ТЕМА


 

Кризата с училищните лекари

 

С приемането на измененията и допълненията в Закона за здравето, влезли в сила от 1 януари 2008 г., депутатите върнаха училищните лекари. На 1 000 деца трябва да има по един, а финансирането - заплати на медицинските сестри и лекарите, оборудване на кабинетите и консумативите, ежегодно се определят от Закона за държавния бюджет и се осигуряват от държавата и от общините. Медиците сключват договор с кмета на общината, на чиято територия са детските заведения и училищата, а контролът се извършва от Регионалния център по здравеопазване и здравното министерство. Дейността на училищните лекари се изразява в медицинско обслужване за оказване на неотложно необходима помощ на децата и учениците и медицинско обслужване до пристигането на специализиран екип на спешна медицинска помощ; промоция, профилактика и рехабилитация на здравето на децата и учениците; организиране и провеждане на дейности за предотвратяване на възникването и за ограничаване разпространението на заразни и паразитни заболявания; участие в подготовката, провеждането и контрола на различните форми на отдих, туризъм и спорт за децата и учениците; организиране и провеждане на програми за здравно образование, на специални програми за правилно хранене, на програми за превенция на отклоненията в хранителното поведение, за предпазване от употреба на наркотични вещества и психотропни субстанции, за превенция срещу използването на тютюн и алкохол и за изграждане на сексуална култура. Имунизациите и профилактичните прегледи обаче ще продължат да се извършват от джипитата.

 

Плевен

 

Само шест школа с доктори

 

Проблемите са ниското заплащане и скъпото оборудване, твърдят от бранша

 

Д-р Неделчо Георгиев практикува едновременно в четири училища

Мая ПАСКОВА
Емилия КАРАБУЛЕВА

Само шест школа в Плевен имат назначени училищни лекари. В момента на територията на общината има 89 детски заведения и училища. Не е много ясно откъде ще се набави кадровият потенциал за всички тях и няма ли да бъдат ощетени тези, които се намират в по-малките населени места, защото в селата проблем е дори осигуряването на джипита, коментират от гилдията. Ниското заплащане на училищния лекар не прави много привлекателна тази длъжност за общопрактикуващите медици и специалисти педиатри. Как биха могли да работят на повече от един договор и да присъстват 8 часа в кабинета на училището, също не е пояснено в закона.

Кампанията започнала още през октомври м. г., но поради различните мнения "за" и "против" училищното здравеопазване, както и липсата на средства и на кандидати за доктори в школата, нещата се позабавили, разказа д-р Неделчо Георгиев. В момента той практикува едновременно в четири училища, събират му се около 2 600 малки пациенти, проблеми има и с обзавеждането на кабинетите. По същия начин стояли нещата и с другите му колеги, натовареността била голяма, всеки медик обслужвал не по-малко от 700 деца. "Въпреки трудностите ние подкрепихме идеята за училищни кабинети, надяваме се да бъдем полезни за учениците и родителите. Според мен откриването на някои хронични заболявания трябва да стане още в детска възраст, да се проследява историята на болестта, да има компетентна медицинска помощ не само у дома чрез личните лекари, но и по училищата", коментира д-р Георгиев.

Ниското заплащане, както и недобрата професионална реализация в школските кабинети, стопило мераците на известни медици да подкрепят идеята. Д-р Неделчо Георгиев обаче не смята, че в училищата липсва сериозна работа. Той се надява някои от младите му колеги, които сега завършват медицинското си образование, да поемат част от работата. Според него е наложително в училищата да има стоматолог и психолог.

В полза на необходимостта от училищни лекари се изказа и директорката на начално училище "Христо Ботев" Атанаска Николова. Досега децата били обслужвани от две медицински сестри от съседното училище "Цветан Спасов", при по-тежки случаи се отнасяли към личните лекари. "Но това изобщо не бе достатъчно. Наблюдаваме постоянно появата на нови заболявания, както и техни разновидности. Ако занижим здравния контрол още в детска възраст, кой знае до какви хронични заболявания ще докараме учениците", заяви Атанаска Николова. Според нея училищните лекари ще разговарят на професионален език с родителите, ще ги насочат към избора на специалисти за лечение на конкретно заболяване. Директорката още смята, че школските медици трябва да присъстват на родителските срещи и да предоставят здравна информация за всяко дете, да се установи контакт, общуване в полза на малките ученици.

"Преди 6 години имаше училищни лекари, но незнайно защо бяха премахнати. Мисля, че изгубихме ценно време в грижата за нашите деца. Дано сега се намерят средства не само за училищни лекари, но и за стоматолози и за психолози", коментира ситуацията директорката на НУ "Христо Ботев".

Повечето шефове на училища в Плевен са на мнение, че има нужда от лекар, а не само от медицински сестри или фелдшери, както е в момента. Според тях една сестра не може да замести компетентната помощ, която би оказал квалифицираният специалист, няма и правомощията да лекува, макар че при по-сериозни случаи се вика "Спешна помощ". Освобождаването от учебни занятия също не е в правомощията на сестрите. Често обаче те се застраховат и изпращат малките хитреци да се лекуват вкъщи. Наблюдателни педагози забелязват, че най-често това се случва в часовете по математика. Родителите също разбират за "здравословния проблем" на отрочето си едва когато им се обадят от училището. Някои препатили обаче са убедени, че вместо подобни стресиращи телефонни обаждания и спешни повиквания, ако се създаде по-добра организация и координация в системата и връзка с джипитата, училищното здравеопазване ще бъде полезно и ще има смисъл от него.

 

ГАБРОВО

 

Все още нищо не е ясно

 

Мариана ДИМИТРОВА

Все още няма яснота в Габрово по въпроса с назначаването на училищни лекари и зъболекари. Засега в града на Рачо Ковача не е сработила формулата за делегираните училищни бюджети и се водят дискусии реално с какви пари ще разполагат училищата и все още не е започнало назначаването на училищни медици. Ако това стане, техните възнаграждения ще трябва да се плащат от общинската хазна. В момента в учебните заведения в Габрово има назначени медицински сестри. Не е ясно с назначаването на училищен лекар дали те ще останат на работа.

Голяма част от родителите обаче недоумяват защо трябва да се назначават училищни лекари при условие, че децата им са здравно осигурени и си имат джипита. За тях все още не ясно кой ще полага здравни грижи за децата им, ако заработят училищните лекари - те или джипито.

 

 

ВРАЦА

 

Нито един медик не е изявил

желание да работи с децата

 

Според някои директори и фелдшерите са достатъчни за медицинското обслужване на учениците

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Според влезлите от 1 януари тази година в сила промени в законовата и нормативната уредба медицинските кабинети в учебните заведения трябва да бъдат обслужвани от дипломирани лекари. Да, но на практика това не стана, защото не е готова и приета наредбата за тази дейност, заяви заместник-кметът по здравеопазването и социалните дейности във Враца д-р Слави Георгиев.

Според промените средствата за заплатите на училищните лекари и за поддържане на кабинетите се отпускат от Министерството на финансите след съгласуване със здравното министерство и се привеждат в бюджета на общините. Пряк работодател на училищните лекари се явява отдел "Здравеопазване и социални дейности". Това обаче трябва да бъде регламентирано в наредба. Защо се бави приемането й и кога тя ще бъде готова д-р Георгиев не се нае да прогнозира. А докато това не стане и докато не бъдат преведени средствата в общинския бюджет, въз основа на които да се определят заплатите на училищните джипита, те не могат да бъдат назначавани.

Засега медицинското обслужване на учебните заведения на територията на община Враца се изпълнява от 22 фелдшери, а на детските градини - от 24 медицински сестри. Според д-р Георгиев много от неговите колеги биха работили като училищни лекари.

На друго мнение е д-р Емил Миленков, председател на асоциацията на общопрактикуващите лекари във Враца. Според него нито един врачански лекар досега не е изявил желание да работи в учебно заведения и основната причина за това е ниското заплащане. Очаква се в зависимост от стажа и квалификацията им, заплатите на училищните джипита да достигнат максимум 350 лева. Освен това личните лекари нямали право да подписват повече от два трудови договора с различни институции. В такъв случай те предпочитали да се договарят с болнични заведения заради по-високите възнаграждения. Няма закон, който да задължи личните лекари да работят в училищата, ако те не искат, твърди д-р Миленков. Според него този проблем трудно може да бъде преодолян освен ако не се намери механизъм за по-високо заплащане.

На различни мнения са и директорите на учебните заведения. Някои от тях смятат, че има нужда от дипломиран лекар и това са ръководители на по-големите училища като СОУ "Христо Ботев", в което се учат над 1 000 ученици. Други директори са на мнение, че и фелдшерите са достатъчни за първа медицинска помощ. Според тях, ако се случи нещо лошо, независимо от квалификацията на медицинското лице, пострадалият ученик ще бъде откаран веднага в болница. Те твърдят, че много по-ефикасно ще бъде, ако се правят по-често профилактични прегледи на децата, включително и от стоматолози, за да се откриват навреме хронични заболявания.

 

 

ловеч

 

Има фелдшери и сестри

 

Мира ГАНЧЕВА

Във всички училища в община Ловеч има назначени медицински лица - фелдшери и сестри, съобщи за "BG Север" зам.-кметът Пламен Петков. Техен работодател е общината, но с промените в закона не се казва откъде да дойдат парите за щата.

Всъщност този проблем не е отсега, а от години насам, поясни Петков. По думите му ситуацията могат оттук нататък да променят самите директори на училища, които, ако желаят, могат да назначат и лекари и да им плащат от делегирания бюджет.

В най-голямото основно училище в Ловеч "Васил Левски" работят фелдшер и медицинска сестра, потвърди директорката Корнелия Маринова.

По неизвестни за нея причини обаче от известно време фелдшерът е изпратен в друго училище и в сезона на грипа за близо 800-те деца, които учат във "Васил Левски", се грижи единствено сестрата. Въпреки въвеждането на делегираните бюджети работодател на медицинските лица отново е кметът на общината, обясни Маринова.

В школата трябва да има лекари от типа на тези в "Спешна помощ", които разбират от всичко, пък е мнението на родители.

Според тях заплатите им трябва да бъдат подсигурявани 50 на 50 от държавата и от училищните настоятелства.

Срещу неяснотиите около здравеопазването в училище негативно становище изказват и преподаватели.

Не стига, че трябва да ги уча, но и трябва да имам адекватни медицински познания и реакции, тъй като "отговарям за живота и здравето на ученика", обясни учител в средно училище, пожелал анонимност.

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Липсват кабинети по селата

 

Кремена КРУМОВА

43 здравни специалисти работят в училищата и детските градини на територията на община Велико Търново. Трима от тях са лекари, останалите са медицински сестри и фелдшери. 35 са работните здравни кабинети, които не са закривани през годините. Единствено от осем години насам няма стоматологични услуги в школата. Оборудване там липсва, а апаратурата е много скъпа за създаване на нови кабинети. В някои от великотърновските училища има и дентални кабинети, но те работят със здравната каса, ползват училищната база и обслужват и други клиенти. Според новият закон денталните кабинети ще бъдат върнати. Той обаче има пожелателен характер. "Кой ще остане да работи там, като стоматологът трябва да проверява само зъбния статус на децата? С този начин на финансиране как ще стане връщането им в училище? Стоматолозите са еднолични търговци вече и работят с договор със здравната каса. Новата наредба ще се разпише тази година, но ще влезе в сила през 2009 г., защото бюджетът вече е приет за тази година. Въпросът е всъщност как на практика ще се случват нещата в частта за дентален специалист, разсъждава д-р Диляна Вачкова, началник отдел Здравеопазване, младежки и спортни дейности в общината в старата столица. Според нея наредбата на практика не може да работи.

Един от сериозните проблеми ще бъде с външните пациенти на стоматолога, които трябва да преминават през охраната всеки път, за да посетят кабинета на специалиста.

Средната брутна работна заплата, определена от Министерството на финансите за здравните работници в школата, чийто работодател е общината, е малко над 300 лв. Техният работен ден е осемчасов. Там, където е необходимо, т. е., ако училището е голямо и има много деца, са назначени по двама специалисти, съответно лекар и фелдшер, или медицинска сестра и фелдшер. Услугите на двама здравни работници ползват СОУ "Ем. Станев, ПМГ "В. Друмев, ОУ "Бачо Киро и ОУ "Вела Благоева и др. в града. С по едни лекар разполагат детските градини. На практика няма нужда от лекари в училище според сега действащата нормативна база, тъй като според наредбата за училищното здравеопазване функциите на лекарите са ограничени дотолкова, че те нямат право дори да издадат една медицинска бележка.

В лекарските кабинети все пак има медицински сестри, сподели и инж. Виолина Енева, главен секретар в Районния център по здравеопазване във Велико Търново. Според нея проблем е, че няма лекарски кабинети в селските училища.

"Има нужда от училищните лекари. Хубава практика е, защото при децата в ранна възраст се проявяват различни здравни проблеми, които могат да бъдат открити навреме при един профилактичен преглед, категорична е д-р Вачкова и припомня здравен отчет за миналата учебна година. Там е посочено, че 80,72% от децата в детските градини са минали профилактичен преглед.

Според диспансерния отчет за м. г., касаещ деца от 3 до 7 години, е видно, че 71% от малчуганите са с открити болести на дихателната система, следват ги болестите на нервната система - 20 % от децата, и едва 4,9% са с болести на ендокринната система, а именно затлъстяване.

По физическа дееспособност нивото е добро, сочи още отчетът. През профилактични прегледи са минали 91, 11% от учениците от 7 до 18 години. От тях 95% са с добри антропометрични данни. Най-много, 30% от тийнейджърите, имат проблеми със затлъстяването, диабета и болестите на щитовидната жлеза, на второ място са заболяванията на нервната ситема и на трето на дихателните пътища.