"BG Север" - брой 6 (11 - 17 февруари 2011 г.)

 

АРТСЕДМИЦА


 

Недялко Йорданов:

 

Любовта е живот, животът е любов, понякога и след смъртта

 

Поетът е подарил 43 стихотворения за рождените дни на съпругата си Ивана

 

сн. авторътВяра ЦЕНОВА

С поета Недялко Йорданов, който скоро гостува на плевенска сцена, разговаряме за поезия и театър, за музика и приятелство и неизменно за любовта - като чувство, муза и тема на едни от най-хубавите му произведения.

- Г-н Йорданов, спомняте ли си първото стихотворение, което сте написали?

- Да. Бях на 7 години. Имахме един съученик, който беше много мързелив. То така се и казва - "Мързеливият Наско". Учителката ми го залепи на стенвестника. По-късно започнаха трепетите на любовта и започнах да пиша други стихотворения.

- Как успявате да бъдете различен в темата за любовта?

- В любовта има радост, опиянение, огорчение, разочарование, мъка, страдание. Любовта е цял букет от преживявания. Затова никога не се пише за любовта по един и същ начин. Тази тема ми е от най-ранна младост и продължава и до сега, защото тя е бездънна, тя е безкрайна, тя е необяснима. И аз самият не знам какво ще бъде следващото ми стихотворение за любовта. Последното беше преди една седмица и се казва "Усмихни се, любов". В него има над 30 епитета за любовта - зимна, есенна, жълта, суха, мокра, кашляща, демодирана, ретро, всякаква. Любовта е живот, животът е любов, понякога тя продължава и след смъртта.

- Какво трябва да притежава един автор, който е решил да бъде поет?

- Не споделям твърдението, че поезията е един процент талант и 99 труд. Все пак трябва да има някаква искра, нещата не стават съвсем без талант, но той трябва да се развие. Защото има много нереализирали се поети, които са го носели в себе си, но е нямало кой да ги открие и да ги развие. Например Петя Дубарова. Майка й дойде при мен с една тетрадчица в театъра в Бургас и каза: момиченцето ми е във втори клас и пише стихотворения, бихте ли ги прочели. Прочетох ги, направиха ми впечатление и казах: много са интересни. След нещастието с Петя видях в нейния дневник, че е написала: "От днес аз съм поетеса. Поетът Недялко Йорданов оцени моите стихотворения". Трябва някой да открие някого и да му даде кураж.

- Коя е вашата муза?

- Не мога да скрия, че е жената, с която живея вече 43 г. - Ивана. На всеки неин рожден ден - 18 юли, аз пиша по едно стихотворение и това не е по задължение. Много от тях станаха песни - "Не остарявай, любов", "Остаряваме бавно", "Моето мъжко момиче", "Младостта си отива" - това са все стихотворения, писани на тази дата през различни години. Но думата муза не е точна, защото ти сам нямаш ли в себе си подходящо настроение да си напишеш стихотворението, нищо не може да те накара.

- Пишете ли стихове по поръчка?

- Не съм писал, общо взето композиторите вземат стихотворението. Даже имам такива, които имат няколко мелодии, като "Някога, някога".

- Вашата дружба с Хайгашод Агасян откога датира?

- Срещнахме се по много смешен начин. Аз имах премиера на една моя детска пиеса "Страшни смешки, смешни страшки за герои с опашки" в "Младежкия театър". Отидох да поздравя артистите след спектакъла и между тях се шмугна едно момченце - мъничко, червеничко, изпотеничко, с една олющена китарка. Дойде и ми каза: извинете, написал съм музика към едно ваше стихотворение, може ли да ви я изпея. Аз разреших. Той изпя една много приятна, много хубава песен и чакаше с нетърпение, трескаво, каква ще бъде моята реакция. Аз казах: да, много хубава песен. Изпя ми още две песни. После си отиде. Попитах артистите кое беше това момче. Те ми отговориха: това е Хайгашод Агасян, той свири на виола долу в оркестъра. Много му е сложно името, ние му казваме Хайго. Когато започнахме нашите рецитали по-късно, се уверих колко му е трудно името - пишеха го по афишите Хайгашог, Хайгашик, Хайгашут, даже Хайгашвепс. Много весели случки имаме с него.

- Заедно сте правили не само песни, а сте работили и в театъра.

- Ние имаме почти 15 години съвместна работа в театър "Възраждане". Хайго писа много театрална музика, освен това имаме 4 мюзикъла. Двата са детски - "Приключения опасни с герои сладкогласни" и "Вълкът срещу козата и трите козлета". Освен това "Волни птички божии", който направихме в театър "Възраждане" и театър "София" като кооппродукция. Там има прекрасни песни, които могат да звучат и самостоятелно. И най-голямото ни творение - един истински сериозен самостоятелен мюзикъл "Ще те накарам да се влюбиш", който е нещо като българската Уестсайдска история. Игра се с голям успех в Музикалния театър. Тук Хайго достигна върха на майсторството си като композитор.

- Как виждате реформите в българския театър?

- Аз писах едно писмо до Вежди Рашидов. Смятам, че това е повторно убийство на театъра. Първото беше по времето на Иван Костов, когато направиха т. нар. реформи и на практика 17 български театъра бяха затапени, затрити, превърнати в открити сцени. Тъкмо започнаха малко да се съвземат, посъбраха малко актьори - отново втори удар. И този път не само върху българския театър, но и върху българската музика - симфоничните оркестри, оперите. Това наистина е голямо престъпление да се извиняваш с криза. Когато една държава е в криза, то тя би трябвало да финансира повече, не да отнема от културата. Защото тогава хората са отчаяни, подтиснати, стресирани и точно тогава изкуството е това, което може да им даде кураж, оптимизъм, да им пречисти душите. Точно тогава да удряш изкуството - това е престъпление.

- Какво си пожелавате?

- Знам, че малко ми остава, затова си пожелавам да не е чак толкова малко, да е малко повечко. Докато съм все още в някаква кондиция, а аз се грижа за това - опитвам се да поддържам не само духа, но и тялото си, и спортувам. Моят девиз е: достигнеш ли върха, продължавай нагоре.

 

 

Наздраве! премиерно на плевенска сцена

 

Режисьорът на пиесата Димитър Стоянов, сн. авторътВиктория АЛЕКСАНДРОВА

На 17 февруари, от 19,00 в ДКТ "Иван Радоев" ще се състои премиерата на комедията "Наздраве!" от френския автор Пиер Шено. Какво да очакват зрителите и защо си заслужава да се види постановката, попитахме режисьора Димитър Стоянов, който вече е поставял същото заглавие в София, Пловдив и Варна.

"Живеем в един брутален век, в който човешкото насилие, цинизмът, наглостта, желанието да притежаваш, да имаш пари, те карат да вършиш перфидни престъпления. И ако навремето хората са се убивали заради обида, нанесена върху честта и достойнството, и онзи, който убива, се е смятал за герой, днес всичко това става подло, лицемерно и гадно и обикновено онези, които извършват убийството, демонстрират, че най-много страдат за ближния. С подобни проблеми се занимава и нашият автор", въвежда в темата на пиесата режисьорът. Всичко това обаче е разказано със средствата на комедията и онова, което ще привлече зрителите, е елегантността и изумителното майсторство на автора, умението му да създава силна интрига, да изгражда необичайни характери, но абсолютно аргументирани и доказани, впечатлен е Димитър Стоянов. Всичко в пиесата е толкова театрално и в същото време толкова истинско, че не можеш да разбереш докъде е театърът и откъде започва истината в този изкривен, деформиран живот, твърди режисьорът. "Когато за пръв път я поставих, малко повече се усмихвах и малко повече гледах на тези човешки недостатъци от позицията "Простено им е". Но днес, когато отново се замисля върху всичко ставащо както в живота, така и в пиесата, се ужасявам от това, което ни се случва и ще продължава да ни се случва. Искам публиката много да се смее, но когато излезе от театъра да не каже: какво гледах, нищо не остана в мене. Ние в театъра, който е институт за духовност, трябва да ги предупредим: хора, внимавайте. Тези ужасни пари са около вас, те и вас деформират и унищожават. Дано не попаднете в ситуациите на героите", споделя режисьорът на комедията.

Без да издава сюжета, Димитър Стоянов загатва, че въпреки жанра комедия и въпреки заглавието "Наздраве!" след финала на пиесата зрителите ще се запитат дали случилото се на сцената е било за смях, или за сълзи. Това е хитрият ход на автора - да съумее от една морализаторска тема да премине през уж шеговития тон, а в крайна сметка да ни разказва дори за убийство, вмъква Димитър Стоянов. И добавя, че това е основното качество на френския театър - да създава ярък, силен сюжет, в който често присъства и криминалният момент, но въпросът какво ще стане по нататък през цялото време ръководи вниманието на зрителя.

Димитър Стоянов е пенсиониран в театър "Сълза и смях", но смята плевенската Драма за едно от своите пристанища. "Тук всичко е все още нормално и една от основните причини е отношението и помощта на общината към театъра. Вие сте един от малкото театри в България, които имат публика", твърди режисьорът. А какво му дава сили да продължава да се занимава с театър? "Банално, но любовта към театъра, която е над всичко. Аз съм прекарал три четвърти от живота си по хотели и по театри и не съжалявам. Вече съм с бастун, с хиляди болести, но продължавам. И мечтата ми е, ако мога, на някоя репетиция да заспя вечно. Така няма да бъда нещастен".

 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

 

"Корпорация "Безсмъртие".

"Цивилизация на статуса"

Робърт Шекли

Планета затвор, превърната в царство на престъпността. Цивилизация, изградена върху насилието и култа към злото. Уил Барънт попада на Омега заради престъпление, което не е извършил, и трябва всеки миг да се бори за своето оцеляване. Няма нищо по-ужасно от живота в подобен свят. Или поне така си мисли Барънт до момента, в който не открива път за бягство. А в едно друго измерение от безкрайните светове на Шекли шансът за безсмъртие попада в ръцете на нищо неподозиращия Томас Блейн. Но за да спечели голямата награда, той трябва да заложи на карта не само тялото, а и душата си.

"Корпорация "Безсмъртие" и "Цивилизация на статуса" са два от знаковите романи на некоронования крал на фантастиката Робърт Шекли.

 

"Щурият глобус"

Илия Троянов

Роден съм в България. Но още шестгодишен познах чужбината... когато ме хвърлиха в неразбираемото. Оттогава все се опитвам да разбера какво точно се случи. Тъкмо припознах родината, когато отново бях откъснат от нея и даден на друга, още по-далечна чужбина... Няма родина, която да не може да се превърне в чужбина и обратно... най-после схванах, че произходът ми не е помещение, запазено само за мен...

Тази книга представлява сборник от текстове за пристигания и заминавания през последните двайсет години. Текстовете са толкова различни, колкото са били различни пътуванията и копнежите. Избрах онези, които са били продиктувани от личния ми интерес, който и до днес е в сила. Но колкото и да са различни, те разказват за свят, чието многообразие продължава да ме пленява и да ме прави щастлив.

 

върни се в НАЧАЛО