от 25 дка парк с защитени и редки дървета и насаждения. Много от тях вече са изсечени от ромското население, което ги ползва за огрев. В момента паркът се възстановява.

Домът в Славяново ще предлага нов модел на обслужване, който до момента не съществува в България. Пациентите с различни заболявания ще бъдат разделени на групи според зависимостта си от грижи. Медицинското обслужване ще се осигурява от специалисти на плевенски частен медицински център. Те ще преглеждат екипно пациентите, за да им се назначи най-точното лечение.

Реалната цена, която ще покрие месечната издръжка на един пациент в "Св. Лазар", възлиза на 1 200 лв., но д-р Атанасов и колегите му си дават сметка, че тя е непосилна за хората, затова са свели сумата до 400 лв.

Документите за постъпване ще се приемат от 15 март в медицински център "Апекс" на ул. "Димитър Константинов" №11 , гр. Плевен. Капацитетът на заведението засега е 40 човека, като половината места вече са заети.

 

 

ЛОВЕЧ

 

Четири алтернативни услуги предлага кметството

 

Адриана ЙОРДАНОВА

Четири различни алтернативни социални услуги предлага община Ловеч, като две от тях бяха одобрени на последната сесия на общинския съвет. Едната за 2005 г. бе разкриването на дневен дом за младежи с увреждания към дневния център за деца по проект "Работилница за надежда" на сдружение "Знание". По него млади хора на възраст от 18 до 30 години получиха квалификация по готварство, приложни изкуства и компютърна грамотност, както и възможност да си намерят работа. Освен оборудваните три работилници в дома, в него вече има 46 деца и младежи над 18-годишна възраст при капацитет от 30 места досега.

За втората и третата нови услуги - защитени жилища за деца, излизащи от социалните домове, и за младежи с увреждания, "BG Север" вече писа.

Центърът за социална интеграция на възрастни и на хора с увреждания, който сега ще бъде финансиран като бюджетна дейност, е четвъртата социална услуга. Той започна работа по проект на областния комитет на БЧК, наречен "С грижа за хората в неравностойно положение" и бе на стойност 28 000 евро. 25 хиляди евро се отпуснаха по програма ФАР "Развитие на гражданското общество 2002". Собственото финансиране е 2 810 евро. Центърът работи за преодоляване на изолацията и за интеграцията на възрастни хора в неравностойно положение и на хора с увреждания. Предстои обучение на 10 инвалиди, които са в трудоспособна възраст и регистрирани в бюрата по труда, по индивидуални програми, след което ще се търсят работодатели за тях.

Вече са оборудвани помещенията на центъра, който ще има бюро за административно-технически услуги, социално и здравно консултиране. Ще се предоставя психологическа, юридическа и здравна помощ от специалисти. Ще бъдат развити различни форми на социални контакти като групи за самопомощ, подобни на европейските, групи по интереси. Ще се оказва домашна грижа. Ще бъдат разработени програми за създаване на условия за професионална реализация на групата от хора с увреждания в трудоспособна възраст.

Отделно за социалните услуги през тази година бяха получени 220 000 лв. от Социално-инвестиционния фонд на МТСП за ремонта на Дома за възрастни хора с физически увреждания в ловешкото село Сливек, чиято сграда не бе ремонтирана повече от 30 години. След ремонта е предвидено да бъдат наети петима санитари по същата социална програма, а капацитетът на дома да се увелии на 45 места. Съфинансирането на проекта е 52 400 лева, отделени от фонд "Приватизация" на община Ловеч.

В тазгодишния общински бюджет за социално осигуряване, подпомагане и грижи са определени близо 780 000 лева, което е около 30 на сто повече от разходите през миналата година. Общият бюджет на общината е 18 милиона лева.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Две защитени жилища подготвят младежи за живота

 

Кремена КРУМОВА

С две защитени жилища с по четирима обитатели - момичета и момчета, разполага община Велико Търново. Те са част от Комплекса за социални услуги, които предлага местната администрация по програма КЛИП. Приют за безпризорни деца във Велико Търново няма, тъй като това не е приоритет на общината поради липсата на толкова много нуждаещи се от тази услуга, заявяват от общинския отдел социални услуги.

Към социалните услуги на общината се причислява и Центърът за социална рехабилитация и интеграция. Целта е социална подкрепа и консултация на деца и младежи в социален риск и техните семейства.

10 човека се ползват от услугите на центъра, трима са социалните работници и психолозите. През 2005 г. общинският съвет реши да бъде изграден Дом за деца и младежи с увреждания до 7 години с капацитет 36 места. Той ще бъде целодневен и почасов, ще работи по програма ФАР и ще се намира в село Беляковец. Тъкав дом има вече изграден в Горна Оряховица.

От общината твърдят, че не са забравили и възрастните хора. Неправителствена организация се е ангажирала да подготви проект за изграждане на дом за стари хора в село Балван с 20 души капацитет. Там ще се ремонтира бившата здравна служба. Във Велико Търново има дом за стари хора със 130 човека. Броят на нуждаещите се да постъпят в него непрекъснато се увеличава, което неминуемо изисква откриване на друго подобно социално заведение. Над 90 възрастни чакат да бъдат приети в дом за пенсионери.

 

 

Община Дряново взе от парите на малчугани с психични увреждания

 

Местната управа прибра близо 50 хил. лв. от бюджета на дневния център

 

Мариана ДИМИТРОВА

47 698 лева прибра от бюджета на Дневния център за деца и възрастни с увреждания община Дряново. Оказва се, че социалното заведение всъщност е едно доста печелившо перо за общината. И вместо местната управа да отпуска средства за тази социална функция, както е навсякъде по света, тя прибира от нея.

От 1 февруари миналата година социалното заведение е на пълна държавна издръжка. Парите обаче пристигнали едва в края на май. Забавянето на средствата не позволило на директора на Дневния център да запълни капацитета му от 50 души и 20 човека щатен персонал. Настанени били едва 24 деца и възрастни с психични увреждания, а персоналът бил едва 8 човека. "Невъзможно бе да назнача 20 човека и да настаня 50 лица с увреждания след като парите ми бяха преведени цели пет месеца по-късно. Как да увеличавам капацитет и персонал?!", обяснява Румяна Аврамова. Заради закъснението на държавната издръжка, Центърът започнал да я усвоява едва от юни. Оттук се получил и остатъкът от 47 698 лв.

Хартисалите средства обаче не стигнали до дома, а останали в община Дряново. От януари тази година според Закона за държавния бюджет за 2006 г. "реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности, при условие че няма просрочени задължения или неразплатени разходи, остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват по решение на общинския съвет през следващата година".

Икономисаните пари от дома в Дряново обаче няма да му бъдат върнати, а ще отидат за покриване на капиталови разходи от миналата година. "Законът дава право на общинския съвет с негово решение икономисаните от нас пари да бъдат върнати отново за нуждите на Дневния център. Общински съветници ме пратиха да търся пари от чужди донори!", възмутена е директорката на социалното заведение. Претенциите й са за моралната страна на проблема при условие, че през всичките тези години от създаването на Дневния център община Дряново не е дала нито стотинка. В момента по думите на Румяна Аврамова Домът се помещава в "барака", която била предоставена от Съюза на слепите. Преди година е наета още една сграда от Съюза на слепите в близост до Дневния център. Тя е на два етажа и е масивна.

"В момента търся пари да ремонтираме новата сграда, да се изнесем от бараката на просторно и по-хубаво място. Да създадем повече кабинети за специалистите, да обособим помещения за рехабилитация и терапия. За парите, които общината прибра от нашите икономии, можеше да ремонтираме сградата, да отделим малките от големите пациенти", обясни директорката на Дневния център. Тя не възприема начина на мислене на дряновските общински съветници да взема пари от чужди донори. Срамота е при наличието на тези пари да ни пращат при чужденците, недоумява тя. Уточнява, че до момента чуждите донори са дали средства да бъде изградена цялата база, оборудвана, плюс закупуването на двете защитени жилища в Царева ливада за жени с леки психични разстройства, преместени от Дома за жени с психични разстройства в село Радовци. От ирландска асоциация за лица с умствени увреждания и холандски фондации до момента Дневният център в Дряново е получил над 200 хил. лв.

Докога да искам пари все от чужденците, като тук у нас вместо да ни дават, вземат от нас, почти плаче директорката на Дневния център за хора с увреждания в Дряново. Тя е безкрайно възмутена и от поведението на местната управа, която при представянето на града на Кольо Фичето пред чужди гости не пропускала да се похвали и с изградения Дневен център - първият в страната, на който неправителствена организация изпълнява държавна функция. Как не ги е срам с чужда пита помен да правят, категорична е Румяна Аврамова.