АРТСЕДМИЦА


 

Галерия Дарение на Светлин Русев отваря врати след мъчителен ремонт

 

Всичко приключи успешно благодарение на народните представители от левицата

 

В изкуството няма партийно оцветяване, духовната същност на нацията няма партия, категорична е Маша Мескин

Мая ПАСКОВА

Най-после, след дълъг и мъчителен ремонт, галерия "Дарение на Светлин Русев" ще отвори врати. Две нови като оформление зали чакат посетителите си, направено е и разместване, така че има какво ново и интересно да се види, увери галеристката Маша Мескин. Графичният кабинет отново ще почака по-добри времена и евентуално пари от бюджета. Засега само две врати, които ще водят към него, загатват, че финалът още не е настъпил.

Обновяването на експозиционната част и някои неотложни ремонтни дейности отнеха повече от заплануваното време и средства. Така затварянето "за кратко", продължи повече от седем месеца. "Имаше недоразумения още от проектирането, от измерването, от изчисляването, още от отпускането на парите. Категорична съм, че не се намери и най-добрата фирма и работници, които да осъществят ремонта. Освен че парите не стигнаха доникъде и изпълнението не беше на ниво. По тази причина всичко се замрази. Сега очакваме пари от новия бюджет, от приватизацията евентуално, да се довърши старата част. Тъй като общинското ръководство нямаше пари да довърши ремонта, аз съм благодарна на инициативата на нашите народни представители Румен Петков и Дончо Цончев, които откриха дарителска сметка за набиране на средства за довършване на ремонта", обяснява Мескин. И е убедена, че Румен Петков като бивш кмет знае много добре стойността на това дарение, че това е една духовна инвестиция, за която си струва да се дават пари, защото тя е за духа на България. "В изкуството няма партийно оцветяване, духовната същност на нацията няма партия. Лошото е, че ние сме малка държава с огромна духовност, а не можем да си я съхраняваме, опазваме и показваме", категорична е Маша Мескин. Веднага е изпратена фирма, макар че постъпленията по сметката са били само от четирима депутати - Румен Петков, Дончо Цончев, Васил Антонов и Радослав Илиевски. Специално галеристката благодари на фирма "Тих труд" с управител Георги Йотов, която си е свършила перфектно работата. "В днешно време, когато всичко се прави през куп за грош, тези 10 глухонеми момчета не оставиха нещо, което да не се доведе до съвършения му край, изчистиха и последната капка боя по пода. 10 метра скеле вдигнаха да боядисат високите тавани, които 25 г. не бяха пипани, като само двама от тях имат право да се качват на високо. Работиха в събота и неделя, с нетърпение чакат да видят колекцията и да се запознаят със Светлин Русев. Направиха много неща, които не бяха включени в задачата им, без да ги карат началниците им. Много ги обичам и много им благодаря", обобщава последните седмици Мескин.

През 1984 г. галерията е открита като самостоятелна експозиция благодарение на личното отношение на Стефан Нинов. Сградата години е пустеела, след като вече не е била необходима за Градска баня. Тогава е преустроена за галерия. Подписан е договор с община Плевен чрез фонд "13 века България". Тогава проф. Светлин Русев дарява първите 322 работи, които нарастват до днешните 420. Има и още да подарява, ако има къде, на кого и защо. Общината от своя страна предоставя цялата сграда по най-първия договор. Обаче временно в едната част е оставен Клубът на дейците на културата. Това временно продължи 24 г. За тези години дарението, което беше решил да направи акад. Светлин Русев, така и не можа да се реализира. Чудесната и уникална колекция графики, световни и наши, все още е под въпрос дали ще види Плевен. "Аз не знам човек с по-голямо сърце от неговото, с по-голяма любов към родното място, след като толкова спънки среща в родния си град за нещо, което е предоставил безвъзмездно - за чест и прослава на града, на България, на изкуството, да не се отказва от идеята си. Това са толкова много кметски мандати, колко цветове партийни се смениха през тези години. Поне един да беше спазил договора. Но всичко се прави на парче", обобщава изминалите години Маша Мескин. А Светлин Русев можеше да си вземе колекцията и да я даде там, където наистина я искат, защото има градове, които са готови и специална сграда да построят за нея. Но любовта няма обяснение. И не й се иска.

 

 

Сабите на Хаджи  Димитър и Стефан Караджа в Плевен

 

Експонатите ще останат до края на март в къщата-музей "Цар Освободител Александър II" в Плевен

Мая ЦУЦУМАНОВА

За пръв път от юли 1868 г. револверните саби на воеводите Стефан Караджа и Хаджи Димитър се събраха на едно място. Ценните експонати са част от изложбата "Уникални реликви от епохата на Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ", която ще остане до края на март в къщата-музей "Цар Освободител Александър II" в Плевен. Сабята на Стефан Караджа идва от Русенския исторически музей, а на Хаджи Димитър - от Музея на Възраждането във Варна. До момента двете оръжия не са напускали споменатите музеи, информира Симеон Обов, уредник към дирекция "Военно-исторически музеи" - Плевен. Той уточни, че в редовете на нашите четници не е било много разпространено да се сражават с такова комбинирано оръжие. Предимството на тази сабя е, че представлява две оръжия в една ръка и след като са свършвали патроните, четниците веднага са имали възможност да секат враговете.

Има няколко доказателства, че изложените оръжия са били притежавани от именитите воеводи. Историците разполагат с литографии, направени от съвременници на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на които и двамата са изобразени, че държат в ръцете си точно този тип саби, поясни Обов. Оръжията са произведени от една и съща фирма - белгийската "Анри Гусен и синове", а фабричните им номера са поредни - 345 и 346. Освен това има много документи, които също доказват автентичността на сабите.

Единственото, за което все още не са сигурни историците по отношение на ценните експонати, е по какъв начин са стигнали до музеите.

 

 

Стефан Кръстев:

 

Липсва ми, че нямам два живота

 

Авторът представи новата си книга с разкази Порочна връзка

 

Порочна връзка е четвъртата книга на Стефан Кръстев, известен в интернет пространството като cefulesМая ГЕОРГИЕВА

Той е от младото поколение автори, които публикуват предимно в блоговете в интернет. Стряска със задъхващия ритъм на стихотворенията си и с неподлежащите на стилови рамки и граматически закони разкази, характерни с неочаквания си край.

Определя себе си като авантюрист, странстващ медиум и е откровен до болка.

Роденият в Асеновград Стефан Кръстев представи в читалище "Съгласие" новата си книга с разкази "Порочна връзка". Традиционните въпроси някак си засядат в гърлото, когато се изправиш пред него. Но все пак трябва да ги зададеш. Макар че отговорът винаги е неочакван.

Как пише? "Сядам пред компютъра, отпускам си пръстите и каквото излезе - все едно отварям вратичка към подсъзнанието си, като метафората за странстващия медиум, и там има много неща - фантазия, реалност, разочарование, любов, страсти, болка, красота".

За кого пише? "Спомням си един герой на Сартр, който попита друг: би ли писал, ако си на самотен остров? Аз бих писал, дори да няма кой да ме прочете. Бих писал, ако се наложи, по дърветата, по камъните, по водата и по мъглата... Пиша за себе си, а когато откривам читатели, винаги е различно и много интересно - споделяме, усещам въпроси в усмивките им, те правят свой прочит и често се откриват в разказите, така че, пишейки за другите, аз пиша за себе си; пишейки за себе си, аз пиша за другите.

Знам, че човек не е самотен остров, знам, че като мен има стотици хиляди - изразявайки себе си, изразявам и тези много други, които мислят като мен, чувстват като мен, преживяват като мен, но не могат да го изразят като мен".

Имат ли вкус парите? "Явявам се като един вид изпитание за спонсори, донори, меценати. Една успяла жена ми каза, че проблемът ми е в това, че малко искам. Няма невъзможни неща, освен едно, каза ми тя - да свалиш панталоните през главата си, но и това е възможно - мъжките стриптизьори го правят. Помогна ми за издаването на първата книга - Бяс и рози. Даде ми много голям кураж.

Друга спонсорка - блестяща блондинка, типичната успяла жена - красива, висок стил, богата, но намерила кой и на нея да й разбие сърцето, за утеха четяла стиховете ми. За десет минути се видяхме, колкото да ми даде парите за стихосбирката.

За "Порочна връзка" ми помогна една приятелка - можеше да си издаде нейна стихосбирка, но предпочете да излезе моята книга".

Времето, в което живее и твори? "Мога да го сравня с пубертета - нито сме малки, нито сме големи, намираме си лоши приятели, тепърва градим ценности, още ни трябва време да съзреем".

В материалния свят му липсва... "Това е доста коварен въпрос. Да, мога да кажа - липсват ми пари да отида някъде или да си купя нещо, но ще излъжа. Липсва ми цял свят. Сега ако ми липсва едно, утре ще ми липсва друго. Ако имах нещо, щяха да ми липсват още повече неща. Човек е ненаситен в материално отношение. Липсва ми само свободата, която материалното би ми дало. В духовен план ми липсва, че нямам два живота, да сме двама души - единият ще е затворен в свръх голяма библиотека, само ще чете, а другият ще работи, ще пише и ще живее за двамата. От единия мъдростта, от другия - живота".

На какво се уповава? "На една света троица - Бог, Любовта и Читателите".

 

 

Националният музей на образованието показва красотата на ръчната тъкан

 

Мариана ДИМИТРОВА

Националният музей на образованието в Габрово разчупи рамките на своята експозиция с една по-различна изложба, която показва претворената традиция на тъкачеството. Идеята дошла, когато уредник от музея посетил ателието на Виолета Матеева в с. Райновци, Габровско. Там впечатлявалo разнообразието от ръчно тъкани килими, покривки, пана в меки пастелни цветове. Настоящата експозиция е първата за Виолета Матеева, която е икономист по образование и е работила в банковата сфера. "От пет години възстановявам древната традиция в ритмиката на етнографските области в България с приложение в нашето съвремие. Към тъкането ме насочи любопитството, желанието да пипна, да изработя нещо със собствените си ръце, да внеса истинска енергия в създаденото за хората. Благодарение подкрепата и усърдността на майка ми и баща ми, на моята настоятелност и упоритост, успяхме да възродим нещо, което никой не ни е предал пряко. Разчитах на моите спомени, наблюдения, четене на много специализирана литература", споделя Виолета Василева.

Сега и ателието "Ita" е в къщата на село, където Виолета тъче на два стана. На големия изработва килими с ширина 1,80 м, а на малкия - покривките, по-фините изделия. В материала също се придържа към традицията - най-вече естествена вълна, памучна прежда. Цветовата гама включва натуралните тонове на влакното на вълната - бяло, сиво, черно.

В изложбата са показани гранчета естествено багрени прежди с билкови и растителни извлеци от златна пръчица. Представените близо 50 експоната, изработени в последните години, са разделени според вида на материала, място в интериора, техники на тъкане. Килимите, които привличат внимание, са изработени с възлова техника, характерна за Балканския район.

Ръчно тъканите изделия от вълна, внасят много топлина и уют, поглъщат шума, отнемат електричеството, създават магнетизъм, носят здраве, твърди Виолета Матеева. По желание на клиентите моделите могат да бъдат съобразени с принципите на древното учение Фън шуй.

 

Признания

 

Четиво с продължение

 

Георги СТОЙКОВ

(Продължава от бр. 8)

На много мои срещи с читатели съм развивал тезата, че всеки човек се ражда с определен талант. Трагедията за болшинството от хората идва от това, че някои цял живот не могат да се самооткрият. Обикалят от служба на служба, от професия на професия и хоп, неусетно дошъл часът на равносметката. Животът е към края, въпросът е неумолим: Защо живея? Който може да отговори (с дела зад гърба си), е живял. А който не може?

И ето че идва ред и на основната причина, която ме накара да посегна към перото. Това е мъката у хората, моята собствена мъка, грешките - мои и чужди. Обикновената

ЧОВЕШКА МЪКА

ЛЕЖИ НА ДЪНОТО

на истинското творчество, тъй както ляга в самата душа на човека. Спомняте си онзи знаменит разказ на писателя Йордан Йовков - "По жицата" - и превърналите се в сентенция думи на героя му Петър Моканина: "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!" И ние винаги ще вярваме на този човешки вопъл. Но то е и протест. Всеки, който е посегнал към перото, е направил това, за да протестира. И с най-утвърждаващото произведение творецът протестира срещу ширещото се настояще.

Едва ли ще направя сензационно откритие като кажа, че откакто свят светува, доброто и злото винаги са вървели заедно. Една турска поговорка гласи: "Кяр, зарар - бир гедермиш!" Тоест, "Печалба, загуба - в едно вървят!" Убеден съм, че още дълги години и столетия хората ще си задават въпроса кое е Зло и кое е Добро и ще бъдат подвластни на добродетелите и пороците. Но и винаги ще се раждат смелчаци, които, от онази дупка, там, в запустялото поле, или на многолюдни митинги, ще извикват с пълен глас: "Цар Траян има кози уши!" Шило в торба не стои, казва нашият мъдър народ.

Страшно ли е, че ще съжителстват тези вечно противоположни категории в човешкото общество? Едва ли. Ако можеше без злото, първо Бог щеше да премахне Дявола. Щом го държи, значи и той трябва за нещо. Та погледнете живота около нас. Колко безбройни неща са в противоречие с добрите намерения, които всички носим в себе си. Ще видите несправедливостта, егоизма, цинизма, завистта, алчността и смайващата естественост на толкова други абсурди.

Да се отчайваме ли? Да се превръщаме ли в животни в битката за оцеляване? Или да пръскаме черепите си с куршум?

Истинските писатели дават отрицателен отговор на тези въпроси, защото за тях съдбата е отредила да търсят и вселяват в душите на хората доброто, красивото, разумното, т. е. всичко онова, което поддържа живота в нас и е негова същност. То изключва на първо място лъжата. Хуманистът Антон Павлович Чехов казва: "Можеш да лъжеш в любовта, в политиката, можеш да измамиш хората и самия Господ-Бог - имало е такива случаи - но в изкуството не можеш да мамиш, то е светлина..."

Аз също

ЦЯЛ ЖИВОТ

ТЪРСЯ СВЕТЛИНАТА

в хората. И да си послужа с рефрена на Йоан Кръстител: Истина, истина ви казвам. Има я тази светлина. Прегърнете я!

Защо пиша?

За да споделям. Да освобождавам душата си от всичко, което се натрупва в нея. Да споделям с другите за невидимото, за страшното, за възвишеното. Вижте каква трудна и отговорна задача пред писателя. И все заради едно - да сподели, да научи, да поучи. (Следва)

 

Дати и личности

 

Стилян Георгиев

(12.III.1959 г.)

50 г. от рождението на живописеца от Плевен. Организира самостоятелни изложби в родния град, в Свищов, в Левски и др. Негови произведения притежават Националната художествена галерия - София, художествените галерии в Търговище, Пазарджик, Свищов, Плевен и др., както и частни колекции в Гърция, Франция, Австрия и др.

 

Чавдар Мутафов

(19.IХ.1889 - 10.III.1954)

120 г. от рождението и 55 от смъртта на писателя и литературен критик от Севлиево. Редактира литературните седмичници "Изток" и "Стрелец". Представител на експресионизма в художествената проза. Автор е на много есета, разкази, гротески, на модернистичния роман "Дилетант" и др.

 

Мири Нанев

(10.III.1939 г.)

80 г. от рождението на забележителния приложник-монументалист от Габрово. Работи предимно монументално-декоративни творби за оформяне на екстериор и интериор на архитектурни обекти в Смолян, Г. Оряховица, В. Търново, Силистра и др.  Подбрал: Витан БАРАШКИ