"BG Север" - брой 6 (11 - 17 февруари 2011 г.)

 

ШАРЕНО


 

Сладки спомени

 

Първата роля на актьора Бебо била лъв в импровизиран цирк

 

Още 7-годишен Христо Домусчиев проявил артистичния си талант

 

сн. архивВяра ЦЕНОВА

Едва ли има плевенчанин, който да не познава клоуна Бебо. Но малко са хората, които знаят как актьорът Христо Домусчиев е получил псевдонима си, както и за първите му стъпки в театралното поприще. Въпреки червените клоунски бузки когато е в роля, сам признава, че съвсем не изглежда като пухкаво сладко бебче, каквото е бил преди 68 години. Тогава брат му, по-голям от него с 4 г. и 4 месеца без 4 дни, много обичал да се радва на малкото същество, което се появило у дома. И докато го "бебосвал" по детски, всички започнали да се обръщат така към малкия Христо, та до днес. Бебо обаче бил сладък и кротък твърде кратко време. Постепенно дяволчето в него започнало да се проявява за ужас на родителите му, които нямали и миг спокойствие с неизброимите му и неочаквани артистични прояви. Около първо отделение обаче Бебо започнал да проявява далновидност и практичност и да насочва творческите си заложби в печеливши мероприятия. Всякакви асоциации с героинята на Астрид Линдгрен, както и намеци към директори на театри как да се справят с делегираните бюджети, е съвсем неволно и нецеленасочено.

"Бил съм в първо отделение, когато ми се яви мисълта, че трябва да направя цирк. Играехме в задния двор на къщата на Иван Трифонов, сега вече я няма. И организирах цяло представление", разказва актьорът. За зрителите били подсигурени места - малките столове се заемали срещу билет за 10 ст., а вип местата - т. е. големи столове, се продавали по 20 ст. Естествено празни места никога нямало, а в самото представление най-страшният номер се изпълнявал от самия инициатор. А той се състоял в следното: "Обръч от каца увивахме във вестници, закачвахме го на един прът, запалвахме вестниците и аз, с едно елече с жартиери, които се закачваха за чорапите, но на мен ми висяха на елечето, се хвърлях през огнения обръч и правех кълбо. Бабите само викаха: А-а-а!", спомня си с усмивка смелият акробат. Дълго време този частен цирк просъществувал във време, когато нямало частно. С парите от продадените билети актьорите отивали при бай Пано бозаджията и изпивали солидарно всичко на боза.

Малко по-късно се появила и друга възможност за частен бизнес на неуморния откъм развиване на таланти Бебо. Наред с чисто детските пакости като катерене по покрива и чупене на керемиди, в които нямало нищо градивно и печелившо, той започнал и да рисува. Имаше един Ганьо, който пишеше стихове и искаше аз да ги илюстрирам, спомня си момент от този период Бебо. Но когато поетът отишъл много официално у дома на художника да го търси, бащата на Бебо бързо приключил бъдещото издаване на книга с илюстрации на сина си, като изгонил автора.

 

 

Никога не е късно

 

Страстна любов разцъфтя около щанд с валентинки

 

Бдителни клюкари разнищиха драмата пред събралата се клиентела

 

плюшените символи на любовта не са за подценяване, сн. авторътКлюка ПАЗАРСКА

Като по чудо, в един слънчев февруарски ден сред пазарната шарения от мартеници и валентинки, пламна гореща любовна искра между баба Сийка и дядо Миладин. Членовете на различни пенсионерски клубове в града, току пред папарашкия обектив, си разменяха нежни погледи и отклониха всякакви мераци да бъдат запечатани в съдбовния миг на срещата си. Бдителни клюкарки от пазара обаче набързо разнищиха любовната драма не само с думи, а и с многозначителни жестове.

Докато ровела сред закачените плюшени сърца с лепнати обяснения по тях и се удивлявала на дантелените прелести в червено, в търсене на поръчан от внучката й подарък за гаджето, баба Сийка срещнала ръката на висок, поприведен от годините възрастен мъж. Само за миг измежду пъстротията дядо Миладин зърнал зеления, обещаващ поглед и сърцето му спряло. После се поокопитил, наместил няколко пъти очилата си, които се свлекли по носа му от високото напрежение на срещата.

И какво стана после, нетърпеливо питаха сбраните клиентки умелата разказвачка, която вадеше валентинки от торбата и се надяваше търговията най-сетне да потръгне.

В миг на еуфория дядо Миладин грабнал най-голямото сърце с подходящ надпис и го подарил на Сийка. После обаче бръкнал в портмонето си и разбрал, че финансите му изобщо не покриват изражението на силните му чувства. Сконфузен, посегнал към малко, розово сърчице, но тогава се намесила баба Сийка. Е, дай да вземем това голямото двамата, пък внучката сама ще върви да си избира подарък - полудяволито, полуусмихнато подхвърлила тя.

После се поразговорили за времето, за децата, за нещата от живота, който толкова бързо се изнизва... И продължили по улицата, толкова заети един с друг, че изобщо не забелязали полуодобрителните, полузавистливи погледи на съгледвачите.

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

Към Шенген или към Египет?

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Чета, че се вдигат цените на брашното, олиото и захарта. Чета също, че ни докарват белоглав, женски лешояд от Чехия. Второто е похвално, целта е да се защити изчезващ у нас вид. Но в контекста на първата новина, звучи някак зловещо. Готвим се уж за влизане в Шенген, но вместо на запад, както е тръгнало да не стане като на изток и на юг. Вече не си спомням месец ли, седмица ли мина, откак земеделският министър ни успокояваше, че нямало никакви причини хлябът да поскъпне. Кой ли вече им вярва на управляващите, свикнахме от началото на мандата им - кажат нещо, изглежда сигурно, че ще се случи, изпълва ни с надежди или ни хвърля в паника, а ден - два по-късно се оказва, че такова нещо няма да се случи. Само че в случая не става въпрос за нещо като данък лукс, например, или за изстъргване от прозорците на колите на стари винетки, че уж щяло да има глоба. Това е нещо далеч по-сериозно. Защото вдигането на цените на тези основни продукти обикновено става в началото, а не в края на криза. Защото и далеч по-сериозни правителства, и не само у нас, са падали заради полудяване на цените на тези продукти. Защото това не са цигарите, с които вече си създадоха достатъчно неприятности и ще оставят име на този кабинет, а нещо, което засяга всяко домакинство, всеки човек. И няма как човек, колкото и издръжлив да е, а не са и много здрави българите, волно или неволно да се лиши от употребата на тези продукти. Обикновено поскъпването им причинява пазарни трусове, които не могат да се овладеят. И каруцата се преобръща. После - пътища много.

През изтеклата седмица самият Цветанов призна, че се подслушвало много. Че кого подслушвате и за какво? Ако цените се вдигат спекулативно, не би ли трябвало, след като похарчихте толкова пари на данъкоплатеца за подслушване и създадохте психоза, че всеки е виновен до доказване на противното, поне да знаете кои са спекулантите? Ако пък и това не можете да разберете със СРС-та, защо ни са изобщо? За да живеем в ченгеджийница ли? Ако пък няма никаква спекула и не сте способни да овладеете положението, какво ни остава - надеждата, че ще се размножат достатъчно лешоядите и няма да оставят телата ни да гният по улицата? Или тази, че все пак ще си тръгнете?

 

върни се в НАЧАЛО