"BG Север" - брой 8 (25 февруари - 3 март 2011 г.)

 

АРТСЕДМИЦА


 

Фахрадин Фахрадинов:

 

Киното ме привлича като магия, театърът ме провокира да творя

 

Актьорът гостува на плевенска сцена с комедията "Горката Франция!"

 

сн. авторътВяра ЦЕНОВА

Горката Франция!" гостува на сцената на зала "Емил Димитров" в читалище "Съгласие". Пиесата е английска, адаптирана за френска сцена от Жан Ко. Режисьор на българския вариант е познатият на плевенчани Богдан Петканин. Това е комедия за отношенията между баща и син, за сексуалната ориентация и за любовта - всичко от забавната страна, представено много фино, по френски.

С продуцента и актьор в пиесата Фахрадин Фахрадинов, който нашумя покрай сериала "Забранена любов", разговаряме за театър, кино и за реалния живот.

- Как се прави театър в България в момента и има ли шанс нещата да се оправят?

- Има. В момента театърът минава на нов тип система на самоиздръжка, дават се субсидии на база продадени билети. В последните години се засилиха частните трупи. В случая ние с Богдан Петканин се заехме с тази постановка именно да популяризираме частните трупи в страната, да стават все повече, млади хора да се занимават с това, търсим все повече меценати. Трудно е много. Молим се на тази фирма, на онази, едни да ни дадат пари да отпечатаме рекламни материали, други - за декорите, трети за направата на сайт. Всичко е на бартерна основа.

- Телевизията дава един по-бърз старт, като трамплин е за актьорите. Вие как попаднахте там?

- Късмет сигурно. Колкото е случайно, толкова и не е. Отиваш на кастинг, одобряват те или не те одобряват, после снимаш. Факт е, че телевизията е пътят, по който най-бързо достигаш до хората. Това помага после като се играят представления - хората идват да гледат актьора Х заради това, че са го виждали по телевизията.

- Смятате ли, че телевизионните образи изхабяват?

- Да. Дълго време въртейки се в един тв формат няма как да не се изхабиш. Целият този формат те охарактеризира като един персонаж, който хората възприемат като Явор или като Камен. Вижте Чарли Шийн - страхотен актьор, но с какво можем а го свържем, освен с ролята му в "Двама мъже и половина".

- Театър или кино?

- Киното като цялостен продукт, като магия ме привлича повече, театърът ме провокира да творя. В театъра съм провокиран да изкарам от себе си едни неща тук и сега в реално време и няма възможност за втори дубъл. Не можеш да се харесаш на всички, но важното е да имаш какво да им кажеш с персонажа си. Не че изкуството трябва да поучава, това подсъзнателно се получава сигурно, но трябва да имаш позиция.

- Кое е най-важното при изграждането на един театрален образ?

- Да се подчиниш на автора, да му се довериш напълно. След това да се подчиниш на режисьора. И след това чрез актьорска самодисциплина да се отдадеш на това, което ти е написано, което ти е зададено от режисьора, да го прекараш през себе си. Колко ще се получи, е субективно. Има вариант режисьорът да направи от един не толкова добър текст гениален спектакъл, от определен актьор - добра роля. Рядко са случаите обаче, в които текстът да е безумен, а актьорът да играе много добре.

- Коя е най-трудната ви роля?

- Тази в "Горката Франция!". Тя не е главната роля. Главните са ми доста скучни, защото всичко работи за тях и ти ставаш едно и също. Чисто драматургически тя е написана по-равно и може би нямам опита да овладея образа с всичките му амплитуди.

- А за коя роля си мечтаете?

- Да изиграя Жокер в "Батман" - отрицателен персонаж, който да обожава това отрицателно качество в себе си. Някакъв уестърн типаж също ми се играе. Нещо отрицателно.

- Популярността дава много хляб на жълтите медии. Коя е най-абсурдната клюка, която сте чували за себе си?

- Че съм хомосексуалист. Макар че в момента играя това. Не знам колко ми се отдава, не се чувствам много добре. Друго абсурдно - че съм бил порно актьор. Това са безумни неща.

- Какво си пожелавате?

- Да сме по-добри, да умеем да слушаме, да сме по-търпеливи и да сме здрави. Да се смеем повече, да не обръщаме внимание на отрицателните неща.

 

 

Проф. Дойно Дойнов:

 

Държавата да подкрепя инициативи, създаващи пиетет към миналото

 

Виктория АЛЕКСАНДРОВА

"Едни ценности се заменят с други, понякога с качествени, на висока основа. За съжаление напоследък обаче надделяват т. нар. площадни ценности, които са част от махленската история". Това заяви проф. Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет "Васил Левски", който гостува в Плевен, за да проведе две срещи с ученици на теми "Васил Левски - съвременник на всички поколения - посланията към нас, българите на 21-ви век" и "Свободата в различните й измерения". Според него младежта по своему е патриотична, с отношение към историческото минало, особено към големите герои. "Само че понякога този пиетет към нашите герои не се превръща в действено отношение в поведението. И макар че всяко старо поколение е съдило младото, аз не съм склонен да го правя", категоричен е професорът.

Дейността на Общобългарския комитет "Васил Левски" проф. Дойнов определи като поддържане идеалите на Апостола и тяхното популяризиране. Заедно с това комитетът инициира издигане на бюст-паметници, паметници, паметни места, подпомага съхраняването и реставрацията им. Като последен пример той посочи реставрирането на къщата-музей на Васил Левски в Карлово, където е възстановена по-скоро атмосферата. Важното е, когато отидат не само чужденците, защото ние мислим само за тях, да видят, че ние не сме длъжници на паметта на Левски, сподели професорът. И се надява да се намери човек с мощно перо, с много знания и с талант да направи нова, научна биография на Левски.

Колкото до подпомагането от държавата проф. Дойнов изтъкна, че тези дейности се подкрепят с бюджета на Министерство на културата, което има малки възможности. "Повече ентусиазмът, кандидатстването по проекти поддържат нашата дейност. Естествено искаме държавата малко по-широко да подкрепи не само дейността на комитета, но въобще на инициативи, които създават пиетет към миналото и съответно гражданско общество", подчерта той.

Последните събития от Сърбия, когато бяха забранени честванията на гибелта на Левски, проф. Дойнов коментира така: "Пак разузнаването е донесло, че нашите радикални организации готвят някакви манифестации. Тези организации по-скоро си гледат своята политическа цел. Всичко екстремно е чуждо на постигането на целите, крайният радикализъм винаги ни е пречил. Левски не противопоставя националните ценности на другите народи. И в това е неговият демократизъм, хуманизъм, но и неговата сила в бъдещето".

За бъдещето на България професорът е оптимист дотолкова, доколкото в срещите си с ученици е установил, че сред тях има много будни деца и тежките условия сами ги тикат да бъдат действени като личности. "В това вярвам. Ако има нещо, от което се плаша, то е изтичането на младата, действената част на обществото, която не е в България. Изтичането на интелигенция от една страна винаги е опасен елемент. Все пак националната държава не е умряла", вярва проф. Дойнов.

 

 

Повече от 20 са вече пиесите за конкурса Иван Радоев

 

Инна СТЕФАНОВА

Творбите, предоставени досега за конкурса за българска драма на името на Иван Радоев, вече са повече от 20, информират от театъра. Най-много - 160, те са били, когато за първи път е била обявена надпреварата. Такъв рекорд повече не е правен и по-добре, коментира Ивет Костова, драматург в театъра. По-добре пиесите да са по-малко, но по-качествени, така и работата на журито ще е по-улеснена, допълва още тя.

Идеята, когато е създаден конкурсът, е да се стимулира развитието на новата българска драма. Не случайно той получава името на големия поет и драматург Иван Радоев и пак не случайно е плевенска рожба. Първата номинирана пиеса на националното състезание е на автора Пламен Дойнов "Къщата на Иван", а последната, от последното издание е "Дъщеря ти, Ана" на Яна Добрева.

Журито, което тази година ще оценява драматургичните произведения, е с председател Юрий Дачев, драматург, театрален критик и писател. Членове са Гергана Пирозова и Ина Божидарова. Регламентът в шестото издание не е променен - пиесите за драматичен и куклен театър, които се представят, не трябва да са поставяни на друга сцена или да са участвали в други конкурси. На победителя ще бъде връчена голямата награда, която е в размер на 2 000 лв. Ще бъдат дадени и две поощрения по 500 лв. - за драматична и за куклена пиеса. Наградените пиеси ще бъдат поставени на плевенска сцена. Номинираните творби отново ще бъдат публикувани в поредица сборници с името "ДЕСЕТ". Специалният алманах се отпечатва във Велико Търново, а негов съставител е драматуржката Ивет Костова.

Победителите тази година ще бъдат обявени на 31 март. Конкурсът се провежда през две години. "Наблюдателят" на Момчил Николов е единствената пиеса на плевенски автор, номинирана в проведените досега пет издания на конкурса.

 

 

 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

"Отвъд границите"

Елизабет Гилбърт

Още съвсем млад, Юстас Конуей се отказва от живота в предградията на големия град, за да заживее сред дивата природа - двадесет години по-късно той още е там... "Отвъд границите" разказва историята на Юстас Конуей, който е създал свой дом в Апалачките планини и живее там, като се изхранва от даровете на природата и обработва земята. Пали огън с кремък и носи дрехи от животински кожи. Привлича с идеите си стотици хора, други не понасят характера му...

Известната писателка и журналистка Елизабет Гилбърт ни приканва на незабравимо пътуване заедно с Юстас - подобен на герой от приключенски роман, но всъщност модерен човек със завладяваща визия за бъдещето. Докато Гилбърт изучава Юстас Конуей и всичко, което той въплъщава, пред нас оживява образът на съвременния американец с всичките му противоречия, находчивост, нарцисизъм и съкровени мисли.

 

 

"Приказки за подарък на любими хора"

Енрике Марискал

"Приказки за подарък на любими хора е книга с открита чувствена посока. Това е изкусен извор, който може да дари мнозина с умението да изразят деликатно това, което толкова пъти отлагаме, докато очакваме точния момент, подходящата обстановка и идеалното настроение.

Освен това при определени обстоятелства винаги е удобно да разполагаме с алиби, за да обясним на приятелите си, че вината за всичките ни несъстояли се любовни срещи е на автора на тези страници, който упорито продължава да изпраща в този свят цепелини, изпълнени с любов.

 

 

върни се в НАЧАЛО