ТЕМА


 

Децата от социалните домове са с една перспектива - улицата

 

Сиропиталищата все още остават далеч от европейските изисквания

 

 

Даниела ДОЧЕВА
Всички специализирани институции да се преобразуват, а дейностите в тях да се доближат максимално до тези в семейната среда, е едно от предприсъединителните изисквания на Европейския съюз към България.То е съвсем основателно, при условие, че в цял свят обществото се стреми да осигури на децата, лишени от родителска грижа, или със специфични потребности възможно най-нормални условия за живот. В страната ни нормативната уредба става все по-адекватна на това изискване, по проблема се работи, но драстични резултати не са постигнати, споделят заетите в тази сфера. На територията на Плевенска област функционират 5 специализирани институции - дом "Майка и дете" и дом "Детелина" в град Плевен, дом за деца, лишени от родителски грижи "Младен Антонов" в с. Тотлебен, дом за деца и младежи с умствена изостаналост в с. Згалево и социално-педагогически интернат "Христо Смирненски" в с. Беглеж. Ангажираните в специфичната и трудна работа с тези специални деца ежедневно се блъскат в нормативни стени и търсят вратички, за да решават многобройните проблеми.

С въпроса "Ти ли

си моята майка?"

посрещат

всяка непозната жена в дома в с. Тотлебен малчуганите. Жадни за любов и топлина, те се залепват за посетителката с надеждата, че може би тя ще ги отведе от това място. Онеправданите от рано разбират, че им е отнето най-ценното - семейството, и по закона за правото на най-силния започват да воюват за вниманието на околните. Когато поотраснат, това чувство пуска дълбоки корени и те решават, че трябва да изискват всичко от своите възпитатели и педагози. Щом са ограбени, значи имат право да обвиняват до край за загубата си. И да търсят своя спасителен път. Както могат...
Работещите в дома са всичко за малчуганите - и родители, и възпитатели, и учители, и приятели... Дистанция не съществува. Практиката е научила педагозите да са безкрайно всеотдайни и да са психолози. Както и да разполагат с огромно количество нерви, обясни възпитателката Дора Великова. Директорката Димитрина Иванова е на този пост от 3 години, а от 18 години е учителка. Тя е отговорна за здравето и живота на всяко едно от 120-те деца на възраст от 3 до 18 години. Малчуганите от 3 до 7-годишна възраст са в отделна сграда в детската градина, а останалите живеят в пансиона и учат в масовото училище в селото. За целия дом се грижат 20 педагози и 26 души помощен персонал. Според правилниците на домовете 8 деца трябва да се обгрижват от трима души, а в случая един човек работи с 25. Имаме само един психолог, който е крайно недостатъчен, споделя Иванова.

За 3 години

само 2 деца

са имали шанса

да попаднат в семейна среда, като едното от тях вече е разсиновено. В миналогодишната кампания за обучение на приемни семейства от Плевенски регион се включва само една двойка. Тук законодателството се явява пречка, тъй като приемното семейство е подложено на пълен контрол от страна на биологичното семейство, което години не се е сещало за рожбата си. "Естествено, че никой няма да се съгласи да вземе едно дете от малцинствен произход, да дойдат циганите в дома му и да започнат да го изнудват. Ето от такива неща се плашат може би приемните семейства", споделя директорката. Освен това педагозите нямат право да дават децата за осиновяване в чужбина, това е възможно само в редки случаи. А критериите на българските осиновители са много високи - искат само здрави деца, да са българчета и т. н. Така малчуганите си стоят в регистъра, няма кандидати, те стават големи и чак когато навършат 12 - 13 години се вписват в регистъра за международно осиновяване. Само че чужденците предпочитат малки деца и така българчетата си остават на улицата.
Преди 15 години дете от дома е осиновено от шведско семейство. От тогава до днес благородните родители всяко лято посещават дома и даряват по нещо на децата. Техният български син Георги, който осиновяват с кривогледство и перде на окото, е на 19 години. В момента той е компютърен специалист, говори 3 езика. Това лято е дарил 5 компютъра на дома и обучава децата да работят с тях.
"Проблемите в тази сфера са най-разнообразни. Добре е замислено по-малко деца да постъпват в институции, само че скитащите по улиците, за съжаление, стават все повече и не знам къде биха отишли. Имаме много деца от социалните служби, които

приемаме с въшки, краста и т. н.

Единият от родителите или е алкохолик, или е в затвора. Те просто няма къде да отидат", споделя директорката.
Нормативите за персонала, които се задават от Министерството на образованието, към което е домът, изобщо не отговарят на изискванията на Държавната агенция за закрила на детето и на социалното министерство. Трябва да се уеднаквят изискванията между институциите, за да може да се обгрижват по-качествено децата, убедени са педагозите.
Децата манипулират персонала, защото смятат, че трябва да им бъде предоставено всичко, което искат. Нарочно си късат обувките или хвърлят храната, ако не ги харесват. В същото време от бюджета за три години не е отпуснат нито лев за купуване на дрехи и обувки - всичко е от дарения. "С 240 хил. лв. ние трябва да покрием всички разходи - като тук влизат заплати, ток, отопление, храна, лекарства. Имало е случаи, в които нямаме пари за лекарства и събираме от персонала, за да лекуваме децата", разказва директорката, която отчита, че на този етап реално изпълнение на предписанията не може да стане.
От педагозите се изисква да се обучават, за да отговорят на съвременните изисквания, а в същото време не се отпускат никакви средства за това. Те сами започват да събират пари, но преценяват, че е по-важно да ги дадат за операцията на дете от дома, а обучението е отложено във времето.
"Имаме деца, които от години са в дома, никой не ги е търсил. Водим дела за включването им в регистъра за осиновяване. Много малка част успяват да се реализират. Тези, които завършват VIII клас, са изпращани в дома в Ловеч. Всяка ваканция са ни на гости. Преди години им се осигуряваше квартира и някаква работа, но сега на фона на общата безработица никой не мисли за тях. Ако някой ги съжали да им даде някаква работа на минимална заплата, успяват, но повечето просто остават на улицата. По-големите деца са наясно, че и да учат, и да не учат, съдбата им е една и съща. Те си имат едно потиснато самочувствие, че са деца от втора ръка, и то им остава за цял живот", сподели директорката Димитрина Иванова.

Домът за деца

с умствена

изостаналост

от скоро се намира в нова и отговаряща на европейските изисквания сграда в с. Згалево. В него живеят 38 деца от 3 до 18-годишна възраст, за които се грижат 40 души персонал, след като с подкрепата на община Пордим директорката Вацка Хорозова успява да отвоюва още 14 щатни бройки. За децата е осигурено 24-часово медицинско обслужване, с тях работят логопед, рехабилитатор, психиатър, психолог. В момента обмисляме идеята да изградим защитено жилище към дома, в което завършващите да се адаптират, преди да попаднат в твърде необичайната за тях среда в дома в с. Българево, Каварна, обяснява директорката. В новото си обиталище 18-годишните са принудени да съжителстват заедно с хора от всякакви възрасти, включително и с 80-годишни старци.
За 6 години никой не е проявил интерес да осинови дете от дома в с. Згалево. Бъдещето на тези деца е институцията, сподели тревожният факт Хорозова. Ежедневната й практика я убеждава, че българското общество продължава да генерира негативно отношение към децата с увреждания, което едва ли скоро ще бъде преодоляно.

Обитателите на

социално-педагогическия интернат

в с. Беглеж престояват в него 3 години, след което се връщат при родителите си. В момента в изправителната институция има 37 деца на възраст от 8 до 16 години, информира директорката Надка Недева. Дипломата за завършено основно образование е валидна за постъпване във всички училища. Педагозите се борят за увеличаване на персонала, който в момента е 19 щатни бройки. Всички специалисти са с богат опит, благодарение на който се справят и с най-напрегнатата ситуация. От време на време се случва някое от децата да избяга от дома, но в рамките на часове е открито и върнато в него, споделя Недева. Тя обяснява, че е важна възможността за професионално обучение след VI клас на децата в интерната, но за целта трябва да се измени учебният план. Базата на дома е много добра, но средствата за различни дейности не достигат, каза в заключение директорката.

 

ПРОУЧВАНЕ

45% от малчуганите с надежда да се върнат вкъщи

 

Ралица ПЕТРОВА
45% от малчуганите, които трябва да напуснат Дома за деца, лишени от родителски грижи в с. Тотлебен, Плевенско, през следващите три години, очакват да се приберат при родителите си. Дългогодишни проучвания на специалисти обаче показват, че едва 20 на сто от настанените в институции малолетни реално се реинтегрират в биологичните си семейства, което означава, че надеждите на 25 процента от малките обитатели на социалното заведение са напразни. Това сочат резултатите от оценката на нуждите на тези деца, направена от специалисти от Семейния консултативен център (СКЦ) в Плевен. Данните ще бъдат използвани при стартирането на втория етап от проекта на Българския младежки червен кръст "Права на детето в детските социални заведения". Той има за цел да приложи модели на практики и поведение на лишените от родителски грижи малчугани.
Друга една четвърт (23,4%) от запитаните деца са заявили, че след напускане на дома ще отидат някъде другаде, без да имат реална представа къде е това. Малка група от анкетираните са казали, че ще останат на същото място.
В отговор на въпроса "Къде бихте отишли да живеете, ако сега напуснете дома?", процентът на очакващите да се приберат при семействата си е по-реалистичен - 35. Около 1/3 смятат, че ще отидат в друг дом. "Може би това е най-страшното нещо, което се случва от институционализацията на децата. Те придобиват модел на поведение, който аз наричам заучена безпомощност. Има много други тъжни надежди. Дете например отговаря: "Ще отида при една учителка, която ме уважава и тя ще ме осинови", коментира Димитър Грънчаров, координатор в СКЦ.
94% от малчуганите обясняват, че искат да продължат образованието си след VIII клас. Едва четири на сто са запитаните, които нямат такива амбиции. Два процента заявяват, че не са решили. Като местоположение най-много деца искат да учат в Плевен. "Най-вероятно обаче тук няма да учи нито едно, защото няма къде да живеят, липсват общежития. Този проблем в община Плевен все още не е решен", обяснява Грънчаров.
Информацията на малчуганите не е адекватна и те имат изкривена представа за нещата, показват още данните от проучването. Около 36% от запитаните заявяват, че знаят къде могат да учат. Отговорите им обаче са от типа: за да стана полицай, трябва да уча в казармата или във ФБР, за каратист - там, където са каратистите или в Тибет. Голяма част от тях са обяснили, че знаят единствено към кого да се обърнат за медицинска помощ и учудващо за специалистите - да разчитат сметки за ток и вода. Болшинството обаче няма никаква представа за това как се изработва молба за работа, за социални помощи, за заем, автобиография и т. н.

 

Броят на осиновените се увеличава

 

Ралица ИВАНОВА
С 10% да намалеят децата в институциите, бе едно от изискванията на Европейския съюз във връзка с настаняването на малчугани в социални заведения. България не успя да изпълни на 100 процента препоръките. В някои домове дори лишените от родителски грижи деца се увеличиха. За щастие плевенският отдел за "Закрила на детето" отчита положителна статистика. Ако през 2004 г. 161 малчугани са били настанени в специализирани институции от дирекция "Социално подпомагане", то през 2005 г. техният брой е 67. 56 от тези деца са постъпили в дом майка и дете, 5 (на възраст от 3 до 7 години) - в "Детелина", четири вече са в Тотлебен и две (8 и 13 г.) са изпратени в SOS детското селище в Трявна.
36 малчугани са реинтегрирани през миналата година, т. е. те отново могат да се радват на домашния уют. Намалява и престоят на децата в институциите от по-ниските възрастови групи - до 7 г., показва още статистиката.
Според Светлин Симеонов, началник отдел "Закрила на детето" в Плевен до голяма степен това се дължи на работата по превенцията. Тя е особено засилена на ниво родилно отделение, през 2005 г. 12 майки са се отказали да изоставят децата си.
Въпреки липсата на официална статистика, наблюденията на специалистите са, че 90% от бебетата, които се изоставят на ниво родилно отделение, са ромчета.
Положителни са данните и във връзка с осиновените деца. През миналата година те са 21, срещу 12 за предходната.

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Осигуряват защитени пространства за абитуриенти

 

Кремена КРУМОВА
67 са в момента обитателите на дома за деца, лишени от родителски грижи "Пеньо и Мария Велкови" във Велико Търново. 14 от малчуганите ходят в помощно училище, като 8 от тях са с по-тежки умствени проблеми. Има деца с говорни дефекти или с хронични заболявания, но няма с физически увреждания, уверява директорката Ценка Банкова. Повечето от малчуганите са с поведенчески проблеми, защото са расли в неподходяща среда и са от малцинствен произход. Според новия Закон за закрила на детето настаняването в такава институция е крайна мярка, когато няма друга алтернатива. Това са младежи в риск. "Най-голямата отговорност е да се удовлетворят техните потребности. Тенденцията е да се създадат условия, близки до семейните. При нас децата постъпват, наблюдават се, прави им се скрининг, оценяват се техните потребности, с което се изработва индивидуален план за развитие", казва директорката.
Домът работи по международния проект "КЛИП", който се финансира от Швейцарска агенция за развитие и сътрудничество вече трета година. Той се отнася за социалната интеграция и рехабилитация на младежи, на които предстои напускане на институцията, като се подготвят за самостоятелен живот. Най-доброто по проекта е изграждането на защитени жилища и защитени пространства в дома. Два апартамента са направени съвместно с община Велико Търново, финансирани по проекта. "Младежите се настаняват от комисия, която е към общината. Така им се помага за намиране на работа, обучение в курсове, а като започнат да се трудят, вече си плащат консумативите", споделя Банкова. В защитените пространства в дома "Пеньо и Мария Велкови" във Велико Търново пък живеят шестима абитуриенти. Те също се подготвят за самостоятелен живот.
12-годишната Анелия е единственото осиновено дете от социалното заведение за миналата година и сега живее в Испания. 12 малчугани са реинтегрирани в семейна среда за 2005 година. Няма дете, преминало в приемно семейство, но пък всяка година имаме студенти, което ни радва, продължава разговора директорката.
76 460 лв. са определените пари от МОН от държавния бюджет за издръжка на дома за миналата година. Само за храна са отишли 28 764 лева, 1 035 лв. за медикаменти, а 26 028 лв. са били за консумативи - ток и вода. 868 лв. струват учебниците, а 746 лв. са отишли за ремонти. Издръжката на едно дете с такъв бюджет на ден е стотинки. Ценка Банкова уверява, че се справят, макар и скромничко, но търсят средства най-вече от дарители. Скоро домът ще премине на подчинение на общината с делегиран бюджет, целево ще се изпращат средствата и директорката се надява така издръжката да бъде регламентирана и по-голяма.
По четири проекта работи в момента социалното заведение. Това са "КЛИП", "Сократ", Фонд "Детство" и "Образователен свят".