ТЕМА


 

Отношението към донорството
на органи става положително

 

 

ПЛЕВЕН

 

Все повече близки дават съгласие за експлантация от починал роднина

 

Поля ТОМОВА

Отношението на българското общество към донорството вече се променя и все повече близки дават съгласието си органите на починалия им роднина да бъдат трансплантирани, каза д-р Георги Димитров от САРИЛ към УМБАЛ - Плевен. За миналата 2006 година донорите са шест, като само една експлантация (изваждане на органи) се е провела в плевенската клиника. Тъй като тук няма възможност за извършване на трансплантации, се предпочита донорът да бъде транспортиран до клиниката, където да се експлантират органите му. За двата месеца на 2007 г. има само един донор.

За трансплантация се използват сърце, черен дроб и бъбреци, като най-често се трансплантират бъбреци. Процентът на успеваемост при извършване на сложната операция е доста добър, а при чернодробните трансплантации е на сто процента, каза д-р Димитров. Той е един от лекарите, които говорят и търсят съгласието на близките, когато техен роднина е в мозъчна смърт и могат да се ползват органите му. "Трудни са разговорите и за двете страни - и за близките, и за нас. Хубаво е, че често срещаме разбиране и ако трябва да говоря с цифри, от осем донорски ситуации за миналата година имаме шест реализирани, като само в два от случаите роднините отказаха", заяви д-р Димитров.

В Плевенската болница един от първите случаи, когато роднини дават съгласие техният близък да стане донор, е от януари 2001 година. Тогава 17-годишният Л. Ж. изпада в мозъчна смърт след тежка катастрофа. Три денонощия плевенските анестезиолози поддържат жизнените функции на момчето. След като била констатирана смъртта, майката на тийнейджъра, която от години живеела с него в Германия, сама предложила органите на сина й да бъдат дарени за спасяването на други животи. За пръв път тогава в България се направи експлантация на бял дроб. Освен него бяха експлантирани и сърцето и бъбреците на донора. Трансплантациите на сърцето и белия дроб обаче бяха неуспешни и затова следващия донор бе откаран с реаномобил в софийска клиника. Донорът бе 24-годишен мъж от Габрово, който изпада в мозъчна смърт след тежка черепно-мозъчна травма.

През пролетта на 2006 година нашумя случая с 40-годишен криминално проявен мъж, чиито близки дариха органите му. Той бе прострелян в главата с газов пистолет в Ловеч и докаран в плевенската болница, където е установена мозъчна смърт. Близките решават да дарят органите му.

Според българското законодателство органи могат да се вземат, ако в здравната книжка няма изрично несъгласие. Обаче в същото време дори и починалият да е бил решил да дари органите си, ако близките му не са съгласни, трансплантация няма. За сравнение - в Испания, където има висок процент донорство на глава от населението, е достатъчно да няма изразено изрично несъгласие.

 

 

монтана

 

Никой не е подал молба за отказ

 

Момчил ИВАНОВ

След като през септември миналата година парламентът промени Закона за трансплантацията на органи и тъкани, нито един жител на област Монтана не е подал молба до Агенцията за трансплантации, че не иска да бъде донор след смъртта си. Това съобщиха от Регионалния център по здравеопазване в Монтана, който обработва молбите на пациентите след подаването им при личния лекар. От центъра поясниха, че след промяната в закона всеки става донор след смъртта си, освен ако приживе не е подал молба, че не желае.

В периода от януари 2005 до септември 2006 година волята си да бъдат или да не бъдат донори след смъртта си са изразили 533 жители на област Монтана. Повечето от тях са уточнили, че не желаят да ползват органите им за донорство. 168 от всички тези хора са пациенти на един и същ личен лекар. В РЦЗ в Монтана няма сигнали хора от региона да са ставали нелегални донори на заможни болни.

От здравния център коментираха факта, че след промяната в закона никой не изявява воля да не бъде донор след смъртта си с неинформираност на хората и с прекалено голямата заетост на личните лекари с отчети в края на годината и началото на следващата. Вероятно джипитата не ги питат за това, понеже са претрупани с друга работа, казаха от РЦЗ в Монтана.

"В България няма проблем да намериш донор - при катастрофи годишно загиват по 1 000 напълно здрави хора. От всеки един загинал може да се спасят 5 - 6 човешки живота. Няма обаче политика да се правят много трансплантации", заяви завеждащият отделението по хемодиализа към монтанската болница д-р Михаил Горанов. Той поясни, че от трансплантация на бъбрек в страната годишно се нуждаят по 200 души, а се правят едва 20 трансплантации. При това има само един център за трансплантации - в Александровска болница. Причината за малкия брой трансплантации е финансова - за операцията и лечението след това трябва веднага да се дадат 30 000 лева.

В момента в отделението по хемодиализа в монтанската болница има 54 души на диализа. За да се поддържа животът им, държавата харчи годишно по 30 000 лева за пациент. Някои живеят по този начин 20 - 25 години. По-изгодно би било на повечето от пациентите да се направи трансплантация - тяхното лечение през първите две години след трансплантацията пак ще струва на държавата по 30 000 лева, но после сумите бързо започват да намаляват. Въпреки това държавата дава по 82 милиона лева годишно за хемодиализа, а под 1 милион лева за трансплантации. Обратна на нашата е политиката в Германия, Франция, Холандия - там един пациент на хемодиализа се трансплантира от шест месеца до една години след като се наложи да премине на диализа. Срокът в Италия и Испания е 2 години. В Западна Европа има случаи, при които на един човек се правят 7 - 8 трансплантации, докато организмът му не попадне на съвместимия с него бъбрек. При нас има донори, но няма трансплантации, коментира д-р Горанов.

 

 

ловеч

 

11 на хемодиализа чакат за бъбрек

 

Мира ГАНЧЕВА

11 пациенти със заболявания на бъбреците, които се водят на отчет в отделението по хемодиализа в Многопрофилната болница за активно лечение в Ловеч, чакат за трансплантация, съобщи директорът на здравното заведение д-р Тихомир Бенев. Те са включени в националния регистър на нуждаещите се от бъбрек, след като вече са им направени необходимите изследвания. От 4 - 5 години насам осем пациенти на ловешката болница са с присаден бъбрек и само един от тях е отхвърлил органа и продължава хемодиализата. Местните лекари обаче не могат категорично да кажат, че мозъкът на даден пациент е безвъзвратно загинал, затова след установяването на клинична смърт го насочват към Плевен, където специалистите се произнасят. Предвижването до съседния град обаче се прави едва след като близките са изразили съгласие за трансплантация на органите.

Донор може да бъде всеки, който няма заболявания на органа за присаждане, които биха се предали на рецепиента, обясни д-р Бенев. Такива са HIV-позитивните, болните от хепатит С и хепатит В и др. Но дори и да не са носители на някои от тези заболявания, органът не се трансплантира, ако е увреден. Много често, дори и при млади хора, се среща изолирано увреждане на бъбрек, на черен дроб, порок на сърцето и т. н., допълни лекарят.

След промяната в закона вече се счита, че от всеки, който не е изразил изрично несъгласие да стане донор след смъртта си, могат да се вземат органи за трансплантация. Декларирането трябва да стане нарочно, в здравната каса.

 

 

ГАБРОВО

 

Хората още не са информирани

 

Мариана ДИМИТРОВА

Запознати с промените в Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки коментират, че едва ли много хора ще заявят отказ за донорство, а причината за това ще е неинформираност. След време може да се окаже така, че дори без знанието на близките на починалия да се вадят органи от него. Какъвто бе случаят наскоро с габровец, заминал да работи в Испания, за който "BG Север" писа.

Сега вече пациентът ще има право да изразява отказ за донорство при личния си лекар, който вписва това в здравноосигурителната книжка, а пациентът подписва декларация, утвърдена от министъра на здравеопазването. Джипито от своя страна в 7-дневен срок трябва да информира и съответния Районен център по здравеопазване. Директорите им, също в 7-дневен срок, са длъжни да уведомят писмено шефа на Изпълнителната агенция по трансплантация. От там до три дни вписват отказа за донорство в служебния регистър на агенцията. Проверка на "BG Север" показа, че от началото на тази година, когато влязоха в сила промените в закона, няма декларирани откази за донорство в Районния център по здравеопазване в Габрово. Причината била, че все още здравното министерство не е изработило бланките за отказ. Факт е обаче, че досега, поне в града на Рачо Ковача, никой лекар не си е позволил да вади органи от умрял пациент без знанието на роднините. Според допитване сред граждани се оказва, че голяма част от хората са склонни да дарят свои органи след смъртта си, за да бъде спасен нечий друг живот.

Засега в габровската болница не се извършват трансплантации на органи. Но за сметка на това здравното заведение често прави сложни операции като трансплантите са от изкуствен произход.

Медици прогнозират, че с промените в Закона за трансплантацията след време в България ще стане като в Испания. Според испанското законодателство когато пациентът е в мозъчна смърт, органите му могат да бъдат използвани за трансплантации. Ако умрелият приживе изрично не е декларирал отказ от донорство, органите могат да бъдат присаждани без да се иска съгласието на роднините. Същият принцип се прилагал и за чужди граждани. В България, когато чужденец е в мозъчна смърт, нашите лекари търсят изричното съгласие на близките му или най-често въобще го изключват от списъка на потенциалните донори. В Испания обаче е точно обратното - това е държавата с най-развита организация по отношение на трансплантации. Ако до 24 часа не бъдат открити близките на починалия и той е в мозъчна смърт, се прибягва до експлантация на здравите органи. Съгласие за донорство освен в Испания не се иска във Франция, Италия и Белгия. А в Австрия дори няма да попитат и близките. За разлика от Великобритания, Германия и Швеция. Там лекарите се нуждаят от документ, различен за всяка държава, който да удостоверява официално волята за донорство след смъртта.

 

 

Видин

 

На гражданите не им се говори за товa

 

Теменужка ИЛИЕВА

На 18 ноември 2005 г. у нас за пръв път бе присаден черен дроб. Това се случи на малката пациентка Памела от град Кула. Донор стана бащата на детето Пенко Пеков. Операцията бе извършена в болница "Лозенец" от германски хирурзи. В екипа участва и сегашният здравен министър проф. Радослав Гайдарски.

Видинчани не са настроени да говорят по темата какво мислят за донорството и дали са готови да дарят органите си за спасяването на друг човек. Това може да е проблем за онези горе, за нас - не е, беше най-честият отговор в анкетата, която направихме за вестника. От допитването стана ясно, че хората не познават Закона за донорството, в момента проблемът как е уредено предоставянето на органи не ги вълнува. Повечето от запитаните смятат, че това са по-скоро медицински, отколкото социални въпроси. Ето някои от по-интересните отговори.

Мария П., 65 г., пенсионер:

Това не ме интересува. Докато съм жива няма нищо да решавам, като умра да правят каквото щат с мен.

Соня Г., 23 г., работи в шивашки цех:

Знам, че имаше спорове дали човек сам да заявява, че иска да дари органите си в случай на смърт, или да му ги вземат по преценка на лекари. Не знам какво се реши. Като чуя за трансплантация, ми става драго, че е спасен някой млад човек. Но аз самата не съм се замислила дали съм готова да дам органите си. Може би по-често трябва да се говори за това по телевизията, да се пише по вестниците.

Десислава П. 34 години, безработна:

Страх ме е да мисля за това. Напоследък с този мъж, дето му извадили бъбреците в Испания ли беше, в Италия ли, не знам, много се наплашихме. Като чуя за органи, такива неща си представям. Имам две момчета, често им говоря да внимават къде ходят, да не се подлъгват по непознати. Защото може да ги отвлекат някъде и да им вземат бъбреците.

Добромир М., 54 г., продавач:

Ако е останало нещо здраво по мен, да го вземат като умра. Добре е да мога да помогна на някой друг. Не съм декларирал това никъде, но така мисля. Според мен трябва да се остави на близките - те да решават.

Иво П., 17 г., ученик:

Зная, че се правят присаждания на сърце, черен дроб, бъбреци, имаше такива случаи и много говориха за тях по телевизията. Но не знам как става даването на органи. В училище организират разни кампании - за СПИН-а, за наркотиците, но за органите - не. Не съм запознат, ще прочета нещо за това.

Таня Р., 48 г., учителка:

Знам, че имаше спорове, законът нещо се преправя. Трябваше човек да декларира предварително, че е съгласен, след това май стана обратно - да декларира, че не е съгласен. Зная, че известни личности, мисля, че и президентът сред тях, изразиха готовност да станат донори, но списъкът не се разшири много. Малко кампанийно беше всичко. Говорят, говорят и после спрат. У нас хората не са с висока медицинска култура, трябва повече да се обясняват тези неща.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

14-годишната Мина спаси два живота

 

Кремена КРУМОВА

Смъртта на 14-годишната Мина Руменова от Велико Търново в края на юли миналата година спаси два живота. Това стана чрез присаждане на бъбреците на девойката на 48-годишната Петка Казакова от с. Равногор и на 39-годишния Павлин Панчев от старата столица - съсед на семейство Руменови. Петка Казакова бе определена като реципиент след като бе установено, че е със 71% съвпадимост, а Павлин Пачев - с 53%. Двамата бяха избрани сред девет нуждаещи се от присаждане на бъбрек. Дарените органи на 14-годишното момиче бяха черен дроб, сърце и бъбреци.

Мина бе в мозъчна смърт и животът й се поддържаше изкуствено с апарати. Екип от Агенцията по трансплантация в София пристигна в старата столица, за да пренесе тялото й в Правителствена болница. Двама души обаче, на които била предложена трансплантация на сърцето на Мина, отказали операцията. Други двама, които са съвместими с кръвната група на загиналото момиче, били над 100 килограма. Не може да им бъде присадено сърце от 50-килограмово дете, обясни тогава министърът. Не бе използван за трансплантация и черният дроб на донора, тъй като също няма съвместимост с хората, които чакат такъв орган.

"BG Север припомня, че Мина Руменова падна от скала над квартал "Чолаковци" в тъмната част на денонощието. Била е там със свои приятели. Подхлъзва се и пада в 20-метрова пропаст. Младежите се спуснали да й помогнат веднага, но не успели да я спасят. Още тогава тя била в клинична смърт.

В Районият център по здравеопазване (РЦЗ) във Велико Търново за три години е постъпила само една декларация за даряване на органи приживе и нито една за несъгласие според новите изисквания от 2007 г. "Хората не мислят за бъдещи действия в тази насока. Щом няма несъгласие, може да се вземат органите", каза д-р Екатерина Личева, шеф на дирекция "Здравни дейности към РЦЗ. Тя поясни още, че по закон джипито информира в 7-дневен срок РЦЗ с писмо за нежеланието на пациента си за трансплантации на органите му. Лица с прекъснати здравноосигурителни права могат да изразят несъгласието си като попълнят два екземпляра в общината по постоянен адрес. Едната декларация се изпраща директно до Изпълнителната агенцията по трансплантации, а другата остава в общината. Така този вот на отказ остава скрит за статистиката на РЦЗ, защото документът не пристига там, уточни д-р Личева.