ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ


Христина Христова предлага професионална приемна грижа

 

Бившата министърка инициира промени в законодателството

 

Цветана АТАНАСОВА

По-широкото прилагане на професионална грижа за отглеждане на деца извън специализираните заведения в приемни семейства ще даде възможност на тези малчугани, лишени от родителска грижа, да получат равни възможности за възпитание и реализация в обществения живот.

Народните представители Христина Христова и Светослав Спасов подготвят законопроект за професионална приемна грижа за деца от социални домове в семейна среда. Той ще е допълнение към Закона за закрила на детето, който предстои да бъде актуализиран в парламента за синхрозинизирането му с европейското законодателство.

Една от критиките в доклада на европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяването й е, че все още много деца се възпитават в социални домове и малко е застъпена приемната грижа за такива деца в български семейства, посочи Христова. Тя уточни, че от 11 000 деца, лишени от родителска грижа, едва 56 се отглеждат в приемни семейства. За почти всички липсват перспективи за пълноценно включване в обществения живот.

Поправката, която предлагат народните представители, е изготвена след анализ на опита на европейски страни и най-вече на съседна Румъния, където тази практика е въведена преди повече от 5 години и дава много добри резултати.

В сегашния закон за закрила на детето има засегната приемната грижа за по-кратко или дългосрочно отглеждане на деца извън социалните домове, но това не е достатъчно, за да стане това широка практика, заяви бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова. "Затова ние предлагаме втора форма на приемната грижа - професионалната. Предвиждаме задължително единият от приемните родители да има педагогическо образование, да е работил в социални домове, детски и учебни заведения. Освен помощите за отглеждане на дете, той трябва да получава заплата, а времето, през което се грижи за нуждаещото се дете, да бъде зачитано за трудов стаж", разясни Христова.

Според нея трябва да се промени критерият, по който се избират приемните семейства, и да се регламентира нормативно тяхната дейност. Може да се преразгледа изискването за доход на семейството, тъй като държавата финансира тази система, както и да се впише, че единият от родителите задължително трябва да е безработен. На обсъждане може да се постави въпросът колко деца да се отглеждат в такива семейства, на каква възраст, каква да е заплатата на приемния родител и неговата отговорност за възпитанието и здравето на детето. И още - дали семейства на роднини, при които се отглеждат деца, лишени от родителска грижа, могат да се включат при определени условия в професионалните приемни семейства.

Според изследване на Алфа-рисърч, поръчано от МТСП и Държавната агенция за развитие на детето, извършено сред служители в социални домове, медицински работници и безработни в София, Плевен и Пазарджик, има значителен интерес към приемните семейства.

Това потвърдиха и от врачанския офис на Държавната агенция за закрила на детето, където работят по проекта за развитие на приемната грижа, финансиран от УНИЦЕФ. Две семейства от Враца са преминали обучение, осъществено от фондация "Стъпка по стъпка". Обучени са и 18 социални работници за работа с приемни семейства. Според авторите на проекта целта е да се изготви цялостен мениджмънт и информационна система, включваща всички участници в процеса на приемна грижа като модел за национално приложение.

 

 

Самостоятелни жилища за 32 момчета изграждат в Ловеч

 

Светломира АНАСТАСОВА

По проекта CLIP на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество в дома за юноши "Асен Златаров" в Ловеч тази година ще бъдат изградени т. нар. "защитени пространства" за 32 момчета. Това съобщи за "BG Север" директорът Лукан Бакърджиев. Проектът тече вече пета година и това е последната му фаза. Вече порасналите деца се подготвят за самостоятелен живот - професионална реализация и социална интеграция в обществото, чрез семинари, тренинги, обучения. "Защитени пространства" всъщност се наричат къщички, които ще бъдат построени в огражденията на самия дом - или ще се получи дом в дома, обясни Бакърджиев. В новите жилища на момчетата ще бъдат предоставени по-добри условия, близки до семейните, те ще живеят самостоятелно, по двама - трима в стая. Такива пространства вече функционират в Дома за девойки в Ловеч, където в две къщички живеят общо 8 момичета. След като младежите и девойките навършат пълнолетие и вече не са ученици, преминават в обособените "защитени жилища". В Ловеч това са два апартамента в ж. к. "Здравец" и миналата година там са били настанени 4 момчета. Приютяването там е временно, докато младите хора си намерят добра работа и излязат на квартира.

Тенденцията към закриване на социалните домове изпреварва малко готовността ни за това, разсъждава Лукан Бакърджиев. Английският модел на центъра за грижа, към който се стремим, е трудно приложим в българските условия, а и не можем веднага да преминем към него, допълва той. В момента стремежът е към реинтеграция на детето - връщане в биологичното му семейство. Сентенцията "Най-лошото семейство е по-добро от най-добрия дом" обаче според директора на ловешкото социално заведение невинаги е най-приемливата. Защото, връщайки се при биологичните майка или баща, често децата попадат в доста лоши, стресиращи условия. На второ място е тенденцията към приютяване при роднини - братя, сестри, вуйчовци, лели и т. н., което крие същите рискове. След това идва приемното семейство - форма, която все още не е особено популярна в България. Пък и съществува опасността недобросъвестни граждани, предимно от ромски произход, да приберат няколко деца, за да вземат полагащите се от държавата средства и в същото време изобщо да не се грижат за малчуганите. За 2005 г. от Дома за юноши има един случай на дете, което се е върнало при единия от родителите, и едно осиновяване в Америка. Процесът е започнал още когато детето е било в Дома за деца в с. Лешница, преди да тръгне на училище и да дойде в Ловеч. Когато процедурата по осиновяването завършила миналата година, детето било вече третокласник.

1 200 лв. е държавната издръжка на едно дете в дома, каза директорът. Ако има дарения (от липсата на каквито в дома не се оплакват), сумата скача с още около стотина лева. Най-сериозните дарители са ловешките фирми "Балкан" (с тяхна помощ е подменена подовата настилка), "Бонмикс", "Феникс Инверс". Редовен голям дарител е и частно лице, което не желае името му да се споменава по никакъв начин. Иначе най-много помощи домът получава от побратимения на Ловеч немски град Ерфурт. При всяко едно от посещенията си в люляковия град германците не пропускат и малчуганите - както с дрехи и лакомства, така и с парична помощ. Директорът на дома има уверението на кмета на Ерфурт, че почне ли строителството на "защитените пространства", колкото пари не достигат, ще бъдат осигурени. Последните дарения от немска страна били във връзка с Коледа. Две дами от градската управа на Ерфурт дошли преди празника и с 1 200 евро купили на децата спални комплекти, одеяла, спални чували, импрегнирани калъфи за матраци, хавлиени кърпи, дрехи. Направили им и чудесно парти.

Специални благодарности Бакърджиев отправя към шефа на плевенската шивашка фабрика "Мизия", откъдето всяка година обличат абитуриентите с костюми последен модел. В дома е имало по 12 завършващи момчета наведнъж и без помощта на "Мизия" директорът не смее и да помисли как се излиза от това положение. Тази година абитуриентите са двама. И двете момчета имат амбицията да продължат образованието си във висши училища. Едното иска да учи в Института по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, а другото - в Техническия университет в Габрово.

Домът за юноши "Асен Златаров" функционира като дом от 1952 г. Сградата е строена обаче двайсет години по-рано и в момента изобщо не отговаря на съвременните изисквания. Комисия от Министерството на образованието се е произнесла, че ремонт не е оправдан в никакъв случай. Домът просто се нуждае от нова база.

 

 

Дряновка събра психично болни в дневен център

 

Мариана ДИМИТРОВА

Дневният дом за деца и лица с психични разстройства в Дряново е създаден преди 6 години. Към него в момента функционират две защитени жилища, които се намират в с. Царева ливада. Социалните заведения са изградени с финансовата подкрепа на Обединените холандски фондации и Ирландска асоциация за деца с интелектуални затруднения. Към социалното заведение има и микробус, с който се транспортират децата от домовете им и обратно. Той е дарение от Обединените холандски фондации, като за целта организацията отпусна 63 хил. лева.

Инициатор за изграждането на дома за деца и на двете защитени жилища е Румяна Аврамова. За нея всичко започва от 1988 г. с осиновяването на малката Анастасия. Оказало се, че тя е с тежка диагноза - нелечими вродени увреждания. Тогава посъветвали Румяна да върне момичето и да осинови здраво дете. Но борбената жена решила, че това е съдбата й. Започнала да ходи по болници, тъй като Анастасия била с умствено изоставане, недооформена костно-мускулна система, стеснен хранопровод. Светлина в тунела се появила през 1997 г. при поредния престой в "Пирогов", когато медицинска сестра разказала на Румяна за Българската асоциация на лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ). От там й обяснили, че не помагат на частни лица, а само на сдружения. Така Румяна Аврамова основала сдружение. Тогава решила да направи дневен център за хора с вродени недъзи. Сблъскала се с много бюрокрация, чиновническо овчедушие, но не се отказала. И накрая стигнала до Обединените холандски фондации, от които получила финансова подкрепа след защитени проекти. Капацитетът на дневния център е за 24 деца до 18 г. и още 24 за лица над 18 г. Но в момента той не е запълнен. Щатът е за 20 специалисти. В момента в дневния център има психолог, логопед, педагог, арттерапевт. В ежедневната работа на специалистите помага и 35-годишният Валентин Абаджиев, който се ползва от услугите на социалното заведение. Мъжът е със синдрома на Даун, но е много талантлив в рисуването. Представя се като дизайнера Ерик Форестър от сериала "Дързост и красота", защото мечтае да бъде такъв. Валентин помага при отглеждането на по-малките деца и се грижи за украсата в дневния център. "Тук се чувствам добре, живея, работя. Занмавам се с моден бизнес. Правя тъкани килими, черги, китеници", макар и доста затруднено обяснява Валентин.

Идеята за защитените жилища пък е в тях да живеят жени с леки психични разстройства, които да бъдат извадени от дома за душевноболни в Радовци. По мнението на лекари на 12 жени от този дом не им е там мястото и Румяна е амбицирана да ги изведе от там и да ги настани в защитените жилища. Засега е успяла само с 6 от тях. В момента в Царева ливада се изгражда второто защитено жилище.

Финансово рамо ни дава БАЛИЗ, получаваме и държавна субсидия, разказва Румяна. Въпреки това не всичко върви по мед и масло. През миналата година пет месеца за Дневния център не е отпускана издръжка от социалното министерство. "Наложи се да прибягна до медиите, за да разреша проблема. Пет месеца социалното и финансовото министерство си прехвърляха топката едно на друго", споделя Аврамова. Заради борбения си дух и стремежа й да осигури по-добър живот на хората с физически и интелектуални увреждания, тя преди време бе гост на Миглена Ангелова в нейното предаване "Искрено и лично".

 

 

С дарения направиха оранжерия в помощното училище в Роман

 

Атанаска ЦВЕТАНОВА

В помощното училище (ПУ) "Райна княгиня" в град Роман, област Враца, се възпитават 125 деца с умствена недостатъчност от 7 до 18-годишна възраст. Дали поради инициативността на ръководството на дома, или от определен интерес на дарители, но в голяма степен учебната база се обновява благодарение на спонсорски средства.

Началото поставиха преди три години инженерите от град Раднево Георги Домусчиев и Сабин Спахиев, които дариха 15 000 лева за изграждане на оранжерия, каза директорът на училището Венета Петрова. Дарението е направено чрез Съюза на физиците в България, с който училището поддържа връзки от години. Според Петрова това е първата по рода си училищна оранжерия в страната. В нея децата се учат да се грижат за цветя, зеленчуци и билки. Вече са засадени лечебните растения лалеманция и ехинацея, които от тази пролет ще се отглеждат на по-големи площи.

С оранжерията се затваря производствено-учебният комплекс, след като община Роман предостави безвъзмездно един декар опитно биополе и след като училището получи разрешение да открие своя опитна кухня за практически занятия на учениците в паралелките по цветарство и готварство.

С помощта на приятелите си от младежки клуб в Лайпциг ПУ "Райна княгиня" спечели 14 000 лева от проект по европейската програма "Леонардо да Винчи" за подобряване на производствено-учебната база. Изграждането на базата е свързано с бъдещето на тези деца, голяма част от които са с физически и умствени увреждания, уточни Петрова. Повечето са изоставени от родителите им още при раждането. В новоразкритите паралелки по цветарство и готварство те ще получат професионални умения, за да могат да намерят по-лесно работа след завършване на обучението си.

Младежи-добороволци от САЩ и Канада ремонтираха миналото лято със собствени средства пансиона на училището. Благотворителната акция беше организирана от неправителствената организация "Младежка мисия" във Флорида. Всеки от участниците плати по 4 000 долара за едномесечния си престой в България.

Спортни пособия по лечебна физкултура - тренажор, магнитен велоергометър, лежанка с компютър и бягаща пътека, необходими за часовете по лечебна физкултура и за развитието на физическата дееспособност на учениците, дари през април миналата година съпругата на президента на Република България Зорка Първанова. Тя даде съгласието и стана патрон на регионалния спортен празник на трите помощни училища от Врачанска област - Роман, Враца и Бяла Слатина на 15 май, чийто домакин беше училище "Райна Княгиня".

 

 

15 осиновени от дома в Тетевен през 2005 г.

 

Станислава СТОЯНОВА

В Дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) в Тетевен, който е създаден през 1978 година, днес се отглеждат 42 деца на възраст от 0 до 3 години. Капацитетът на дома е 50 легла, а щатният персонал е 29 души. От 42-мата малчугани, настанени в дома, 16 са оставени за осиновяване, а 26 за отглеждане. Всичките обаче са от малцинствен произход, като преобладават ромските.

През изтеклата 2005 година от ДМСГД са осиновени 15 деца, предимно за чужбина. Социалното заведение е на пълна държавна издръжка, а основен спонсор от години е швейцарската фондация "Кристина", която осигурява част от отоплението, ремонтите и храната за дома. Храноденът за едно дете тук е 1,65 - 1,70 лева.

Проблем според д-р Николай Табаков - директор на ДМСГД, е броят на персонала, който за капацитета на такова заведение е крайно недостатъчен. Има нужда от още един рехабилитатор, психолог, както и от детегледачки и медицински сестри.