ТЕМА


 
ВРАЦА

 

Сензационни открития променят исторически датировки и събития

 

Проучвания са на път да докажат, че градът е на възраст около 25 века

 

Археологът Нарцис Торбов показва проучения район в местността Градището

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Важни и сензационни находки, които променят исторически датировки и събития и дават отговор на много въпроси от праисторията, представиха врачанските археолози Нарцис Торбов и Георги Ганецовски. Експедицията в местността "Градището" край пролома "Вратцата" за два месеца успя да идентифицира четири исторически пласта от античността до средновековието и е на път да докаже, че Враца е на възраст от около 25 века. Според ст. н. с. Нарцис Торбов целта на проучването е да се потвърди предположението, че това място от IV век пр. Хр. е било династичен център на траките, който вероятно е пряко свързан с погребаните владетели в Могиланската могила във Враца. При епизодични разкопки преди 40 години са намерени монетни находки от II - I век пр. Хр., открит е и бронзов печат за изработка на монети от времето на Октавиан Август. Това променя напълно досегашната научна постановка, че Враца е селище, основано от славяните през VI в. Четирите пласта доказват, че на това място са живели траки, римляни, византийци, които изграждат укрепителната система на Цитаделата, достроена по време на Второто българско царство. Тогава градът се разширява на изток, където се простира днешна Враца.

Досега са разкрити главната кула и 70 м от крепостните стени на Цитаделата. Проучванията на археолозите показват, че стените са били с дебелина над 2 м и с височина 2,30 м. Те са достроявани и укрепвани през различни исторически епохи. Откритите монети и керамика датират от началото на строителството на крепостта към IV в. след Христа или управлението на император Константин Велики, посочи Торбов. Цитаделата е разположена на надморска височина 513 м или 100 м над пътя, който е съществувал в древността и днес свързва града със с. Згориград и пещерата Леденика през прохода Вратцата. Стените й завършват в скалите. Крепостта е разширявана по времето на император Юстиниан през VI в. Разкопките показват, че тя е доукрепвана по време на византийското владичество над българските земи XI - XII в., обясни Торбов. Според него въз основа на откритото досега може със сигурност да се твърди, че късноантичната крепост край Враца е имала стратегическо значение векове наред и животът в нея не е прекъсвал и през българското средновековие.

Археологът Георги Ганецовски се натъкна на нови артефакти, които доказват, че обектът край с. Оходен е от изключително значение за праисторията по българските земи. Това се потвърждава от намерения аскус в стилизирана форма на патица. Според Ганецовски това е най-ранният аскус по българските земи, а може би и в Европа. Този голям съд вероятно се е ползвал за съхраняване на течност. В тази връзка са намерени доказателства, че древните хора, живели тук преди 8 000 години, са си правили вино от дрян. Наред с многобройните кремъчни артефакти и изобилие от черно рисувана керамика, археолозите са намерили оксидантна пластина, изработена от вулканично стъкло, която според Ганецовски е много ценна и се намира рядко по нашите земи. Той предполага, че тя е пренесена от Карпатите, което пък се свързва с хипотезата, че това селище е било от най-ранните и е служило като депо за търговия и преразпределение на различни суровини. Неговите жители вероятно са имали висока култура, за което говорят намерените великолепно и реалистично изработени глинени скулптури на божества с ясно изразени нос и очи, което не е било характерно за тази епоха. Според Ганецовски това са едни от най-ранните пластики по българските земи и говорят за една развиваща се цивилизация още преди 8 000 години.

 

 

Плевен

 

Нищят границите и хронологията на античния кастел Димум

 

Ралица ПЕТРОВА

Да бъдат изяснени вътрешната планировка и хронологичните граници на обитаване на античния кастел - митническа, търговска и пътна станция Димум, която се намира на територията на съвременния град Белене, е била основна задача на археологическите разкопки през лятото на 2007 г. с ръководител Соня Лазарова. Проучванията най-вероятно ще продължат и през тази година, съобщи за "BG Север" Владимир Найденов, уредник в отдел "Арехеология" към Регионалния исторически музей в Плевен.

През 1989 - 1990 г. при строеж на училище са засечени части от югоизточния ъгъл и западната порта на кастела. През миналата година археолозите са работили в централната му част. По думите на Найденов разкопките са изключително затруднени заради факта, че се работи на площта на два съвременни двора. "Намерените находки очертават един доста голям хронологичен живот. Това е селище, което е обитавано до днес. Находките са от ранната и късната античност, ранното и късното средновековие до османския период. Това се илюстрира от намерените монети, фрагменти и цели съдове, вещи от бита и въоръжението и др.", обяснява Найденов. Като трайни структути са локализирани зидовете на две сгради - едната от късната античност, другата от по-ранното обитаване, както и подово ниво от средновековно жилище.

Димум е бил много важен пункт, който още със създаването на провинция Мизия в началото на I в. е известен като митническа станция. Той е представлявал най-североизтчната точка на провинцията. При експанзията на Римската империя на изток кастелът е границата на т. нар. илирийско и тракийско мито, които се обединяват в края на II в. В Димум в нач. на II до края на III в. е стационирана конна военна част, която вероятно е изградила и самата крепост.

През 2007 г. отново е работено и в археологически резерват "Улпия Ескус" при с. Гиген. Проведените спасителни разкопки обаче нямат особена научна стойност, тъй като археолозите, под ръководството на ст. н. с. д-р Гергана Кабакчиева от Археологически институт с музей към БАН, са попаднали на доста фрагментирани археологически структури - откриват се само два масивни камемнни зида вероятно от монументална сграда. Тя се датира от III в., но е разрушена още в края на III - началото на IV в.

През 2008 г. ще продължат и теренните обхождания по течението на р. Вит. Тяхната цел е проучване и уточняване на наличето на селища от бронзовата епоха, тъй като този момент в Плевенска област е по-слабо проучен.

 

 

ВИДИН

 

Музейни шефки отиват на съд

 

Част от уникалните римски предмети, оценени само за 2700 лв. Истинската им стойност е над 1 млн. лв.

Теменужка ИЛИЕВА

Съд очаква две специалистки по антични ценности - Дочка Аладжова, зам.-директор на Националния археологически институт с музей при БАН, и Фионера Филипова, директор на историческия музей във Видин. През 2007 г. двете изготвили невярна експертиза за стойността на над 5 000 антични монети и предмети, задържани при опит да бъдат изнесени нелегално от страната през ГКПП "Връшка чука", съобщи прокурорът от окръжната прокуратура Владислав Влашев. Ако съдиите ги обявят за виновни, чака ги затвор от 5 години.

Находките били открити при митническа проверка на товарен камион "Скания" на 17 ноември 2006 г. на граничния пункт. Те били укрити в кабината на тира и във възглавници с пух, превозвани за фирма от гр. Ерфурт, Германия. От 5 040 броя предмети 4 483 са сребърни монети от III и IV в. Останалите са върхове на стрели, оловни печати, култови брадвички, апликации, пръстени, древен медицински инструмент, статуетки, медальони, везна. Сред най-ценните са солници, медальони, глава на римски император. Находките са били обработени и подготвени за продажба. Още при задържането им митничарите обявиха, че това са най-ценните археологически вещи, които са откривани в багажа на контрабандистите на този пункт. Шофьорът на камиона и спътникът му - баща и син, са задържани, но след три дни съдът ги е пуснал под парична гаранция от по 3 000 лв.

На 21 декември м. г. прокурорът Владислав Влашев внесе обвинителен акт срещу музейните шефки заради невярната експертиза. Разследването е установило, че двете са доказани специалистки и не е възможно да са дали такава ниска оценка за ценностите от невежество. Вероятно зад тях стои много опитен и богат организатор, който е искал да придобие находките. Обвинителят и разследването обаче не са могли да стигнат до него, тъй като нямат никакви свидетелски показания.

Прокурорът е поискал петорната експертиза, която по безспорен начин е установила, че някои от предметите са световни паметници на културата. Според оценителките една монета струвала само 400 евро, но в интернет аукцион цената й тръгвала от 3 000 евро. Императорската глава, солниците и някои от другите вещи са уникални в световен мащаб. На търг цената им започвала от 350 000 лв. и можела да стигне до 1 милион евро. На двете музейни шефки е наложена мярка за неотклонение парична гаранция от по 10 000 лв. Тя не е платена, тъй като я обжалват.

 

 

монтана

 

Реставрираха римска крепост

 

Реставрираната римска крепост "Монтана" над едноименния град

Симеон НИКОЛОВ

През цялото лято на миналата година античната крепост Монтана на хълма Диана над Монтана се реставрираше. Средства за ремонта отпуснаха Швейцарската агенция за развитие, Министерството на културата и местната община. Реставрацията включваше обособяване на алеи, възстановяване на някогашните стени в основите им, поставяне на пейки, настилки и паметници от римско време, почистване. Крепостта "Монтана" не беше ремонтирана от 1985 г., от тогава многократно бе ставала обект на иманярски набези. В древността "Монтана" е била римски областен център и силно укрепен град. Сега крепостта е част от парк "Калето".

В нощта на 20 август, месец преди края на реставрацията, крадци задигнаха от крепостта ценна каменна плоча от римско време с надпис на латински език. Плочата беше собственост на историческия музей. Уредниците на музея разказаха, че тя е била с размери 94 на 67 см, дебелина 12 см и тегло 100 кг. Крадците дори използвали количката на строителните работници, за да прекарат плочата от крепостта до шосето, където вероятно са я натоварили на автомобил.

Плочата трябвало да бъде поставена в едно от реставрираните помещения на античната крепост. За нея бил излят специален постамент. Тя била една от историческите ценности, с които общината в Монтана се надявала да привлича туристи в парк "Калето". Така, макар и без да са правени нови разкопки през годината и фондовете на музея да са попълнени с експонати, то един от ценните уникати в него изчезна безследно.

 

 

ГАБРОВО

 

Няма пари за археологически разкопки

 

Мариана ДИМИТРОВА

През последните няколко години в Габрово не са правени археологически разкопки, стана ясно от директора на Регионалния исторически музей (РИМ) Петър Тоцев. Причините за това са, че тази дейност изисква доста средства, с които музеят не разполага. Последните по-сериозни разкопки в Габрово били правени преди 12 - 13 г. на късно античната крепост Градище, която се намира край града. "В нея бяха открити крепостна стена с дължина около 4 км, базилика, жилищни сгради и сгради на гарнизона, който е обслужвал крепостта. Беше открит още нейният вход и три кули. Най-интересното в крепостта е, че тя е свързана с преселението на народите", разказва директорът на музея. И уточнява, че други разкопки са правени до църквата "Успение Богородично". Там всъщност са открити доказателства за началото на съществуването на Габрово - открит е некропол, датиран от XIII до XIX в. Намерени са токи, трапезна керамика, монети.

Всъщност последните разкопки, които са правени в Габрово, са преди 7 години. При ремонт на градинката около църквата "Успение Богородично" екип на музея се натъкнал на няколко погребения. "Открихме т. нар. камерно погребение, т. е. гробове един върху друг, оформени с каменни плочи. Също едни от последните разкопки бяха около църквата "Св. Йоан Предтеча". Тогава също бяха намерени останки на хора, но те бяха заровени в общ гроб", обясни директорът на музея.

През миналата година в Габровска област археологически разкопки са правени край Трявна и Севлиево. Край Трявна бе открито тракийско светилище от късно римската епоха, стана ясно от археолога Росен Йосифов. "Бяха открити много вотивни паметници, които са принасяни за боговете. Направиха впечатление и многобройните бронзови звънчета, части от мраморни оброчни плочки на тракийски конник, части от стъклени чашки. Бяха открити и римски монети. Следи от голям пожар показват разрушаването на светилището при варварските нашествия през V в. За пръв път в Габровска област се проучва цялостно светилище от тази епоха", обясни Йосифов. Други разкопки през миналата година са правени и в големия средновековен град Хоталич над Севлиево. Там е разкопан малък средновековен некропол от времето на Втората българска държава.

 

 

ловеч

 

Възстановиха порти и стена на Состра

 

Пълното проучване на Состра остава задача за 2008 г.

Мира ГАНЧЕВА

Две порти са реставрирани в римския кастел Состра край троянското село Ломец, възстановена е и източната крепостна стена, през 2007 г. започна и работата по южната. От няколко години Националният исторически музей (НИМ) дава и финансово рамо за дейностите по обекта. Средствата за Состра досега възлизат на 100 хил. лв., като наполовина си ги поделят НИМ и община Троян. От собственици на терени вече са изкупени три имота край кастела, в процедура са още пет. На мястото ще бъде изграден информационен център, паркинг за любителите на старини, павилион, който ще бъде от типа римска сграда, за да се получи цялостен ансамбъл.

Селища от IV хил. пр. Хр. пък откриха през лятото на миналата година археолози при разкопки в местността Бануня в ловешкото село Бежаново. Разкопките тук продължават вече три години. През есента на 2005 г. почти изцяло бе проучена разположената на най-високата част на терасата могила, натрупана от траките. Тогава бе установено, че тя е издигната върху деструкциите на унищожени при пожар жилища от началото на IV хил. пр. Хр. През 2006 г. археолозите попаднаха на две кратковременни жилища от средата на II хил. пр. Хр., в границите на които бяха открити вторично горели глинени съдове, три каменни брадви и седем върха за стрели, изработени от кремък.

Усилията на археолозите през сезон 2007 бяха насочени върху проучването на жилищата от т. нар. преходен период между каменно-медната и ранната бронзова епоха. При разкопките са установени две последователни нива на обитаване от този период. От горното ниво са проучени пет огнища, всяко от които има от три до четири преправки, което свидетелства за по-продължителен период на обитаване. Предполага се, че там са съществували две последователни селища от IV хил. пр. Хр., които са наброявали между 12 и 15 къщи. Факт е, че засега това са едни от най-добре запазените жилища от този период, проучвани в България. Сред откритите през лятото находки са още керамични съдове, две медни шила, каменна брадва и множество изработени от кремък оръдия, между които и три върха за стрели.

Пълното проучване и разкриване на жилищата от долния строителен хоризонт остава задача за 2008 г.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Търсят къде са били мощите на св. Иван Рилски

 

Кремена КРУМОВА

С 50 000 лв. община Велико Търново ще финансира проучвателните работи на църквата Св. Иван Рилски, в която най-вероятно са били положени мощите на светеца преди тяхното преместване в Рилския манастир. Храмът се намира в района на "Асенова махала" под крепостта "Царевец". Идеята за разкопките, които ще започнат тази година, е на националния комитет Съзидание. Те ще се проведат под ръководствотго на проф. Николай Овчаров. Предвижда се да бъде проучен терен в района на патриаршеската църква "Св. Св. Петър и Павел", където е била последната резиденция на Патриарх Евтимий след падането на Търновград през 1393 г. Според исторически извори край тази църква на около 50 метра е имало друг средновековен храм, който носил името на Св. Иван Рилски. И се предполага, че до 1442 г. там са се съхранявани мощите на светеца. Църквата е била напълно заличена, но според документи тя е имала внушителни размери.

След като са превзети Царевец и Трапезица, много от мощите на светците са били пренесени във втората църква в подножието на "Асенова махала", като те остават там около 70 години. Идеята на комитет Съзидание е да бъдат отбелязани и възродени местата, на които са били мощите на над 20 християнски светци и покровители на Търново и така да се възроди поклонническият туризъм в региона. От Съзидание заявиха, че ще напишат и официално писмо до министъра на културата и ще лобират в парламента за връщането на шестте храма във Велико Търново и Арбанаси на Българската православна църква. При гостуването си във Велико Търново проф. Николай Овчаров и Иван Гранитски се похвалиха, че в старата столица има вече учредена регионална структура на национален комитет "Съзидание. Неин председател е ст. н. с. Хитко Вачев.