ЛИЧНА ДРАМА


 

Гей намира истинската си

същност след брак и дете

 

Днес Здравко е щастлив човек, с успешен бизнес и добър интимен приятел

 

Поля ТОМОВА

В тази история ще стане дума за онези хора, които нашето общество все още не приема - хомосексуалистите. Героят на тази история е съвсем реален човек, който след години терзания и лутане най-сетне живее в хармония със себе си. Днес Здравко К. е на 48 години, с добър бизнес и живот. Радва се на детето си, на близките си, на хората, които са го подкрепяли и разбирали. Здравко е хубав мъж, в който няма нито женственост, нито пък пози. Не приема псевдохомосексуализмът, който се излива от медиите сега. Това е не само гавра с различните хора, но и липса на вкус, категоричен е той. В живота му винаги е имало само черно и бяло, никога нюанси или полутонове. От юноша има един кумир - Оскар Уайлд. Разделил е живота си на периоди, обозначени с афоризмите на Уайлд. Така държи да ги представя и аз.

"Истинският ни

живот често

не е животът,

който водим"

Здравко расте като жизнерадостно и борбено момче, тренира плуване и прави всичко онова, което правят всички момчета - бие се, закача момичета... На 13 години разбира, че умее да владее другите - с глас, жест, мимика. Заучава текстове и може да ги представя убедително. Тогава разбира, че иска да стане актьор. "Сцената ме е привличала винаги. И то не точно сцената, а публиката. Страхотно е да усещаш как владееш хората, как те следят всяка твоя дума, поглед, жест", споделя Здравко. Така неусетно минават години в училище. В тях има и първа любов - Искра, момичето, което го прави мъж. Когато й казва, че ще кандидатства във ВИТИЗ, тя го напуска. Страстта му към актьорската професия обаче е по-силна и той влиза още през първата година. В края на третата обаче истината го заслепява с жестокостта си - никога няма да стане гениален актьор, просто ще бъде един от многото. "Изживях това доста трудно. Трябваше ми известно време, за да се примиря с посредствеността. Но го направих". След завършването Здравко е разпределен в малък провинциален театър. В тези години той не подбира жените, с които спи. В града става известен, има куп обожателки. Казва, че не е обичал истински никоя от тях. До момента, в който среща Невена. Тогава тя учи право, живее в съседния град. И е пълна противоположност на Здравко. Стои здраво на земята, има амбиции и е изтъкана от праволинейност. Родителите й се ползват с реноме в града, а тя е дъщерята, която винаги са искали. Тогава Невена забременява. "Когато ме представи на семейството си, майка й щеше да припадне - спомня си Здравко с усмивка. - Тогава аз бях силно изрусен, актьор, държах се изключително несериозно и винаги - е, почти винаги, играех. Не се вписвах в представите на фамилията за зет. И те не ме приеха. Впрочем, аз и не положих никакви усилия". Здравко се жени за Невена и я обича. Искрено и силно. Живее при нея и родителите й, пътува всеки ден, за да отиде на работа. Забравя за компаниите и обожателките.

"Добрата основа

за брака е

взаимното

неразбиране"

Ражда се дъщеря му. Това е и любовта на живота му. Здравко е обсебен от малкото човече. "Никога не съм изпитвал по-силни чувства и по-голяма зависимост от друго човешко същество. Така е и досега", казва той. Постепено обаче отношенията му с Невена се влошават. На третата година от брака Здравко разбира, че с него нещо не е наред. Чувства се дълбоко потиснат и неразбран. Изпада от състояние на пълна депресия до приповдигнат ентусиазъм. Не обръща никакво внимание нито на колежките си в театъра, нито на фенките си. Жена му е обладана от кариеризъм. Постепенно изкачва стъпалата в съдебната система и стига до поста зам.-районен съдия. "По това време аз се грижех за детето изцяло. Водех го на градина, взимах го, готвех...." И до днес Здравко нарича дъщеря си Принцесата, а тя се обръща към него по име. С Невена почти не контактува. И се случва онова, което не само преобръща живота му, но и му дава шанс да намери хармонията и себе си.

"Добрата

репутация е една

от многобройните

несгоди, които

никога не са ме

обременявали"

Годините минават. Докато един ден в театъра идва току-що завършилият във Великобритания Ивайло. Става така, че той се сближава най-вече със Здравко. Заедно са на сцената, където правят невероятни роли. Заедно са и в развлеченията. Заедно дори гледат Принцесата, тъй като майка й е прекалено ангажирана със съдебни дела. "В един момент се оказа, че с Ивайло прекарвам повече часове, отколкото с Невена или с когото и да било. Пасвахме си идеално, просто наистина бяхме сродни души. Дори и когато мълчахме, пак водехме диалози. Никога не съм изпитал скука, досада или разочарование от него", спомня си Здравко. Постепенно обаче за Ивайло в театъра се разнася мълвата, че е "обратен". В онези години на такива хора се гледа все едно са прокажени. Въпреки претенциите си за свободомислие, актьорската гилдия се държи като шайка махленски клюкарки. Здравко не дава ухо на слуховете, но забелязва, че Ивайло се "впряга". "Една вечер бяхме у тях. Сигурно сме изпили две бутилки водка. Той се разплака и ми призна, че това, което се говори, е вярно. Каза, че има чувства към мен, но не смее да ги изрази". Дълбоко в себе си Здравко също изпитва чувства към Ивайло. Не смее нито да ги анализира, нито да им се поддаде. Изпитва привличане, което му се струва не само странно, но и ужасяващо. В онази вечер обаче той е този, който пръв целува. И на сутринта не съжалява за стореното. "След тази вечер разбрах, че винаги съм бил такъв - въпреки многото жени, с които съм спал, въпреки брака ми, и дори въпреки детето ми, аз просто съм хомосексуален". Опитвал се е да разбере защо е така. Връщал се е назад във времето. Има ясен спомен, че приятел на баща му го е опипвал, когато е бил на шест години. Категоричен е обаче, че не това е определило ориентацията му. С Ивайло изпитва онова, което до тогава само е играл в театъра - влюбването, което сякаш ти отнема дъха. И в същото време те извисява. Състоянието, когато вярваш, че можеш да постигнеш всичко. Силата, че знаеш защо си на света. Вярата, че си нужен. И страха, че това някой ден може да свърши.

Разбира се, връзката им е тайна, но все пак тя не убягва от зорките очи на колегите им. В този период Здравко признава, че изобщо не е мислел какво ще стане после. Живял е за мига, без да вгорчава усещането с угризения. Клюката обаче постепенно напуска театъра, после града и като мъгла се носи в пространството. Стига и до Невена и нейните родители. Когато скандалът избухва, Здравко иска от съпругата си една седмица време. За да размисли на спокойствие. И заминава сам. "Отидох в планината, в една махала, с три - четири къщи. Там можех да преценя какво да правя. И това, което реших, е, че не мога да се преструвам нито на съпруг, нито пък на хетеросексуален". Здравко се връща в дома на съпругата си и обявява пред всички, че иска развод. Причината - влюбен е в... мъж. Това разтърсва не само фамилията, но и градчето. Хората го гледат с погнуса, недоумение, страх... Вече не може да се движи спокойно по улиците. Често чува, отначало прошепната, след време и изкрещявана дума по негов адрес - педал. Странното е, че не изпитва страх. "Явно не съм бил съвсем наясно какво следва, че животът ми тръгва по някакви свои, неведоми правила и че аз почти не мога да се намеся. Исках просто да ме приемат такъв, какъвто съм", казва Здравко. В разгара на скандала той получава още един удар - Ивайло го изоставя, уплашен от общественото мнение. Следва развод и едно решение, което Здравко не приема и до днес. Най-тежкото за него - забрана да вижда детето си. Съпругата му издейства прокурорска забрана, според която Здравко не може нито да вижда дъщеря си, нито дори да се доближава на 30 метра до нея. От този момент и през следващите седем години той няма да вижда Принцесата си. Нито пък тя ще се срещне с баща си.

След развода той заминава. За друг град. Отново започва работа като актьор. През следващите три години има връзки само с мъже. Вече е приел напълно себе си, но околните все още не могат да приемат хората като него. Един ден, заедно с приятеля му, решават да отидат в известен столичен клуб за хомосексуалисти. Здравко е потресен от това, което вижда. "Тогава си дадох сметка, че за някои хора да си хомосексуалист е бизнес, разменна монета. Никой просто не може да си представи какво става с хората, които са такива, и решат, че ще спечелят от това. Виждал съм какво ли не. Виждал съм и известни политици, съдии, депутати, които са като нас. И как са обладани от страха. Най-гнусното нещо обаче са хората, предимно певци, актьори или подобни, които не са хомосексуални, но се правят на такива, за да са популярни. С обидното позьорство обиждат не само себе си, но и нас", споделя Здравко.

През 1995 година да не криеш сексуалната си ориентация е равносилно на това да се признаеш за престъпник. За Здравко настъпват трудни времена. Пиесите, в които играе, са освирквани. Една вечер, докато се черпи с колеги, в заведението влизат група мутри. Пребиват го от бой, крещейки "педал". Никой от хората в кръчмата не реагира. Лежи в болницата месеци. Там разбира, че може да оцелее единствено ако замине за София. Което й прави.

"Как странно

драматичен е

животът! Ако бях

прочел това

в някоя книга,

навярно щях

да заплача"

В столицата Здравко си създава кръг от приятели - художници, певци, артисти... Сред тях има и хетеросексуални. Постепенно обществото започва да разбира, че хората, които обичат онези от собствения си пол, също имат равни права. Зараждат се куп движения и обществени организации. В столицата актьорът изживява едни от най-щастливите си мигове. Една вечер той среща и човека, който е отреден за него. Или поне Здравко си мисли така. Запознава се с Георги - млад и талантлив писател. Връзката им е хармонична и бурна. "Такава страст не съм изпитвал нито преди до го срещна, нито досега. Достатъчно бе да си помисля за него и го пожелавах. Стана и най-добрият ми приятел, и най-красивият ми сън. Исках да е с мен непрекъснато, да се събуждам и да заспивам до него". С Георги Здравко е три години. Признава, че с него за пръв път е изпитал ревност. "Ревнувах го не само от мъже, но и от жени, което само по себе си е парадоксално. Сега разбирам, че сигурно скандалите ми са били непоносими." По това време Георги става активист на едно от сдруженията на хомосексуалните в България. Започва да се появява по телевизии, да дава интервюта. Става популярен. Това радва Здравко, тъй като приятелят му винаги е търсел известността. Налага се да се разделят за около три месеца, тъй като Здравко заминава за Англия. "Пишех му всеки ден. Разбира се, също така се обаждах. Но писмото, написано на ръка, за мен е несравним начин за общуване. Затова изпращах писмата си, в които разкривах не само душата, но и целия си свят". В тези писма, които са изключително интимни и нежни, се открива един човек с ранима и чувствителна душа. Мъжът споделя, че е искал просто Георги да го познава. Трите месеца минават и Здравко се прибира. Едва дочаква самолетът да се приземи. "Сърцето ми просто наистина щеше да изхвърчи". Никой обаче не го чака. Притеснен, че нещо лошо се е случило, звъни от летището на Георги. Никой не отговаря. Здравко се мята на такси и казва адреса на приятеля си. Няма търпение да изчака асансьора и тича по стъпалата. Стига до апартамента и звъни. Нищо. Изважда ключа, който Георги му е дал. Не може да отключи, тъй като вратата е заключена и отвътре явно има ключ. Въпреки очевидното, Здравко не приема истината. "В един миг, съвсем ясно, през главата ми мина мисълта, че по-скоро ще приема да е тежко болен или дори по-лошо, но не и да вътре с друг човек", спомня си Здравко. Тежко се свлича по стената и сяда пред вратата на апартамента. Чака там часове. Хората от блока го виждат, но никой не се опитва да го заговори. "Имам чувството, че в тези часове остарях с години. И то не външно, а душата ми остаря. А както знаеш, това е необратим процес". Най-сетне чува как ключът отвътре се превърта. Вратата се отваря и излиза възрастен, побелял мъж. Зад него е Георги, който нежно го държи за ръката. "В първия момент не ме видяха. След това не си спомням точно какво стана. Видях погледа на Георги и ми стана ясно, че всичко е свършено, ако изобщо някога го е имало. Дръпнах костюмирания навън и влетях в апартамента. Заключих вратата..." Тогава Здравко буквално смила Георги от бой. "Никога не съм предполагал, че у мен има такава ярост и такава сила. Наистина щях да го убия, ако не ме бяха спрели". Спират го мутрите на новия приятел на Георги.

Следващите години са най-тежките в живота на Здравко. Загубва работата си, тъй като не е способен да мисли за нищо друго, освен за Георги и неговото предателство. Търси си момчета по Интернет. Изпада в безумна поредица от пиянство и разврат. Не знае как не се е заразил с нещо. Не допуска до себе си никой от приятелите си, нито от хората, които са го подкрепяли. Живее благодарение на спестяванията си, които обаче се топят с дни. Ходи от квартира на квартира, тъй като го гонят заради нощните изпълнения. В последната квартира, за да плати наема, е принуден да продаде компютрите си. Гладува и е на ръба на живота. "Не се бях къпал с дни. Развявах се с разпокъсан халат, когато в един момент на вратата се позвъни. Отворих и видях... баща си".

Родителите на Здравко, както и неколцина близки приятели са хората, благодарение на които той сега е жив. Те никога не са го съдили, приели са го такъв, какъвто е. Не са задавали въпроси, нито пък са търсели вина в него или в себе си. В онази вечер заедно с баща му са дошли и двамата му приятели от детството - Илиан и Борис. "Когато ги видях, се разревах като дете. Никога няма да забравя очите на баща си тогава". Мъжете събират оскъдните вещи на Здравко, натоварват го на колата и се отправят към родния му град.

"Днес хората

знаят цената

на всичко, но не

и стойността на

каквото и да било"

Дълго време Здравко се възстановява - и физически, и психически. "Никога нямаше да се справя без родителите си, без приятелите си. Затова съм безкрайно благодарен, че ги има". Постепенно излиза от тежкото състояние. Връща се към живота. Ходи на гости на приятелите си, канят го на семейни събирания. Никой не го пита защо е станал "обратен". В очите им не вижда нездраво любопитство, а загриженост. Взима едно помещение под наем и прави малък магазин за дрехи. С артистичност и хъс успява да си спечели много клиенти. Прави и втори магазин. И едно кафене. Успокоява се. Има връзка с приятен мъж, когото не крие нито от родителите си, нито от приятелите си. Животът му е спокоен и хубав. А един ден става истинско чудо. "Бях в кафенето, когато усетих, че някой ме наблюдава. Вдигнах очи и пред мен стоеше дъщеря ми." Първата им среща след осем години е малко неловка. Момичето споделя, че е питало майка си и тя се е съгласила. Месец по-късно Здравко се вижда както с Невена, така и с новия й съпруг и второто й дете. Сега е най-добрият приятел на дъщеря си. Виждат се редовно и си споделят. По-точно, тя търси неговите съвети. "Тъй като вече е на 17 години, е много чувствителна. Давам съвети непрекъснато по телефона. Дори мисля да развия нов бизнес - ценни напътствия за живота от препатил човек", шегува се Здравко. Истината обаче е, че сега той е изключително интересен и хубав мъж, който се радва на живота и на хората около себе си. "В днешно време много малко хора правят разлика между цена и стойност. Радвам се, че аз съм от тях", казва той. Признава, че все още гледа с любопитство на живота и на поредната изненада, която му готви. "Грубо и глупаво е да се делят хората на гейове и други, на лесбийки и нормални... Хората са или умни, или глупави. Толкова е просто", убеден е Здравко. Смята още, че в България думата толерантност все още е неизвестна за по-голямата част от обществото. И накрая припомня с усмивка известна максима - войнстващите антихомосекуалисти всъщност са латентни хомосексуалисти.

Не се сдържах и го попитах дали все пак след развода си не е имал отношения с жена. Отговори ми с любимия си анекдот за Оскар Уйалд.

"Известно е, че заради интимните си отношения с лорд Артър Дъглас Уайлд бил осъден на две години каторга. След като излязъл от затвора, отишъл във Франция, но и там се разчуло за процеса. Веднъж Уайлд срещнал поета Ърнест Даусън в едно кафене, което било близо до публичен дом. Това дало повод на Даусън да намекне на Уайлд, че би могъл да посети публичния дом, за да придобие "по-здрави" вкусове. Накрая Оскар Уайлд склонил. Междувременно около тях се събрала цяла тълпа, която го изпроводила до вратата на публичния дом.

След известно време Уайлд се появил на входа.

- Как беше? - попитал Даусън.

- Правя го за пръв път от десет години насам и ще ми бъде за последен - мрачно отговорил Уайлд. - Беше като лоясало овнешко...

И добавил на висок глас:

- Разкажи го в Англия, това ще възстанови доброто ми име..."