"BG Север" - брой 7 (18 - 24 февруари 2011 г.)

 

АРТСЕДМИЦА


 

Дора Делийска:

 

Публиката трябва да се потруди, както изпълнителят го прави

 

Известната пианистка проведе майсторски клас в НУИ "Панайот Пипков"

 

Дора Делийска връчи удостоверенията за завършен майсторски клас на 13 млади пианисти, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

В рамките на честванията на 50-годишния юбилей на НУИ "Панайот Пипков" известната пианистка Дора Делийска, която е възпитаничка на училището, проведе майсторски клас с 13 деца, изучаващи пиано тук. Това е първият й майсторски клас в България. Преди концерта на участниците в класа разговаряме с талантливата плевенчанка за живота й във Виена, за последните й успехи и бъдещи изяви.

- Дора, на какво научи участниците в майсторския клас?

- Нямахме много време - само два дни, но идеята е аз по някакъв начин да ги вдъхновя или да им дам нова идея за произведението и да им покажа начина, по който аз бих го интерпретирала. Според мен това може да ги обогати по някакъв начин, а те да решат дали им харесва и дали могат да го използват в бъдеще.

- Разкажи за последните си изяви.

- Те са свързани с издаването на втория ми солов диск с произведения на Лист и Шопен. Презентацията на диска беше в къщата на Моцарт във Виена и това беше много важно събитие за мен. Сега готвя нова програма, с която ще е дебютът ми в известната зала "Мюзикферайн" във Виена. Също ме очакват изяви в различни държави в Европа и Южна Америка през тази година със солова програма от Лист и Шуберт.

- Като млад човек, как според теб трябва да се привличат младите хора към тази музика?

- Въпросът е сложен. Много музиканти се опитват по някакъв начин да я популяризират, но аз това не го одобрявам. Мисля, че тази музика не е лесна за разбиране и за да я разбере човек, той трябва да се подготви - да чете, да знае за произведенията, за композиторите. Самата подготовка на пианиста е свързана с много труд, затова и публиката трябва да се потруди. В това отношение никога няма да е популярна, защото популярно е нещо, което лесно се приема. Нещото, което трябва да направим, за да привличаме младата публика, е тя да знае повече за класическата музика. Това, което ми прави впечатление във Виена, е, че дори не всеки да стане концентриращ музикант, той от малък може да свири на един или два инструмента, знае съдържанието на оперите, на симфониите. Това се натрупва години наред и тийнейджърите имат желание да слушат тази музика, защото са запознати с нея, а не защото е по-популярна. Не трябва да се смесват нещата.

- От 10 години живееш и работиш във Виена. Изпълнителите в чужбина се ценят повече и всички добри български музиканти предпочитат сцената навън...

- Реалността наистина е такава, но малко се драматизира с това да се повтаря как тук няма никакъв шанс. Аз мисля, че има възможности и тук. Непрекъснато получавам покани да участвам в различни фестивали в България и виждам заминаването ми в чужбина не като бягане и търсене на начин за оцеляване другаде, а като обогатяване. Има различни школи на преподаване, различни интерпретации, различни езици. Човек трябва да се учи и без да пътува няма да стане. Трябва да се гледа на това излизане в чужбина като обогатяване. Ние имаме страхотна традиция на обучение в България. Това във Виена се цени много. Там общата култура е много добре развита, но конкретно подготовката на изпълнители не е като при нас. Не бива да си мислим, че има само черно и бяло - в България няма възможност, в чужбина има. Може да си в чужбина и пак да нямаш никаква възможност да свириш. Човек трябва много да се труди. Тази работа не е платена на час. Аз мога да подготвям един концерт, който е платен веднъж, месеци наред. И това навсякъде е така.

 

 

Всичко започва от рисунката в изложбата на Стилиян Атанасов

 

Авторът е изложил творбите си, сн. авторътВиктория АЛЕКСАНДРОВА

Както обеща на изложбата по повод 50-ата си годишнина, художникът Стилиян Атанасов изненада почитателите на изящното с нещо по-различно. 22 рисунки и още 8 живописни негови платна за цвят са изложени в първата за тази година експозиция в Общинска художествена галерия на "Иван Вазов" 5.

"Всичко започва от рисунката. Тя е първичното. Може да бъде партитура, може да бъде архитектурен проект, но всичко започва на хартията с нещо за драскане. Исках да направя това отдавна, тъй като отдавна не е правено. От рисунката започват нещата. При някои и свършват там - както е при Бешков", твърди авторът.

"Рисунката се ражда от импулс. Първобитните хора, които са рисували бизони в пещерите, защо са го правили? Вероятно са изобразявали някакъв култ. За мен рисунката е култ", категоричен е Стилиян Атанасов.

Голата жена на една от творбите, която напомня рисунка на Бешков, се оказва бившата му съпруга. Била му е модел. За първообразите на творбите си художникът казва, че някои са истински, други - не. "Трудно се намират модели. Искат пари. Когато някой те грабне и отидеш да го помолиш да ти позира, първо пита: колко ще платиш? През това време аз съм скицирал каквото ми трябва. Единственият модел, който не ми иска пари, е кучето ми", разказва художникът.

 

 

Три уникални завеси близо столетие дават начало на театрални спектакли

 

Завесата, рисувана от Тома ТрифиновскиИнна СТЕФАНОВА

Три са театралните завеси, и трите уникални по своему, които са давали знак в продължение на близо столетие за началото или края на десетки спектакли на сцената на плевенския театър. Едната изгаря при пожар, втората изчезва мистериозно, третата - най-новата, е поставена на специална чига над сцената на Дамата, наречена гилотина, и се спуска при официални поводи.

През 1895 година художникът Адолф Селлоф рисува първата завеса за плевенския театър. Тя е смятана за най-старата в България. От нея сега е останал само фотос, който може да се види от плевенчани в експозиция "Нова и най-нова история на Плевен" в Регионалния исторически музей. Според Нели Кожухарова, уредник в музея, тази завеса изгаря заедно със сградата на театъра след пожар на 23 април 1925 година. Благодарение на тогавашния кмет Иван Мендиликов, информира още Нели Кожухарова, сградата е възстановена, а на унгарския художник Йозеф Киш още през следващата 1926 г. е възложено да подготви проект за нова завеса. Завесата, широка 10,5 метра и висока два метра, години наред запазва славата си на най-уникалната в цялата страна - и като изработка, и като визия. Според публикация през 2004 г. завесата на Киш се съхранява в плевенския музей. От там обаче твърдят, че при тях такъв експонат никога не е имало. Каква е съдбата й всъщност никой вече не знае. Съществуват само предположения. По-възрастни театрали твърдят, че произведението на Киш се е въргаляло доста години из таванските помещения на театралната сграда. Ако е било наистина така, то завесата е изгоряла при втория пожар през 1982 година, който унищожава вещите в много помещения. Нейно пълно копие е било изработено от плевенския художник Тома Трифоновски. За да изпълни задачата си, той вероятно е ползвал снимков материал. Един от черно-белите фотоси на завесата на Киш също може да се види като експонат в историческия музей в Плевен.

Сега копието на Трифоновски се съхранява в сградата на Драмата. Театралната завеса се използва не само за специални сценични поводи, а и когато по режисура някои от актьорите трябва да играят на аванссцена, т. е. пред завесата, твърдят запознати. Най-новата завеса също е уникална като вид и изпълнение. Тя заедно със зрителския салон с ложи и балкон дава право на ценителите на театралния интериор да твърдят, че сградата на Мелпомена в Плевен е най-красивата в България, по-красива дори от тази на Народния театър.

 

 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

"Привлечи и задръж най-добрите!"

Брайън Трейси

Дa пpивлeчeш и зaдъpжиш нaй-дoбpитe служитeли e ключoвo услoвиe зa успexa нa всeки бизнeс. Въпpeки тoвa пoвeчeтo мeниджъpи нe сa нaяснo с пpинципитe зa пoдбop нa пepсoнaл, a нямaт и вpeмe зa дългo oбучeниe. Aкo стe кaтo тяx, нуждaтa ви oт нoу xaу e спeшнa и нeoтлoжнa.

"Пpивлeчи и зaдpъж нaй-дoбpитe!" ви пpeдставя 21 изпитaни пoдxoдa кaк дa нaeмeтe и зaдъpжитe нaй-спoсoбнитe и oтдaдeни служитeли и дa си oсигуpитe тяxнoтo сътpудничeствo зa гoдинитe нaпpeд. Пpaктичeскитe упpaжнeния щe ви пoкaжaт кaк дa пpилoжитe веднага тeзи съществени пpинципи и сaми дa сe убeдитe в peзултaтитe.

Брайън Трейси e свeтoвнoизвeстeн aвтop нa дeсeтки книги, нa нaд 300 aудиo и видeo пpoгpaми зa личния успex и бизнeсa, пpoдaдeни в милиoни тиpaжи и пpeвeдeни нa пoвeчe oт двaдeсeт eзикa. Пpoфeсиoнaлeн лeктop, тoй всякa гoдинa oбучaвa нaд 250 000 души oт дeсeтки стpaни в свeтa. Бизнeс кoнсултaнт e нa пoвeчe oт 500 глoбaлни кopпopaции, сpeд кoитo "IВМ", "Хеrох", "Fоrd", "МсDоnnеll Dоuglаs", "Hеwlеtt Pасkаrd", "US Ваnсrор" и "Вrаin Trасy Intеrnаtiоnаl", кoмпaния, oпepиpaщa в 31 стpaни пo свeтa.

 

 

"Преследването"

Клайв Къслър

Април 1950: Ръждясалите останки на парен локомотив се появяват от дълбоките води на езерото Флетхед, Монтана. Вътре в него са и тленните останки на тримата мъже, загинали преди четиридесет и пет години. Но не двигателят, нито съдържанието е това, което интересува любопитстващите наблизо. А това, което предстои да се случи. "Преследването" е обявена за една от най-добрите книги на Къслър до днес. Независимо, че в нея има доста детайли и сюжетът е подробно описан, тя е предназначена за бързочетяща публика. Почитателите на Клайв Къслър ще обикнат тази част от работата му, където романтиката се оказва една от най-неочакваните теми.

 

 

върни се в НАЧАЛО