"BG Север" - брой 6 (11 - 17 февруари 2011 г.)

 

БИЗНЕС 


 

Бизнесът с мартеници отново превзе центъра на Плевен

 

Търговците се жалват от високи наеми, купувачите все още оглеждат

 

Повечето плевенчани все още оглеждат сергиите, сн. авторътЕмилия КАРАБУЛЕВА

За бизнесмените - мартеница с паричка, за младите - Пижо и Пенда, за децата - звездички и пеперуди, а за стари баби - кичила с казанлъшка дантела, обяснява на клиентите Павлина Васова, която от 15 години върти бизнес с мартеници. Жената разказва, че е започнала от нулата, учила се да сплита червените и бели конци, придобила опит с годините и сега си изкарва хляба с този занаят. Угрижена е, че през последните години чувствително са намалели възможностите на хората да купуват мартеници, а това може да повлияе върху спазването на чисто българската традиция, както и върху приемствеността в занаята. "Харесва ми, че мартеницата е носител на нашия дух, че с нея си пожелаваме здраве, късмет и благоденствие. Но най-много ми допада това, че моят труд носи радост на другите", казва Павлина Васова.

Пазарът на мартеници и през тази година се разстели по цялата главна улица. Още в първите дни на февруари отрупаните пъстри щандове радваха очите на минувачите. Но търговията засега е слаба, хората все още само оглеждат, сравняват различните модели и цени. Асортиментът е много богат. Червено-белите кичила се продават под формата гривни, пръстени, колиета, на пазара има изложени мартеници за всички възрасти и вкусове. Различни са и цените, тук може да се намери мартеница за 5 ст., но най-големите, предимно за украса на домовете, офисите, автомобилите вървят по 40 - 50 лв.

"В нашия бизнес е така - най-трудно се изработват най-малките мартенички. Трябва прецизност и фантазия, да ти идва отвътре, както казват хората", казва Лили Дръскова. Тя е една от най-младите в бранша, едва на 25 години захванала занаята, учила се от по-възрастни роднини. Доволна е от спечеленото, вече изработва модели по поръчка на чужденци. Превърнала е дома си в кв. "Дружба" в работилница, зарежда конци, мъниста, аксесоари за мартениците от пазара в "Илиенци". Казва, че засега търговията е още слаба, но по привичка българинът пазари в последните дни на февруари.

Предимно традиционни мартеници от 10 години изработва Цеца Кожухарова, убедена е, че те се търсят повече от китайската стока. Българинът вече залага на по-доброто качество и е склонен да изчака и да плати малко повече, но да зарадва близките си с нещо автентично, естествено и красиво, са наблюденията на жената зад щанда.

Търговците по главната улица обаче изразиха недоволството си от неоправдано високите наеми за ползваните площи. Те плащали на общината по 54 лв. за кв. м, към това се прибавят и 20 лв. за почистване и поддръжка, накарали ги да попълват удостоверения, че не са длъжници. За всеки документ търговците платили по още 3 лв. Така средно излиза, че квадратен метър площ струва по около 90 лв., пресмятат наемателите. Според тях на пазара има доста повече щандове от необходимото, липсвала е организация при разпределението на площите. В крайна сметка всеки гледа да печели повече, но нека това не става за сметка на запазването на добрата българска традиция, коментират търговците. Техните опасения са, че е възможно в бъдеще бизнесът с мартеници да западне, ако не се вземат мерки за спазването и подновяването на традицията, да се толерират производителите, да се създадат условия за приемственост в бранша.

 

 

Идва ли краят на найлоновите торбички?

 

Найлонките украсяват храсти и дървета в Плевен, сн. архивИнна СТЕФАНОВА

Торбите вредят на почвата и растенията, а използваните за направата им оцветители се просмукват в храната, тръбят от години специалисти. Проблемът с найлоните се появи в края на 90-те години, когато новите технологии правят производството им евтино и лесно. Последвалият навик за еднократната употреба бързо ги превръща в грозна, но неразделна част от пейзажа както в Плевен, така и във всеки български град. Единият начин за спиране на употребата на найлонови торбички е тоталната забрана. Другият е да се сложи неприемлива такса, която да направи еднократните торбички скъпи и непродаваеми. Така те малко по малко ще бъдат заменени с хартиени, биоразградими или текстилни.

Министерството на околната среда и водите въвежда продуктова такса за тънките найлонови торбички от средата на тази година.Таксата за тънките прозрачни найлонови торбички ще е 15 ст. за брой. 85% от участвалите в анкетата миналата седмица на сайта на Министерството на окололната среда и водите подкрепят идеята за премахване на употребата на найлонови торбички.

Много лесно е да се каже, че ще се премахне това или онова. А замислят ли се как ще живеем без найлонови торбички? С какво ще си опаковаме вкъщи боклука например, отговаря на въпроса с въпрос за найлонките Катерина Димитрова от Славяново. Вече 40 години се ползват торбички - още 60 ще минат и вече ще започнат да се разграждат първите и всичко ще е "ОК". Другото е демагогия и начин да ни обложат с "данък найлон" или просто да дигнат цените на нещо просто, удобно и евтино, категоричен е Христо Николов от Плевен.

Старата торбичка от плат, каквато носехме за пазар преди години, си остава най-добрият избор. Тя е здрава, лека и непрозрачна, с носталгия по въпроса се произнася възрастна плевенчанка.

15 ст. на всяко пликче да стане екотаксата още от тази година, настояват управляващите. Тя ще е само за торбички с дебелина на найлона под 15 микрона. Това са най-тънките шумящи торбички, които се използват на пазарите и при продажба на зеленчуци и плодове в големите магазини. През следващата година облагането на торбичките трябва да е 35 ст. на бройка, през 2013 г. да е 45 ст. , а през 2014 г. - 55 ст. В момента тези пликчета се облагат с екотакса като останалите пластмасови опаковки. Тя е в размер на 2,12 лв. на кг или при тегло на пликче от 2 г - под 0,001 ст. на бройка. По данни на асоциация "Полимери" за година в страната се ползват около 1,5 млн. торбички. Повечето от тях отиват на сметището, друга част може да видите да се реят във въздуха, а през пролетта и лятото да "украсяват" храсти и дървета. След въвеждането на цена на найлоновите торбички, употребата им ще бъде намалена с 95%, коментират запознати. Дали прогнозата ще се оправде, ще покаже бъдещето.

Трябва да се опазва околната среда, настояват не само еколозите. Ние обаче искаме това да бъде направено ефективно и да бъде решен проблемът с безотговорното изхвърляне, коментират плевенчани. Типично по нашенски плащането на "зелената такса" обаче лесно може да бъде заобиколено, притесняват се те.

 

 

Спекуланти надуват цените на хляба

 

Мила СТАНЕВА

"Цената на брашното в момента от над 800 лева за тон отговаря на цената на хляба. Ако има реална пазарна икономика, би трябвало брашното да поевтинее при запазващи се нива на цените на насъщния", коментира Милко Георгиев, председател на Съюза на хлебопроизводителите в Плевен. Той е убеден, че има качествено зърно в страната, но спекуланти закупуват най-евтиното, искат бързо да печелят.

След като преди седмица цените на хляба в Плевен тръгнаха нагоре - той поскъпна с над 10 ст., само преди дни в търговските вериги насъщният прибави още 20 ст. Това означава, че килограм вече се търгува по 1,50 лева. Частните малки хлебопроизводители в града все още продават на цени от 1,20 до 1,30 лв/кг.

От търговските вериги се оплакват, че са "изостанали" от пазара с около 2 месеца, т. е. в тях цените на насъщния са задържани на едни и същи нива, докато брашното е поскъпнало с над 100 лева за тон. Вече дори се заговори за внос на пшеница, но в тази спекулативна среда, в ценовата криза, в която е навлязъл пазарът, едва ли това ще реши проблемите, коментират хлебопроизводители. Според тях крайно време е държавата да се намеси и да контролира, да се справи с "черната икономика". Ако е нужно, едва след това да се отвори държавният резерв, както и спешно да се въведе българският държавен стандарт за хляба.

От бранша казват още, че притиснати от обстоятелствата, хлебари намаляват грамажа на насъщния, а вдигат цените. Освен това в търговските вериги малки хлебчета от 100 грама се предлагат за 30 ст., което означава, че килограмът излиза по 3 лева. Тъй като има потребление, но няма контрол, вече е факт, че у нас се продава хляб за 3 лева, коментират хлебопроизводители.

 

 

Банките пропищяха от промени, ефект няма

 

Процентът на необслужените кредити достигна рекорд

 

Еми СТАЛЕВА

Всеки, който върне предсрочно кредита си, вече няма да плаща такса на банката, предвиждат промени в Закона за кредитните институции.

Облекчението е за ипотечни, бизнес и останалите кредити извън потребителския, за който таксата вече падна.

Ако депутатите гласуват проекта, банката няма да има право да иска такса за предсрочно връщане на парите в четири случая: ако лихвата по договора не е фиксирана, кредитът се изплаща на равни анюитетни вноски, погасяването е въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита, както и ако става въпрос за овърдрафт.

Ако обаче кредитът е отпуснат с фиксирана лихва и не се изплаща на анюитетни вноски, банката ще получава такса от 1% от предсрочно погасяваната сума, ако до края на договора има повече от 1 г. Ако изтича след по-малко от 12 месеца пък, таксата ще е 0,5%. Идеята на законодателя е тези текстове от закона да важат за всички договори, включително и за вече сключените. Дори и по договор да има такса за предсрочно погасяване на заема, банката няма да има законово основание да си я поиска. В промените ще се запише също, че по закон кредиторът няма право да откаже на клиента предсрочно погасяване на сумата.

Банкери коментират, че замислените промени в закона ще навлекат загуби за финансовите институции, които вероятно ще отговорят с по-високи лихви. Положителен ефект едва ли може да се очаква и за отделните кредитополучатели, тъй като хората нямат спестявания да погасяват предсрочно. А за в бъдеще се очакват още по-големи пречки пред връщането на кредитите.

Банкерите са на мнение, че както промените в Закона за кредитните институции, така и Законът за ограничаване на плащанията в брой, са си намеса на държавата в частни дела. Преди дни депутати от бюджетната комисия одобриха максимален лимит за кешови разплащания до 15 хил. лв. Две седмици по-рано те пък обединиха мнения около таван от 5 хил. лв. Нищо чудно да настъпят още промени, тъй като тези дни имаше предложение, което да позволява на министъра на финансите със заповед да определя по-нисък таван при плащания от бюджетни предприятия. После пък депутатите се отказаха от това, коментират банкери.

Ще припомним, че през ноември парламентът задължи с промени в Закона за кредитните институции банката да уведомява клиентите си за промяна на лихвения процент или таксата, ако това води до увеличаване на погасителната вноска по кредит, който не е потребителски. Банката трябва да уведомява клиента за това преди влизане на промяната в сила.

Последните изчисления показват, че общо 18,1% от всички отпуснати кредити са лоши или преструктурирани. Процентът на необслужените кредити е абсолютен рекорд за банковата система. Само за декември м. г. ръстът на лошите кредити се е увеличил с 1,5% спрямо месец по-рано. В такава ситуация да се концентрира внимание върху таксите за предсрочно погасяване си е чиста загуба на време, коментират финансисти.

 

върни се в НАЧАЛО