АРТСЕДМИЦА


 

Плевенската култура - между стойностните събития и опитите за трупане на дивиденти

 

Въпреки ръководството на общината, в града се случиха и хубави неща

 

Мая ПАСКОВА

(Продължение от бр. 1)

В миналия брой писахме за скандалите, които съпътстваха плевенската култура през 2006 година. Палмата на първенството сред тях безспорно държи кметът Найден Зеленогорски, който заради личната си неприязън към Ивайло Атанасов обяви война на два от най-значимите културни института - Плевенската филхармония и най-старото читалище "Съгласие".

В този брой ви предлагаме обзор на стойностните събития на духа, защото кметовете идват и си отиват, но културни традиции се градят с векове.

 

Награди
за културни
достижения

След двегодишно прекъсване поради безпаричие и безхаберие от страна на местните управници в Плевен бяха възродени годишните награди за изкуство "КДК-арт", които връчва Клубът на културните дейци с председател Никола Попов. Отличия получиха най-добрите местни творци в областите литература, театър, музика, изобразително изкуство и за цялостен принос към плевенската култура. Традицията бе възродена благодарение на спонсорите Васил Антонов и доц. Емилияна Конова, собственици на хотел "Ростов". Освен парични награди призьорите станаха притежатели на статуетка, изработена от плевенския скулптор Красимир Рангелов, която ще бъде сертифицирана и ще се връчва вече всяка година.

Наградата за цялостно творчество и принос в развитието на културата получи 75-годишният юбиляр писателят Георги Стойков. В раздел литература първа бе класирана Весела Димова за стихосбирката й "Равновесие", актьор на годината стана Георги Ангелов, а в раздел музикално изкуство наградата отиде при преподавателката в музикалното училище Августина Серафимова. В област изобразително изкуство беше отличен Стилиан Атанасов. За първи път тази година имаше награди и за талантливите деца на Плевен.

Музика

Безспорно най-голямото културно събитие за Плевен, а и за страната, е провеждането на Първия национален конкурс за млади оперни певци на името на Гена Димитрова под патронажа на вътрешния министър Румен петков. Въпреки провинциалния комплекс и въпреки опитите да се превърне в скандал с политически привкус. Защото изкуството няма цвят, а страст и отдаване. И трябва да се показва и доказва. А високото ниво на кандидатите (43-ма на брой) и доказаният професионализъм на журито в състав: председател Георги Нотев и членове проф. Асен Селимски, проф. Мила Дюлгерова, доц. Христина Ангелакова, Марияна Пенчева и Луис Мигел Лайнс, направиха точно това. Победителите Андреана Николова и Кирил Манолов показаха, че не случайно носят тежката корона на лауреати в конкурс на името на Гена Димитрова.

През 2006 г. Плевенската филхармония реализира един от най-успешните си сезони. Участията в прегледа "Нова българска музика" в София, в отбелязването на 250-годишнината на Моцарт в зала "България", във фестивалите "Софийски музикални седмици" и "Варненско лято", майсторски клас за корейски изпълнители по цигулка и пиано, традиционните вече концерти с ученици от музикалното училище, многобройните гостуващи солисти и диригенти на плевенска сцена, са само част от изявитe на филхармониците. В края на годината завърши и поредното им успешно турне в Испания.

Голямо музикално събитие на 2006 г. беше и организираният по повод 65 години от рождението и 1 година от смъртта на голямата оперна певица Гена Димитрова концерт в драматичния театър "Иван Радоев". Документалният филм "Незабравимата Гена" на Магдалена Манолова съживи архивни спомени и уловени мигове от сцената и от живота на певицата. Концертът "Гласове от бъдещето" с участието на възпитаници на Гена Димитрова беше същият като на 60-годишния й юбилей, но с една разлика - нея я нямаше.

Събитие за любителите на народното творчество бяха Националните фолклорни празници, които се проведоха в рамките на три дни в залата на драматичния театър с участието на популярни ансамбли от Плевен и страната.

Сред значимите изяви на годината бе и шестото издание на Националния клавирен конкурс за руска музика, който се проведе в НУИ "Панайот Пипков".

Театър

2006 г. беше много ползотворна и за Плевенския театър, който получи три номинации за наградите "Икар" на Съюза на българските артисти и един "Аскеер" за сценографското решение на Невяна Кавалджиева в постановката "Без вина виновни" от Островски. Номинациите бяха на две от нашите изтъкнати актриси - на Стефка Янорова за ролята й в "Без вина виновни" за главна женска роля и на Красимира Кузманова за жената в пиесата на Иван Радоев "Кълбовидна мълния", за поддържаща женска роля. Третата номинация е за младия режисьр Иван Радоев - син за режисьорски дебют. Участия в националния фестивал "Нова българска драма" в Шумен с "Кълбовидна мълния" и в детския международен фестивал в Търговище с "Червената шапчица", гостувания в София с "Без вина виновни" в НАТФИЗ, "Кълбовидна мълния" в театър "Зад канала" и "Калигула" в Народния театър, са само част от изявите на ДКТ "Иван Радоев" извън плевенска сцена.

Изобразително

изкуство

Празник за духовността бе третото издание на Биенале на малките форми, което събра в художествената галерия "Илия Бешков" 624 творби от 285 автори от цялата страна. Смятаме, че това биенале може да се редуцира както по брой на участници, така и по брой на творби, но нямаме претенциите предварително да подбираме художници и работи с еднакви или сходни възгледи и маниер, сподели председателят на инициативния комитет и член на журито Иван Велчев - Йово.

Тук не може да не споменем и за многобройните награди от международни конкурси и форуми на малките художници от школа "Колорит" към читалище "Съгласие". Както и за десетките изложби на плевенските художници в местните галерии, в страната и чужбина.

 

 

Библиотеките готвят концепция за информационна система

 

Мая ГЕОРГИЕВА

Универсална библиотека (УБ) "Хр. Смирненски" - Плевен, участва в международна конференция на библиотечното и информационно обслужване, която се проведе в Марибор, Словения, съобщи директорката Аня Михова. От България е присъствала делегация от 44 иформационни работници, представители на Народна библиотека "Кирил и Методий", на регионални и университетски културни институти. В двудневната среща участниците са се запознали със словенската автоматизирана система COBISS, в която влизат всички библиотеки от Словения, Черна гора, Сърбия, Македония и работи много добре за тях вече 17 години. За нашата делегация тази конференция е била полезна с почерпения опит и впечатления от работата на другите страни, което ще бъде и от полза при реализирането на българската концепция за изграждане на национална автоматизирана библиотечна система. "В България въпросът е да се избере един програмен продукт, но COBISS не е удобен на първо място с това, че при него се работи само на английски. Освен това, ако се включим към тяхната информационна система, трябва да плащаме абонамент за всяко работно място, което излиза твърде скъпо", коментира Аня Михова.

УБ "Хр. Смирненски" работи добре със системата АВ (Автоматизирана библиотека), но за по-голяма ефективност естествено са необходими повече компютри. Добрата новина е, че библиотеката е получила дарение от БНБ три пълни конфигурации и очаква още едно, парично, от Американския културен център, с което ще се обзаведе изцяло едно работно място. То ще бъде разположено във Втора читалня, за да могат безплатно и неограничено време ползувателите да имат пълен достъп до Интернет. Това е една европейска стъпка, променя се визията на библиотеката, уверена е Михова. Плановете за тази година са да започнат читателите да се регистрират автоматизирано, като за целта се купува съответния модул от системата АВ. От 1998 г., когато е започнала автоматизацията, до сега УБ в Плевен е закупила 6 модули - за обработка на книгите и списанията, за информационно търсене, за персоналии и летописи.

 

 

Нестандартно към ЕС

 

Обувки за стъпване по европейски показват в Дома на хумора в Габрово

 

Мариана ДИМИТРОВА

Атрактивна и нестандартна колекция от обувки, изработени от студенти от специалността "Моден дизайн" във Варненския свободен университет, е подредена от началото на годината в зала 6 на Дома на хумора и сатирата (ДХС) в Габрово. Оригиналната експозиция е наречена "Да стъпваме по европейски". Фантазията на студентите е стигнала дотам, че чифт дамски пантофи са изработени като игленик, други са закичени с огромни дамски устни, на които би завидяла дори Анджелина Джоли. Погледа привличат и стари чепици, композирани с мамули от царевица или такива, които вместо грайфери са подковани с гвоздеи. Интерес представляват и плажните джапанки, на които може да се изиграе някоя и друга партия шах.

Всъщност колекцията от обувки в зала 6 на Дома на хумора е част от изложбата "ЕвроСапиенс или Европейският съюз през погледа на карикатуристите". Тя е една от проявите, включени в програмата на Веселата къща, посветени на присъединяването на България към Европейския съюз. В експозицията са представени 60 творби на 40 автори от седем европейски страни - България, Румъния, Испания, Турция, Сърбия, Германия и Великобритания. Карикатурите са подбрани от фонд "Хумор на народите" на ДХС и вече са участвали през годините в конкурсния раздел "Карикатура" на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата в Габрово. Голяма част от творбите, подредени в изложбата, са рисувани специално за националния конкурс за карикатура "Европа мечтае за България", който Домът на хумора реализира през 1998 г. по повод честването на Деня на Европа.

"Темите, които присъстват в карикатурите от изложбата, са много - евроскептицизъм, съизмеримост на страните в културно и икономическо отношение, виждането на Европа като път и движение, националното самочувствие и идентичност, сблъсъкът между европейския и балканския манталитет", разясни директорът на ДХС Татяна Цанкова.

 

 

Нова книга

 

Сонетите на Лалка Павлова преследват гузни съвести

 

Анна ИГНАТОВА

Преподавателката в Гимназията с преподаване на чужди езици в Плевен Лалка Павлова е ръководител на литературното студио "Огледало". Издала е книгите "Българският ген", "Реката на живота" , "Сипеят на времето"- с поезия хайку. "Кръстопътища" е последната й стихосбирка, този път със сонети.

- Г-жо Павлова, как се роди идеята за "Кръстопътища"? Сонетът не е много лесна литературна форма...

- В един разговор с Христо Ганов коментирахме формата на сонета и особеностите и на римуването, и на строежа на темата, антитемата и финала. И тъй като за мене прозвуча като особен род предизвикателство, реших да опитам и в тая сфера перото си. Не беше лесно. В продължение на две години съм работила. Трудно е, когато нещо по-абстрактно трябва да го кажеш с думи и при това да го кажеш така, че да бъде точно и разбираемо за читателя. Говоря специално за финалната част, която е сонетен венец - една изключително трудна форма. Темата, която избрах, беше малко опасно място, тъй като вече съм писала доста патриотични стихове и можеше да се повторя. Много внимателно препрочетох всичко, писано през годините, за да избегна повторението. Освен това трябваше да прехвърля отново почти цялата ни национална история, да открия такива моменти в нея, които говорят и за величие, и за падение в българския дух. Старах се да предам съвременно звучене, особено на втората половина от сонетите. Тъй като за сегашния читател това е важно. Първо да намери мястото си в контекста на националното и второ - да обърне поглед към самия себе си. И сам да прецени доколко той като отделна личност е допринесъл с нещо или накърнил с нещо честта българска. В тоя смисъл ми се искаше цикълът да бъде творба, която да засегне гузни съвести, да подложи на преоценка личното битие на човека. Защото всъщност нацията се образува от отделни личности и ако те са силни, на мястото си и работят за престижа на националното, то и нацията ни ще бъде просперираща.

Разделила съм цялата книга на три теми. Затова е и сонетен триптих. Исках да има хармония, макар и числена, в подреждането. Тъй като сонетният венец изисква задължително 15 компонента, затова и първата част, която е свързана с философските проблеми на живота, е от 15 стихотворения. Търсенето на цифрата общо 50 също не е без значение за мен, защото това значи половин век. За половин век и мисленето на хората се променя много, както и националното битие. Това е подтекстов символ в цялата книга. Нарекла съм я "Кръстопътища", защото човекът винаги е на кръстопът. В личния си живот многократно. И нацията много пъти е била на кръстопът. На кръстопът ни е поставил дори и нашият създател. Даже, както съм посочила в текста, и Библията съдържа в себе си един кръстопът, който все още ние не сме обяснили.

- Кое е водещото - емоцията или мисълта?

- Искаше ми се нещата да бъдат балансирани. Да не е прекалено емоционално, защото може да прозвучи фалшиво. Затова рациото и емоцията са по-равно в цялостния структурен пълнеж на книгата. Съвсем нормално е леко да преобладава логическото мислене в първата и в третата част, където става дума за живота като философия и там, където става дума за нацията като история. Докато средната част, която е свързана с темата за любовта, има малко по-емоционален характер. И както аз сама си оценявам - това е една тъжна книжка.

- А как оценявате пътя си от "Българският ген" до тук?

- Мисля, че "Българският ген" беше един задължаващ старт. Ако човек уважава себе си, не бива да си позволява следващото му излизане пред читателската аудитория да подронва авторитета му. "Реката на живота" беше различна от "Българският ген" и смятам, че в много отношения я превъзхожда. Хайкуто, в "Сипеят на времето", беше пък съвсем нова форма, необичайна и доста философска. И в тази книга сега също предлагам нова и различна форма. Няма повторение на тематичните интерпретации.

- Обогатяват ли тези различни форми самия поет, когато работи върху тях? И до каква степен?

- Мен лично ме обогатява в духовен план. Защото това е едно интелектуално търсене, което те усъвършенства, дообогатява мисълта. Дори в търсенето на изказа човек се замисля над неща, над които преди не се е замислял.

 

 

Дати и личности

 

Виктория Ангелова -Винарова

(20.01.1902 - 27.12.1947)

105 г. от рождението на изтъкнатата архитектка от гр. В. Търново. Проектира Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, Окръжната палата в Кърджали, Природонаучния музей в София и мн. др.

 

Яким Банчев

(6.08.1884 - 19.01.1967)

40 г. от смъртта на талантливия живописец от гр. Ловеч. Завършва Художествената академия в Торино, Италия, след това специализира в САЩ. След завръщането си в България работи в областта на портрета и фигуралната композиция, рисува картини с военна тематика.

 

Искра Иванова

(21.01.1942 г.)

65 г. от рождението на известната кинокритичка от с. Хайредин, Врачанска обл. Завършва ВИТИЗ, театрознание. Редакторка във в. "Народна младеж", сп. "Филмови новини", СИФ "Бояна". До 1990 г. е гл. редактор в "Студия за дебютни и експериментални филми". Авторка на статии, обзори, рецензии и портрети.

 

Никола Петков

(17.06.1873-19.01.1957)

50 г. от смъртта на театралния и литературен критик от гр. Тетевен. Редактор на списанията "Праг", "Свят" и "Свободна мисъл". Сътрудничи активно с критически материали на списанията "Летописи", "Актьор" и на вестниците "Свободно слово", "Камбана", "Независимост" и др. по проблемите на театъра, музиката и живописта.

 

Йордан Сейков

(19.01.1882 - 16.07.1947)

125 г. от рождението на забележителния актьор от гр. Габрово. Учи в театралните школи в Москва и Петербург. Специализира актьорско майсторство и режисура в Париж. Работи в Народния театър, драматичните театри в Бургас и Варна, Плевенски общински театър и другаде. Роли: Виконт де Наняк в "Идеалният мъж" от О. Уайлд, Баронът в "На дъното" от М. Горки и мн. др. Подбрал: Витан Барашки