СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                      ВЪПРОСИ...                    "BG Север" - брой 6 (15 - 21 февруари 2013 г.)


 

Защо Разград може, а Плевен - не?

 

Делиорманската община превърна Пчелина в райско кътче, Кайлъка тъне в мизерия

 

Поля ТОМОВА

Наскоро гостувах на мои приятели в Разград. Отидох там само заради тях, да се видим, да се наприказваме, да се почерпим. Не очаквах нещо да ме впечатли в този къде-къде по-малък град от родния ми Плевен. Но останах приятно изненадана, когато ме разходиха в техния крайградски парк "Пчелина". Наред с възхищението ме обзеха и коренно противоречиви чувства - и на яд, и на завист, че нашият Кайлъка има много по-добри дадености, а днес е занемарен и постигнатото през годините се руши. Защо разградчани могат да направят такова привлекателно място за себе си и за гостите на града им, а ние не можем? По-умни ли са от нас, по-отговорни ли са, или имат по-добри управници? На тези въпроси продължавам да търся отговорите...

 

Бурени, изпочупени пейки и закърпени пътища са днешното лице на плевенския парк, сн. авторът

Бурени, изпочупени пейки и закърпени пътища са днешното лице на плевенския парк

сн. авторът

 

"Ако Винаров стане от гроба и види какво е положението, жална ни майка". Думите са на плевенчанин, за когото Кайлъка е любимо място за почивка. Историята на парка е неразривно свързана с името на генерал Иван Винаров. През 1946 година по негова идея се създава Инициативен комитет за превръщане на съществуващия дотогава ловно-стрелкови парк "Сокол" в народен парк "Кайлъка". Генералът е избран за негов пръв председател. След пенсионирането си той се установява в Плевен, в малка къща в парка. От 1958 година до смъртта си Иван Винаров е народен представител от Плевен. Негова е заслугата за почти четирикратното разширяване на защитената паркова територия, негови са идеите за изграждане на язовирите "Тотлебенов вал" край града, които да предотвратят опустошителните наводнения. Заради приноса си към Плевен Иван Винаров е обявен за почетен гражданин. След смъртта му къщата, където прекарва последните си години, е превърната в музеен кът. През 1990 година експозицията е закрита, а през 2006 г. е включена в списъка на обектите за приватизация. Това е накратко историята на човека, създал един от символите на Плевен - парк "Кайлъка".

Едва ли има българин, който да не свързва посещението и престоя си в Плевен с парка. Той се намира в непосредствена близост южно от града. Заема площ от 10 000 декара, обявена за защитена територия, тъй като приютява в себе си уникални за България и Балканския полуостров видове растения, както и птици и бозайници, включени в Червената книга.

Изграждането на парка започва през 1946 г. Цели двадесет и пет години продължава цялостното благоустрояване и облагородяване на местността Кайлъка, в което с ентусиазъм се включва местното население, за да се получи от красивото дефиле на река Тученишка този малък

островна природното съвършенство, в който всеки да намира по нещо за себе си.

"Езеро с лодки и водни колела, кътове за отдих, алеи за разходка, тенис кортове, плувни басейни, зоологическа градина - възможностите за отдих и развлечения на възрастни и деца тук са разнообразни. А ако решите, че това не е достатъчно и имате нужда от покачване на адреналина - високите над двадесет метра отвесни скали от карстовата долина на Кайлъка са в чудесна услуга на любителите на скалното катерене", пише в старите пътеводители.

Но и с това не се изчерпват щедрите предложения на парка към неговите посетители.

На територията на Кайлъка се намират останките на късноантичната крепост "Сторгозия". Античното селище Сторгозия възниква първоначално в центъра на съвременния Плевен като пътна станция в Римската империя и най-вероятно е издигнато върху мястото на по-стари селища от бронзовата и желязната епоха. В резултат на зачестили варварски нашествия след 238 година нататък, римските власти вземат мерки за защита на населението, възползвайки се от природно укрепения терен на днешния парк "Кайлъка", където изграждат отбранителните си съоръжения. Крепостта "Сторгозия" била изградена в късната античност (ІV - VІ век) на площ от 31 декара. Дебелите 2 метра крепостни зидове били облицовани с ломен камък, споен с бял хоросан.

В резултат на археологически разкопки тук са открити две крепостни порти, три подсилващи фортификационната линия кули, останки от жилищни постройки, раннохристиянска базилика с внушителни размери - 45,20 м дълга и 22,20 м широка, обществен склад за зърнени храни, реставрирана е укрепителната система.

"След края на разходката сред руините с чиста съвест можете да се отдадете на култа към Бакхус, защото парк "Кайлъка" предлага и това. Отскоро край малкия язовир "Тотлебенов вал" приема гости новоизграденият Музей на виното. Оформен и подреден в естествено пещерно пространство, гордост за него и създатели му е най-богатата у нас колекция от различни видове вина, съдържаща 7 000 бутилки". Това са впечатленията от парка, които могат да се прочетат в интернет.

Днес Кайлъка е само бледо подобие на това, което е бил. По алеите няма осветление, което прави разходките след здрачаване смело приключение. Пейки и места за отдих има само в началото на Кайлъка. Вероятно скоро е позакърпен асфалтът, след като години наред ямите по пътя към язовирите спираха и най-смелите любители на природата. Бездомните кучета пък са опасност за всеки колоездач, дръзнал да покара велосипед в Кайлъка. Счупени и паднали дървета, бурени и треволяк обвиват по-голямата част от националния парк. Години наред държава, община и частни лица си прехвърлят топката за отговорностите по поддръжката на Кайлъка. В резултат на всичко това днес той е не само занемарен, но и разграбван от крадци. Преди години община Плевен успява да положи грижи за Кайлъка, но това води до налагане на санкции на тогавашния кмет Румен Петков. По време на кметуването на Найден Зеленогорски започва голямото занемаряване на Кайлъка. Днес общинското ръководство полага минимални усилия, за да го направи по-приветливо място за почивка и разходки. Паркът би могъл да се превърне в атракция не само за жителите, но и за гостите на града, но само ако се поддържа и се върне предишният му блясък. Вероятно това е въпрос на процедури и на воля.

Примери за това как други общини могат да стопанисват и да печелят от подобни паркове са налице. Един от най-добрите в страната е Пчелина до Разград. За разлика от Кайлъка, Пчелина е на седем километра от града. Площта на парка е 1 200 ха. Общината в Разград е стопанин на парка си. След като кметството обявява конкурс за неговото благоустрояване и изграждане като туристическа атракция, спечелен от авторски колектив, Пчелина е превърнат в чудесно място, поддържан, осветен, с места за отдих и туризъм.

 

Пчелина край Разград е поддържан и благоустроен, сн. интернет

 Пчелина край Разград е поддържан и благоустроен, сн. интернет

 

Общината в Разград става собственик на терена още преди 15-ина години. През последните години, благодарение на спечелени проекти по европейски и национални програми, Пчелина се е утвърдил като любимо място не само за жителите, но и за гостите на Разград. В парка има изградени велоалеи, кътчета с беседки и пейки, екопътеки. Възможностите за развитие на туризъм тук са използвани изцяло. Освен това двата язовира, които се намират на територията на парк "Пчелина", не са дадени на концесия. Това позволява на всеки любител на риболова спокойно и безплатно да се наслаждава на хобито си в позволените за това периоди от годината.

В непосредствена близост до общинския природен парк "Пчелина" се намират няколко защитени природни територии: държавно ловно стопанство "Воден" - резерват за бизони, природен резерват "Сребърна" - един от десетте паметника на културата в България под закрилата на ЮНЕСКО, и три природни парка: "Русенски лом", скалните манастири, "Шуменско плато", "Златни пясъци". Защитени територии са историко-археологическият резерват "Абритус", историко-археологическият резерват "Сборяново" - един от десетте паметника на културата в България под закрилата на ЮНЕСКО, "Ивановски скален манастир" - един от десетте паметника на културата в България под закрилата на ЮНЕСКО, крепостта "Червен", историко-археологическите резервати "Мадара", "Плиска", "Преслав", действащ музеен комплекс в село Сейдол с експонати от етнография, нумизматика и археология. От Козлушката селищна могила и почти до началото на местността Пчелина по двата бряга на река Барутчийска - ляв приток на река Бели Лом, в местностите Козлука и Юртлука се намират останките на голямо римско селище, което не е било обект на археологически проучвания. В настоящия момент през неговата територия минава пътят Разград - Попово. По повърхността на терена се откриват разпръснати камъни - останки от стари градежи, и строителна и битова керамика от периода II - IV век. В североизточния край на селището, на височина над Козлушката чешма се намира надгробна могила с диаметър 26 м и височина 3,5 м, нарушена от дълбоки иманярски изкопи. Друга надгробна могила се намира в западния край на селището, вдясно от пътя Разград - Попово. На 5 км югозападно от Разград, преди първия язовир и гората над него, на скат със западно изложение на десния бряг на река Барутчийска се намират останките на селище от периода на Второто българско царство. На 7 км югозападно от Разград в местността Калето (Кале съртъ), на платовидната височина на десния бряг на река Барутчийска, над втората язовирна стена в гората има останки от неголяма тракийска крепост от ранноелинистичния период (втора половина на IV - началото на III в. пр. Хр.). На източната стена и сега личат развалините на кула. По повърхността на терена се откриват фрагменти от амфори и от битова керамика от втората половина на IV - началото на III в. пр. Хр. На отсрещния ляв бряг на река Барутчийска, на склона над втората язовирна стена, в гора срещу тракийска крепост се намират развалините на малка късноантична (IV - VI век) крепост. По двата бряга на река Барутчийска (р. Пчелинска), от устието на дълбокия дол в началото на местността Пчелина и в южна посока има останки от римско селище. Една от постройките на селището - вила, е частично проучена през 1987 - 1988 г. при разкопки. В землището на село Островче, на 3 км западно в местността Юк екинли има праисторическа селищна могила - Голямата могила. Тя е с кръгла форма с диаметър 65 м и височина 5 м. В южното подножие на могилата има извор, каптиран сега в чешма с постоянен дебит. Оттук започва речната долина, минаваща през следващите няколко километра през местността Пчелина в землището на Разград.

Това е част от информацията, която привлича все повече хора в Пчелина. Многото вили и хотели в парка предлагат легловата си база на туристи и любители на природата.

Сравнението на Кайлъка с Пчелина не е в полза на плевенския парк. За да може Кайлъка отново да върне славата си като символ на града и любимо място за гостите и жителите на Плевен, е нужно само едно - да има отговорен и ясен стопанин, на когото му пука.

 

 

върни се в НАЧАЛО