СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

читалищни неволи

Брой 8 (28 февруари - 6 март 2014 г.)


 

 

Градските културни средища - евтини хазяи за търговците

 

По селата изнемогват, местни феодали манипулират колегите си

 

Мая ПАСКОВА

3575 са читалищата в България, сочи Регистърът на народните читалища. В плевенска община те са 38, 14 от тях в Плевен, а 7 се намират в централната част на града. За сравнение във Велико Търново градските читалища са 4. За още по-нагледно сравнение в първите градове, в които възниква тази самородна форма за просвета - Свищов, Лом и Шумен, нещата стоят по следния начин: в Свищов има само едно читалище - първото българско народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856". В Лом са 5, а в Шумен - 12.

Всъщност не бройката е важна в случая, а съдържанието, което стои зад нея. Ако трябва да продължим с числата, неизменно се изправя въпросът с финансирането на тези уникални по същността си културни институти. Факт е, че заплатите на работещите в тях са около минималната, а средствата, които отпуска държавата, едва ги покриват, да не говорим, че пари за издръжка - отопление, осветление, текущи ремонти, както и за нови книги за библиотеката, почти не остават.

Всички изброени разходи трябва да се вместят в рамките на една субсидирана бройка, която се отпуска от Министерство на културата (МК) през общините и за 2014 г. е в размер на 6 400 лв. Увеличението от миналата година е със 129 лв.,

Цигари и алкохол можете да си купите от читалище Извор

което трябва да покрие и разликата в заплащането след увеличението на минималната работна заплата. Възрожденският дух и висшите просветителски цели отдавна са се изпарили на фона на очевидната нищета, при която работят болшинството от българските читалища. Оказва се обаче, че в редиците има доста ориентирани индивиди, ръководители на културни институти, които не само че оцеляват, но и са преобразували дейността си за печеливши цели. В буквалния смисъл на думата, не в просветителския.

Според Закона за народните читалища (ЗНЧ), читалищата са юридически лица с нестопанска цел. Техните цели са да задоволяват потребностите на гражданите, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, социална и образователна дейност, запазване на обичаите и традициите на българския народ, разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата, възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание, осигуряване на достъп до информация. За постигането на тези цели читалищата извършват основни дейности, като на първо място е уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи. Следват развиване и подпомагане на любителското художествено творчество, организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти, чествания и младежки дейности, предоставяне на компютърни и интернет услуги и др.

Читалище Ракитин има доста помещения, които преотдава, сн. авторът

Народните читалища могат да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели. Читалищата не разпределят печалба и нямат право да предоставят собствено или ползвано от тях имущество възмездно или безвъзмездно за хазартни игри и нощни заведения, за дейност на нерегистрирани по Закона за вероизповеданията религиозни общности, за постоянно ползване от политически партии и организации. Не може да се предоставя читалищно имущество на председателя, секретаря, членовете на настоятелството и проверителната комисия и на членовете на техните семейства. Същевременно, според същия закон, читалищата

трябва да дават финансов отчет за изразходваните средства, но само за тези, които са получили като субсидия от държавата и от общината. Как са изразходени допълнителните средства от наеми и кои са постигнатите според устава цели, никой не знае.

Тъй като почти всички читалища ползват общински имоти за развитие на дейността си, при тях в сила влиза и Законът за общинската собственост (ЗОЗ)

(с изключение на читалище "Съгласие", но за него после). Той гласи, че "Имоти и вещи - общинска собственост, се използват съобразно предназначението им и за нуждите, за които са предоставени.

Предоставените имоти и вещи не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон." В тази връзка миналата година беше съставена временната комисия за проверка на управлението и стопанисването на предоставените за безвъзмездно ползване имоти, общинска собственост, на читалищата на територията на община Плевен. На 7 януари комисията представи своя доклад, от който лъснаха интересни факти около дейността, която развиват някои читалища върху предоставените им за ползване общински имоти. Такава проверка се прави за първи път през последните 13 години. От доклада става ясно, че законосъобразно ползват предоставените им имоти 19 плевенски читалища. По-интересно стоят нещата в две от плевенските градски читалища. НЧ "Извор 1959" ползва безвъзмездно масивна двуетажна читалищна сграда, публична общинска собственост, състояща се от общо 11 помещения. Покрай читалищните дейности или в тяхна помощ, е извършено преустройство и на партера са оформени два търговски обекта - павилион за продажба на алкохол, цигари, безалкохолни напитки и пакетирани стоки, и хранителен магазин. Същите се ползват от външни за читалището лица на база сключени договори за съвместна дейност (?!).

Още по-интересно става при извършената проверка в НЧ "Ракитин - 1969". То ползва безвъзмездно освен основната си сграда и постройка на един етаж зад бл. 5 в ж. к. "Сторгозия", състояща се от 4 самостоятелни обекта с общо 10 помещения, които никога не са използвани за читалищна дейност, за каквато са предоставени, и периодично са отдавани под наем на външни лица. В момента там има фризьорски салон и дърводелска работилница с общ наем 310 лв. месечно. Читалището плащало месечен наем за земята - 60 лв. Същото читалище ползва и клуб, който приблизително от 10 години е отдаван под наем за книжарница срещу 180 лв. месечно. След извършено преустройство на помещението на бившата библиотека са оформени два търговски обекта - книжарница и аптека, с месечен наем за книжарницата от 180 лв., а за аптеката - от 200 лв.

 

Зала Емил Димитров може да се използва и по-пълноценно

Пак според ЗНЧ, читалищата имат право на оземляване. С договор от 26.05.2005 г. са оземлени със земеделска земя, орехова градина от около 214 дка в землището на с. Коиловци, четири броя читалища: плевенските градски "Парашкев Цветков - 2003", "Ракитин - 1969" и "Развитие - 1998" и НЧ "П. Хнлендарски"- гр. Славяново. На комисията не са представени документи за постъпили приходи от рента. По данни на председателя на НЧ "Ракитин - 1969" Чавдар Луканов, управлението на земята е предоставено с пълномощно на председателя на читалище "Развитие" Михаил Шишков. Почти веднага след проверката (м. януари) се оказва, че ореховата градина е дала превъзходен добив (през септември). Как е разпределен и как ще се отрази на дейността на ползващите градината читалища, историята мълчи.

Изводът - в най-добрия случай читалището може да приюти школа или състав. Да не забравяме обаче, че за това трябва да предостави нужните условия. Далеч по-удобно е някой да си поеме всички разходи и да си плаща отгоре на всичко. Жадните за знание и просвета плевенчани пък могат да си напазаруват хляб и бира за вкъщи, след като са си взели книга от библиотеката или още по-добре - да четат местната преса докато им правят нова прическа.

В цялата какофония на принципа на любимия детски герой Мечо Пух "Колкото повече, толкова повече", и на най-непросветения му просветва, че да имаш читалище си е доста доходоносно. За

периода на незаконосъобразно разпореждане с имоти публична общинска собственост, в нарушение на сключените договори, в приход на общината не са постъпили около 50 - 60 хил. лв., сочи докладът на комисията. Общинският съветник Петя Василева - инициатор за проверката и председател на комисията, е категорична, че не може общината да си затваря очите за местни феодали, които преотдават нейна собственост. Според нея ЗНЧ дава възможност и се интерпретира твърде свободно, което отложи приемането на предложението до местния парламент нарушителите да се дадат на прокурор. Заедно със Закона за общинската собственост обаче нещата стават далеч по-категорични. Василева смята, че кметът трябва да преразгледа договорите с читалищата и да наложи санкции на нарушителите, включително изземване на помещения, които не се ползват за читалищни цели.

Хубавото от ровенето в блатото на безбрежна необезпокоеност, в която тънеха повечето читалища, беше това, че разпределението на субсидиите премина гладко, тихо и в дух на съучастничество. Чак съмнително, предвид бурните дебати и вадене на кирливи ризи, които са съпътствали предишните заседания на комисията за разпределение на щатните бройки. Как са накарани селските читалища да влязат в негласното съдружие, не е ясно. Още повече, че те са най-прецакани в цялата схема - помещенията им не само че не са достатъчни да развиват дейността си, но и много от тях се нуждаят от неотложен ремонт. В повечето случаи ситуацията се затваря около следната картина - печка на дърва в една стая, в която се раздават книги от библиотеката, събират се съставите към читалището. Подобрен вариант - помещенията се делят с пенсионерския клуб в селото. Дори да имаха стаи в излишък, на село няма на кого да ги отдадеш под наем. Даже за аптека, камо ли за фризьорски салон.

Стигаме до читалище "Съгласие 1869", което се помещава в собствена сграда. В нея се намират единствената в Плевен концертна зала с 460 места, най-богатата читалищна библиотека и няколко състава. Без допълнителни помещения общинска собственост. Каквито в миналото е имало, но са били отнети - музикална школа до кино "Москва", езикова школа на ул. "Катя Попова" 3, книгохранилище на бул. "Скобелев", складова база на ул. "Вардар". Сградата, както нееднократно е повтаряно, е частна собственост. Поддръжката й е изцяло със собствени средства. Ако друго читалище може да поиска пари за ремонт на протеклия покрив от общината, то тук това не може да се случи. Продукциите, които ежегодно вади Балетната школа, са се превърнали в конкурентен културен продукт. Образователните спектакли в зала "Емил Димитров" се посещават от хиляди плевенски деца. В същата зала се провеждат и други общоградски събития. Общинската зала "Катя Попова" в много случаи се оказва неподходяща, залата на театъра - несвободна. Ако се пренебрегнат личностните конфликти, би могло да се измисли полезен вариант за взаимно сътрудничество. От ръководството на читалището са изпратили писмо до общината, в което настояват да се направи анализ колко струва поддръжката на залата и ако резултатът я устройва, да се помисли за договор за съвместна дейност, чрез който общината да поеме издръжката и да я използва по предназначение, пълноценно и в полза на целия град - на който по право принадлежи. Сумата едва ли ще надвиши тази, която общината е пропуснала от наемите на другите читалища. По аналогия с гореизложеното, тази зала може да има далеч по-печеливша съдба. Но струва ли си?

 

 

върни се в НАЧАЛО