ТЕМА


 
Габрово

 

Реформата в спешната помощ - кой ще плаща за неосигурените?

 

Досегашният център е само "на колела", докторите бягат в новото отделение

 

Мариана ДИМИТРОВА

От този месец нови екипи за спешна помощ обслужват габровските пациенти. Според реорганизация на здравното министерство досегашните спешни отделения преминават към болниците. Това означава, че персоналът на Центъра за спешна медицинска помощ ще работи само "на колела" и ще обслужва пациенти само с линейки. Телефонът на спешната помощ си остава същия - 150. Ако състоянието на пациента е тежко, на място пристига екип, отвежда го до новосъздаденото спешно отделение и там го поемат лекари, които доскоро са работили в болницата. При необходимост се вика консултант или болният се хоспитализира.

За пациента нищо не се променя. Реорганизацията засяга досегашния център за спешна помощ и болницата, която изцяло поема тази дейност. Така центърът в Габрово прехвърли държавен инвентар за около 30 хил. лева на болницата, която е търговско дружество. Директорът на спешната помощ в града на Рачо Ковача д-р Георги Шандурков не е наясно защо е необходима тази реорганизация. Според него това ще е в пъти по-скъпо, отколкото е било досега. В отделението ще се ползва същата апаратура, ще работят същите хора. Единствената разлика щяла да бъде, че спешните отделения вече ще са част от търговските дружества - болниците. Най-големият проблем д-р Шандурков вижда с обслужването на здравно неосигурените пациенти. През миналата година 15 500 души в Габрово са прегледани на място в центъра. От тях едва осем на сто са хоспитализирани в болницата. Досега никой не е бил връщан от спешното отделение, тъй като то бе държавно, а спешната помощ в страната е безплатна. След като спешното отделение вече става собственост на търговско дружество, то не може да си позволи лукса да обслужва безплатно пациенти. Засега има договорка за всеки преминал пациент болницата да получава по 20 лв. Не е ясно обаче какво ще стане със здравно неосигурените. Засега ще бъдат обслужвани само ако състоянието им е животозастрашаващо. Не е тайна, че доста хора не са в изрядни отношения със Здравната каса и имат непокрити осигуровки. През този месец шефът на габровската болница д-р Божидар Паралчев е разпоредил да не се връщат от новосформираното спешно отделение неосигурени пациенти, но за в бъдеще нещата съвсем няма да са така. Досега много хора без осигуровки за съвсем незначителни болежки се възползваха от спешната помощ, която не се заплащаше и пациенти не бяха връщани. Наскоро обаче 46-годишна циганка бе осъдена с глоба от 500 лева за това, че е нападнала и пребила в приемния кабинет фелдшерка от габровската спешна помощ по време на нощното й дежурство, защото отказала да помогне. Ромката придружавала бременната си 14-годишна дъщеря и настоявала да й бъде извършен аборт. Обяснили й, че в спешна помощ не правят аборти, още повече нямало медицински показатели за това. Разгневената мургавела се нахвърлила върху фелдшерката, нанесла й няколко удара, оскубала косата й. Лекарите се надяват да не се стига повече до такива крайни случаи.

В Габрово вече има сериозен проблем с персонала в центъра за спешна помощ. Част от лекарите, които са работили там, вече са назначени в болницата. Докато в спешната помощ те са вземали средно по 370 лв., в момента са назначени в спешното отделение на здравното заведение на 600 лв. Д-р Шандурков не изключва възможността заради неатрактивните заплати в центъра за спешна помощ персоналът му да напусне и да премине към болницата. Това според него щяло да доведе до закриване на центровете, като проблемът бил сериозен не само в Габрово, но и в цялата страна.

 

ловеч

 

За пациентите проблеми няма

 

Мира ГАНЧЕВА

Многопрофилната болница за активно лечение "Проф. д-р Параскев Стоянов" в Ловеч ще получава по 20 лв. на пациент, преминал през новосъздаденото Спешно отделение и нехоспитализиран по клинична пътека. Това ще стане по силата на сключен договор между болницата и Министерството на здравеопазването, съобщи шефът на здравното заведение д-р Тихомир Бенев. Досега пациентите, дошли в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и консултирани от лекари на болницата, не са носили никакви приходи, дори напротив - всички изследвания и интервенции са били за сметка на бюджета.

Спешното отделение се отдели от ЦСМП от 1 февруари т. г. Центърът предостави за ползване предшоковата и шоковата зала и два кабинета, както и част от апаратурата. До десетина дни ще бъде включено ползването и на апаратура от болницата, каза д-р Бенев. Той обаче не е оптимист за закупуването на нова, защото липсват такива възможности. До конкурс временно и. д. началник на Спешното е д-р Николай Дяков, а старша сестра е Станка Пирова. Екипът засега е от двама лекари и двама медицински специалисти. Докато стане ясно финансирането, те са назначени на допълнителни трудови договори.

Ловчалии не усещат разликата в преструктурирането, тъй като новото отделение се помещава в ЦСМП. И сега болните продължават да звънят на тел. 150, мобилните екипи се отзовават на повикването, преглеждат, реанимират и при нужда карат пациента в отделението. В бъдеще ще се изгради регистратура на входа на болницата, каза още д-р Бенев. Там ще има възможност по електронно досие да се провери здравният статус на болния, къде и с какво е лекуван, какви заболявания има и т. н.

 

 

Плевен

 

Преструктурирането премина без сътресения

 

Поля ТОМОВА

Преминаването на приемното отделение на Спешна помощ към болницата в Плевен става без сътресения, категорични са директорът на мобилните екипи д-р Мария Стоева и изпълнителният директор на УМБАЛ доц. Васил Тодоров.

Мобилните групи ще продължат работата си при бедствия, аварии и катастрофи. Те ще обслужват и транспортират и пациентите по и от домовете им, каза д-р Стоева. За кратко време реформата трябваше да влезе в действие и мисля, че успяхме да се справим, добави тя. Според нея няма намаляване на щата. Трима лекари, пет санитари и една сестра обаче са изявили желание да преминат към новосформираното спешно звено към болницата и това желание е удовлетворено, каза още д-р Стоева.

Новото спешно отделение е на същото място, на което беше и преди преструктурирането. В него продължават 24-часовите дежурства седем дни в седмицата. Новото е, че звеното вече е административно подчинено на УМБАЛ. Според изпълнителния директор доц. Васил Тодоров само дни след реформата звеното е заработило по-добре от очакваното. Екипът му се окомплектова и е в щата на болницата. Засега предположенията са, че спешното звено няма да е сред губещите и няма да трупа дългове. Министерството на здравеопазването има ангажимента да заплаща по 20 лв. за всеки преминал през спешното, но не хоспитализиран пациент. На практика досега за хората, които преминаваха през Спешна помощ и на които се правеха всевъзможни изследвания, понякога дори скенер, никой не заплащаше. Така разходите за консумативи оставаха за сметка на болничните заведения. Мобилните екипи и новосформираното спешно отделение и занапред ще работят съвместно, тъй като пациентите, които колите транспортират, ще се обслужват от екипите в болницата.

Засега обаче не е ясно дали и кога ще се повишат заплатите на екипите в спешната помощ, които са едни от най-ниските в бранша.

 

 

монтана

 

Промяната лиши звеното от лекари

 

Момчил ИВАНОВ

С промяната в спешната помощ, стартирала от 1 февруари т. г., останахме без нужните ни лекари, сподели директорът на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в Монтана д-р Серьожа Ценков. От 16 доктори 7 са напуснали центъра и са преминали заедно със спешното отделение към болницата. Напуснали са и 7 фелдшери и медицински сестри. "За да работим пълноценно и да бъдем полезни на пациентите ни, са ни нужни 18 доктори, допълни д-р Ценков. Не виждам откъде ще ги намерим - в Монтана няма лекари на улицата, няма и завършващи студенти по медицина. Останалите едва ли ще дойдат, тъй като всички сфери на здравеопазването са запълнени. Работата на спешния лекар е стресова, той пръв се сблъсква с човешки драми. Често трябва да взема решение при екстремни ситуации. Тя не дава възможност за квалификация", отчитат работещите в сектора.

Заплащането обаче е по-ниско от това на болничните лекари и джипитата. Докато в монтанската болница получават по 1 000 лв., при нас средната заплата е 360, каза д-р Ценков.

За да се покрият нуждите, останалите лекари дават извънредни дежурства. Нормално е да дават на месец по 12, които продължават по 12 часа. Сега обаче ще дават по 15 -16. Още не е решен проблемът със заплащането им, но имаме обещание от МЗ, че ще получим допълнително пари за извънредния труд, надява се шефът на ЦСМП.

Спешното отделение, което е с 3 легла, остана на досегашното си място. Преминаването му към болницата мина без сътресения. Следващите месеци ще покажат доколко промяната в спешната помощ е била удачна и ще бъде в интерес на пациентите ни, коментира д-р Ценков.

Миналата година през Центъра за спешна медицинска помощ в Монтана и филиалите му в региона са преминали близо 50 000 души. Посетени са 22 000 повиквания, 14 000 от тях за спешни случаи. На едно дежурство има средно по 120 повиквания, едва 15 от тях са истински. Понякога фалшивите повиквания се познават много лесно, но понякога звучат толкова сериозно, че изпращаме линейка на адресите. Оказва се, че там не живеят въпросните хора, обясниха от спешния център в Монтана.

 

 

Видин

 

Остават на работа три мобилни екипа

 

Тина ИЛИЕВА

Преструктурирането на спешната помощ при нас премина безпроблемно, пациентите дори не усетиха промяната, сподели шефът на Центъра за спешна помощ във Видин д-р Светослав Поломски.

Спешното отделение, което вече е на подчинение на болницата, се намира в същите помещения, където е било и досега. То разполага с 4 легла, а пациентите са лекувани от същите спешни доктори. На практика болните не остават в отделението повече от половин час до 6 часа. Това е времето, необходимо за първите изследвания и уточняване на диагнозата. Заедно с отделението от центъра към болницата на щат са преминали 6-има лекари и толкова фелдшери. Още не е известно каква ще бъде заплатата им - в центъра тя е била фиксирана, в болницата може да бъде и по-висока, тъй като тя е търговско дружество. Три екипа от по петима лекари и фелдшери обаче остават на работа в спешния център. Нашата работа е да стигнем първи до болния, да му окажем помощ и да го докараме в спешното отделение, допълни д-р Поломски.

Спешните сектори в Белоградчик, Кула, Димово и Брегово остават със същия статут. В Кула и Белоградчик, където има болници, спешните доктори викат специалисти за консултации. В Димово и Брегово обаче няма здравни заведения и от секторите линейките веднага потеглят с болните към Видин.

 

 

ВРАЦА

 

Трансформацията стартира с инцидент

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

След преструктурирането няма освободени лекари и медицински сестри, напротив - има достатъчно работни места и се търсят такива специалисти, заяви директорът на врачанската МБАЛ "Христо Ботев" д-р Владислав Иванов. Десет санитари са пуснати в тримесечен неплатен отпуск, преди да бъдат освободени от трудовите си задължения.

Според д-р Иванов целта на новата нормативна база, която урежда статута и функционирането на спешните отделения в областните болници, е да се подобри обслужването и достъпа до качествена медицинска помощ на живеещите в отдалечените и труднодостъпни райони, както и да се подобри качеството на обслужване чрез включването на квалифицираните кадри от болницата в режим на 24-часово дежурство. Чрез мобилни екипи - реанимационни, лекарски, долекарски и транспортни, ще се осигурява спешна помощ на място и по време на транспортиране на пациента до лечебното заведение. Д-р Иванов поясни, че се изготвят алгоритми на поведение на спешните екипи при различните случаи.

В процеса на преустройството, на 28 януари, се случи инцидент в Центъра за спешна медицинска помощ, по който проверката продължава. Според родителите на едногодишния Димитър от Враца, диспечер отказал да изпрати линейка за детето, което се задушавало. В жалбата си те твърдят, че от 21 часа се опитвали няколко пъти да се свържат с номер 150, но там слушалката се вдигала и се затваряла. На четвъртото позвъняване мъжки глас отговорил: "Щом детето ви се задушава, намерете си превоз и го доведете тук". Те настояли за първа помощ с обдишване, но мъжът отново отказал да изпрати линейка. След като родителите транспортирали Димитър с кола на приятели, приелият го д-р Румен Георгиев установил, че детето е направило гърч вследствие на високата температура. То било настанено веднага за лечение в детското отделение на болницата. На въпрос на родителите защо не е изпратил линейка, диспечерът отговорил, че цял ден му омръзнало от телефонен тероризъм и помислил, че това е поредният случай. Директорът на центъра д-р Костадин Шахов е разпоредил проверка. Той заяви, че ако се установи вина, служителят ще бъде наказан най-строго.

Д-р Владислав Иванов посочи, че специално за врачанската болница реформирането на спешната помощ ще стане по-лесно и бързо, тъй като миналата година е стартирал проект по програма ФАР за преструктуриране на спешните приемни отделения в областните болници в Смолян и Враца и оборудването им с апаратура за експресна диагностика и операционни, които ще се ползват главно от социално слаби граждани и роми. В тези две болници ще бъдат доставени реанимобили и подвижни мобилни устройства - лаборатория, ехограф, апаратура за образна диагностика, както и съвременна апаратура за кардиологичното, травматологичното и хирургичното отделение. Д-р Иванов уточни, че вече се разработва нова организация на медицинското обслужване, съобразена със здравния и социалния статус на това население, като целта е то да бъде по-ефективно приобщено към болничната система.

Проектът е пилотен за страната и е на стойност 2,5 милиона лева. Изпълнението му започна от началото на февруари с така наречения "кабинет на колела". Екип от лекар и медицинска сестра с линейка "Мерцедес", оборудвана като лекарски кабинет с необходимата апаратура, преглежда по предварително обявен график жители на селата от община Враца и Мездра, предимно от малцинствените групи и здравно неосигурени.

 

 

Велико Търново

 

По-малките болници са в рискова ситуация

 

Кремена КРУМОВА

"Центърът за спешна медицинска помощ не извършва транспортна функция на областно ниво. На общинските градове Елена, Павликени и Полски Тръмбеш можем да осъществяваме само консултация, защото всъщност се явяваме равностойни болници, а те имат нужна от такава помощ. Така за нас, областното лечебно заведение, това е транспортен удар. Ние имаме само отделението. Нямаме колите, екипите и функциите". Това сподели за "BG Север" д-р Даниел Илиев, изпълнителен директор на МОБАЛ "Ст. Черкезов във Велико Търново по повод нововъведението на здравното министерство, според което във всички болници на областните градове се разкриват спешни приемни отделения. Според него в приемното или спешно отделение се извършва един вид одит на спешността. Например преценява се неотложен или спешен е болният, дали е осигурен или неосигурен. Задължени са да го приемат само ако е спешен.

"Великотърновска област има поне 10 здравни болнични заведения. Това обостря и съответните проблеми на местно ниво, които идват от недоглеждане. Така по-малките болници се поставят в рискови ситуации. Принудени сме или да оставяме пациентите пред спешното отделение във Велико Търново, или да търсим скъпо платени републикански консултанти, които не винаги се отзовават адекватно", смята шефът на великотърновската болница. Той заяви, че вероятно ще търси начини с платени договори да развие транспортните функции.

В никакъв случай няма да можем да се справим в абсолютен спешен порядък. За това се изисква голям щат и обособен транспорт. Близо 100 хил. лв. ще бъдат инвестирани в спешното отделение, което започна да работи към МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов във Велико Търново. Това каза още директорът на болницата д-р Даниел Илиев като подчерта, че редът за оказване на спешна помощ няма да бъде променен.