ТЕМА


 

Българската мечта - гурбетчия в Европа

 

Видин

 

Всеки пети жител на областта си изкарва хляба в чужбина

 

Бабите по селата повече се вълнуват от цените в Италия, отколкото у нас

 

Теменужка ИЛИЕВА

Това е най-болната ни тема, мръщят се кметове от селата около Видин, когато ги питат колко техни съселяни се препитават в чужбина. Кметът на село Кутово Живко Дионисиев ги брои по списък - 200 са от 1100 жители. И управникът на Покрайна Любен Маринов ги знае точно - 150 са. Кметският наместник на видинския ромски квартал "Нов път" Марин Кочов ги изчислява в проценти - 20 на сто. В квартала живеят 15 000 души. Почти няма къща, в която младият мъж да не е в Италия или в Испания, твърди наместникът. Заминават, връщат се, пак отиват. Тук няма какво да работят.

Потокът от гурбетчии тръгнал, когато затворили видинския химически комбинат. Останали без работа, повъртели се някой и друг месец и един по един се изнизали. В Кутово твърдят, че в малките италиански градчета - Анцио и Нептуно, колите с видински номера били повече от местните. Мъжете работят във фермите и сервизите, а жените - по къщите. В Кутово жените, събрани на пейка пред някой дом, се вълнуват повече от поскъпването на стоките в Италия, отколкото у нас. Всяка от бабите има по някой от семейството на Ботуша. Коя син, коя мъж, коя внук. И живо се интересуват от новините там. Гурбетчиите им се обаждат всеки ден по телефона, така че после дълго споделят една с друга какво правят техните там. В Кутово през миналата година записали в регистрите си 3 деца, родени в Италия. Заминават, женят се, раждат, но тук ги записват, казват служителите от кметството.

И кметът на Покрайна Маринов твърди, че никой от съселяните му няма да остане зад граница. Отвори ли се работа тук, връщат се. Цели семейства са на Запад, едно бие рекорд - 7 души - деца, родители и баба и дядо пасат овцете на испански фермер. Но и те ще си дойдат. Сегашните гурбетчии са накупили апартаменти във Видин, модернизирали са родните си къщи на село. Идват си всяка година за по 15 - 20 дни и започват ремонти. Нови къщи не са вдигани, но старите са преобразени - с нова дограма, вити парапети по балконите и свежи цветове на фасадата. По къщите ще познаете гурбетчиите, съветват кметовете. По-хубавите са направени с пари от странство. Всеки месец мъжете пращат средства на старците тук, твърдят в местната поща. С евро си купувам въглищата за зимата, плащам електриката, признава възрастна жена.

Във Видин е по-лесно да си купиш билет за Италия, отколкото за граничното село Раброво, например. За българското село може и да няма автобус, но за Италия и Испания дневно заминават по 3 - 4 буса.

По улиците още се четат саморъчно написани обяви, които предлагат работа в двете страни. Такъв бизнес е незаконен, но той се вихри от години. Тези "работодатели" събират информация от българите по фирмите и градчетата и я предлагат на нови кандидати за работа. Самите гурбетчии също сами се ориентират в пазара на труда. Започват с едно, но бързо сменят работата, ако се отвори по-платено място. По тяхна информация като гледачи на възрастни хора по домовете заминават техни близки и познати. Сега мнозина се надяват да легализират работата си. Поне да бъде с нормален работен ден и по-добро заплащане, надяват се гурбетчиите.

Приемането на България в ЕС отприщи надеждите на мнозина, че ще намерят по-платена работа в Италия, Испания, Германия. През първите дни на януари към Ботуша от Видин потеглиха и големи автобуси. Мъже признаваха, че са решили да спечелят в Италия пари за ново жилище, за кола. Някои дори напускат тук ниско платената си работа и тръгват. За разлика от първите, които тръгваха за хляб и учебници на децата си.

През миналата година 58 души от Видинско са работили законно в Испания, съобщи Евгения Лилова, шефка на Бюрото по труда. Те са заминали по спогодба между двете страни. Не са много, но и в цяла България по такива спогодби с Италия, Германия и Испания са работили едва 4 000 души. Сроковете са различни, обикновено кратки или средно дълги. Много от заминалите остават и след изтичане срока на договора, след като сами са си уредили работа.

Гурбетът, който спаси хиляди видинчани в прехода, навлиза в нова фаза. Мнозина се надяват, че на тях вече няма да се гледа като на пришълци от една по-бедна страна, а като на хора, равни с местните. Те по-напред от всички ще усетят ползите от влизането на България в ЕС, което е особен вид награда за досегашния им стоицизъм.

 

 

ГАБРОВО

 

Предпочитани са по-класните държави

 

Мариана ДИМИТРОВА

Няма нарастване на броя на желаещите за работа в чужбина след приемането на България в Европейския съюз и отварянето на границите за безвизово пътуване, показва допитване до лицензирани фирми в Габрово, предлагащи тази услуга.

Напук на опасенията, че много габровци ще предпочетат да работят в държави от Евросъюза, това очакване не се сбъдва, коментират от лицензираните фирми за работа в чужбина. Според тях големият наплив на работна ръка за Европа е бил към края на 90-те години и който е имал намерение да заминава, вече го е сторил. Сега случаите за работа в чужбина са единични, но не може да се говори за масово явление, категорични са представителите, които уреждат работа зад граница. Предимно млади хора предпочитали например да заминат за Великобритания, но най-често отивали там с туристическа виза за един месец и ако се уредят на работа, остават, но това били редки случаи. Във връзка с опасенията, че медицинските услуги у нас са ниско платени, докато в европейските страни лекари и медицински сестри получават доста прилични възнаграждения и това ще доведе до изтичане на медицински кадри в чужбина, също не се забелязва раздвижване. В габровската болница например само две медицински сестри са напуснали с цел да изкарват препитанието си в други държави.

Вече няма такъв наплив от желаещи гурбетчии и за работа в Гърция и Испания, където хиляди българи емигрираха, за да живеят по-прилично. Макар и малко, сега търсещите работа в чужбина предпочитали "по-класни държави" като Великобритания, Холандия, Швеция.

 

плевен

 

Двойно повече кандидат-емигранти

 

Веселина ВАСИЛЕВА

Двойно се е покачил броят на желаещите да работят на Запад след влизането на страната ни в Европейския съюз, каза за вестник "BG Север" Мирослав Симов, управител на плевенска фирма за работа в чужбина. Макар че изводите, които той прави, са базирани на сравнение между първите три седмици на януари и последния месец от миналата година, все пак според него песимистичните прогнози, които се правеха в края на 2006-а, явно се сбъдват.

Все повече хора от Плевен и областта търсят посредническите услуги на фирми, предлагащи работа в чужбина. Интересен факт според Симов е, че мерак има не само от страна на младите хора - между 20 и 45 години, а идвали и 50 - 60-годишни. Дори цели семейства изявявали желание да заминат на гурбет зад граница. Жените предпочитали да се грижат за западни домакинства, деца и възрастни хора, отколкото да упражняват по-престижни професии в България. Естествено причината е по-високото заплащане на този вид услуги. Пак голямото парично възнаграждение привличало и мъжете да искат да работят в строителството на Швеция, Латвия и Кипър вместо в родното. Няма превес на някой от двата пола като брой желаещи да отпътуват в чужбина, каза още Симов. Просто, ако отговаряш на изискванията на работодателя и преди всичко знаеш чужд език, имаш големи шансове да заминеш. Самата процедура от подаването на документи до подбора и одобрението на кандидат-гурбетчиите траела от един до три месеца. Въпреки че вече сме в Евросъюза, все още само в Кипър можем да отидем само с личната си карта, обясни Симов. Ако преминаваме през някоя държава, която не е членка на обединението, трябва да си носим задграничния паспорт. С темпа, с който започнахме още от самото начало на 2007-а, най-вероятно до две - три години ще станем като Латвия, прогнозира шефът на фирмата посредник. Бившата съветска република е част от Европейския съюз от 2004 г. и вече там имало неистова нужда от всякаква работна ръка - специализирана и неспециализирана, защото по-голямата част от населението й вече живеело и работело в Западна Европа.

От местното Бюро по труда не отчитат увеличен интерес към предлаганите от доста време насам работни места в Испания и Германия, част от спогодбата на страната ни с правителствата на двете европейски държави. От Испания търсели предимно селскостопански работници за бране на ягоди и грозде, докато немците предпочитали медицинските ни специалисти. Говорейки обаче за желаещи и заминали за периода от началото на годината досега, не бива да пренебрегваме факта, че в известен смисъл спънка са и задължителните здравноосигурителни европейски карти, без които българските граждани не могат да пребивават на запад. Самото им издаване изисква период от около 30 дни, което забавя кандидат-емигрантите.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

КНСБ спешно набира фаянсаджии за Франция

 

 Кремена КРУМОВА

Софийска фирма, лицензирана и регистрирана в Агенцията по заетостта, чрез КНСБ във Велико Търново дава шанс на много българи да отидат и се трудят на европазара, макар и за кратко. Договорите с нашенците се сключват за 6 месеца до година в България, осигуровките се поемат от българския работодател, а наетият един вид бива пращан в командировка в чужбина. Ако заплатата на работника зад граница е над 3 000 евро, вноските по осигуряването се внасят от него и от работодателя в страната, в която работи. Спешно сега се търсят, и то с изискване веднага да тръгнат, фаянсаджии за Франция. Месечното възнаграждение е 1 100 евро, като квартирата и част от храната е набавена от тамошния шеф. Условията за прием на кандидатите е да не са криминално проявени, да знаят макар и малко френски или английски език, да имат и шофьорска книжка. Работната седмица е 39 часа. Всеки ден поне по 20 човека идват на място или се обаждат по телефона да питат за работа в евространите, споделят хората от синдиката, които са посредници на предлаганата отскоро услуга.

Агенцията по заетостта чрез бюрата си по труда в съответните областни градове от 22 януари набира и хотелиери и ресторантьори, както и домашни помощници за полагане на грижи за възрастни хора за Германия.

Студентските агенции по обменни и стажантски програми бележат също ръст всяка изминаваща година в интереса към излизането в чужбина. От 5 месеца до година и половина трае престоят на младежите в САЩ, Ирландия, Франция, Нова Зенландия или Южна Африка. Това сочи изследване на една от водещите национални студентски агенции с офиси в страната.

 

 

ловеч

 

Бюрото по труда търси техници за Испания

 

Мира ГАНЧЕВА

Електротехник по поддръжка на транспортни средства и индустриални машини и механик на строителни машини за Испания набира Бюрото по труда в Ловеч. Документи се приемат до края на януари. Интересът обаче не е особено голям, вероятно защото изискванията са специфични, обясниха специалисти. Освен съответното образование са необходими и поне минимални познания по езика.

В Ловеч няма нито една лицензирана фирма за работа в чужбина и затова единствено чрез трудовата борса желаещите могат да заминат на гурбет. Друг вариант е с помощта на приятели и роднини, които вече са в някоя чужда страна. Това е по-често практикуван метод. По неофициални данни само за 2006 г. над 5 000 жители са напуснали града и са заминали зад граница.

Очакванията са тази година човекопотокът отвътре навън да е поне двойно по-голям. Издадените през миналата година паспорти в Ловешка област са близо 10 хиляди, съобщи шефката на група "Български документи за самоличност" при Областната дирекция на полицията Мария Петкова. Средномесечно са издавани по 830 паспорта. Към 19 януари т. г. издадените паспорти са 285.

Цифрите обаче не могат да бъдат показателни, тъй като в доста от страните българите вече пътуват само с личните си карти, коментира Петкова.

Не се захващайте с авантюри от сорта на бране на ягоди в Испания, особено в Уелба - малко градче към португалската граница, доста на юг. Летните температури тук са убийствени, стигат до 40 - 45 градуса. Представете си на полето една жена как ще работи 8 часа на ден при тази жега. По принцип тук се работи само до обяд докъм 12 ч., но това е така само ако работодателят ти е с добро сърце.

В Испания има много имигранти, а южните райони на страната са населени предимно с мароканци. Те, негрите и еквадорците, са най-ниско платената работна ръка - по 3 - 4 евро на час (нормалната заплата за час работа варира от 5 до 7 евро, при това за работа в офис, не на полето). Понякога обаче гореспоменатите нации не желаят да берат ягоди или пък има недостиг на работна ръка. Тогава испанците си търсят хора в страни като България.

Жегата е непоносима и ако работодателят ти е някой катил, който иска да му свършите бързо работата, ще трябва да се трудите на инжекции, за да свикнете с горещините. И не си мислете, че няма да спите в тръстиката.

Това не е работа за бяла жена, била тя "селянка" или "гражданка". Това е едно пътуване до Ада, нищо, че е Испания. Аз не бих повторила повече грешката да напусна страната си, дори и да блъскам за минималната работна заплата тук.

Красимира К., Ловеч

 

 

ВРАЦА

 

Заминават предимно роднини на установили се зад граница

 

Цветана АТАНАСОВА

Само 28 човека са подали в Бюрото по труда във Враца документи, необходими за кандидатстване за работа в Испания, с която България има подписана спогодба за осигуряване на работници за селското стопанство. Директорът на трудовата борса Маргарита Ангелова уточни, че за 2007 година Испания отпуска на страната ни повече от 1 800 работни места в земеделието и най-вече за бране на ягоди, което започва от януари. Одобрените кандидати ще получават по 33 евро на ден, като трябва да заплащат храната си и съответните осигуровки.

През 2006 г. чрез Бюрото по труда във Враца, към което е и община Криводол, за работа в чужбина са били одобрени 42-ма души в сферата на строителството, селското стопанство и като шофьори. Работниците, които коректно изпълняват договорите си, получават възможност да продължат да работят, посочи Ангелова. Такива случаи за миналата година са девет, за които работодателите са изпратили директни договори.

От няколко фирми, които са посредници между желаещите да работят в чужбина и потенциалните им работодатели, съобщиха, че след 1 януари не се е увеличил драстично броят на мераклиите за гурбет от Врачанско. Сред новите желаещи са близки и приятели на работещи вече в чужбина, най-вече в Испания, Италия и Гърция, като сред тях преобладават хора със семейства и по-рядко млади. Късмета си са решили да опитат и десетина роми. Според посредниците по-малкият интерес се дължи на досегашната система за наемане на чуждестранни работници и въведените двегодишни ограничения на трудовия пазар. От тези фирми казаха още, че някои кандидат-гастарбайтери са били затруднени да заминат след Нова година поради изискванията за притежание на европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК), особено тези с прекъснати здравноосигурителни права.

Колко врачани работят като гастарбайтери в чужбина никой не може да каже. Според служител от паспортния отдел на РДВР са минимум 7 000 души, според чиновник в общината са над 10 000. През изминалите години е имало непрекъснато движение, повече в посока към чужбина, на нелегално и официално заминали работници и специалисти. Много от тях вече имат работни визи и са се установили със семействата си там. Други продължават да работят без визи, на "черно". Но и немалък брой гурбетчии се връщат и влагат парите си в домове, коли и обучение на децата си.