АРТСЕДМИЦА


 

Европейци, но не съвсем, на кабаре - ама в театъра

 

Да се позабавляваме с проблемите си приканват в новата постановка на Драмата

 

Саша Филипова беше аплодирана на крака от публиката

Мая ПАСКОВА

ие живеем в Европа, но не сме европейци. Облякохме европейските дрехи, но не съблякохме забунчето на невежеството... Анахронизъм сме в Европа", пише Петко Славейков в неговия вестник "Гайда" преди близо 150 г. Без уточнението, едва ли има някой трезвомислещ българин, който да отрече, че това в пълна сила важи и днес. Но ако облечем реалността в театрални костюми, пуснем музика и подадем на действителността реплики, които разсмиват, ежедневието ни ще придобие цвят и веселие - като кабаре. И това може да ви се случи в Плевен, в арт-клуба на театъра с актьорите Ива Николова, Адриан Филипов, Емил Качаунов, Евгени Дойчинов, Георги Енчев, Георги Ангелов, Теодора Абрашева, Генадий Николов, Мариета Калъпова, Ирина Андреева, Сергей Константинов, Ирина Танева, Веселин Плачков и голямата Саша Филипова, както и балет към ансамбъл "Мизия", режисирани от Димо Дешев по текста на Любомир Пеевски и музиката на Асен Антонов.

Преживяването си заслужава. Макар че "кабаре" звучи някак си ретро, съгласни са и плевенските театрали и продължават да разсъждават... Представяш си Монмартър с "Мулен  В арт-клуба на театъра актьорите са сред публиката, а посетителите участват в представлениетоРуж", изникват от паметта ти ярки картини от култови холивудски ленти; Лайза Минели пее "... животът е кабаре". Немците обаче са категорични: кабарето е безвъзвратно остарял жанр - днес, при тази свобода на словото и печата, всичко може да се каже в прав текст и не е нужно полуразголени артисти да ти съобщават житейските истини, завоалирани по езоповски. Е, немците нямат чувство за хумор и ако го имат, то е странно. Но са прави в едно - животът, който водим, наистина не е кабаре. А би било толкова хубаво, ако можеше да се потопим в упойващата атмосфера на класическото кабаре, да преглъщаш с глътка вино поредния политически скандал, с хапка деликатес - премазващата икономическа криза, да се наслаждаваш като от криминале на поредната афера с досиета, да се забавляваш с несретата на клошари и крадливи роми - та нали те няма да са истински?!

На кабаре като на кабареНо не всичко е изгубено. Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се! Да си припомним мигове удоволствие и забрава с изкуството на артистите от Плевенския театър в "Кабаре "Европа", кани своите почитатели Драмата. В уютното пространство на кафето водещите ще поканят клошаря Маргарит Лавандулов - професор от БАН, заминаващ на симпозиум в Париж, Хенрих VIII, който иска да обезглави седемте си жени, и майор Кънчев, който все забравя тайната си мисия. Инкасаторката ще преследва ударения от ток, за да си плати сметката, а тайните агенти 006 и 0069 ще нищят заплетени случаи. Муто и евродепутатката ромка Феномен ще защитават своите тези, докато стеснителният атентатор любезно ще се извинява на жертвите си. Старият българин ще припомня позабравени факти от историята, а на финал Саша в разтърсващ монолог ще призове всички българи по света да се върнат, защото тя все още ги помни и ги чака... Всичко това представено в забавен диалог и оплетено в музика, песни и танц. Като в истинско кабаре.

 

 

Колода от чувства събра Здравка Шейретова

 

Лъчезар Георгиев представи стихосбирката

Мая ГЕОРГИЕВА

Повече от 20 години е редила стиховете си в "Колода от чувства" Здравка Шейретова, за да се появи на бял свят първата й самостоятелна книга. Поетесата, родена в Бяла Черква, работи като завеждащ детски отдел в Регионалната библиотека "Христо Смирненски" в Плевен. "Колода от чувства" е отпечатана във великотърновското издателство "Абагар", а за представянето на книгата беше дошъл завеждащ катедра "Библиотекознание и масови комуникации" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" Лъчезар Георгиев. "Стиховете на Здравка Шейретова са една своебразна палитра от самовглъбяване в лесно ранимата авторова душевност и тревожно взиране в реалността на живия, шумен и многолик живот. Любовни трепети, сполучливи асоциации, находчиви метафори, пейзажни - почти акварелни тонове, но и гневни реплики към света - маскарад от злоба и завист, изпълват страниците на това дълго премисляно и изстрадано издание", открои в рецензията си преподавателят. "В поезията й се забелязва добра и премерена пластичност на стиха, точно използване на детайла. Приятното усещане за музикалност на фразата на стиха е в резултат на умело боравене с римите", подчерта Георгиев. Поетичният сборник включва циклите "Живителен дъх от трева", "Стига ми аз да обичам" и "Присъда". Стиховете са изпълнени с оптимизъм и сила да се преборят тежките моменти на самотата, да се намира истинския и верен път. Темите са лично ангажирани - някакъв повод, случка, преживяване, което имам нужда да затворя в стих и рима, споделя авторката. "Винаги в живота е така:/ когато нещо получаваш/ и стигнеш своята мечта,/ от себе си стократно даваш.", гласи фрагмент от стихотворението "Мечта". Здравка Шейретова обаче е убедена, че има още какво да даде от себе си и тази книга е само част от една сбъдната мечта.

 

 

Режисьорски дебют на Христина Ангелакова на търновска сцена

 

Христина Ангелакова

Кремена КРУМОВА

Велико Търново бе домакин на премиерата на операта "Така правят всички жени" или "Училище за влюбени" на Волфган Амадеус Моцарт. Тя бе поставена на сцената на Музикално-драматичния театър "Константин Кисимов" в старата столица след успешен режисьорски дебют на оперната прима Христина Ангелакова. Това е първата опера от десет години насам, която създава търновският театър и първата опера на гениалният Моцарт, представена в старата столица. След близо 220 години от първото й показване през 1790 г. в "Бургтеатър" във Виена тя зарадва и великотърновци. "Ролите са много трудни и отговорни. Но всички подходиха с голям ентусиазъм. Младите певци постигнаха завидно актьорско внушение и бяха много атрактивни. Режисьорската работа винаги ми е харесвала, може би защото като певица едно от силните ми качества беше актьорският талант. Ето, че след толкова години стигнах и до този момент от своето творческо развитие. Надявам се, да не съм закъсняла, защото имам амбицията да правя кариера и като режисьор", призна Христина Ангелакова.

Христо Симеонов отговаряше за мултимедията в спектакъла, която играеше съществена роля, като заместител на тежките декори. С нейна помощ по време на изпълненията на актьорите зрителите можеха да се принесат в атмосферата на XVIII в. и да съпреживеят различните душевни състояния на героите. На мултимедията бяха изписани и субтитрите на български, защото операта бе на италиански език.

Общо 65 души - артисти, хор и оркестър участваха в спектакъла. Толкова трябва да бъде само оркестърът, обясни директорът на театъра Любомир Бъчваров, който се оплака от съкратения щат, но компенсиран с много ентусиазъм. Диригент на оркестъра бе местният маестро Владимир Бошнаков.

 

 

Конкурс за есе обявиха народни представители

 

Конкурс за есе на тема "Плевен - надежда и реалност" (за родените след 01.01.1995 г.) и "Плевен - мечтания в реалността" (за родените преди 01.01.1995 г.) организират народните представители от "Коалиция за България", съобщават от пресцентъра на БСП в Плевен. Условията за участие са есетата да са написани на български език в обем до 3 стандартни печатни страници, формат А4. Участниците в конкурса трябва да посочат трите си имена, годината си на раждане и адрес за обратна кореспонденция (телефон и e-mail).

Жури с председател академик Антон Дончев и членове Иван Гранитски - издател, Георги Стойков - писател, Иван Дачев - журналист, и доц. Филип Филипов - поет, ще оценяват художествените достойнства на творбите.

Крайният срок за изпращане на есетата е 25 февруари (сряда) 2009 г. на електронна поща: konkurs_ese@abv.bg - "За конкурса".

Връчването на наградите ще се проведе на 26 февруари 2009 г. (четвъртък) от 14,00 часа в актовата зала на ДФСГ "Интелект". Победителите ще получат книги - съвременни класически произведения с автограф от авторите, осигурени от народния представител Румен Петков, уточняват от пресцентъра на столетницата. "BG Север"

 

 

Банко П. Банков представи своята Дамга под ризата

 

Жанина Илиева представи книгата на Банко П. Банков, а актрисата Слава Георгиева (вдясно) прочете два разказа

Мира ГАНЧЕВА

Последната си книга - сборника с разкази "Дамга под ризата", представи в родния Ловеч писателят Банко П. Банков. Люляковият град бе първият, в който той се среща с почитателите си по повод още топлата книга, излязла от печат в края на миналата година, защото "за мен това е много специален град, щастлив съм, че съм роден тук".

Това е сборник, в който разказите са структурирани в няколко цикъла, представи го Жанина Илиева, секретар на Клуба на дейците на културата. Ловчалии познават земляка си и от сборника с разкази "Следи по пясъка". В новата книга ясно проличава майсторското писане и отговорното отношение към езика на писателя, обърна внимание Илиева, която окачестви стила му като изключително жив и колоритен. По думите й Банко П. Банков "успява да съхрани стойностните български изрази, той използва ярко, живо, пластично слово, което рисува".

"Героите на Банко П. Банков не са хора от народа, а част от интелектуалния и духовен елит на нацията, с добра професионална кариера, но в същото време с наранена душевност, с "Дамга под ризата" от някакъв спомен, от бащина вина или родова обремененост, от приятелски или колегиални удари и изневери, от предателството на близки хора. Тъжни, вътрешно уязвими, сложни като психика, като световъзприемане и социално адаптиране. В техния свят - принудително наложен или съзнателно избран, има нещо неназовимо покоряващо като онази приглушена есенна печал и златиста топлина, обсебващи - често и подсъзнателно, вътрешния ни свят. Може би внушението идва и от умението на писателя да разказва емоционално образно, от най-обикновената на пръв поглед случка или постъпка да изведе типичното, общочовешкото", е погледът на литературния критик Благовеста Касабова.

 

 

Изложбата Евросапиенс влиза в ЕП

 

С тази карикатура Дечко Николов спечели конкурса

Мариана ДИМИТРОВА

Националният конкурс за карикатура "Евросапиенс" е съвместен проект на Дома на хумора и сатирата и финансиран от депутата в Европейския парламент (ЕП) Николай Младенов. Конкурсът бе обявен през есента на 2008 г., като за участие в него бяха поканени най-изявените майстори на сатиричната рисунка в България, лауреати на престижни награди от национални и международни конкурси за карикатура. "Задачата им бе да изразят със средствата на хумора своето отношение към политиките на ЕС и същевременно да покажат слабостите при тяхното осъществяване на родна територия. В това предизвикателство се включиха 18 карикатуристи от страната, които представиха 51 творби по темата - подкупващи със своята артистичност, предизвикващи към размисъл и самооценка чрез тънък хумор, хаплива ирония и унищожителен сарказъм", обяснява Дарина Маринчевска от Веселата къща.

В началото на февруари в Дома на хумора жури под председателството на изтъкнатия художник-карикатурист и аниматор проф. Стоян Дуков определи победителите. Първата награда, която е 1 000 лв. завоюва Дечко Николов. Втората (800 лв.) бе присъдена на Валентин Георгиев, а с третата награда (600 лв.) бе отличен Иван Кутузов - Кути.

На 1 април тази година, когато е Денят на шегата и рождения ден на Дома на хумора и сатирата, изложбата от конкурса "Евросапиенс" ще бъде открита едновременно в Дома на хумора в Габрово и в ЕП в Брюксел. На вернисажа в европейската столица ще присъстват и наградените творци, а колекцията карикатури ще бъде допълнена от още 30 творби на европейска тематика от художествения фонд "Хумор на народите" на Дома на хумора.

Изложбата "Евросапиенс" ще се придружава от двуезичен цветен каталог, издаден с финансовата помощ на Европейския информационен център Europe Direct и Габровската търговско-промишлена палата - негова приемна структура за региона. От своя страна евродепутатът Николай Младенов финансира цялостното представяне на изложбата в Брюксел, отпечатването на луксозен плакат за събитието и двуезична дипляна, представяща организаторите и оригиналния проект.

 

 

Дати и личности

 

Юрий Ангелов
(13.II.1949 г.)

60 г. от рождението на актьора от Обнова, Плевенска област. Дългогодишен актьор в Народния театър "Ив. Вазов" - София. Роли: Граф Д`Албафиорита в "Мирандолина" от К. Голдони, Голован в "Бяг" от М. Булгаков, Радил в "Подвигът" от А. Разцветников и мн. др.

 
Димитър Димитров
(14.II.1939 г.)

70 г. от рождението на изтъкнатия наш кинооператор от Иванча, Великотърновска област. Доцент, завеждащ катедра в НАТФИЗ.

 

Цветан Колев
(19.II.1949 г.)

60 г. от рождението на художника-живописец от Габрово. Организира самостоятелни изложби в Трявна, Габрово, Стара Загора и др. Участва в чуждестранни изложби в Холандия, Германия, Полша, Румъния, Франция и др.

 

Богомил Стоилов
(15.II.1934 г.)

75 г. от рождението на талантливия театровед от Свищов. Директор и драматург в Драматичен театър - Сливен, драматург и директор в Драматичен театър - Пловдив. Съчинения: "Съпричастия", "Сто сезона" и др.

Подбрал: Витан БАРАШКИ