ТЕМА


 

Кой как свързва двата края

 

ПЛЕВЕН

 

Най-евтиният град е с най-нисък стандарт

 

 

Поля ТОМОВА

Плевенчани живеят по-евтино от софиянци с 22 на сто, сочи проучване на "Индъстри Уоч". В класацията на областните центрове градът е посочен на първо място по най-ниски харчове на месец. Разходите на живот в Плевен са най-ниски сред посочените в изследването - София, Бургас, Варна, Хасково, Стара Загора, Пловдив, Русе, Велико Търново. Според експерти фактът, че в Плевен животът е най-евтин, е показател за това, че и стандартът е най-нисък. Ето какво например може да се купи с 10 лева в Плевен - едно пиле на грил, един хляб, една кутия цигари и едно кафе. С един лев пък спокойно можете да си позволите баничка и кафе. В Бургас и Варна левчето няма да стигне само за тонизиращата напитка. В същото време обаче хората там, а и в Хасково, Стара Загора, Велико Търново и Русе получават по-добри пари от плевенчани.

Липсата на действаща икономика води до сериозно обезценяване и на труда на т. нар. средни трудови позиции, което с други думи означава, че в Плевен се получават по-ниски заплати, отколкото в Хасково, за една и съща работа. От изброените градове най-скъпо платени са средните трудови позиции в София, най-ниско платени - в Плевен. Средни трудови позиции са онези, които не изискват специализирано знание, а определени умения - владеене на език, възраст, бърза адаптивност, комуникативност и други. При средните трудови позиции служителите лесно могат да сменят фирмите и дори секторите. Такива са например професиите касиер, секретар, дистрибутор... В Плевен заплатите на тези хора са с около 150 - 200 лв. по-ниски, отколкото да речем в Бургас. Служителят на средна позиция трябва да владее базово английски език и да е на възраст 25 - 45 години.

Ниският стандарт и ниската покупателна способност на плевенчани водят и до това, че в Плевен цените на стоките и услугите са най-ниски. Доказателство на това са и цените на имотите. Средната цена в евро на квадратен метър на магазин в строеж в Плевен е 630. За сравнение - във Велико Търново тя е 1 621, в Пазарджик - 1 759, в Пловдив - 754 и забележете - във Видин - 653 евро.

 

 

Видин

 

Пенсионерите пазаруват от складовете на едро

 

Тина ИЛОВА

За 10 лв. може да се купи малко храна, но качествена. Може и повече, но със съмнителни качества. Така отговарят търговци на въпроса какво може да се купи с 10 лв. И изчисляват - по-малко от 800 грама панагюрска луканка, която е по 13 лв./кг, или 300 грама свински бут с кости, който се продава по 8 лв. килото, плюс два кг хубаво сирене по 4,40 лв. Пенсионерите обаче, които са преобладаващата част от видинското население, могат да изцедят от тези 10 лв. доста повече продукти. За целта те обхождат всеки ден до обяд складовете на едровата база във Видин, търсят продукти на изгодни цени и пълнят торби за поне два - три дни. Там килограм сирене може да се купи за 3 лв., килограм пилешки разфасовки - за 2,40, килограм ориз - за 78 ст., килограм брашно - за 60 ст., килограм захар - за 1,45, олио - за 1,40, кофичка кисело мляко - за 45 ст. Те не се заблуждават, че това, което купуват, е най-доброто като качество. Сиренето по 3 лв. си е пресована извара, неизвестна е възрастта на пилешките бутчета, половината от кофичката с мляко си е чиста вода. Но възрастните хора твърдят, че ако не напазаруват от складовете, не могат да изкарат месеца с ниските си пенсии. От там мъкнат и перилни препарати за по 1 лв. кутията, тоалетна хартия и дори бутилки с минерална вода, които са с по 15 - 20 ст. по-евтини от продаваните в близките им гастрономи.

Не само пенсионери, a и работещи пазаруват от същото място. Видин е на едно от последните места в страната по средна работна заплата. Движи се от 268 до 276 лв. при 326 лв. за обществения сектор и 223 за частния. За страната средната заплата за последното тримесечие на 2006 година е била 367 лв. при 458 за обществения сектор и 328 за частния. Т. е. във Видин заплатите изостават с около 100 лв. и в двата сектора. Картината на бедността допълва и броят на наетите работници - 10 869 в обществения и 10 498 в частния сектор. При 117 000 души население, от което 12 000 са ученици, може да се каже, че в областта работят едва 20-ина хиляди души. Останалите са пенсионери и малки деца.

Малка част от възрастните хора разчитат на допълнителни доходи - наеми от жилищни имоти или от странична дейност. Броят на производителите продавачи на селскостопанска продукция на видинския пазар е около 50 души. В селата възрастните се спасяват с градинка, в която си отглеждат зеленчуци, няколко кокошки и едно прасе тук-там в някой двор. В малките селища около Видин, където младите са на гурбет из Европа, старците се надяват на пари оттам. Те отиват само за плащане на електричеството и за гориво за зимата.

Всичко това позволява да се живее само на ръба на оцеляването.

 

 

ГАБРОВО

 

Разходите по-големи от възнагражденията

 

Мариана ДИМИТРОВА

През последните пет години с 36,2 на сто са се увеличили заплатите в Габрово, сочат данните от Териториалното статистическо бюро.

Най-добре заплатени през периода обаче се оказват севлиевци. Възнагражденията им са скочили с 34,2 процента.

С най-ниски работни заплати в Габровска област са работещите в Дряново. Средното годишно възнаграждение на наетите по трудов договор е 3 602 лв., като за обществения сектор то е 4 212 лв., а в частния - 3 426 лв. В сравнение с 2001 година средната годишна работна заплата е нараснала с 35 на сто.

Общият доход средно на човек от домакинство в региона е 2 502 лв., като в сравнение с 2001 г. той е скочил с 38,8 сто. За пет години доходите от заплати са нараснали с 51,3 процента. В същото време обаче значително са се увеличили и общите разходи на човек от домакинство в областта - с 37,7 на сто. Най-високи харчове за хранителни и нехранителни стоки са отчетени през миналата година. Най-бързо се е увеличил разходът за нехранителните стоки - с 55,8%.

За последните пет години значително е намаляло потреблението на по-голямата част от основните хранителни продукти, отчитат още статистиците. Потреблението на брашно например в Габровска област е спаднало с 23,2 на сто. В потребителската кошница хлябът и тестените изделия са влизали с 16,2 процента по-малко. Консумацията на прясно мляко пък е намаляла с 23,7%, на яйца с 10,3, на сирене с 11,9, на кисело мляко - с 7,7 на сто.

Най-драстично е спаднало пазаруването на вина и ракии - съответно с 53,6 и с 66,7 на сто. Вероятната причина е поетапното, но значително увеличение на акциза на спиртните напитки.

Оказва се, че най-значителните разходи за едно домакинство отиват за прехраната. С 10 лв. например в града на Рачо Ковача едно 3-членно семейство може да си осигури едва една съвсем скромна домашна вечеря.

 

 

ВРАЦА

 

Работната заплата в областта е над средната за страната

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

С 27,25 лв. по-висока от средната за страната е била средномесечната работна заплата на наетите лица по трудово или гражданско законодателство в държавния и частния сектор на Врачанска област за миналата година, съобщи Камелия Цонева от окръжното статистическо бюро.

Средномесечната заплата на врачани е била 376 лв. при 348,75 за страната. Като се има предвид недобре работещата икономика, с изключение на АЕЦ"Козлодуй" и "Холсим-България", и сравнително високата безработица - около 16 процента, това звучи парадоксално. Но разликата се дължи точно на тези две предприятия. В АЕЦ работят близо 5 000 души, като средномесечната заплата е над 1 000 лв., а в "Холсим"- над 600 човека при средна заплата над 800 лв. До края на миналата година АЕЦ е осигурявала 11 процента от брутния вътрешен продукт на страната. В същото време в община Козлодуй безработицата е над средното за страната - 11 процента, което се дължи на селското и ромското (17,5 процента) население. Оттук и голямата разлика в жизнения стандарт на общината, където на социална помощ от 50 до 100 лв. разчитат повече от 800 човека.

Циментовият завод "Холсим", който се намира на 7 - 8 км от Враца, вдига средномесечната заплата в общината. За по-високото възнаграждение допринасят и други предприятия, както и по-активната търговия, заплатите на служителите от банковия сектор, Енергоснабдяване, Топлофикация, Булгаргаз, БТК. Според справка от Бюрото по труда продължава тенденцията за намаляване на безработицата в община Враца, като за миналата година тя е била между 8 и 9 процента при 9,59% за страната. Една от причините за намаляването е работата по проекти, финансирани по националните програми за заетост. Все още висок ръст запазва безработицата в община Криводол, която държи едни от най-големите стойности в областта - 29,8% от трудоспособното население е регистрирано в Бюрото по труда.

Балансът на паричните приходи и разходи на населението от област Враца през декември 2006 г. показва също една стабилност. Средно на семейство се падат по 45,39 лв. доходи извън работната заплата. При наличност на пари за домакински нужди в началото на месеца 211, 47 лв. (средно за домакинство), са изразходени 202, 97, т. е. има остатък от 8,50 лв.

Според цените на хранителните стоки за първия месец от тази година, предоставени от врачанското статистическо бюро, с 10 лева може да се купят например 4 килограмови хляба от брашно тип 500, 4,5 кг зрял боб, 2,200 кг пилета, 2,200 кг краве сирене, 1, 450 кг кашкавал, 55 яйца, 7 кг ябълки, 20 банички със сирене или да се платят 10 кубика питейна вода. Сравнителен анализ от същия период на миналата година показва средно поскъпване около 6 процента.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Цените скочиха още преди европейската 2007 година

 

Кремена КРУМОВА

По данни на Териториалното статистическо бюро в старата столица 333 лв. е била средната месечна работна заплата (СМРЗ) на наетите по трудово или служебно правоотношение във Великотърновска област към месец декември 2006 година, при обща за страната 388 лв. В началото на миналата година регионът стартира със СМРЗ от 276 лв., което означава, че заплатите са се увеличили средно за една календарна година с 57 лв. Това нарежда областния град до друг със същия размер на месечния доход от 333 лв. - Шумен. Спрямо другите областни градове в страната Велико Търново е доста по-назад в това отношение: СМРЗ в Ловеч е 346 лв., Перник - 361 лв., Стара Загора - 412 лв., Враца - 422 лева. Иначе старата столица може да се похвали, че е един от най-скъпите градове. Най-висока - 322 лв., е била средната работна заплата в община Горна Оряховица, спрямо областния център Велико Търново с 309 лв. към септември 2006 година. Преди старата столица, с 4 лева по-високо месечно възнаграждение от 313 лв., са били общините Свищов и Стражица. Най-малки заплати са получавали в община Сухиндол - 224 лв.

Сякаш в очакване на европейската 2007 година, производители и търговци се усетиха още през октомври и завишиха тогава цените си. Хлябът скочи средно с 55% още през октомври миналата година, а брашно тип 500 за последното тримесечие се е увеличило средно със 17%, констатира Михаилка Григорова, началник отдел "Информационно обслужване и технологии към статистическото бюро. Свинското е скочило още през октомври с 8,4%, а ноември и декември по цената му няма движение. Зеленчуците и плодовете също са се увеличили преди края на годината. Горивата и услугите също бележат ръст през последните три месеца преди европейската 2007 година. През януари хранителни и други стоки и услуги също продължават леко да се покачват, допълни още Григорова. За 10 лева във Велико Търново при усреднени цени примерно може да се купи 500 грама кайма, 1 кг ябълки, 1 пакет бисквити, 100 г кафе, 1 хляб, 1 кг брашно, 1 кг картофи, 1 кг ориз.

700 нови работни места в община Велико Търново са били открити през 2006 година по данни на Бюрото по труда. От тях 500 са за трайна, а 200 за сезонна работа. Към месец декември миналата година безработицата в общината е била 4,96%. Предпочитаните инвестиции във Велико Търново са в недвижими имоти - почти 40%, което е два пъти повече от средното ниво в страната. В старата столица строителството на жилищни и офис сгради бележи бум. Велико Търново е най-привлекателно място за инвеститорите.

 

 

Ловеч

 

10 лв. на ден харчи за ядене четиричленно семейство

 

Мира ГАНЧЕВА

Минимум 10 лв. на ден са необходими за изхранването на едно четиричленно семейство в Ловеч, ако пазарува в квартален магазин в града, пресметна репортер на "BG Север". Примерното меню би изглеждало така: 4 тестени закуски (баничка, сиренка, тутманик и пр.) по 0,50 лв. плюс 2 кисели млека за айран по 0,55 лв., или общо 3,10 лв. сутрин. За обяд един хляб (0,70), готова супа (0,80), четири шницела по 0,48 лв. и кило картофи за гарнитура (0,80), което сумирано е 4,46 лв. За вечеря трябва да се предвиди половин хляб, при положение че има останал от обяда (0,35), 600 гр. сирене и 4 яйца за ястието "Сирене по шопски", или общо 2,69 лв. Така храноденът идва 10,01 лв., като в парите не са включени олиото за готвене, подправките, нито пък трудът на домакинята. Тоест, само за съществуването на четиричленното семейство са необходими поне 300 лв. месечно. Ако работят и двамата съпрузи, те внасят в семейния бюджет малко над 600 лв. общо, сочат предварителните данни за 2006 г. на Териториалното статистическо бюро в Ловеч. Според справката средната работна заплата в Ловешка област за миналата година се е движила от 287 лв. през първото тримесечие до 330 лв. през четвъртото, като най-висока е била през декември - 346 лв. По последни данни работещите фирми в областта (без предприятията от бюджетния сектор) са 4 798, като почти всички са в сферата на частния бизнес - 4 760. Общо 34 555 човека си изкарват прехраната в тях.

 

 

Монтана

 

Хората се изхранват с продукти домашно производство

 

Момчил ИВАНОВ

С 50 лева под средната за страната заплата получават според официалната статистика в област Монтана. През първото тримесечие на миналата година в региона са получавали средно по 280 лв., докато в страната по това време давали по 329 лв. Второто тримесечие разликата нараства - в региона 291, а в страната 345, през третото съотношението е 301 към 354, в четвъртото - 314 към 370.

Според статистиката в област Монтана наетите в държавния сектор получават доста повече от тези в частния. Съотношението по тримесечия е 336 към 241, 352 към 247, 358 към 260, 371 към 267 в полза на работещите в държавния сектор. Статистиците подозират, че в частния сектор осигуряват на по-малка заплата, за да не плащат много осигуровки, а дават повече от т. нар. черни каси.

Практика в Монтанския край е младежи, току-що завършили училище, да започват работа като сервитьори, бармани, продавачи в магазини, работници в частни фирми и т. н. с минималната заплата. По-опитни работници биват оценявани от работодателите с 250, максимум 300 лв. месечно. Рядкост в Монтана са частните фирми, в които дават заплата над 300 лв. Практика е семействата да допълват своя бюджет с домашно производство на зеленчуци, месо, сирене и други хранителни продукти. След като родителите се пенсионират, те веднага заминават на село, където отглеждат по 2 - 3 прасета, 1 - 2 крави, 10 - 15 кокошки, 9 - 10 заека, 3 - 4 овце или кози и т. н. "Старите" имат грижа да снабдяват младите с провизии, тъй като техните заплати в града не стигат да се купува всичко от пазара.

Макар заплатите в бедния Монтански край да са по-ниски с 50 - 60 лв. от средните за страната, то цените не отстъпват на тези в останалата част на България, а в доста случаи даже са над тях. По неписано правило в Монтана са по-скъпи плодовете, месото, зеленчуците, а при ранните зеленчуци се стига до разлика от 1 - 2 лв. на килограм в сравнение с борсите и по-евтините пазари в София. Практика на местните търговци е да договарят помежду си цените и никой да не слиза под долната граница. Случва се търговецът да държи висока цена, макар стоката му да се скапва. Същото нещо се получава и при ресторантските услуги - в повечето ресторанти в Монтана и Берковица цените на храната са по-високи, отколкото в курортите по брега на морето.

Още по-солени цени за храна плащат живеещите в селата на региона. Местните търговци обясняват, че имат разходи за прекарване на стоките от града до селата и надуват допълнително цените. Ако в Монтана килограм захар струва 1,60 лв., то на село я продават по 2,00 лв., ако сиренето е 4,50, то на село го търгуват за 5,50 и т. н. По влакове и автобуси могат да се срещнат хора, понесли от града огромни торби с боб, захар, олио, ориз, месо, кашкавал, сирене и т. н. "Шерпите" обясняват, че им е по-изгодно да платят билет за отиване и връщане до града, за да си напазаруват за месец напред основните храни, отколкото да ги купуват на село.

Монтана не отстъпва на големите областни градове и по цени на недвижими имоти. В момента квадратен метър ново строителство се продава по 900 - 950 лв., а старо строителство - 750 лв.