СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 3 (24 - 30 януари 2014 г.)


 

 

Плевен прекалено семпло отбеляза 90-годишнината на Катя Попова

 

Библиотеката и музеят отсрамиха града, концерт ще има, но другия месец

 

Страницата подготви: Мая Паскова

На 21 януари 1924 г. в Плевен се ражда Катя Асенова Попова. Едно име, което продължава да свети ярко в съзвездието на големите български оперни гласове, име, което възхищава и респектира и днес.

През 1947 г. завършва Държавната музикална академия в класа по пеене на Мара Маринова-Цибулка и още същата година дебютира на сцената на Софийската народна опера в ролята на Есмералда от операта "Продадена невеста" на Сметана. В продължение на няколко години изпълнява редица централни сопранови роли.

През 1955 г. Катя Попова специализира в Русия и работи с изтъкнати диригенти и режисьори като Хайкин, Анисимов и Покровски, пее на сцената на Болшой театър (1955 - 1956 г.), изнася рецитали из цялата страна. Нейният изключително красив и богато нюансиран лиричен сопран прави силно впечатление не само в България и Русия, но и във Франция, Германия, Дания, Финландия, Англия, Белгия, Гърция, Австрия, Испания, Унгария, Румъния.

Върховите постижения на "българската Тебалди", както я наричат в италианската преса, са Маргарита във "Фауст" от Гуно, Мими в "Бохеми", Лиу в "Турандот" и Лаурета в "Джани Скики" от Пучини, Наташа във "Война и мир" от Прокофиев, Татяна в "Евгений Онегин" от Чайковски, Дездемона в "Отело" на Верди, Манон в едноименната опера на Масне. С изящество, сценично откровение и лирическа топлота тя насища образите на Милкана в "Майстори" и Зорница в "Луд гидия" от Парашкев Хаджиев, Кремена в "Ивайло" от Марин Големинов.Катя Попова е носителка на много награди от музикални конкурси, сред които Първа награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), Втора награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954).

На 24 ноември 1966 г. самолет с 82-а души на борда се разбива над Братислава. Загиват всички пътници, сред които е 42-годишната оперна прима Катя Попова.

Разнесла славата на България по света, нееднократно удостоявана с държавни отличия, Катя Попова е една от основателките и сред първите участници в Международния музикален фестивал Лауреатски дни в Плевен, проведен за първи път от 22 октомври до 4 ноември 1966 г. От второто си издание фестивалът на град Плевен носи нейното име. Лауреатските дни в Плевен са единственият у нас международен форум, представящ най-младите победители в различни конкурси. Фестивалът първоначално се провежда като ежегоден музикален празник, а след това - на всяка четна година. Изискването към участниците е да не са по-възрастни от 32 години и да са завоювали лауреатско звание в близките три години. През десетилетията на плевенска сцена са се изявявали стотици млади таланти, победители в престижни световни конкурси като "Жак Тибо" - Франция, "Кралица Елизабет" - Белгия, "Чайковски" - Русия, "Мария Калас" - Гърция, "Флеш" - Великобритания и др.

През годините фестивалът претърпява своите метаморфози, причинени му от безпаричие, местни конфликти, доказване на надмощие. И в крайна сметка губи блясъка си на престижно международно събитие, с каквото тръгва в първите години от създаването си. Поне според специалисти. Тази година предстои 29-ото издание на Лауреатски дни "Катя Попова". Дано в юбилейната година на създателката им се намерят организатор, средства и желание дните да се превърнат отново в най-престижното културно събитие на Плевен.

 

Отзиви за Катя Попова и нейното изкуство, поместени в книгата на Димитър Василев "Катя Попова - благословена от музиката":

"Българската певица Катя Попова, първо сопрано на Софийската опера, участва този месец в Опера Комик в представленията на "Бохеми" и "Манон". Тя има прелестна външност, притежава рядък глас с приятен тембър - топъл и нюансиран... Катя Попова изнесе ролята на Манон на френски език и преодоля без усилие тази трудност...".

В-к "Комба" - Париж, юни 1958 г.

"И този път, както преди 2 години, артистката от Софийската народна опера Катя Попова предаде на Белградската сцена потресаващата съдба на малката парижка богородичка с кристалния си сопран, с изтънчена музикалност, с чара на своята прочувствена игра и постигна още веднъж много значим и забележителен успех...".

В-к "Политика" - Белград, ноември 1959 г.

Катя Попова има прекрасен тембър на лирико-драматичен сопран и съвършено овладян глас. От нейния глас, от израза на лицето й, от найните движения - от всичко лъха дълбока музикална чувствителност. В Катя Попова няма нищо лъжовно, превзето и неестествено...".

В-к "Авги" - Атина, 1959 г.

"Катя Попова бе отлична в ролята на Волхова (операта "Садко" от Николай Римски-Корсаков). В своето изпълнение превъзходната българска певица показа богат и силно изразителен глас с подчертани драматични акценти, който предизвика заслужено одобрение на публиката...".

В-к "Ил Темпо" - Рим, февруари 1965 г.

 

В първия ден на прожекциите на филма за певицата само няколко възрастни плевенчани седнаха пред екрана в музея, сн. Светла Чамова

В родния град на певицата годишнината й беше отбелязана скромно. Вместо да звучат концерти през целия месец и цяла България да си припомни за огромния талант на красивото плевенско момиче, културните институти и общината се ослушваха взаимно. Чу се, че филхармонията ще посвети един концерт на Катя Попова. Но през февруари. Защо тогава, а не в нейния месец, от кумова срама или за отбий номер - въпрос на организация, планове и приоритети.

Цяла седмица в Регионалния исторически музей (РИМ) посетителите можеха да гледат филма "Прекършена песен". Във филма звучи красивият глас на Катя Попова, представени са и откъси от нейни дневници. За певицата разказват сестра й, хора, които са работили с нея и я познават добре. Всичко това в залата, където са изложени нейни вещи - концертни рокли, награди и непоказвани досега предмети като парче от самолета, на който е загинала, детската й рокличка, кок от собствената й коса за роля. В първия ден на прожекциите само няколко възрастни плевенчани седнаха пред екрана в музея. Тъжно.

В сряда в Регионална библиотека "Христо Смирненски" се проведе вечер в памет на Катя Попова под мотото "Един живот, посветен на музиката".

 

 

 

Нестандартна сценография, невръстен актьор и реален диалог с публиката в Народен враг

 

След премиерата в Плевен постановката ще гостува в София

сн.авторът

Кой е врагът на народа? Инакомислещият? Този, за когото по-важно от физическото оцеляването е опазването на истината? Или другият, който предпочита да я премълчи и комфортно да продължи да живее със заблудата? Народът или управниците му са по-виновни и дали самият народ не е по-опасен сам за себе си? Това са част от въпросите, които буквално задават актьорите от сцената в най-новата постановка на плевенския Драматично-куклен театър "Иван Радоев" "Народен враг".

Режисьорът Крис Шарков пречупва през съвременен поглед пиесата на Хенрик Ибсен в завладяващ диалог между актьори и публика. Всички са заедно - на сцената. Адмирациите за сценографията се полагат на Ралица Тонева. В представлението участват най-възрастният и най-младият актьор в трупата - Евгени Дойчинов и Камелия Хатиб, която направи своя професионален дебют. Участват още Адриан Филипов, Сергей Константинов, Веселин Плачков, Красимира Кузманова и Васил Читанов, който е на гастрол в Плевен. Изненадата на вечерта беше участието на малкия Ален - син на актьорите Ива Николова и Адриан Филипов, само на 3 годинки и половина. Буквално закърмен на сцената, той се държа абсолютно професионално и оправда категорично твърдението, че талантът може да се наследява. В отворения финал той - Бъдещето, трябваше да направи своя избор между статуквото и непримиримостта на новото.

След Плевен постановката ще гостува и на други градове, като първата спирка ще бъде в столицата.

Нестандартна сценография, невръстен актьор

и реален диалог с публиката в Народен враг

Кой е врагът на народа? Инакомислещият? Този, за когото по-важно от физическото оцеляването е опазването на истината? Или другият, който предпочита да я премълчи и комфортно да продължи да живее със заблудата? Народът или управниците му са по-виновни и дали самият народ не е по-опасен сам за себе си? Това са част от въпросите, които буквално задават актьорите от сцената в най-новата постановка на плевенския Драматично-куклен театър "Иван Радоев" "Народен враг".

Режисьорът Крис Шарков пречупва през съвременен поглед пиесата на Хенрик Ибсен в завладяващ диалог между актьори и публика. Всички са заедно - на сцената. Адмирациите за сценографията се полагат на Ралица Тонева. В представлението участват най-възрастният и най-младият актьор в трупата - Евгени Дойчинов и Камелия Хатиб, която направи своя професионален дебют. Участват още Адриан Филипов, Сергей Константинов, Веселин Плачков, Красимира Кузманова и Васил Читанов, който е на гастрол в Плевен. Изненадата на вечерта беше участието на малкия Ален - син на актьорите Ива Николова и Адриан Филипов, само на 3 годинки и половина. Буквално закърмен на сцената, той се държа абсолютно професионално и оправда категорично твърдението, че талантът може да се наследява. В отворения финал той - Бъдещето, трябваше да направи своя избор между статуквото и непримиримостта на новото.


 

 

Акад. Светлин Русев отличен със Световна награда за хуманизъм

 

Световната награда за хуманизъм бе връчена на акад. Светлин Русев в Охрид тази седмица. "Академик Светлин Русев е световен художник, който достойно носи името си. Той е известен по света не само със своите творби, той е известен и с това, че огромната си колекция от над 1 000 творби, включваща прочути български и световни художници, е дарил на своя роден град Плевен. Там има платна на Рембранд, Гоя, Дьолакроа. Самият Дьолакроа след приключване на една от своите картини, смятана за негово духовно завещание, се пита дали това е той, който носи собственото си име. Светлин Русев е точно човекът, за когото може да се каже, че носи собственото си име, този който носи името на светлината - синоним на непостижимото, предизвикателството в неговото творчество, което материализира духовния свят", каза членът на журито Лиляна Плевнеш по време на награждаването.

Писателят и драматург Йордан Плевнеш, председател на Охридската академия за хуманизъм, сподели, че събитието е своеобразна балканска, духовна и хуманна революция, защото в Светиклиментовата духовна школа на хуманизма се включват картините на Светлин Русев, а културното единство между Македония и България влиза в европейските и световните трезори.

Той припомни и казаното от Хорхе Луис Борхес, според когото има само едно идеално, безсмъртно и вечно нещо в света и това е хуманизмът. Точно картините на Светлин Русев са безсмъртни, добави Плевнеш.

Акад. Светлин Русев е осмият лауреат на възстановената през 2007 г. награда за хуманизъм. Преди него призът е връчван на Дайсаку Икеда, Мануел де Оливейра, Александър Солженицин, Рави Шанкар, Питър Брук, Вида Огненович и румъно-германската писателка Херта Мюлер.

В края на миналата година академикът бе удостоен с наградата за хуманитаристика на името на акад. Юрдан Трифонов, която се връчва за особен принос в обществения и културен живот на Плевен. Само ден преди това маестрото получи голямото признание на Българската художествена академия - почетното звание "Доктор хонорис кауза".

 


 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

В света на "Прада". Зад кулисите на един социален феномен

 

Джан Луиджи Паракини

Годината е 1977. На Международното изложение на кожени изделия "Мипел" в Милано се срещат една изтънчена госпожица, наследница на кожарски магазин, минала през феминизма и романтиката на комунистическите идеи, и един амбициозен предприемач, производител на чанти. Миуча Прада и Патрицио Бертели. Тази не особено сърдечна среща е началото на емоционална и професионална алхимия, от която ще избухне неповторим артистичен феномен.

 

На лов за Снарк

 

Луис Карол

В тази ексцентрична поема странен екипаж от осмина джентълмени, един бобър и един ботуш тръгват на лов за нечуван, но много страшен, подозрително вкусен и крайно коварен звяр. Безуспешните им старания ще разсмеят децата, но и ще натъжат възрастните, защото те ще разпознаят в тях неуместните си опити да се справят с големите си проблеми в живота. Поемата се счита за едно от върховите постижения на английския стихотворен "нонсенс".

 

 

върни се в НАЧАЛО