ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА


 

Плевен стана 12-ата дупка на кавала

 

Градът бе изпратен в трета глуха от националната класация на Дарик и 24 часа

 

Така изглежда улица, ремонтирана преди две седмици

През последните години Плевен не само не започна да върви напред, а бавно и сигурно се превърна в град със затихващи функции. Показва го действителността, която заобикаля жителите на града, и която изглеждаше различна единствено в предизборните клипове на настоящия кмет Найден Зеленогорски. Трагичното е, че младите хора напускат Плевен, като в повечето случаи демонстрират пренебрежение и отвращение към мястото, в което живеят. Тъжното е, че дори и подрастващите са наясно, че от важен икономически и културен център градът се е превърнал в едно застинало блато.

Факт е, че населението на Плевен и общината намалява в последно време с около 2 хиляди души годишно. И при такива неоптимистични тенденции няма как изведнъж Плевен да се окаже добро място за живеене, камо ли да претендира, че е европейски град.

Проучване на "Дарик радио, "24 часа и информационния сайт DarikNews.bg. за качеството на живот в 35 от големите градове у нас постави на първо място с 243 точки Варна. Втори остана Пловдив с 228 точки, трети е Велико Търново с 226. София се подрежда на четвърто място в класацията с 223 точки. Последните пет позиции са за Лом, Горна Оряховица, Дупница, Самоков и Перник. Къде е Плевен? Градът се оказва на срамното 12-то място, като е изпреварен дори от населени места като Кюстендил, Хасково и Кърджали.

Класацията провокира читателите на "BG Север". По-будните от тях нямаше как да останат равнодушни към поредното доказателство за облика на истинския Плевен. Публикуваме писмото на Живко Колев.

Мизерията в Плевен е факт. Според някои жители на града обаче виновни са тези, които изхвърлят боклука не вътре, а до контейнера"Райското синьо кътче" Плевен след Кюстендил, Хасково и Кърджали

В края на миналата година, по време на кампанията за последните местни избори, гледах един чудесно спретнат филм, озаглавен "Плевен - уникалната българска нация". Чудесно спретнат, защото добрият PR по време на избори понякога върши чудеса, а в случая поръчители и изпълнители, в интерес на истината, са си свършили добре работата. Като изключим това, че не схванах защо точно градът ни се свързва с уникалната българска нация, всичко останало беше изпипано точно като за предизборна кампания. И то добре.

Гледайки филма, кореняк плевенчанинът изведнъж прави неподозирани открития относно красотата на милия ни роден град и невероятните възможности, които непрекъснато се откриват тук за развитието на младите хора. След края на филма се питах наистина ли живея в Плевен или просто съм сляп за прелестите на това "райско кътче", чиято уникалност неизменно се свързва с отличната (според внушенията) работа на местната власт. Всъщност, ако на някого внушенията не са му били ясни, имаше кой да му ги каже в прав текст - познатият добър герой - третомандатник.

Върнах се към този филм, защото той бе първото нещо, за което се сетих след като Дарик радио и "24 часа" обявиха класацията "Кой е най-добрият за живеене град в България". Изпаднах в дълбок душевен смут след като научих резултатите. Оказа се, че седмият по големина град в България е едва 12-ти в проучването, изпреварен не само от шестте по-големи града, но и от Кюстендил, Хасково, Кърджали, Благоевград и ВеликоТърново. Четейки, у мен се надигна местният патриотарски дух и реших да прегледам по-подробно общо 40-те критерия за изготвяне на класацията, защото тя определено не хармонираше с гореспоменатия филм. Все пак, когато човек се раздира от противоречиви чувства, най-добре е да въдвори душевен мир като види фактите.

Разбира се, всяка класация предизвиква определени съмнения относно нейната представителност, но когато видиш, че точкуването по критериите в болшинството от случаите отговаря на истината, нещата се просветляват. Оказа се, че по близо 2/3 от критериите Плевен е във втората половина на таблицата, а по пряко свързаните с работата на местната власт, сме дори в последната десетка. "Зелени площи" - само 7 от 35 града са зад Плевен, "Указателни табели" - изпреварваме 12 града в страната, "Достъпност за инвалиди" - само 6 града след нас, "Детски площадки и градини" - само 4 след Плевен, "Алеи за велосипедисти" - тук имаме една точка (явно по милост, защото не се сещам къде има такива), "Хармонична архитектура" - отново в края на класацията, "Възможност за спортуване (наличие на басейни и спортни площадки) - само 6 града са отново след Плевен... По критерия "Улични тоалетни" явно оценяващите са били подведени, защото на Плевен са присъдени невероятните 4 (от 10) точки. Сега някой трябва да отговори къде в централната градска част (а и не само в нея) може човек да удовлетвори естествените си нужди.

За да бъда обективен, ще спомена и критериите, по които заемаме челно място - общо 4 пети места по изискванията "Обири", "Самоубийства", "Кражби на автомобили" и "Брой пейки на обществени места". За първите три местната власт едва ли може да си приписва заслуги.

Излишно е да се споменават всички 40 критерия, защото плевенчани не носат вина за това, че близо до града ни няма море или планина, нито пък за неприятните средни януарски и юлски температури. Дори по брой слънчеви дни в годината изоставаме сериозно. В духа на шегата равносметка от класацията е, че самоубийствата тук са малко, защото има доста пейки, където да поседне човек и да преосмисли решението си. Ето тук е мястото третомандатникът да прокламира, че всеки спасен човешки живот е дело на общинската власт. Но това в следващия филм за уникалната плевенска нация след 4 години. Дотогава едни ще продължават да правят добър PR, а други ще чакат последния един месец преди изборите. Но това вече сме го гледали...

По критерия "Инвестиции" Плевен се нарежда след градове като Севлиево, Велико Търново, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Няма Децата в ж.к. Кайлъка се радват на една единствена счупена люлкакак обаче да се избегне фактът, че "сериозни пари" се вкарват не в производството, а в изграждането на хипермаркети - Билла, Мосю Бриколаж, Кауфланд, Технополис, Техномаркет, Практикер. Пълен абсурд на фона на ниската покупателна способност на населението. За сметка на това ги няма вече "Плама", "Екоел", "Балканкар", "Вега", Домостроителният комбинат... А предприятията, които работят, го правят с по-малко от половината си капацитет. Висококвалифицираните машиностроители, работещите в електрониката и химическата промишленост, са заменени с над 15 000 шивачки.

Само една точка Плевен е получил по критерия "Достъпност за инвалиди". От години проблем е транспортът на хората с увреждания. И факт е, че не се работи по този въпрос. Обратно на официалната информация от общината, че в града има няколко тролея, пригодени за инвалидни колички, хората с увреждания казват, че той е един. Абсурдното е и това, че този "специзлизиран" превоз е почти неизползваем, ако човек в инвалидна количка реши да пътува сам. Подвижното стъпало на тролея не се спуска до земята, между него и асфалта остават няколко сантиметра. Което означава, че количката не може сама да "скочи", а й трябва помощ.

На фона на увеличената раждаемост през последните една - две години (включително и в Плевен) изумление буди фактът, че по критерия "Детски площадки и градини" градът отново има една единствена точка. Според някои плевенчани има достатъчно детски площадки и места за майки с деца, но те не са особено атрактивни. Проблемът обаче е, че повечето от тях са в централната част, докато в кварталите "Дружба" и "Сторгозия" за тази цел се използват най-вече дворовете на детските градини. Които също не са достатъчно. Групите в общо 24-те забавачници в Плевен са препълнени, търсенето на място се оказва истински кошмар за родителите.

Плевен не се отличава и с особен културен живот, показва класацията. Съвсем основателно градът е получил само 3 точки за "Организиране на концерти, фестивали и др. събития" - след като Лауреатските дни "Катя Попова" вече не са това, което бяха, а конкурсът за популярна българска песен на името на легендарния Емил Димитров не получи необходимия престиж.

Единственото кино в града - Галактика, е голямо, но седалките му са неудобни. През зимата пък почти не се отоплява и затова посещенията са повече от рехави.

Затова пък истинскотo развлечение за плевенчани си остава пиенето на кафе. И ако жителите на града (колкото са останали) няма с какво друго да се гордеят, то поне могат да се зарадват, че тяхното родно място се слави като градът на кафенетата. И ако сте безработен и по някаква случайност все още не сте заминали я за столицата, я за чужбина да търсите препитание, не ви остава нищо друго освен да пийнете едно горещо еспресо и да се насладите на пагубното спокойстие, което ви предлага Плевен.

 

 

Хората за мястото, в което живеят

 

Какво му куца на Плевен? Защо младите хора го напускат? Отражение на ситуацията в страната през последните 16 години ли е животът в града или мястото е занемарено откъм местно управление? Каква е рецептата за излизане от блатото и доколко можем да виним за негативните явления самите себе си? Потърсихме отговорите на тези въпроси (извън класацията) не от управници, бизнесмени и политици, а от няколко обикновени граждани. Всеки един от тях си имаше собствена визия за проблемите, както и предложение за справяне със ситуацията. Това, което обединява отговорите е, че нещата ще потръгнат само ако икономиката в региона започне да работи.

 

Венета Тончева, 60 г., пенсионер, бивша акушерка

 

В региона е ценна само земята

 

Нашият район е земеделски. Това ни куца. Селското стопанство е сринато тотално. Ликвидира се. Областта ще започне да се развива само ако аграрният министър е от Плевен, а правосъдният от гр. Искър (Пелово). За да могат да дойдат финанси, които да се вложат в отглеждането на техническите култури, в животновъдството. Тогава ще започне да работи и месокомбинатът, и "Сирма", и винзаводът. Нека да видят нашите управници колко вагони, всъщност композиции са излизали от плевенския винзавод. Така ще се оправим. Просто са нужни субсидии. Както Дикме оправи в Кърджали тютюнопроизводството. Затова и Кърджали е пред нас.

А ние нямаме туризъм като Банско, нямаме море като Варна, нямаме нищо освен една земя. Ако оправят земята, ще се оправим и ние. Когато заработят заводите, хиляди хора ще постъпят в тях и безработица няма да има. С тези малки шивашки предприятия, в които ги осигуряват на минимална заплата, а вземат по 300 лв.... няма да се оправи държавата.

Иначе Плевен е спокоен град. Не е София, Пловдив, Варна или Бургас.

Да, наистина, "Дружба" е мръсна, но такава си я правим самите ние. Може ли контейнерът да е празен, а до него купчина с боклуци? Просто ни е нужна елементарна култура. Не може да помета пред блока, а след мен да се хвърлят отпадъци през терасата. Това зависи от самите нас.

Пред 225 блок бяха направили люлки, пързалки, катерушки, а сега от тях няма и следа... Само за няколко месеца бяха потрошени.

 

Георги Начев, 29 г.,спортен анализатор

 

Мисленето на местните управници е бедняшко

 

Един от най-големите проблеми на Плевен е човешкият ресурс. Много от хората, които заемат ръководни постове, нямат необходимото мислене, тяхното е бедняшко. В същността си те са мижитурки, затова и не могат да станат инициатори на голямо дело. В града липсват лидери, които да дават. Да гледат, разбира се, собствения си интерес, но и този на своите съграждани. На този хал сме, защото повечето взимат.

Плевен ще го огрее някаква светлина единствено тогава, когато младите хора намерят смисъл да останат. Първо градът трябва да им предостави условия и възможности за реализация, за да могат те в последствие да работят за него. На този етап това просто няма как да се случи. От година на година Плевен се топи, а автобусите за Гърция, Испания и Италия започват да пътуват все по на често. Умовете изтичат, затова и не останаха свестни хора, които да заемат ръководни постове.

Заради цялата тази ситуация плевенчанинът, който по някаква причина е останал в града, е смачкан. Той се е свил в черупката си и не смее да се покаже. Няма сили да се разрови в проблемите, да търси причините за тях. И не иска. Вижда някои улици и си казва: "Я виж как хубаво е асфалтирано" и отива до избирателната урна.

Когато управниците са мижитурки, а хората не се противопоставят на това, самите те се превръщат в такива.

 

Янка Манолова, 61 г.,пенсионер, работи като продавачка

 

Младите бягат, няма пари

 

Младите бягат. Няма работа, заплащането е мизерно. Моята дъщеря от 9 години е в Испания. Тук останахме само такива пенсионери, които са жалки. Тъжното е, че Плевен се превръща в застаряващ град. Дъщеря ми казва: когато излизам, виждам следната картина - половината е Плевен, а другата половина - България. Тъжно е това, което казва. Иначе управниците са си направили едно обкръжение, те са си добре, взимат си високите заплати. Ние сме оставени на произвола на съдбата.

Затова има и кражби, и измами, и далавери. А причината за тях е, че няма предприятия, в които да работят хората, за да не излизат на улицата и да се занимават с наркотици. А такива като нас, мижитурки, дали ни по 70 лв. пенсия, какво да правим? Просто сме жалки. Ние само съществуваме, не живеем. Такива станаха времената - както си вървиш по улицата, клопват те и ти взимат 20-те лева, пребиват те. За какво повече да говорим? Тя държавата ни е такава.

А тук от общината не могат ли да направят нещо като виждат, че "Плама" загива, птицекланицата е нарязана и в нея сега играят плъхове. Защо не казаха: чакайте да посъживим някое производство, да дадем хляб на хората. Защо местната управа не се впусне да търси средства, да намери инвеститори? А то какво стана - напълнихме се с шивашки фирми. Как няма да има безработица? Затова викам на дъщеря ми: ти като си дойдеш в Плевен какво ще работиш? В такъв град живеем. А ме питате какво му куца. Какво ли не...