Мариета Калъпова чупи ръката си, за да не стане цигуларка
Актрисата мечтае театърът, в който е сега, да го има и след 90 години
Инна СТЕФАНОВА
К
огато я записват в школата към плевенското музикално училище съзнателно си чупи ръката. Прави го, за да не поискат от нея да влезе в музикалното школо. Спомня си, че започнала да свири на цигулка под давлението и амбицията на баба си. Тогава не можели да си позволят да й купят пиано, затова го заменили с цигулката. Но тя не й била присърце. Установила, че трябвало да полага страшно много усилия, защото иначе щяла да бъде втора, дори трета цигулка. А трябвало да стане цигуларка, най-добрата. И понеже усетила, че амбицията й няма да се реализира, взела нещата в свои ръце. След престоя в ортопедията била записана не в музикалното, а в езиковото училище."Още тогава знаех, че винаги съм искала да бъда човек, за когото се говори. И понеже разбрах, че няма да стана най-добрата цигуларка и за мен няма да се заговори, насочих се към театъра". Така започва разказа за криволиците на живота си актрисата от плевенския драматичен театър Мариета Калъпова. Отделя част от времето си преди поредния спектакъл. Не ме кани на кафе, както го правят други, а в гримьорната, в театралната сграда в Плевен, с която е силно свързана и където са минали вече 28 години от живота й.
Първите спомени на Мариета Калъпова за актьори, спектакли, сцена са от Старозагорската опера. Там майката на Мариета, някогашната прима на плевенската оперна сцена Румяна Пешева, правела първите си роли като певица. "Ходех при мама през ваканциите, а аз с баба и дядо живеех в Димитровград. Беше страшно интересно, защото всички - певци, балетисти, оркестранти живееха на едно място - казваха му блока на артистите. Всички бяха приятели, а мама ме изпращаше от шестия етаж, където живееше, с асансьора до третия етаж, от където някой й беше поискал цигара. Първо я запалваше и аз така, с папироса в ръка, изпълнявах задачата. Никога не си позволих да опитам от тютюна по време на мисия обаче. Чувах мама да казва на другите, че ми има доверие, че знае, че няма да я предам", спомня си актирасата. Лятото често се събирали в ресторанта на тогавашната пивоварна "Загорка". Бохемските вечери останали едни от най-ярките спомени от детството й и поканите, които отправяла към всеки един от присъстващите - елате у нас на гости, а майка й живеела само в една стая.
|
Филип Трифонов партнира на Калъпова в "Защитете дребните животни" |
Всъщност бабата и дядото на Мариета, които я отглеждат, са плевенчани. Когато се строи Димитровград - градът на младостта, решават да продадат тукашната си къща и да заминат. Там е вуйчото на Мариета, който е млад инженер химик, а на тамошния азотноторов завод тогава са били нужни ентусиазирани хора като него. Майката на Мариета постъпва в пловдивското музикално училище - и до нея възрастните хора са близо. След години, през 1973-та, когато Мариета е на 14, цялото семейство се завръща в Плевен. Правят го заради майката на Мариета. Веднага след дипломирането си Румяна Пешева става солистка на Старозагорската опера. Докато прави роля след роля, от Плевен й се обаждат, че имат намерение да създават оперен театър и че искат тя да бъде сред основателите. Отначало идва на гастроли, докато операта е все още самодейна. Ученичката на Христо Бръмбаров по негово настояване се връща в родния си град и споделя мечтата на маестрото Плевен да има силна опера, още един културен институт да обогати палитрата на духовния живот. Така, когато самодейната опера става държавна, Румяна Пешева е сред създателите й, убедена в думите на Бръмбаров, че операта в Плевен трябва да е образцова, с млади, талантливи изпълнители, с добър хор - една от най-квалифицираните в страната. Тогава е на 32 години, в разцвета на силите си за една оперна певица, а дъщеря й във възрастта, в която вече осъзнава, че иска като майка си да се занимава с театър. |
"В театъра и операта тогава имаше една сигурност, имаше страхотни взаимоотношения и аз като дете не само живеех сред тази сигурност, но тя и ми харесваше. Харесваше ми животът, който е в общност. Не толкова да бъда на сцената", продължава разказа си актрисата. Тя не може да си представи и друго - че ще стане чиновник, ще отиде в 8 часа сутринта на работа, ще свърши в 5 часа след обяд, ще се прибере и това ще се повтаря всеки ден, седмици, години.
|
Когато не я приемат първата година във висшето театрално училище (тогава ВИТИЗ), става хористка в операта в Плевен. "Но и там трябваше да отида на работа в девет часа, да остана до четири и да пея. Което също ми намирисваше на някаква чиновническа работа. Стана ми страшно и добре, че тогавашният директор на драмата Илия Чоджумов ме прие за стажант-актриса. Това като че ли отприщи моя артистизъм и самочувствието, че бих могла и аз да бъда актриса", спомня си Мариета. Мариета Калъпова сега е категорична, че тогава, когато е правела първите си стъпки на професионалната сцена, не е искала да стане примадона, заслужила или народна артистка. Тя нямала амбицията като на повечето си колежки да започне в провинцията, а после да драпа за някоя от столичните драми. Просто искала да бъде в театър, твърди, че и тогава, и сега е артистка на провинцията. "Първата ми роля беше във "В навечерието" на Тургенев. Тогава имах една реплика, трябваше да изляза на сцената и да кажа на Димо Джиков едно изречение за Гергана Бърдарова и Димитър Хаджийски (те вече не са между живите). Това беше по средата на представлението. Всички актриси бяха с кринолини - Саша Филипова, Стефка Хайдудова, Гергана Бърдарова, а аз играех запъхтяно селянче. Влюбих се в ролята си обаче и за това много тъжно ми беше, когато пътувахме и на турне |
Наздравица за театъра с Олга Траянова и Бебо Домусчиев |
бързахме да изиграем представлението. Тогава останалите от екипа съкращаваха моето излизане на сцената. Всъщност пътувах с тях, но не можех да изляза пред публиката и да си кажа репликата", смее се Мариета.
Първата централна роля, която й поверяват, е преди да влезе във ВИТИЗ и тя, категорична е Мариета Калъпова, е ролята, която прави така, че да я приемат в театралното училище. Пиесата е "Покана от Париж" с автор Панчо Панчев. Десетина дни преди премиерата актрисата Димитрина Велева се разболява. Казват на Мариета Калъпова, че ще й дадат ролята и ако видят, че не се справя, ще извикат актрисата от младежкия театър. Тогава в столицата същата постановка се репитирала успоредно с тази в Плевен. Нещата се получили, Панчо Панчев харесал младата изпълнителка.
Нещо повече - запознал Мариета с режисьора Георги Попов, асистент на професор Димитрина Гюрова, която трябвало да поеме нов клас студенти по актьорско майсторство във ВИТИЗ. Това е третият й опит да кандидатства и той се оказва успешен. Богдан Сърчаджиев, също ръководител на класа, отсича - момичето е интелигентно, ще го вземем. Дипломира се със спектаклите "Лодка в гората" на Николай Хайтов, "Уестсайдска история" на Бърнстейн и "Нова година по стар стил" на Рошчин.
Оттогава досега Мариета Калъпова не е броила ролите си. Знае само броя на сезоните - тридесет и един, три в театъра на Добрич (тогава Толбухин), 28 - в Плевен.
Когато я питам за любимите й роли, отговаря, че е такъв тип артистка и такъв човек, на когото, когато дадат роля винаги я харесва. Независимо дали е малка или голяма. Казва за себе си, че е добър епизодик, че обича и досега малките роли. В тях има чувство за характерност, в тях, твърди Мариета Калъпова, има повече самочувствие. "Професията на артиста за мен е голяма отговорност. Не ми е присъщо да щракна с пръсти и да кажа -"Става!" За мен професията на артиста е борба, защото аз съм си такава", признава тя. Все пак, ако трябва да извади от всички любими, най-любимите са ролите, които й поверява режисьорът Димо Дешев - в повечето си спектакли. "Димо Дешев в периода, когато след промените театърът се беше превърнал в поп фолк, правеше представления, каквито сега всички режисьори имат претенциите, че правят", прави оценката си актрисата.
Като всеки човек на изкуството има роли, за които е мечтала, като Катерина от "Укротяването на опърничавата" от Шекспир, например, но с които се разминава. Казва, че в целия си творчески път на актриса всъщност се разминава както с Шекспир, така и Достоевски, с Чехов, с руската драматургична класика. Определя го като съдба, защото през цялото следване във ВИТИЗ проф. Гюрова подчертавала, че виждала в нея Чехова героиня.
Мариета има през годините и други изяви като участията си в спектакли и на Плевенската филхармония - "Златното петле" , "Баба Хола" , "Трите прасенца". Снима и в киното във филмите "Отражение", "Приземяване", "Ева на третия етаж". Смята обаче, че единствено "Защитете дребните животни" на режисьора Хаим Коен и партньорство й с Филип Трифонов като учителката Пеева е нещото, с което има
своето местенце в българската кинематография.
Ролята, която не очаква, но внезапно й поднася животът, е да бъде учител, не пропуска да отбележи Мариета Калъпова. "Аз играех и сега играя много за деца и веднъж при такъв спектакъл директорката на Националното училище по изкуствата (музикалната гимназия, както я наричат още) Жечка Димитрова ми предложи да стана учителка. Сега, вече трета година, преподавам на единадесетокласниците сценична реч, а на дванадесетокласниците - актьорско майсторство в класовете по вокално пеене. В училището е много трудно, защото трябва да предизвикаш интереса у деца, вече пренаситени с информация, да ги накараш да започнат да мислят. Опитвам се да говорим, за това какво тях ги вълнува, какво биха искали, за мен важно е общуването. Мисля, че им ставам приятел, това се опитвам - те да споделят с мен, защото това поколение млади хора си общуват повече с компютрите, а аз искам да ми кажат очи в очи какво ги боли, за какво искат да си говорим", споделя актрисата. Дори и хипотетично не би заменила актьорската с учителската професия, казва, че е прекалено трудна. "Не знам какво става в живота около нас. Аз работя много с деца. От детската градина до IV клас малчуганите са чудесни, тогава можеш да се разбираш с тях, те искат да те чуят. Но от V клас нататък става страшно, трудно е да привлечеш вниманието и да ги накараш да те слушат", тревожи се Мариета Калъпова.
Извън театралната сграда актрисата обича да е сама, да ходи пеша, да обикаля сред природата. Или да е в дома си на петия етаж, а времето да е нейно. Мечтата й е театърът, в който е сега, да го има и след години. Благодарна е на тези, които са били преди нея, защото "ако тях не ги е имало и мен нямаше да ме има". Иска й се след още 90 години да има артисти в Плевен, които да кажат - тази Мариета Калъпова добре че е била, за да ни има и нас.