СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...        ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА                            "BG Север" - брой 6 (10 - 16 февруари 2012 г.)


 

Общината купува паяк, карат вдигнатите коли зад музея

 

Започват промени в "Паркинги и гаражи", досега издръжката надвишава приходите

 

Ангел АТАНАСОВ

Сериозни промени ще бъдат направени в дейността на "Паркинги и гаражи", защото ефективността от нея през последните години намалява постоянно. Те ще започнат веднага след приемането на бюджета на общината за тази година, обяви кметът на Плевен доц. д-р Димитър Стойков.

Той поясни, че много от общинските паркинги в момента работят почти на загуба - приходите им не могат да покрият разходите за заплати и осигуровки на персонала, който ги обслужва. Решението според градоначалника е част от тези паркинги да бъдат отдадени под наем. Общината ще си запази четири от сегашните - пред областната управа, зад Мавзолея, зад театъра и зад историческия музей.

"Особено в централната част на града проблемът с паркирането на автомобилите е много сериозен. Ако се наложи противопожарна кола да влезе зад Мавзолея и да излезе зад мола, ще събере всички спрени коли на едно място - няма откъде да мине", каза доц. Стойков.

След отдаването под наем на сегашните неефективни паркинги общината ще получава "чист" доход от тях - без да прави разходи за персонал. Предвижда се цената за ползването на подземния общински паркинг от 100 лв. за месец да бъде намалена на 70 лв., защото той сега на практика не се ползва пълноценно. За останалите общински паркинги ще се въведе почасово заплащане, което ще бъде 1 лв.

Вече имало предложения "синята зона" да се разшири в някои от малките улици в централната градска част. Те ще бъдат внесени за обсъждане в общинския съвет, след като се вземе мнението и на еколозите. Ще се търси баланс между необходимостта от паркиране и нормите за очистването на въздуха в града от вредни газове. Вече се правели геоложки проучвания на площадка зад Мавзолея, за да се провери дали тя може да се използва за изграждането на голям подземно-надземен обществен паркинг.

Решение на проблема с неправилно паркираните автомобили ще се търси с "паяк" втора употреба. За наказателен паркинг, на който ще се събират вдигнатите от "паяка" автомобили, може да се използва общински терен до Регионалния исторически музей.

"Ще го купим още тази година. Ако се постигне висока ефективност от наемите на общинските паркинги, можем да изплатим "паяка" за година и половина. Проучваме възможността самата дейност по събирането на неправилно паркираните автомобили да бъде отдадена под наем или да се използва вариант на публично-частното партньорство", обясни кметът.

 

 

Кметът Димитър Стойков:

 

Фалшификациите в с. Бохот бяха по подготвен сценарий

 

Михаил АНГЕЛОВ

"Случаят в с. Бохот по време на балотажа на изборите за кмет беше предварително подготвен сценарий. Знаехме за него и предприехме мерки да предотвратим подобна провокация. За съжаление обаче предполагахме, че атаката ще дойде от друго населено място." Това заяви плевенският градоначалник доц. д-р Димитър Стойков по повод решението на ВАС, което отхвърли искането на Найден Зеленогорски и БНД за касиране на кметския вот в общината.

Според доц. Стойков не било случайно, че в деня на изборите директорката на училището в Бохот била в кабинета си и включила охранителната камера. Не било случайно още, че застъпничката на Зеленогорски по същото време била при училищната директорка да си пият кафето в продължение на няколко часа. Двете жени, заснети от камерата, че подменят бюлетини, били представители на ГЕРБ в бохотската секционна избирателна комисия, но не членували в партията.

"Преди изборите като управляваща партия с най-сериозни позиции се оказа, че трябва да наберем над 600 участници в избирателните комисии. Имаме достатъчно членска маса, но някои от хората ни бяха ангажирани с други аспекти на изборите и нямаха право да участват в комисиите. Затова включихме наши симпатизанти, които не познавахме добре", допълни градоначалникът.

Димитър Стойков заяви още, че каквито и сценарии да се подготвят, неговият екип ще работи и ще използва всички възможности да докаже, че в сегашните условия новото ръководство на общината ще реализира една успешна програма за своя мандат. Досега били правени много опити той да бъде очернен, но те са неуспешни.

"Ако усетя, че не мога да се справя със ситуацията, и когато преценя, че не мога да бъда полезен за община Плевен, няма да чакам да ме изгонят. Няма да се оплаквам от вота на хората и няма да завеждам дела като това, което заведоха моите опоненти в отминалите избори" (виж стр. 1, 2 - б. р.), декларира кметът.

 

 

Градоначалникът на Никопол черпи опит от Германия

 

Ани ПАВЛОВА

Кметът на община Никопол Емил Бебенов наскоро се завърна от Германия, където заедно със свои колеги от България бе на работни срещи и обучение. Основната тема на обучението е била "Модели на правен и административен мениджмънт в градове и населени места в Германия - закони, основни тенденции и опит", съобщиха от общенската администрация в крайдунавския град.

Във всички общини, които българските кметове са посетили, са обсъждани въпроси, свързани с работните структури на общините, модели на управление, развитие на туристическия мениджмънт, както и практически занимания в областта на икономиката.

По време на срещите с кметове на общини и председатели на общински съвети са обсъждани въпроси, свързани с влиянието на решения на Европейския съюз върху развитието на немските общини и развитието на политическите в тях.

Интерес за българските кметове е представлявал акцентът върху мястото на информационните центрове и тяхното взаимодействие с гражданите и работата на едно гише.

Сред посетените общини в Германия е община Щорко. Тя е с население от 9 хил. жители и 14 населени места. В общинския център живеят 6 хил. души, като голяма част от работоспособното население работи в съседните по-големи градове. Бюджетът на общината е 12,5 милиона евро. Близо 8% от населението работи в селскостопанските предприятия на общината, а безработицата се движи в границите на 8 - 9%.

Нашите представители са били впечатлени от размаха, с който се развива природния туризъм. Посетили са средновековен замък, реставриран с милиони евро по програми на Европейския съюз. В самия град Щорко е изграден природно-увеселителен парк, който се посещава от много местни и чужди туристи и носи приходи от 8 милиона евро, като за общината остават 2,7 млн евро.

В община Клостер Ленин впечатление на нашите кметове са направили огромните грижи за възрастните хора. Там е изграден Дом за възрастни хора със 130 легла, организиран от Евангелистката църква, която го издържа. Друга силна страна на общината са изградените търговски площи, на които са разположени ветрогенератори, инсталации за биогаз, фотоволтаични инсталации и други производства, които носят приходи в местната хазна.

През дните на посещение българските кметове са се запознали и с дейността на Доброволческите съвети, наброяващи от 5 до 9 членове. Тяхната роля е да са живата връзка между администрацията и жителите на всяко населено място в общината. Работи се на доброволчески принцип, без заплащане.

 

 

ДЕБАТ

 

Онлайн залаганията - дебела баница, от която всеки иска да отчупи парче

 

Инна СТЕФАНОВА

Още един закон е на път да засегне голяма част от интернет потребителите в Плевен и страната. Този път под светлината на прожекторите попаднат онези, които залагат онлайн. Тези залагания вече трябва да се облагат с данък. Това предвижда новият проектозакон за хазарта, който депутатите одобриха на първо четене. Действащият в момента закон не регламентира хазартните игри, организирани чрез телекомуникационни средства и интернет. Законопроектът предвижда онлайн залаганията да се подават в реално време 24 часа в денонощието на данъчните служби. За целта централната компютърна система на организатора на игрите трябва да има автоматизирана система за съхраняване и подаване на данни за направените залози и изплатените печалби, която да е свързана с Националната агенция за приходите (НАП) в реално време. Всички участници пък трябва да са идентифицирани.

На страницата си в интернет организаторът на играта трябва да посочи търговската си регистрация, издадения лиценз, правилата за игра, както и данни за кореспонденция - телефон и електронна поща. От 20 000 до 5 млн. лева ще бъде глобата за нелегални онлайн залагания.

Мненията за новия закон са диаметрално различни. "Защо искате да изгоните поредната група млади хора от страната? Не сте ли доволни от факта, че харчат печалбите си и плащат данъци в родната страна, а искате да спонсорират чужди държави?", е мнението на онези, които не го приемат. Според защитниците на закона онлайн индустрията е една "дебела баница" и всички държави в света се надпреварват да си отчупят от нея. Онлайн хазартът вече е прекалено разпространен феномен, за да искаме държавата да остане сляпа към него.

Облагането с данък на чужди букмейкъри или на залагащите като нас просто няма как да заработи, е мнението на 22-годишния Евгени Н. Плевенчанинът е четвърта година студент във Варна. Твърди, че оттогава залага в интернет и че така си докарва всеки месец прилична сума пари, с която си помага по време на обучението.

"В Бългрия има над 30 абсолютно сигурни сайтове за онлайн залагания. Само един от тях е български, останалите са чужди. Във всеки един от тези сайтове залагат играчи от почти всяка страна на света, да не кажа всяка, включително и аз, независимо къде се намирам - в Плевен, Варна или съм на път. Когато реших да се захвана с този "занаят" сключих онлайн договор. В този договор съм предоставил цялата информация за себе си -ЕГН, имейл, постоянен адрес, номер на дебитна карта дори. От сайта от своя страна ми гарантират, че тези данни са само за тяхна консумация, за да осъществяват трансфера с мен - депозити, теглене на определени суми. Ако се приеме новият закон и се започне облагане на чуждия букмейкър, то той ще направи единствено възможното - да се откаже от съответната страна, от българските играчи. От друга страна, за да облагат мен, то аз няма как да дам данните си. Така се стига до варианта сайтът го няма, мен и такива като мен ги няма и бирниците просто няма какво да облагат. Така в хазната ще влиза една голяма нула", коментира Евгени Н.

Нашенецът твърди още, че ако той спре да печели пари от залагания, защото някой иска да ги обложи с данък, няма да има с какво да си плати данъка сгради или такса смет например. Така хазната губи още веднъж, защото парите, спечелени чрез залагане, трябва по някакъв начин да бъдат похарчени, и то тук, в Плевен или някой друг град на страната.

Целта е на пазара да останат оператори, които разполагат с необходимите средства да организират игрите така, че да се плащат всички данъци и всички печалби на участниците, е мнението на онези, според които е резонно новият закон да бъде приет. Според тях апокрифните сайтчета ще трябва да изчезнат, а сигурността, която ще ни дава законът при игра в лицензираните сайтове, ще се погрижи да не се подлъгваме лесно.

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО