"BG Север" - брой 4 (28 януари - 3 февруари 2011 г.)

 

АРТСЕДМИЦА


 

Временният шеф на филхармонията уволни главния диригент Бошнаков

 

Според потърпевшия музикант оркестърът ще стане общинска симфониета

 

Владимир Бошнаков, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

На 25 януари на главния диригент на Плевенска филхармония Владимир Бошнаков беше връчена заповед за дисциплинарно уволнение от временно изпълняващия длъжността директор на културния институт Евлоги Илиев. "Това е прецедент. Аз съм първият случай на уволнен главен диригент от директор, още повече, че Илиев е временно изпълняващ длъжността, назначен е без конкурс, без концепция, със стаж месец и половина като директор, категоричен беше на специално свиканата пресконференция Бошнаков.

В предупреждението за уволнение е посочено, че причините за дисциплинарното наказание са: "при ръководене на генералната репетиция за Коледен концерт на 23.12.2010 г., се е държал неколегиално и неетично с колегите си. С действията си Бошнаков е нарушил и разпоредбите на Етичния кодекс, като е проявил нечовечност, нетактичност и невежливост в отношенията си с колегите. В самата заповед за уволнение причините са неявяване на работа в течение на два и повече последователни дни за периода 5 - 17 януари т. г. С действията си Бошнаков бил нарушил трудовата дисциплина. "Не съм ги карал да правят нищо неспецифично за тяхната професия. Просто в края на годината се наложи да поработим повече. Това е нормална реакция, когато видиш, че нещата няма да вървят по начина, по който те си представят и че техният синдикален лидер като директор може би ще ги защити, обяснява поводът за негодуванието на музикантите Бошнаков. Същевременно подготвеният от него Новогодишен концерт бил свален от репертоара на филхармонията. "Започнахме да си даваме обяснения чрез писма, комуникацията замръзна. Разбрах, че за началото на тази година директорът е предвидил два концерта с гост диригент Иван Илиев - ясен знак, че щом даваш на гост-диригент два поредни концерта, имаш предвид да го ангажираш за по-дълго време. Стана ми ясно, че ще се търси конфликта. И много бързо се развиха събитията. Относно неявяването на работа за посочените дни, Бошнаков обясни ситуацията по следния начин: "Ако една театрална трупа се състои от 20 човека, а пиесата, която се поставя, е за 8, останалите не са в разпределението. Те съответно няма какво да правят на репетициите. Ако се приеме, че моето работно място е диригентският пулт, при положение, че има гостуващ диригент, аз няма какво да правя. Както и другият диригент на филхармонията Славей Тинчев. Той също ли ще бъде уволнен?, задава въпрос Бошнаков. И допълва, че в Плевенска филхармония е на втори трудов договор на половин щат. "Кой може да каже точно колко часа трябва да съм на работа, при положение, че на пълен щат в Правилника за вътрешния ред е споменато - 4 часа репетиции, 4 часа самоподготовка. А дава ли си сметка г-н Илиев за този Коледен концерт с 6 солиста къде и кога сме репетирали, пита ли - в събота, в неделя. Ние не сме фабрика за пирони и от 8 до пет да съм зад бюро. Работата на главния диригент е да уточнява репертоарната политика с директора, а при нас това не се случва, обяснява диригентът. Освен това от 5 до 17 януари оркестърът е правил групови репетиции в коридора на зала Катя Попова, чиято сцена, както е известно, беше в ремонт. Когато трябва да се борим за всеки лев субсидия, ние си позволяваме да правим групови репетиции две седмици по един час на ден като това е чиста проба имитация на работа, категоричен е диригентът. "Г-н директорът си позволи лукса повече от две седмици да няма концерт при положение, че показателите му оттук до март, ще са в основата на субсидията за филхармонията. Липсата на концерти, респективно на публика, означава че обрича института на глад и закриване в следващото тримесечие, категоричен е Владимир Бошнаков. "Април ще дойде часът на истината и тогава филхармонията няма да има пари за заплати. Явно ще остане симфониета, и то общинска. Може и това да е целта, мрачно прогнозира уволненият диригент.

 

 

Ще им тръгне ли по вода на делегираните бюджети в театрите?

 

Новостите хвърлят в паника едни, приемат се спокойно от други

 

Инна СТЕФАНОВА

Най-рано през април ще стане ясно какъв де факто ще е резултатът от делегираните бюджети, на които беше даден старт в началото на тази година за българските театри. Или казано иначе - ще им тръгне ли по вода. Субсидията вече ще бъде определяна по формула, която има два компонента, информират запознати от плевенската драма с новата методика при финансирането. Първият компонент е базовата сума.Тя ще се определя от броя на зрителите, влезли в театралните салони и закупили билетчета. Цифрата от тези закупени билети в плевенския театър например ще бъде осреднена от статистикат за предходните три години. Това осредняване ще бъде различно за различните 40 театъра в страната. От тук ще идва и разликата в бюджета, който от тази година насетне ще бъде получаван. Вторият компонент от формулата включва приходи от допълнителни дейности. Те ще идват от спонсорства, от наеми, от стопанска дейност, от дарения и проекти. Свежите пари ще са и от възнаграждения с бонуси. Ако плевенският театър или друг участва във фестивали например ще бъде финансово поощрен. Пари ще дойдат и от награди. При гастрол на международен форум съставът ще получи премия, а ако е попаднал в селекция на национален фестивал или е спечелил награди също ще бъде парично възнаграден.

Всяка стотинка, влязла в арткасите от билети и от допълнителни дейности, ще бъде превеждана в общата сметка на културното министерство. Досега каквото изкараше от спектакли един театър се връщаше в хазната на републиканския бюджет. От тук на сетне за какво ще се харчи субсидията - за заплати ли, за дейности ли, ще решава директорът. Той фактически става и мениджър на културния институт. Занапред пак той ще решава на какъв принцип да ангажира участниците в представленията. Щатният състав на трупата, определен отгоре, вече остава в миналото. Какъв ще е численият състав на театралите и какви ще са заплатите им, пак е решение, което ще зависи от директора. Изобщо в неговите ръце се оставя цялата ценова политика на театъра. Той ще може да се договаря с театрал, независимо дали е актьор, режисьор, сценограф, дали да го цани на работа за сезон или за един спектакъл. Ще решава дали бял свят на сцена да видят пиеси с трима или тридесет актьори. Пак по негова преценка ще изкара пред зрители пет или петнадесет спектакъла за сезон. С други думи казано от мениджърските качества на шефа на театъра от тук нататък до голяма степен ще зависи дали трупата ще получава за труда си пари като театрален гранд или ще се задоволи с жълти стотинки.

Ще им тръгне ли на делегираните бюджети по вода в театрите ще стане ясно след месеци. Новостите хвърлят в паника едни театрали, други ги приемат спокойно. С делегираните бюджети ще се усети пряката полза от по-голяма и качествена продукция, е мнението на част от представителите на Мелпомена. Има такива, които твърдят, че въвеждането на делегираните бюджети в театрите трябва да се случи, но не сега. Заради икономическата криза това не бил най-подходящият момент за въвеждането им. Задават се и куп въпроси. Като този как ще се заплаща не само на артистите, а и на целия екип - от персонала по почистването до директора и не трябва ли да бъде регламентирана в пълна степен функцията на приходите.

 

 

Романизирани сапунки, кримки и фентъзи предизвикват читателския интерес

 

Виктория АЛЕКСАНДРОВА

Кражбата на екземпляри от конкретни заглавия е най-неконвенционалният, но и най-верен критерий за това колко четена е една книга. Това твърди в своята статия "Как се изследва обратната връзка с книга" експертът по книгоиздаване доц. д-р Милена Цветкова. Друг надежден източник на обратна връзка са и библиотеките, правещи статистика за най-заеманата книга, допълва Цветкова. Всъщност библиотеките по-успешно се доближават до определението за най-четената книга и този вид обратна връзка е много по-обективна, отколкото класациите за бестселъри, пише още тя в статията си.

Проучване на читателските търсения в плевенските библиотеки неизненадващо показа, че интересите на ползвателите са в популярните развлекателни и неангажиращи жанрове. Най-много се търсят и четат любовни романи. Като че ли на домакините им е писнало от битовизъм и те бягат с книга в ръка от реалността. Сандра Браун, Даниел Стийл и Нора Робъртс, въпреки тиражите и заглавията, които бълват, не спират да са на върха. Дори старите Арлекини още се прехвърлят, наравно с най-новите, романизирани версии на модерните турски сериали. След любовните идва ред на криминалните романи. Заплетени сюжети, убийства, неочаквани обрати, също помагат за бягство от действителността. Фентъзито е друг жанр, който е набрал популярност през последните години. Класика се чете изключително епизодично, показва още разходката в библиотеките. Произведенията на Толстой, Достоевски, Вазов, се свалят от рафтовете само по желание на ученици. Доколко са разгърнати страниците им преди да се върнат отново в библиотеката, е спорен въпрос.

Така че, ако това, какво четеш, определя какъв си в действителност и библиотеките са най-реалният барометър за потребностите и търсенията на читателите, изводите съвсем не са обнадеждаващи. Непретенциозният вкус и бягството от сериозен размисъл върху трудна за четене литература, прави мозъкът почти толкова мързелив, колкото висенето в интернет, например. Друг е въпросът колко от българите четат изобщо.

 

 

 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

"Необитаваният рай"

Ана Мария Матуте

Истински шедьовър в бляскавата траектория на Ана Мария Матуте, "Необитаваният рай" пресъздава майсторски ежедневието на едно момиче от средите на испанската буржоазия в навечерието на Гражданската война. Мъчителното му съзряване преминава през преобразяване на действителността в приказна и мечтана вселена.

Самотна и лишена от внимание, Адри се затваря в себе си и търси убежище във въображаем свят на фантазии, тайнствени отблясъци, приказни герои и народни предания. Приятелството с друго самотно дете, Гави, пробужда първите пориви на чиста и невинна любов и се явява алтернатива на враждебния свят на консервативния манталитет, предразсъдъците, егоизма и лицемерието.

Доброто и щастието са заложени в детството, но това не означава, че то винаги е изпълнено с радост.

"Детството не е рай, нито вълшебен свят. То може да бъде и трудно, и жестоко", ще каже Ана Мария Матуте години по-късно.

 

 

"Преди да падне здрач"

Майкъл Кънингам

Дългоочакваният нов роман на Майкъл Кънингам носи характерните черти на неговото писане и не е трудно да бъде разпознат. Най-близо е от една страна до "Часовете" заради силните си литературни обвързаности, а от друга до "Плът и кръв" заради прецизното изследване на вътрешния свят на семейството и неговите съкрушени членове.

Кънингам отново е създал силна нюйоркска творба, в която битието на един отдаден на изкуството мъж на 44 години се оказва не просто преобърнато заради брата на съпругата му... Питър е заплашен да погледне на съществуването си през призмата на безжалостни метафизични въпроси, след които животът му няма да е същият. Красиво, афористично изразяване, което на моменти спира дъха, но и изисква определена подготовка.

Питър е един от най-драматичните герои на Майкъл Кънингам, защото не може да бъде обикнат лесно. Напротив, може да го заподозрем в маниерно и нечестно служене на живота, в компромисно и дори еснафско сбъдване на фона на неговата начетеност и амбициозност.

 

върни се в НАЧАЛО