АРТСЕДМИЦА


 

Неда Антонова:

 

Вярвам в земята и в младите

 

Писателката издаде поредната си книга "Вино и молитви", която е част от трилогия

 

Представянето на книгата на Неда Антонова "Вино и молитва" се състоя в НДК

 Даниела ДОЧЕВА

Известната българска писателка Неда Антонова, родом от плевенското село Николаево, издаде нова книга след години мълчание. "Вино и молитви" е първата творба от трилогията "Вино". Освен писателка, авторката е популярна като поет, публицист, драматург, журналист. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работи като журналист, като редактор в художествената редакция на военно издателство "Св. Георги Победоносец", като писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател е на сп. "Отечество". Член е на СБП от 1983 г. Има награди от Националния фонд "Развитие" и Националния център за книгата. Неда Антонова е единствената жена носителка на наградата "Златния меч" за най-добър разказ на списание "Български воин".

- Г-жо Антонова, за какво разказва новата ви книга "Вино и молитви"?

- Това най-добре могат да кажат читателите. Колкото читатели - толкова отговори. Защото всеки търси и намира в книгата онова, което му е нужно в момента. Колкото до моето намерение, то кръжи около проблемите за спасителната роля на любовта; магическата лечебна сила на словото; националния комплекс да принадлежиш към малък, макар и древен, доказал качествата си народ; и въобще - "Болките на нацията пораждат болестите на индивида" - както е казал един от героите на "Вино и молитви".

- На какъв етап от творческия ви път се роди тя?

- Това, което е прието да се нарича творчески път, е всъщност едно лутане из собствената душа и из душата на съвременниците ни и на нацията. Там път няма. Там има лабиринт. Често лутането върви в кръг. И не виждаш изход. Точно в такъв етап от живота си аз срещнах един човек и той ми помогна да сложа що-годе ред в мислите, които ме измъчваха още от издигането на шенгенската бариера (че и след падането й). Този човек е инженер-конструктор по професия и мислител по природа. "България ще бъде спасена от земята и от младежта!". Така ми каза той при един импровизиран разговор. Приех го като кредо. Затова героите ми са млади хора, а фон на техните терзания е земята и емблематичният за Плевенския край пейзаж - лозята и хълмовете. Щом има идея за спасение, значи трябва да има и думи, овеществяващи тази идея. Така се роди амбицията за трилогията "Вино".

- Как беше посрещната премиерата на книгата в НДК?

- На панаир като на панаир: книги, хора, салтанати. Нашият личен със Саня Табакова (издателство "Леге Артис", адресно регистрирано в Плевен, но с национална значимост) салтанат беше премиерата на книгата във фоайе "Изток" на двореца, в един ленив, но иначе интелектуален час - два следобед. С трепет очаквах новата си среща с публиката - след толкова години раздяла и мълчание. С мен се вълнуваше и Саня (един безпощаден, дори бих казала свиреп редактор, но иначе верен приятел на всеки свой автор). Беше чудесно. Споменът за тази среща дълго ще остане оазис за душата ми. Дойдоха хора, с които съм работила по времето, когато живеех в София, дойдоха и непознати читатели. Пред щанда на "Леге Артис" застана и млада жена, която носеше със себе си две от книгите ми, издадени преди повече от двайсет години - за автограф. Помня името й - Мариана Николова. А за словото на Марин Георгиев още не мога да намеря думи, защото то бе толкова интелектуално и естетски извисено, че по лицата на част от публиката се четеше огромното напрежение, с което се опитваше да го осмисли. Седях до Марин и се питах, тези толкова...(нека не ги окачествявам) думи наистина ли се отнасят за мене?! Е, имаше и разнищване - но насаме, както е прието между колеги и приятели.

По подобен начин мина и премиерата във Варна - презентацията на "Вино и молитви" се състоя в художествената галерия "Актив арт" и бе предавана директно по национална телевизия "M - SAT ".

- А среща с плевенската публика предвижда ли се?

- Всяка среща е двустранен процес или събитие. А колкото до връзката ми с плевенчани - тя е отдавнашна, скъпа на сърцето ми и доказана. Или както се изрази един литературен критик: "В книгите на Н. А. Плевенският край присъства като колективен герой."

- Кога да очакваме другите две части на трилогията, озаглавени "Вино и оръжия" и "Вино и чудеса"?

- Казано е - човек предполага, но Господ разполага. С чисто битийната страна на текста нямам проблеми - имам категоричната дума на моите спонсори Стиляна и Милчо Илиеви, замисълът в общи линии ми е ясен, остава най-лесното - замисълът да бъде разказан... За това са необходими време, физически и духовни сили, а също и поне малко от онзи вътрешен подем, наречен вдъхновение...

- Какво ви провокира напоследък да пишете?

- Това, което ме е провокирало винаги досега - усещането (основателно или не), че имам какво да кажа на онези, с които възприемаме живота по сходен начин. Никога не съм се блазнила от незрялата мисъл, че трябва да се харесам на всички. Но обичам моите читатели и им благодаря за това, че ги има и че мисълта за тях отново ме върна към общуването с думите.

 

 

Първата жена диригент отвори нова страница в музикалната история

 

Под палката на Радосвета Бояджиева са свирили оркестри в различни страни

 

 Радосвета Бояджиева

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Първата жена диригент на оперна и симфонична музика в България, почетният гражданин на Враца Радосвета Бояджиева, навърши 85 години. Първата дама на диригентския пулт у нас е работила 11 години (1973 - 1984 г.) като главен диригент на Врачанския държавен симфоничен оркестър и над 20 години в Софийската държавна филхармония и Софийската опера. В репертоара й са включени оперите "Аида", "Травиата", "Риголето", "Отело" на Верди, "Мадам Бътерфлай", "Тоска" и "Бохеми" на Пучини, "Кармен" на Бизе, "Борис Годунов" на Мусоргски, "Дама Пика", "Евгений Онегин", "Лешникотрошачката" и "Лебедово езеро" на Чайковски, "Дон Жуан" и "Отвличане от сарая" на Моцарт, "Ромео и Жулиета" на Прокофиев, както и произведения на български композитори. Под палката й са свирили симфоничните оркестри на Полша, Румъния, Италия, Белгия, ГДР, Куба. Музикалните специалисти я определят като своеобразна и ярка личност, артистична и съвършена диригентка. През 1966 г. получава лично от Херберт фон Караян покана да присъства на премиерата на "Борис Годунов" в Залцбург.

Влечението си към музиката Радосвета наследява от баща си, "червения адвокат" и читалищен деец Анто Бояджиев. На 31 март 1946 г. публиката в залата на Народния театър в София става свидител на нещо ново и уникално - за пръв път зад диригентския пулт застава жена. Абсолвентката от Държавната музикална академия Радосвета Бояджиева вдига палката пред Софийската държавна филхармония. Прозвучава увертюрата на "Оберон" от Вебер, после концертът за цигулка и оркестър от Чайковски и Симфония номер 7 на Бетовен.

От 1946 до 1948 г. учи аспирантура по симфонично и оперно диригентство в Ленинградската консерватория, в класа на проф. Борис Хайкин, знаменитият маестро, магът-диригент, който казва за българката: "Нейното дирижиране доставя радост и светлина". Тя вдъхновява Ленинградската филхармония, радиооркестъра, оркестъра на Малий оперен театър. После идва шансът да постъпи като асистент-диригент в Московската филхармония. Едновременно с това пише и защитава дисертация за основните задачи и принципи на съвременното диригентско изкуство. Въпреки успехите си в Ленинград и Москва и примамливата кариера там, Бояджиева приема предложението на ръководството на Софийската народна опера и от 1950 г. до 1973 г. е един от нейните диригенти.

Последните десетина години от творческата си кариера Радосвета Бояджиева свързва с родна Враца като главен художествен ръководител на държавната филхармония. Тук предава диригентската палка на сина си Михаил, завършил също Ленинградската консерватория, а по-късно заминал за Берлин.

 

 

Ловеч

 

Шифърът на Леонардо с най-много читатели

 

Над 55 хил. материала са раздадени през 2007 г. в библиотеката

Мира ГАНЧЕВА

"Шифърът на Леонардо" на Дан Браун е най-четената книга през 2007 г., съобщиха за "BG Север" от Регионалната библиотека "Проф. Беню Цонев" - Ловеч. Следват я историческата сага в две части "Хан Кубрат" на Мусагид Хабибулин и двата романа на младата българска писателка с ловешки корени Людмила Филипова - "Анатомия на илюзиите" и "Червено злато". В детския отдел най-търсени през миналата година са били Елинпелиновите "Ветрената мелница" и "Дядовата ръкавичка", както и "Приключенията на Том Сойер" от Марк Твен и "Патиланци" на Ран Босилек.

Над хиляда са издадените безплатно читателски карти през традиционната седмица на безплатната заверка в началото на месеца. Инициативата придобива популярност и с всяка изминала година "безплатните" читатели нарастват. Само преди две години те са били двойно по-малко - 548. По неписано правило четат повече жените. По критерий степен на образование най-много са висшистите - 344. Материали и литература от библиотеката най-често ползват педагози, историци, социолози и философи - 146. По възрастови групи сред безплатно регистриралите се читатели преобладават хората над 28 години - 545, следвани от децата до 13-годишна възраст - 190.

Общо регистрираните за 2007 г. читатели са 2 120, а от библиотеката са раздали над 55 хил. материала. Над 235 хил. тома е наличната литература, бракувани са били около 6 000 книги. Регионалната библиотека "Проф. Беню Цонев" е участвала в програмите на културното министерство за набавяне на нова литература с максималните стойности на проекта 10 хил. лв., като 30 на сто е било собственото финансиране, съобщи директорката Марияна Иванова. През годината са похарчени близо 24 хил. лв. за 1 300 нови заглавия, събрани в 3 400 тома. В минали години максималната сума, която библиотеката си е позволявала за нови книги, е била около 6 хил. лв. плюс 2 - 3 хил. лв., дадени от дарители, поясни Иванова. Новост в обслужването през 2007 г. е проучването на читателските потребности чрез анкетни бланки "Моля, запазете ми книга" и "Моето предложение за нова книга". За пръв път през миналата година са раздадени награди за "Читател на годината". Шест деца на различна възраст от Центъра за доброволци са участвали в инициативата "Библиотекар за един ден" и на 9 май м. г. са работили със символични трудови договори и длъжностна характеристика заедно с библиотекарите.

 

 

На екрана

 

Филм за композитора маестро Иван Вълев

 

Георги СТОЙКОВ

Филмът "Северняшка въртележка" е дело на екип от БНТ с режисьор Стефан Мушатов. Главен герой е северняшката народна песен - създадена или интерпретирана от маестро Иван Вълев. Щастие за нас е, че такъв надарен човек избра историческия ни град да реализира своята дарба. Регионът се оказа богат духовен извор. Маестро Вълев като златотърсачите от Клондайк откри в този регион хилядолетни народни обичаи, забравени мелодии и ритми и с невероятния си талант ги превърна в бисери на народното пеене.

Изпълнявани от неговия, Иванвълевия Северняшки ансамбъл, както и от други ансамбли и певчески групи в страната, те съпътстват живота на българите и в дни на радост, и в дни на покруса.

Цялото това огромно, непреходно дело, което Иван Вълев съгради, е плод на изключителния му талант и работоспособност. Той е неуморим. И днес, вече на доста преклонна възраст, той откликва на всяка молба за помощ. Композира, пътува, поставя свои стари и нови творби. Няма ансамбъл, особено в Северна България, който да няма в репертоара си негови произведения.

Аз съм един от щастливците с неговото приятелство. Често сме заедно - на делови разговор, на чаша кафе или на сладка раздумка. Приятно е с него. И полезно. Маестро Вълев е достъпен човек. Има чувство за шега. Най-често се самоиронизира. Помага на талантливите и трудолюбивите. Единствено е непримирим към посредствеността, която ни залива и от сцената, и от медиите.

Хората от нашия край уважават и обичат маестро Вълев.

Той е достоен за тяхната обич.

Каним ценителите на северняшката песен на премиера на филма "Северняшка въртележка" тази вечер, 18 януари, от 17,30 часа в зала "Плевен" на Областната администрация.

 

 

Михаил Сажев с изложба в Дома на хумора

 

Михаил Сажаев

Мариана ДИМИТРОВА

Михаил Сажаев, приятел на Веселата къща отпреди четвърт век, гостува с юбилейна изложба в Дома на хумора в Габрово. За 30 години творчество Михаил Сажаев, художник на класическия реализъм, е създал над 10 000 творби - живопис, графика, скулптура, колаж. Негови работи са в колекции на 28 страни по света, главно Русия, Европа, САЩ, Канада, Китай.

Роден преди 60 години в Свердловска област в Русия и днес художникът продължава да живее в Урал, в Екатеринбург. Носител е на многобройни международни награди. "Първата страна на Запад, която все пак ме приласка, така да се каже, това беше България - Габрово. Просто там изпращах карикатури, а после ме поканиха за жури, получавах различни награди, това имаше смисъл", отбелязва за себе си пред радио "Свобода" Михаил Сажаев. Той е редовен участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството от 1983 г., когато е отличен за първо участие с поощрителна награда за карикатура. През изминалите години контактите с автора поддържа Венета Козарева от Веселата къща, която припомня, че през 1993 г. художникът е носител на награда за рисунка. На следващото биенале е член на международното жури и гостува със самостоятелна изложба. По случай 30-годишнината на ДХС, която бе през 2003 г., негови творби бяха включени в изложбата "Златните усмивки" с почетно участие на всички носители на награди от биеналето. През 2007 г. Домът на хумора показа негови творби и в изложбата "Дарено с любов".

Човек с разностранни интереси, на когото не е чуждо писаното слово, Михаил Петрович е автор на книги и роман. Според него няма нищо по-лесно от създаване на собствен стил. "Рисувай цял живот чук и ще те разпознаят. Когато правя нещо, не мисля кой какво ще каже, стига да се получи замисленото".

До всичко това посетителят може да се докосне в юбилейната изложба на Михаил Сажаев, уредена в Дома на хумора и сатирата.

 

 

Дати и личности

 

Илия Бешков

(11.VII.1901 - 23.I.1958)

50 г. от смъртта на народния художник, карикатурист от град Долни Дъбник, Плевенска област. Още като студент в Художествената академия - София, печата карикатури в сп. "Маскарад" и "Див дядо". Илюстрира повече от 50 книги за деца и възрастни. Доцент по графика и професор по илюстрация в Художествената академия. Творби: "Испанска хроника", "Родна песен", "Домашна баня", "Кокетка" и мн. др.

 

Ангел Досюв

(1850 - 21.I.1923)

85 г. от смъртта на забележителния тревненски зограф. Рисува иконите в много църкви в Добруджанския край. Напълно се отделя от изкуството на баща си. Той рисува едри лица, особено големи очи и вежди. Употребява злато, за да бележи техните гънки. Заедно с баща си рисуват иконите в някои плевенски църкви.

 

Атанас Качамаков

(18.I.1898 - неизв.)

110 г. от рождението на талантливия скулптор и живописец от гр. Лясковец. Живее и работи в САЩ. Творби: "Молитва", "Приказка за хляба", "Индианка с дете" и мн. др.

 

Михаил Милков

(22.I.1923 - 17.I.2003)

85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на световноизвестния наш хоров диригент от Лом. Последователно е главен диригент на хора на Медицинската академия, на хор "Родна песен", "Кавал", "Дунавски звуци" - Русе, на Смесения хор на БНР. Има многобройни концертни изяви както у нас, така и в целия свят.  Подбрал: Витан Барашки