"BG Север" - брой 7 (18-24 февруари 2011 г.)

 

ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА   


 

Бюджет 2011 - нереален, опозицията - изолирана

 

Огромен кредит крепи баланса, разчетите за приходи изсмукани от пръстите

 

 Колаж “BG Север”Емилия КАРАБУЛЕВА

Нито като принцип, нито като структура проектът за бюджет за 2011 г. на общината се различава от предишните. През настоящата година основният финансов план на общината е в размер на близо 74,3 млн. лева или с 6 млн. лева повече от 2010 г. В него обаче е включен и кредитът от 14 млн. лева, който ще се усвоява през 2011 г. и за който още не е ясно как ще бъде изплатен през следващите 7 години. Именно на базата на заема се твърди, че бюджетът за 2011 г. е балансиран. Позицията на общинските съветници от левицата по повод кредита бе обобщена от техния лидер Любомир Петков. Той заяви, че тегленето му е една зле обмислена идея, която ще бъде и зле реализирана. Повод за такива изводи дава поведението на местната власт, тъй като досега никой не е дал смислено обяснение пред гражданите защо се налага тегленето на този кредит и как ще бъдат усвоени тези пари. В този смисъл, според левицата, афиширането на кредита може да се смята за скъп предизборен пиар на кметското ръководство.

За трети пореден мандат опозицията в общинския съвет е изолирана по един безцеремонен начин от процеса на подготовка и анализ на бюджета на общината, заяви Любомир Петков пред журналисти. Той посочи конкретни цифри за изпълнението на бюджета през последните 4 години, от които е видно, че е налице чувствителен спад, особено през 2010 г. Като причини за тази тъжна статистика Петков посочи блокирания процес на децентрализация, икономическата криза и управленската несъстоятелност на общинското ръководство, което няма собствена позиция по нито един проблем. Общото мнение на хората вече е, че Плевен все повече се превръща в град на заспала икономика, буренясали строежи и изчезващи млади хора, заяви лидерът на социалистите.

Парадоксално е, че в проектобюджета за 2011 г. са записани нереални за изпълнение приходи. Например, за данъчни приходи върху имуществото за миналата година са предвидени 8,75 млн. лева, а са изпълнени 7,193 млн. лева или е налице фрапантно неизпълнение от порядъка на 850 хил. лева. В разрез с всякаква икономическа логика в проектобюджета за 2011 г. са заложени с около 1,6 млн. лева повече като план за приходи. Това е доста смущаващо, тъй като през тази година събираемостта се очертава като много ниска, коментира Валерий Ангелов, независим общински съветник.

Още по-далеч от реалността е ситуацията с неданъчните приходи. При план от 16,3 млн. лева за 2010 г., изпълнението е едва 14,8 млн. лева, получава се разлика от 1,5 млн. лева неизпълнение. В настоящия проектобюджет са заложени с 3 млн. лева повече неданъчни приходи или 17,650 млн. лева, без да е ясно на каква основа са направени тези разчети, учудва се общинският съветник. Според него, при намаляване на такса смет за тази година и при спадаща събираемост, в разчетите за бюджет 2011 г. са предвидени още 500 хил. лева отгоре.

В трагична финансова кома ще изпадне плевенският спорт през 2011 г., ако се съди по предвидените средства за развитието му в проектобюджета. За него са отделени само 115 хил. лева, от които за ремонт на базата ще отидат 60 хил. лева. Нереално ниска е и отбелязаната печалба за всички общински фирми, едва 396 хил. лева. Плевенчани сами могат да си направят изводите, убеден е независимият общински съветник.

 

 

Парите за култура разпределени според заслугите към кмета

 

Вяра ЦЕНОВА

5,57% от бюджета на община Плевен за следващата година са отделени за функция "Почивно дело, култура и религиозни дейности". Все още проект, бюджетът се очаква да бъде приет от кметското мнозинство на сесията на 22 февруари. Разглеждайки го по-подробно обаче няма как да не се набият на очи няколко смущаващи факти. Най-важното е, че традицията от последните четири години да се заделят пари за възстановяване на Плевенска опера, вече е прекъсната. Този път фигурират 40 000 лв. за оперни и оперетни спектакли. Дано не се хвърлят само за един, както стана с едно пропаднало предложение Старозагорска опера да ни гостува с "Травиата" срещу 38 хилядарки, след което се оказа, че същата постановка плевенчани могат да гледат и срещу 7 бона. Но пък се откроява друг главен герой - общинска хорова формация "Гена Димитрова", чиито бюджет значително набъбва в сравнение с миналата година. Че отдавна политиката на десния ни кмет лъха на комунизъм, всички са забелязали. В културата обаче най-очебийно крещи лозунгът от преди 10 ноември: от всекиго според способностите, всекиму според потребностите. След като за първото полугодие на миналата година хоровата формация декларира приходи от цели 150 лв., тази година за награда сумата за издръжката й се вдига с 40 000 лв. и става 207 510 лв. Всичко това във време на криза и реформи, когато културните институти се борят за всеки продаден билет, от което зависи делегираният им бюджет. В Плевен обаче критерии като пазар и конкурентен продукт, който носи приходи, няма. Никой обаче не задава въпроси и не иска отчетност. А чинно слуша без пари на всяко тържество хоровата формация, която фигурира и в бъдещия културен афиш почти през мероприятие я с концерт-спектакъл, я със спектакъл-мюзикъл, или просто концерт. За което ще получава отделно определена сума пари, общо над 30 000 лв.

Според разбивката на проектобюджета, за 2011 г. Плевенска филхармония ще получава 220 000 лв., Северняшкият ансамбъл 445 850 лв., Духовият оркестър 166 230 лв. Това, заедно с хоровата формация, прави 1 039 590 лв. За сравнение ХГ "Илия Бешков" например ще получи 116 078 лв., при положение, че трябва да поддържа огромна като площ сграда. Хорът обаче репетира в общинската концертна зала и не плаща и лев разноски, касаещи консумативи.

Мъглив и будещ недоумение е и отчетът за разходите в група "Култура" от миналогодишния общински бюджет. Тук разбивка няма, оркестри и ансамбли са на едно с 555 878 лв., а в други дейности по културата са включени: "хорове и балетна формация, счетоводство и др. - 463 994 лв." Коя е тази балетна формация, за която са разходвани средства, не става ясно, както и конкретната сума за издръжката на всеки отделен институт.

Едва ли на обсъждането по време на сесия ще се изяснят тези въпроси. И още други: кой решава, че залите са пълни, като няма критерии билет, кой прави репертоарната политика и кой осъществява контрола в общинските културни институти с почти нулеви приходи? Защо и на какъв принцип се разединяват културни институти, като едни получават очевидни бонуси на око? И дали в крайна сметка бюджетът за култура не е популистка схема за източване на пари?

 

 

 Оня доклад

 

Гамизов искал да управлява политическия кабинет на Станишев

 

СПРАВКА

Относно: Действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация

(продължение от бр. 6)

При експлоатацията на СРС е установено, че изявленията и прогнозите, които прави Гамизов, са част от план, целящ дестабилизация и дискредитация на службите, политическата власт и компрометиране на страната и управлението й пред ЕС и САЩ. В разговор със Сирлещов Гамизов прогнозира, че ще се премине през "едно фактическо замразяване" на членството ни в ЕС, ще минем "през някаква боза - ГЕРБ, "Атака" и т. н.", след което ще настъпи предречената от него още преди една година "политическа катастрофа". "Тогава, да се надяват силно, ще дойде времето на Стефан (Гамизов), нещо, което си говорят от три години и половина, всички елементарни решения ще бъдат отхвърлени и ще се търси генерално решение".

.......................

За това, че Гамизов действа по предварително разработен план за целенасочено и систематично постигане не само на икономически, но и политически цели, са и опитите му за използване на контактите си с Брюксел за формиране на негативно отношение в европейските партньори по отношение правителствената политика. Независимо, че поддържа близки отношения с някои от съветниците на премиера, Гамизов споделя на Харалан Александров, че ще проведе разговор с Европейската комисия, за да си промени отношението към тях. По време на разговорите с Александров двамата изразяват мнение, че политическият кабинет има "нужда не от консултиране, а от управляване". Освен за формирането на негативно отношение в ЕС към водената от правителството политика, Гамизов използва задграничните си пътувания за лобиране в полза на определени кръгове. При срещата си в Брюксел на 18.09.2008 г. с комисаря по енергетика Стефан Гамизов е обсъждал създаването на Българския енергиен холдинг ЕАД, като е изразил опасения не за самото формирование, а за кадровото решение за управлението му (аналогична позиция, както по отношение на ДАНС). Същевременно при срещата си с представители на комисията по околната среда на ЕС Гамизов, заедно с Костадин Сирлещов, са лобирали за реабилитацията на ТЕЦ "Бобов дол", след приватизацията му от Христо Ковачки.

Изхождайки от казаното до тук, се налагат няколко извода:

- С действията си председателят Петко Сертов е поставил ДАНС като заложник на корпоративни интереси. Кръгът около Гамизов и Сирлещов разполага с достъп до конкретна информация за оперативни разработки на агенцията, както и притежава възможност да влияе при вземане на решения за структурата, кадровите назначения и дори за бъдещето на ДАНС. Възможно е това да е в резултат на поставянето на Сертов под някаква форма на силна зависимост;

- Групата около Гамизов има дългосрочен план за постигане на определени политически и икономически интереси, част от които е дискредитиране на съществуващите към момента управляващи и опозиционни партии и техните лидери. Елемент от този план е овладяване на ДАНС;

- Извършените от Гамизов закононарушения, както и връзките му със структури на организираната престъпност, прави плановете му изключително опасни за България и демократичните процеси в страната.

От тази справка има още десет страници, но в тях името на Стефан Гамизов почти не се споменава. А ние започнахме да публикуваме този доклад именно заради него. Представящият се за председател на Гражданска лига на България на 15 януари в предаването "Сеизмограф" по bTV обвини Георги Първанов и Румен Петков, че са в основата на преврат, който цели назначаването на служебно правителство от президента. Гамизов заяви, че Румен Петков се е срещал в столичен ресторант със "зверовете" от ДАНС и ги е инструктирал как да действат. Плевенският депутат тогава отговори: "Това са абсурдни твърдения. Първо, аз нямам навика да се срещам по ресторанти със служители на МВР и на ДАНС, на правосъдната система също. Второ, г-н Гамизов има една доста свободна, да не кажа развинтена фантазия, която очевидно е в резултат на душевното му състояние. Според мен той би трябвало да вземе спешни мерки за лечение. Това са ненормални твърдения и не за първи път звучат от неговите уста".

В пет поредни броя ние публикувахме части от доклада, който Алексей Петров в качеството си на лоялен гражданин предаде на премиера Бойко Борисов в началото на мандата му, за да могат читателите сами да преценят какво представлява лицето Стефан Гамизов и за какво се бори. (б. р.)

 

 

върни се в НАЧАЛО