СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 8 (28 февруари - 6 март 2014 г.)


 

 

Галерията с дарението на Светлин Русев - между безценните шедьоври и разрухата

 

Сградата е проектирана и построена за баня през 1905 г. от арх. Никола Лазаров

 

 

Страницата подготви: Мая Паскова

През 2014 г. се навършват 30 години, откакто впечатляващата сграда в центъра на Плевен, известна като турско-римската баня, е приютила шедьоври на световното изкуство от колекцията на акад. Светлин Русев. По силата на двустранен договор между общината и дарителя до днес тя трябваше да е придобила завършен вид и да живее своя пълноценен живот. Това обаче не се случва. Показват го тъжните следи на времето отвън, показват го недовършените зали вътре и десетките произведения на изкуството, струпани на депо.

Сградата е построена в чуждата за нашия народ мавританска архитектура от един от най-изтъкнатите български архитекти - Никола Лазаров.

Роден през 1870 г. в Карлово, завършва архитектура в Париж. Той е първият архитект, избран за народен представител, и се явява като защитник на интересите на архитектурата и строителството у нас. По проекти на арх. Лазаров са построени камбанарията и надстройката на църквата " Св. Крал" (сега "Св. Неделя"), Централна кооперативна банка в София (сега БНБ), Софийска окръжна палата (сега Министерство на земеделието), североизточното крило на Княжеския дворец (сега Национална художествена галерия), театрите във Варна и

30 години след дарението галерията е недовършена вътре, за да събере цялата колекция, а отвън започва да се руши сн., авторът

Стара Загора, църквата в Боровец, военният клуб в Шумен и др.

Сградата, в която е разположена колекцията на акад. Светлин Русев, е проектирана и построена от арх. Лазаров през 1905 г. за турско-римска баня. Запазените оригинални чертежи са надписани на български и френски език. Това обстоятелство предполага, че помощникът на Лазаров е френски възпитаник или е от френски произход. Банята в Плевен е била типичен пример на хигиенна баня. В нея проектантът е приложил някои специфични помещения, характерни за турските бани (горещи помещения за изпотяване, някои от начините за ползване на

банята). Това му е дало основание да я нарече "турска". Не е известно защо е наречена и "римска" - вероятно от желание за оригиналничене.Банята в Плевен прави впечатление на всеки, който я наблюдава, и предизвиква у него учудване. В нея както проектантът, така и строителите са вложили голямо майсторство, проявено във оформянето на комините и централното кубе. Проектантът е успял да постигне своята истинска цел - банята да прави впечатление сред гъсто изградената централна градска част, каквато е съществувала по времето на строежа.

През 1984 г. арх. Г. Кочков в колектив с арх. Т. Радулов проектира преустройството на банята за музей на изобразителното изкуство.

Тогава акад. Светлин Русев подари на родния си град Плевен 322 произведения на изкуството - живопис и скулптура от личната си колекция. Плевенската община предостави за това изключително дарение възможно най-подходящия подслон - уникалната сграда на бившата градска баня, която е архитектурен паметник на културата с национално значение.

През 1999 г. Светлин Русев дари още 82 броя графични произведения - български възрожденски щампи, съвременни български майстори на рисунката и графиката и европейски майстори от XVIII, XIX и XX век, между които Дьолакроа, Гоя, Миле, Шагал, Салвадор Дали, Пикасо, Роден, Дега, Реноар... Дарението е отворена система - Светлин Русев продължава да го увеличава с нови творби. До този момент дарението наброява 415 творби: образци на българското изкуство от Възраждането до днес, представящи етапите му на развитие в лицето на емблематични имена на автори. Зрителят се среща и с работи на френски, румънски, руски, кубински, мексикански майстори, с индийска християнска пластика и африкански ритуални фигури и маски. Предстои разширяване на експозиционната площ, където ще се приюти допълнително дарение и изгради графичен кабинет, ще отвори врати зала за гостуващи изложби, търговска част... И тогава колекцията ще заживее в пълния си блясък. Нещо, което 30 години след създаването на този "храм на изкуството" не се случва.

 

 

Зад граница

 

Българин твори изящни дърворезби в Испания

 

Цветослав Дошев е един от многото българи, които са намерили своето препитание извън границите на родината. Срещаме се с него случайно - в социалната мрежа Фейсбук, като вниманието ни е приковано от дърворезба на дългогодишния ръководител на ансамбъл "Нашенчета" - Иван Иванов - Манги. Оказва се, че Цветослав е прекарал детството си в този ансамбъл, както стотици плевенски деца. "Започнах да играя народни танци в "Нашенчета" в първи клас, бях много малък. Майка ми ни заведе с брат ми, който всъщност даде идеята, на прослушване в Пионерския дом при другаря Иван Иванов. Така започнахме, но после останах само аз и продължих да танцувам 14 години", разказва Цветослав.

Признава, че много пъти е искал да си тръгне заради трудностите, но приятелствата, концертите, пътуванията и фестивалите стават начин на живот и нещо, от което не можеш просто да се откажеш. Това изкуство ни направи хора, но и благодарение на Манги - той е изворът, а "от извора се пие на колене", категоричен е плевенчанинът. Категоричен е и още в едно - че българското народно творчество го няма никъде по света.

С дърворезба се занимава вече 30 години. Към нея се насочва, когато е в VI клас. Записва се в кръжок по дърворезба в училище "Лазар Станев". Пръв негов учител е създателят на кръжока Милчо Парашкевов. "Увлякох се по дърворезбата, защото много ми харесваха резбованите олтари и

Портрет на Манги параклиси, които виждах в документалните филми на БНТ. Но

Цветослав Дошев, сн. Фейсбук

В миниатюрите са вложени най-много труд и любов

предполагам също и защото го нося това в кръвта си", признава Цветослав. С дърворезба се занимава до днес - винаги, когато има свободно време. Печатът на детското му увлечение е останал и до днес. Показват го миниатюрите на религиозна тематика, иконите.

"В чужбина съм 16 години, но най-добре се работят тези неща в България. Истината е, че камъкът си тежи на

мястото. За да има отношение човек към дадена култура, той трябва поне малко да я познава. На много хора от чужбина им харесва това, което правим, и в частност моите резби, но почти всички виждат в това само комерсиалната страна. Не знаят, че ако един артист започне да прави своето изкуство с комерсиална цел, той не го прави от сърце и тогава не се получава", разсъждава Цветослав.

Професията, с която си изкарва прехраната в чужбина, отново е свързана с обработка на дърво. Работим каквото има, за да изхранваме семействата си, но човек трябва да се занимава с това, което харесва и обича, категоричен е гурбетчията. По принцип не продава своите дърворезби, особено тези, в които е вложил най-много време и любов - миниатюрите и иконите.

"Знам, че в България е трудничко да си творец, но аз вярвам, че един ден нещата ще си дойдат на мястото и ще има хляб за всички. Трябва да си променим мисленето, трябва да сме оптимисти и трябва да се научим да работим повече както нашите деди, да пазим българското и да вярваме", оптимистично гледа в бъдещето Цветослав. През 16-те години зад граница само два пъти си е идвал в Плевен. Но е категоричен, че в най-скоро време ще се върне завинаги. Защото в чужбина си чужденец завинаги.


 

 

Съдът отново възстанови Стефка Григорова на директорския пост

 

Със свое решение от 21 февруари Окръжният съд в Плевен възстанови на поста уволнения директор на Регионалния исторически музей (РИМ) Стефка Григорова. Припомняме, че това става дни преди да изтече срокът за подаване на документи за обявения от общината конкурс за същия пост. Документите на желаещите се приемат до днес, 28 февруари. Конкурсът се провежда за втори път, след като нито един от тримата предишни кандидати не можа да покрие необходимия минимум от точки.

Съдът отменя заповедта на кмета проф. Димитър Стойков от 23.05.2013 г., с която е прекратено трудовото правоотношение, като незаконосъобразна. Това бешее второто уволнение на Григорова, ден след като ВКС я върна окончателно на шефския стол.

РИМ - Плевен, е осъден да заплати на Стефка Григорова обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в размер на 8 192,76 лв., заедно със законната лихва, както и деловодни разноски за двете инстанции в размер на 800 лв., държавна такса в размер на 437,71 лв. и разноски за вещо лице в размер на 50 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС. Развръзката предстои.


 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

После

Розамънд Лъптън

Училището гори. Една майка - Грейс, вижда дима и хуква. Тя знае, че 17-годишната й дъщеря Джени е вътре. И влиза в горящата сграда, за да я спаси.

Грейс е пострадала много тежко, а Джени е жестоко обгорена. И докато майка и дъщеря се борят за живота си в болницата, а бащата и братчето на Джени са изправени пред тази огромна трагедия, полицията открива, че пожарът е запален умишлено.

 

 

Идеалната половинка

Сюзън Елизабет Филипс

Анабел Грейнджър - провалила се в предишните си бизнес начинания млада жена и настояща собственичка на агенция за запознанства, се надява да превърне "Идеалната половинка" в най-търсената и просперираща брачна агенция в Чикаго. За целта Анабел трябва да привлече за свой клиент Хийт - най-желания ерген в града. И когато напористата сватовница обещава да направи всичко за щастието на своя клиент, дали има предвид "всичко"?

 

 

 

върни се в НАЧАЛО