СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                            АРТСЕДМИЦА                 "BG Север" - брой 4 (27 януари - 2 февруари 2012 г.)


 

Пада покривът на историческия музей

 

От общината обсъждат възможност за цялостен ремонт на конструкцията

 

Стефка Григорова показва част от пораженията, сн. авторът

Стефка Григорова показва част от пораженията, сн. авторът

Страницата подготви: Вяра Ценова

Покривът на Регионалния исторически музей (РИМ) - Плевен, се руши, таванът на експозиция "Нова история" пада, електричеството в четирите зали може да изгори.

За това алармира директорът на културния институт Стефка Григорова. По време на започналите работи по обновяване на експозицията "Нова история" в понеделник от първа зала се чул тропот, разказва Григорова. "Не че бяхме изненадани, но установихме, че там е започнала да пада мазилката от тавана. Проблемът е стар и за него сме уведомили писмено общината преди повече от половин година, през ноември го направих отново с новото ръководство. Става въпрос за един сектор от покрива на музея, който трябва да се подмени напълно, защото гредите са изгнили", допълни директорът на РИМ. Със собствени сили музейните работници са се опитали да направят някакво укрепление, за да не падне напълно покривната конструкция, но по-голямата част от мазилката в залата вече е напукана. Григорова поясни, че проблемът се задълбочава с пожарогасителната система - един от датчиците в този участък, където е големият теч, вече не работи. Конструкцията на сградата е стара, строена е през 1884 г. и само ако демонтираме този пожарогасителен датчик, ще падне целият таван. Към пораженията се прибавят изкривените от влагата дървени плоскости, с които е облицована нишата с възстановката на старата улица "Александровска". Част от конструкцията на осветлението е извита, има опасност при включване на електричеството да стане късо съединение. Притесненията са още по-големи, защото свързването на осветлението в четирите зали на експозиция "Нова история" е последователно и реакцията ще стане верижна."Основният проблем е покривът, който не е

ремонтиран от 1983 г. Дървената конструкция е нова, но около 60% от циглите са от старите - от времето на казармата. По разчети от юни на специализирана строителна фирма в предложенията си съм описала всички видове ремонтни дейности, но ще са необходими около 15 000 лв., включително с възстановяването на изпадалите корнизи по външната фасада, които падат върху тротоара, а там минават хора. Страхувам се, че сумата, необходима за възстановяване на покрива, вече е много по-голяма", категорична е Григорова. Тя допълни, че въпреки малкото пари, които се заделят от държавата за финансиране на музеите, Министерство на културата не предвижда в бюджетите им параграф "Капиталови разходи".

"Дефакто аз за годината имам заделени едни 1 000 лв. за текущи ремонти, но не мога да ползвам пари от бюджета, за да възстановя покрива. Още повече, че новият Закон за културното наследство задължава общините, които в повечето случаи са собственици на сградите на регионалните музеи, да поемат капиталовите разходи и издръжката на сградния фонд на музея. Имах лична среща с кмета доц. Димитър Стойков, но не разбрах точно дали ще ми бъде помогнато", изрази притесненията си Стефка Григорова.

На 24 януари 2012 г. след сигнал от директора на РИМ - Плевен, Стефка Григорова за пропадане на покривната конструкция екип от строителни специалисти от община Плевен, водени от главния инженер Владислав Иванов, са направили оглед и оценка на щетите, се казва в прессъобщение от пресцентъра на общината. Предприемат се необходимите действия за осигуряване безопасността на гражданите и отстраняване на проблема. Ръководствата на културния институт и на администрацията обсъждат възможността съвместно с областния управител да подготвят искане до Министерството на културата за отпускане на средства за цялостен ремонт на покрива, се уточнява в прессъобщението.

 

 

Георги Константинов:

 

Читателите са по-малко, но пък са по-качествени

 

Преди дни поетът Георги Константинов гостува в родния си град Плевен с най-новата си стихосбирка "Врана в снега". И освен стихове от нея сподели малко свои разсъждения и спомени специално за читателите на "BG Север".

- Г-н Константинов, какви стихове събира "Врана в снега"?

- В нея са творбите ми, писани през последните 2 - 3 години. Това е може би най-щекотливата ми книга. В нея има разсъждения и за живота, в който живеем, и за смъртта, и за любовта, има и сатирични творби. Имам чувството, че тази книга, която дай Боже да не ми е последна стихосбирка, ще остане една доста висока точка по отношение на възприемането на читателите.

- Какви спомени ви връщат към Плевен?

- Аз не живея само със спомени от Плевен, защото идвам често, а тук живее брат ми и мои приятели. Но Плевен за мен е началото на всичко. Това поетическо въображение, тази възможност да изразявам себе си в стихове, най-напред ми е дадена тук - в Плевенския край, в Дунавската равнина с тази необикновена пейзажност, с тези хълмове, с тези жита. Да не говорим колко са ми дали хората на Плевен.

- Детството ви какво отражение е дало върху поезията?

- Аз живеех в краен квартал, от нашите блокове започваха лозята, полята и особено през лятото моите дни са минавали сред природата. И може би затова така личи, че обичам Мизийската природа. Първите ми стихотворения в списание "Родна реч" - "Еделвайс", "По пътя към върха" и "Хижата", написах, без да съм виждал никога дотогава планина.

- Днешните деца като че ли все по-малко четат. Как да ги върнем отново към книгата?

- Има все още има хубави детски книги. Напоследък моята детска книга "Приключенията на Туфо рижия пират" претърпя три издания и тиражът му се изчерпа. "Приказки за Румпи - Румп" в две издания също свърши. Неотдавна същото издателство "Хермес" отпечата една моя книга, която съм писал през 1973 г. - "Папагалчето Браво". Тя беше посветена на моя син, когато беше на 2 - 3 години, повечето приказки на него съм разказвал. И тази книга се разграби. Има нещо - вярно, читателите са по-малко, но са по-качествени. Това са най-верните читатели. Дай Боже количеството да се е превърнало в качество.

- Как се ражда една творба?

- Поетът не е единственият автор. Негови съавтори са читателите. Много пъти някои събрат по перо си мисли, че той е измислил нещо голямо. Това наистина е така, но читателят намира нови височини и дълбочини в написаното. На мен ми провървя. Аз имам най-добрите читатели на поезия в България. Много пъти съм чувал от хората, които са чели моите творби, по-мъдри думи от тези, които аз съм написал. В това общуване всъщност се ражда поезията. Аз не вярвам на авторите, които казват, че пишат за себе си, че пишат така, че да не бъдат разбрани от тълпата. Аз не съм от тези поети.

- Кое може да отключи поетичната ви душа и кое да я затвори?

- Времето, в което живеем, съвсем не е поетично. Но човек, който има такава нагласа, изразява себе си с думи, говори за своите чувства или както е казал Андерсен - чудесният приказник: поетът е човек, който умее да запомня своите чувства. Аз съм така - каквото и да става, реагирам почти мигновено - и на неща, които не са толкова приятни в живота, и на хубавите. Но има велики вълнения човешки като любовта, приятелството, чувството за хумор и мисля, че те поддържат и днешната поезия. Съвременната поезия много разчита на тези вълнения, на тези комплексни усещания в съвременния човек. Един скандинавец преди години ми каза: Георги, ти си написал най-любовното стихотворение за омразата. Става дума за "Благодаря ти, че ме мразиш искрено".

- Кой свой стих бихте казал сега на читателите ни?

- "...как сърцето обича

само няколко мига?...

Злоба има за всички.

Любовта не достига.."

 

 

Светлин Русев откри изложбата на ученика си Стилян Атанасов

 

Авторът (вдясно) беше уважен освен от учителя си, и от кмета на общината, сн. авторът

30 от най-новите си живописни платна подреди Стилян Атанасов в изложбена зала "Христо Бояджиев". В традиция се превърна първата за годината експозиция да е с негови картини, отбеляза галеристката Светла Тончева. "Добра, силна и красива е изложбата. Важна не само за Стилян, но и за българската живопис", каза специално дошлият за откриването учител на художника акад. Светлин Русев. "Господ, когато е раздавал възможности, за Стилян ръката му е трепнала и му е отсипал малко повече талант, отколкото може да понесе самият той. Стилян беше от онези студенти, с които всеки преподавател би се гордял. Навремето художествената академия откупи при завършването му платна, които и досега са между най-доброто в жанра. И по-късно, когато Стилян положи много усилия да опровергае щедростта на Господ, всяко негово появяване беше белязано малко или много с изключителните му живописни възможности", припомни още академикът. "Простота, непосредственост и искреност излъчват тези скромни и без претенции работи. Простота и искреност, които отделят самобитния талант от точно преки универсални възможности. Очаквах среща с такава чиста живопис - такава, каквато днес трудно се среща и още по-малко може да се впише в хаоса на съвременната арт конфекция. Радвам се, че Стилян е превъзмогвал инерцията и е потърсил себе си там, където е живописта, и ако заедно с това осъзнае, че неговата живопис няма кой да я направи - тя е само негова и като строеж, и като пространство, и като чувствителност, и като духовност.

Това е живопис, която засяга най-тънките поетични струни в човешката душа, независимо какво е рисувал - пейзаж, натюрморт, фигура или интериор", сподели впечатленията си от изкуството на своя ученик Светлин Русев. И като истински учител доброжелателно-назидателно пожела на Стилян Атанасов да не разчита само на изключителния си талант. Мисля, че малко характер и усилия няма да му навредят, добави академикът.

"Стилян е една от звездите в културния небосклон на Плевен и се надявам, че все по-ярко и силно ще грее оттам. Радвам се, че с тази изложба тръгна годината и самото присъствие на един от корифеите на българската живопис - акад. Светлин Русев, доказва значимостта й не само за Плевен, но и в национален мащаб", отбеляза кметът доц. Димитър Стойков.

Развълнуваният автор успя само да благодари - на учителя си ("защото при нас бивши учители няма"), на Васил Антонов, без чиято помощ изложбата е нямало да изглежда по този начин, и на многобройните си приятели и почитатели, които бяха дошли за поредната среща с изкуството му.

 

  

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

"Амундсен-Скот: Дуел на Антарктида"

Хавиер Качо

Покоряването на Южния полюс е последното голямо предизвикателство пред човека на нашата планета. Тази книга е най-пълният разказ за една действителна епопея, за една борба със себе си и със стихиите, за един самотен дуел пред очите на целия свят между двама мъже - Амундсен и Скот, предприели преди 100 години най-дългия и най-опасен поход в историята. Единият щял да отиде, за да спечели, другият - за да загуби; и двамата - за да намерят славата.

 

"Сладкото на дъното на пая"

Алън Брадли

Cтaро провинциaлно имение някъде в Aнглия - годинaтa е 1950-a. Hеобикновено момиче нa име Флaвия де Луc c екcцентричен бaщa и две доcaдни cеcтри. Изоcтaвенa xимичеcкa лaборaтория, в която не влизa никой друг оcвен Флaвия - тaм тя cе отдaвa нa cвоето любимо зaнимaние - зaбърквaнето нa отрови. Cъвcем нaнaдейно в Бъкшоу - имението, което cемейcтво Де Луc нaричa cвой дом, зaпочвaт дa cе cлучaвaт cтрaнни явления. Hякой миcтериозно подxвърля нa прaгa нa къщaтa умрялa птицa, нa чиито клюн е зaбитa пощенcкa мaркa. Hяколко чaca по-къcно Флaвия нaмирa непознaт мъж cред леxaтa c крacтaвици в грaдинaтa. Той издъxвa пред очите й, прошепвaйки еднa-единcтвенa думa: "Прощaвaйте".

  

.

 


върни се в НАЧАЛО