ТЕМА


Демографската криза

 

Броят на новородените в Плевенско расте

 

Даниела ДОЧЕВА

Демографската криза. Кой и дали обективно изследва и назовава обезпокоителните тенденции, включващи се в това понятие? Не си ли знаехме ние като нация, че намаляваме главоломно от 15 години насам, че беше необходимо чужди анализатори да ни го кажат под формата на авторитетни изследвания? Защо напоследък така се истеризира темата и в публичното пространство се хвърлят сензационно фрапантни факти?

Политици, общественици, психолози изведнъж се сетиха, че нацията ни се топи (по-точно българският етнос) и в един глас затръбиха как деструктивният процес трябва да бъде овладян. Социолози и социални медици започнаха да повтарят до припадък, че 1 млн. и 300 хил. от населението в детеродна възраст на тази държава е изтекло зад граница. И то образовани, качествени хора, способни да създават стойностни наследници. Демографската криза у нас се изразява в траен и осезателен спад в естествения прираст на населението, висока смъртност, рязко намаляване на раждаемостта и дългосрочно застаряване на населението. Тя вече е проблем на националната ни сигурност, потвърди и президентът Георги Първанов.

Фактите доказват, че в България безспорно има демографска криза, която след 15-ина години ще се превърне в истинска катастрофа, ако не бъде овладяна чрез национална стратегия. Политиците са длъжни да вземат мерки за забавяне темповете на намаляване на населението, както и за подобряване на социалния статус на българите, слушаме постоянно от малкия екран и четем в пресата. И още: от 1989 година насам България има отрицателен естествен прираст. Българите намаляват годишно по данни на Националния статистически институт с около 45 хил. души. Но често данните в медиите се преувеличават и излиза, че ние към естественото си топене прибавяме и едно друго, изкуствено, което не отговаря на истината, но ни помага да се обезверим още повече, с право забелязаха психолози.

По необясними причини раждаемостта в Плевенско расте.

На фона на общата патова ситуация в Плевенски регион се случва нещо напълно необяснимо - раждаемостта през 2003 г. и 2004 г. се е увеличила, твърдят в анализа си за демографското състояние на региона от РИОКОЗ. През 2004 г. са родени 2 530 бебета (със 147 повече от 2003 г.) - раждаемостта е 8,15 промила при 7,56 промила за 2003 г. Показателят бележи покачване за първи път от 2001 година! Мъртвородените деца обаче за същата година са 17 - с 2 повече от тези за 2003 г. През 2004 г. децата, които са имали травми и отравяния, са по-малко, отколкото през предходната. Заболеваемостта при децата като цяло е по-ниска от тази през 2003 г. За 2004 г. броят на абортите е 1 862 и е увеличен спрямо 2003 и 2002 г., сочи също така анализът. За българите е характерно, че с увеличаване на абортите се увеличават и ражданията и обратно. Абортите за нас са един начин да регулираме раждаемостта си. Трябва да научим младите хора да планират по-сериозно семейния си живот, казва д-р Ирина Джикова, шеф на дирекция "Опазване на общественото здраве" в РИОКОЗ. През 2004 г. смъртността при мъжкото население в Плевенски регион е намаляла от 17 на 11 промила, а смъртността при жените се е задържала на едно и също ниво - около 14 промила. Друг по-сериозен проблем, фиксиран в анализа на РИОКОЗ, е смъртността от сърдечносъдови заболявания, която е висока и в Плевенския регион.

В публичното пространство се коментира, че демографската криза е проблем като че ли само на българския етнос, а не е проблем на циганския. Изнесоха се данни, че раждаемостта при ромите е 18 - 19 промила, при турския етнос е около 2, а етническите българи са с отрицателни показатели. Безспорно

по-професионално трябва да се работи по проблема

и много сериозни специалисти добре да обмислят действията си, за да не се противопоставят етносите и в крайна сметка да се вземат адекватни мерки, за да се усети подобрение в показателите в реалния живот на хората, смята д-р Джикова. Тя информира, че демографската криза продължава доста отдавна - раждаемостта намалява от 60-те години, а от 90-те е отрицателен естественият прираст.

Неонатолозите в града отчитат висока детска смъртност.

Те никога не забравят сентенцията, че детската смъртност отразява нивото на живота и на медицинското обслужване. А детската смъртност в Плевенски регион се е повишила през последните няколко години. "Като се имат предвид натоварването на интензивното отделение и бройката на децата, които са минали за лечение през неонатологията през 2005 г., нещата наистина са тревожни. Недоносените деца се увеличават, броят на болните също расте. Ако преди години повече от 80% от новородените бяха абсолютно здрави, днес процентът е много по-малък. Винаги има някакъв проблем. Най-чести са инфекциозните заболявания, които се предават от майката на детето. Никой не отчита причините за тези факти, но те са явни. Погледнете как живеем, колко бъдещи майки ходят с голи кръстове, пушат. Какъв нощен живот живеят бременните, как работят до последно, и то каква работа - сервитьорки или шивачки. И искаме да са доносени после децата. Но най-лошото е, че дори при охранявани, желани бременности на интелегентни жени, пак има болни деца. И като че ли напоследък повече проблеми ни създават не толкова ромките, колкото българките", скицира проблемите д-р Радосвета Росманова, специалист по неонатология и детски болести и началник на нeонатологичното отделение в АГ клиниката.

Българката късно се сеща да бъде майка.

Според неонатоложката българката малко късно се сеща, че нейното основно задължение е да бъде майка. Тя използва дадеността си здраве и го харчи за удоволствия. И когато изведнъж осъзнава, че трябва да бъде майка, здравето й вече е похарчено. А за да роди здраво дете, тя самата трябва да е здрава. Д-р Рoсманова твърди, че почти няма жена без спонтанен аборт. Масовото явление говорело, че има някакъв проблем в детеродната функция на женския организъм.

Според неонатоложката трябва да има национални програми за ограмотяване на бъдещите майки, които в съвсем ранна възраст да усвояват здравословни навици. А сексуалното възпитание на подрастващите трябва да започне на 11 - 12 години, защото после вече е късно.

Според д-р Росманова ражданията са се стационирали през последните 2 - 3 години. През миналата година в Плевен са се родили 1 970 деца, а за лечение от съседните региони са постъпили 111. До 24-тия час са починали 8 деца - те са били с много тежки малформации и са неспасяеми. До 48-я час са си отишли 4, след 7-я ден - 9, а след 28-я ден - 1. През интензивно отделение са минали 300 деца - броят им се е увеличил с 52 в сравнение с предходната 2004 г., когато са били 248, а през 2003 г. - 219. Те стоят най-малко по 10 дни в отделението, а някои от тях прекарват по 100 дни. Разходите се поемат по клинични пътеки, държавата не плаща, макар че по конституция раждането трябва да е безплатно, т. е. платено именно от държавата. Тя го прехвърли на осигурителните фондове. "Аз не знам до кога ще го търпим това чудо. Например здравото дете е включено като разход в клинична пътека "Раждане", а не всички деца, на които се извършват някакви лечебни процедури, могат да минат по клинични пътеки. Има една недомислица", смята началничката на отделението.

Тя сподели, че е ужасно състоянието на техниката в отделението.

И в момента не достигат кувьозите.

Специалистите са принудени да вадят преждевременно деца от тях, да използват единия от двата транспортни кувьоза. За да си освободят изкуствените утроби, привеждат част от децата в отделението за специални грижи в дом "Майка и дете", ако нямат нужда от интензивни грижи, но теглото им не позволява да бъдат изписани. Нямат и достатъчно монитори, за да наблюдават децата.

В Плевен преобладават ражданията на българки.

Никъде не се води статистика колко българи, колко роми и деца от други етноси се раждат, така че точни данни за раждаемостта на различните етноси в България е трудно да се оповестят, смята д-р Росманова. Според нея условията в Плевен са добри и тук започват да се концентрират много раждания не само от региона, а и от други места. Но училищата са празни, а това недвусмислено говори за демографска криза. Една от причините според нея е, че много млади хора напуснаха страната. Останалите тук пък искат да се чувстват независими и не искат преди това да създават деца.

Много е тревожен фактът, че ромките майки всъщност са деца на 14 - 16 години. Има едно изключително бързо възпроизводство, и то на население, което не е качествено и не може да даде качествени грижи и възпитание. Самите те не са зрели биологически, да не говорим за психически. Страшното е, че това бързо възпроизводство ще измести хората, които са с някакъв ценз, с образование, анализира д-р Росманова.

Според нея проблемите няма да се решат с помощи и майчинство, а с образование. И с някакви санкции за ранно раждане - било под формата на глоби, било под формата на принудителен труд.

Нито е нормално едно дете на 16 години да бъде майка, нито е нормално една жена на 39 години да ражда за първи път. Като че ли има изместване във времето на възрастта за първо раждане сред българките, отчитат в АГ клиниката. Това обикновено са жени, които имат някакъв ценз. Те започват да правят кариера и се забравят. И като станат на 35 - 36 години, изведнъж установяват, че животът не е кариера, а има и други измерения...

 

 

ТЕТЕВЕН

 

Ромите се възпроизвеждат 4 пъти по-бързо от българите

 

 

Станислава СТОЯНОВА

През 2004 г. в акушеро-гинекологичното отделение на МБАЛ "Д-р Ангел Пешев" в Тетевен са проплакали 278 бебета, а през 2005 г. - 259. Раждаемостта пада, като статистиката сочи, че ромите се възпроизвеждат 4 пъти повече от българите, а помаците 2 пъти.

Последното бебе за 2005 г. е родено на 31 декември в 11,30 ч. То е от женски пол. Проплакало е в екипа на д-р Нина Байчева и тежи само 2,620 кг, а майката е едва 16-годишна.

Първото бебе на 2006 г. е от ромски произход и е шестото дете на Нешка Григорова. Момченцето тежи 3,300 кг и е дълго 51 см.

 

 

 

ЛОВЕЧ

 

Естественият прираст е отрицателен

 

Светломира АНАСТАСОВА

506 са регистрираните раждания в Ловеч през 2005 г., съобщиха от общината. Това обаче не са най-новите жители на града, тъй като в цифрата са включени и децата, дошли на бял свят в местната болница, чиито родители не са оттук, уточниха специалисти. От друга страна, много от настоящите ловчалийчета пък са родени в други общини. Все пак известно сравнение може да се направи - 539 са родените деца в Ловеч през 2004 г.

По-различна е информацията от Териториалното статистическо бюро (ТСБ) в Ловеч. Според нея родените преди две години деца в общината са 414. Намаляването на ражданията обаче е прогресивно - през 2000 г. те са били със 125 повече. Двойно повече от новородените са починалите - 1 004 човека през 2004 г. Естественият прираст в Ловеч от години е отрицателен, цифрата дори се покачва - от минус 505 (2000 г.) на минус 590 (2004 г.).

Данни за населението по етническа принадлежност статистическият институт взема само при национално преброяване, обясниха оттам. Към 1 март 2001 г. (когато беше последното броене на нацията) жителите на Ловеч са 62 165. От тях като турци се самоопределят 4 378 човека, като роми - 1 014. Останалите са българи.

Обезлюдяването в Ловеч е очебиен факт, който обаче няма начин да бъде хванат с методите на официалната статистика, коментират специалисти. Според данните от ТСБ към края на 2004 г. жителите на общината са били 58 125. При съпоставка с цифрите от предходните четири години става видно, че Ловешко намалява средно с по над 1 000 души годишно и в края на 2000 г. хората са били 62 256. Открай време жените доминират над мъжете по численост - съответно 29 618 срещу 28 507 (2000 г.). За сметка на това пък по-голямата част от силния пол - 18 878 души, е в трудоспособна възраст, докато икономически активната нежна половина е 16 171.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Починалите са повече от появилите се на бял свят

 

Кремена КРУМОВА

802 деца се се родили през 2005 г. във Велико Търново, съобщават от общинския отдел "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО). В сравнение с 2004-та новородените са с 27 повече. Близо половината от тях са от малцинствата, уточняват още от местната служба.

При починали през 2004 г. 805 души, през 2005-а смъртността е по-висока - 893-ма.

По-голяма част от децата се раждат извънбрачно, констатират още от ГРАО.

В община Свищов миналата година са се появили на бял свят 234 бебета, а са починали 634 жители. Само за последния месец на 2005 г. новородените са 18, а починалите са 57 души. 28 от тях са в 15-те селища на общината и 29 в Свищов.

В сравнение с 2004 година е регистриран спад в раждаемостта. Новородените през 2004 година са 254 при 234 за 2005 година.

 

ГАБРОВО

 

635 бебета през 2005-а

 

Мариана ДИМИТРОВА

През миналата година в Габрово са се родили 635 деца. Новородените са повече отколкото през 2004 г., показва демографската картина. Напук на тревожните данни за демографския срив в страната, бебетата през 2005 г. са с 55 повече от предходната година, съобщиха от родилното отделение към габровската болница.

Оттам коментират, че през последните години тенденцията е към леко увеличение на броя на родените деца. Семействата явно имат повече средства и дори решават да имат второ и трето дете, обясняват от родилното.

Не са рядкост и случаите на недоносени бебета. През последните три седмици на миналата година са се родили 3 недоносени деца, за които са положени специални грижи. Въпреки че някои се раждат преждевременно, това не е голям проблем, защото медицината напредва толкова, че им осигурява добра преживяемост. Раждането на дете под 1 килограм преди години се смяташе за аборт. Сега, въпреки липсата на модерна апаратура, при добри грижи на екипа в родилното отделение бебето получава шанс да живее, уточниха от неонатологичното отделение.