"BG Север" - брой 6 (11 - 17 февруари 2011 г.)

ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ


 

Неврозите в забързаното ежедневие се срещат при 40% от населението

 

Фобията е съчетание от натрапчиви мисли и страхове с различно съдържание В забързаното ежедневие често срещаме разстройства на здравето, които са "на нервна почва" - сърцето, стомахът, главата не работят както трябва или ни болят, но няма никакви причини (или поне такива, които са свързани с тялото) за това. Тези разстройства са така наречените неврози. В нашата практика установихме, че различни по форма и сила неврози се срещат изключително често - може би в 40% от населението. Неврозите са "функционални разстройства", т. е. нещо не функционира добре. Най-разпространените неврози са неврастения, психастения, тревожност, натрапливости, фобии, хистерия. По-долу ще се спрем на някои от тях.

 

Детските неврози

Има две особености на детските неврози:

1. Наблюдават са смущения в характера. Вместо жизненост и неустойчивост, характерни за детската възраст, детето проявява прекалена уравновесеност и сериозност. Става взискателно и упорито. Враждебно е, сърди се безпричинно и лъже. Характерът му става затворен и неотстъпчив. Същевременно детето проявава признаци на свръхчувствителност и прекалена срамежливост.

2. При детските неврози често има физически прояви - енуреза (нощно напикаване), заекване, тикове, хистерични прояви.

Детската невроза се проявява най-ярко в семейството. Детето се представя пред другите в най-добра светлина, а за близките му остават най-лошите изблици.

Кои са най-честите причини за детските неврози?

Родителската лабилност - липсата на предсказуемост в поведението на родителите и на средата, в която детето живее, е една от предпоставките за детска невроза. Децата се адаптират към средата, която им се предлага. Ако средата е лабилна, то и адаптацията ще е такава. Така детето ще изгради модел на ad-hoc реакция, която може да се променя при едни и същи стимули. Веднъж ще е послушно, другият път ще реагира бурно, на третия само ще се намръщи.

Негативната самооценка - децата са силно податливи на "внушения" от страна на важните за тях възрастни. Ако на детето се обяснява често, че е "лошо", детето приема този етикет и започва да върши лоши неща. Ако родителите се карат пред детето, то най-често приписва на себе си причините за кавгата. Когато в семейството се появи второ дете, ревността към него може да прерастне в невроза, ако детето не получи "доказателства", че още е обичано. Негативната самооценка бързо води до чувство за малоценност и вина, които са идеална основа за развитие на невроза.

Пубертет - в този етап от детското развитие се проявяват всички конфликти, които не са решени до момента, и към тях се добавят сексуални, религиозни, морални и пр. вътрешни конфликти, характерни за възрастта. Вътрешните конфликти могат да породят чувства на фрустрация, унижение и страх, които пък са добра почва за неврозите.

Неврозите при възрастните - причини

1. Физически причини - отравяния, инфекции, изтощение, ендокринни смущения;

2. Вътрешни конфликти, които в девет десети от случаите са на сексуална, религиозна или семейна основа;

3. Задръжки в развитието като дете.

Видове неврози

Неврастения

Неврастенията е невроза, при която има значително повишена нервна възбуда (слабо вътрешно задържане), но човек бързо се изморява. Причини за неврастенията са външните дразнители, които действат с голяма сила по-продължително време, особено психични, нервни стресовe, напрегната умствена работа, семейни конфликти, битови неуредици, нереализирани желания.

Форми на неврастения

Неврастенията се изразява в две форми. Хиперстенна - повишена възбудимост при незначителни поводи, силно отреагиране, повишена емоционалност, главоболие, болки в сърцето, стомаха и почти във всички органи, безсъние с вълнуващи, разстройващи сънища. Страдащият се събужда неотпочинал и през целия ден е отпаднал, трудно се концентрира и трудно запаметява. Пулсът му е ускорен. Хипостеннатa форма (потисната форма) на неврастенията се изразява с почти обратните признаци. Реакциите от външни емоционални дразнители е слаба. Човекът е отпуснат, уморен, неработоспособен, сънлив през целия ден, не влиза в конфликти, всичко поема навътре. Обикновено е мрачно настроен депресивен синдром или изпитва страх без повод (страхов синдром). Често му се плаче.

Психастения

Психастенията се проявява у хора с мисловен тип висша нервна дейност. Изразява се в мнителност и нерешителност. Всичко дълго се обсъжда. Човекът, страдащ от психастения, има чувството, че е откъснат от реалния живот. Не го привличат културни развлечения (театър, опера, кино, музика). В него се развиват много често натрапчиви мисли за тежко заболяване, желае да остане сам, изпитва страх от вода, от височина, от затворено пространство и др. Той е винаги напрегнат тревожен, неуверен в себе си.

Тревожни състояния

Представляват субективно усещане за заплаха или неизбежна опасност. Тревожността е част от нашия живот и има защитна функция. В случай на опасност именно тя подготвя организма да се справи с нея, като поставя съзнанието "нащрек" и подготвя тялото за действие. А страховете могат да бъдат свързани с мисли за здравословното състояние, безпокойство за близките, свръхзагриженост и несигурност по отношение на обичайните за ежедневието неща. Но тревожността се превръща в проблем, когато причинява дискомфорт и пречи на изпълнението на ежедневните дейности. При част от хората тя може да доведе до непреодолима вътрешна потребност да подреждат вещите си по точно определен начин или да извършват мислени "ритуали", с цел да предотвратят нежелани събития. Неслучайно този тип невроза е най-широко разпространен и се характеризира със следните прояви: главоболие, нарушение на ритъма на съня, лесна избухливост, раздразнителност, нетърпение, намалена издръжливост на умствени и физически натоварвания. Много често се наблюдават и нарушения във функциите на вегетативната нервна система: усещане за тежест и стягане в областта на гърдите, присвиване в стомаха, пулсиране в горната част на коремната област, усещане за втрисане. Не са рядкост и случаите, в които настъпват проблеми в половия живот.

Фобийни разстройства

При тях най-често се наблюдава съчетание от натрапчиви мисли, действия, страхове с различно съдържание - страх от заболяване с последващо заразяване (фиксирани са обикновено заболявания като инфаркт, СПИН, сифилис), страх от затворени пространства, различни височини (клаустрофобия, агорафобия и др.), несигурност по отношение на работния процес и обществените задачи. Такива хора обикновено изпълняват натрапчиво различни действия - например броене до определено число, минаване само по един и същи път, миене на ръцете определен брой пъти. Наред с това могат да се появят симптоми като нарушение на съня, намалена трудоспособност, лесна уморяемост, потиснато настроение.

Хистерия

Хистерията се изразява с много разнообразни симптоми, които дори могат да наподобяват органични, нервни и вътрешни заболявания. Затова най-често уязвими са хората с лека неуравновесена висша нервна дейност. Жените боледуват 20 пъти повече от мъжете. Обикновено се засягат хора в по-млада възраст. Влияние оказват също възпитанието и социалната среда, в която човек живее. До остро психично напрежение могат да доведат стресове като загуба на близък човек, опасност за живота (земетресение, пожар), семейни конфликти, разводи, несполуки в работата и любовта и др.

Форми на хистерия

Хистерията се изразява в две форми: хистеричен характер и хистеричен припадък. Хистеричният характер се проявява всекидневно в живота на хистерика. Той е емоционален, лабилен, впечатлителен, плачлив, проявява страх и много лесно се поддава на хипноза.

Хистеричният припадък се получава обикновено при силни психотравми (за разлика от епилептичния). Човек изпада в безсъзнание, без да се удари, извършва некоординирани движения с крайниците, къса си дрехите, очите му са затворени. Понякога тялото му заема формата на дъга (подпрян е на главата и стъпалата си). Обикновено горните крайници са свити в пръстите. Припадъкът може да трае от няколко минути до няколко часа.

 

Още няколко проблема, свързани с неврозите

 

Нервно главоболие

Неврозите имат най-разнообразни прояви, една от които е главоболието. То се засилва при физическо и умствено напрежение, при вълнение и други подобни моменти. Човекът се оплаква, че главата му тежи, като да е пълна с олово. В други случаи главоболието има характер на стягане, като че ли главата е поставена в железен обръч, или има чувство на забиване на пирон в черепа. Главоболието изчезва или значително намалява след почивка и сън. Хората, които се оплакват от такова главоболие, обикновено имат редица други признаци на невроза. Те са страхливи, капризни и много чувствителни. Лесно се обиждат и сърдят по незначителен повод. Бързо се изморяват и нямат търпение да довършат започнатата работа. Имат непостоянен интерес и разсеяно внимание. Говорят бързо, често заекват и т. н.

Нервно безапетитие

Най-разнообразни възбуждания, възникнали в главния мозък, могат да намалят възбудимостта на хранителния център и да предизвкат намаление на апетита. Прекомерни емоционални преживявания (радост, гняв, страх и др.) могат да доведат до безапетитие. Когато околните упражняват по време на ядене принуда спрямо детето, когато употребяват драстични мерки (заплаха, бой, заповед и др.), когато детето се храни, без да е гладно, стига се до значителна възбуда на нервната система и у нервното дете се развива още по-голямо безапетитие. Немалко значение за добрия апетит има правилният режим на почивка, сън и игра.

И накрая:

- неврозите са често срещано разстройство;

- за неврозите няма органична причина, т. е. няма физическо заболяване, но те могат да причинят органични увреждания;

- неврозите могат да бъдат установени от психолог, психиатър или друг лекар;

- неврозите могат да бъдат повлияни от терапия. При това не винаги е наложително терапията да включва медикаменти;

- колкото по-рано се започне терапията, толкова по-голям е шансът за благоприятен изход.

В материала са използвани идеи на Пиер Дако от книгата "Фантастичните победи на модерната психология"

 

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ