АРТСЕДМИЦА


 

Хаос, безидейност и серия провали в културната политика през 2009 г.

 

Общината оряза стойностни събития, афишът се запълни от чествания

  90 години в 90 минути събра плевенската Драма на юбилейния спектакъл, снимка Авторът

Мая ПАСКОВА

Културните институти в Плевен отсрамиха тази година безидейния ресорен общински отдел. Под знаците на годишнини преминаха повечето сценични изяви на творческите колективи, като много от инициативите бяха от национално и международно ниво. Не се размина и без скандали. Провалите на общинското ръководство разбуниха духовете, след като стана ясно, че за първи път от 1966 г. насам Плевен няма да има знаковите за града Лауреатски дни "Катя Попова". Последва ги и конкурсът за нова българска песен "Златният Арлекин", като за управленческата немощ и липсата на стратегия в областта на културата удобно оправдание се оказа световната икономическа криза. В същото време се гласуваха за трета поредна година пари за възстановяване на Плевенска опера, които за трети пореден път спасиха детските учителки. Без никакъв план и съгласуваност с ничие компетентно мнение се откриваха паметници, на инат се проваляха проекти, а пред очите на все по-оредяващата плевенска общественост се мяташе завеса от скърпени културни мероприятия на парче.

Най-мощно присъствие в културния афиш отбеляза читалище "Съгласие 1869" с честването на своя 140-годишен юбилей. Мини юбилеи с големи концерти отбелязаха балетната школа към читалището, която на 55-годишнината си представи поредната съвместна постановка с Плевенска филхармония "Грозното пате", както и фолклорен ансамбъл "Мизия" и детска танцова школа с художествен ръководител Михаил Денев, започнали работа в читалището преди 30 години, които плениха публиката с грандиозен концерт в театъра.

Под мотото на 140-годишнината на културния институт протекоха редица концерти на сцената на зала "Емил Димитров", сред които се открояваха имената на световно известните Минчо Минчев и Калуди Калудов.

Операта "Бастиен и Бастиена" от Моцарт - съвместна продукция на читалище "Съгласие" и Плевенска филхармония със солисти млади оперни певци - студенти последен курс в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" - София, също беше част от честванията.

При изключително високо ниво и силна конкуренция премина второто издание на Националния конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова". 32-мата участници се състезаваха в два тура, а авторитетното жури от изтъкнати имена в музикалното изкуство (проф. Мила Дюлгерова, доц. Христина Ангелакова, Дарина Такова, Александър Текелиев и Йордан Дафов) отличи най-добрите изпълнители.

По повод завидната годишнина читалище "Съгласие 1869" беше наградено с почетния знак на президента на Република България Георги Първанов.

В празник за града се превърна и първото издание на Международния фестивал за маримба и ударни инструменти, организиран от НУИ "Панайот Пипков". За да се случи в Плевен провеждането му помогнаха и много институции и хора, които подкрепиха морално и материално организацията му. Но най-голяма е благодарността към народния представител Румен Петков, който за пореден път се притече на помощ и помогна за превръщането на тази мечта в реален факт. Благодарение на него една от четирите маримби "Адамс", които пристигнаха за фестивала в Плевен, стана притежание на плевенското музикално училище.

Под знака на 90-годишнината от основаването на Плевенската драма протече 2009 г. за ДКТ "Иван Радоев". В празник на българо-руското приятелство и на театралното изкуство се превърна една майска седмица в Плевен с гастрола на Ростовския академичен драматичен театър "Максим Горки" с три постановки - "Невидими сълзи" по Чехов, "Семеен портрет с картина" от Леонид и Ирина Ворон и "Космонавти" с автор директора на Плевенската драма Илко Иларионов. 69 пиеси участваха в петото издание на конкурса за нова българска драматургия на името на Иван Радоев. Голямата награда спечели Яна Добрева за пиесата "Дъщеря ти Ана". Кулминацията на тържествата в театъра беше в края на ноември. "90 години в 90 минути" беше озаглавен спектакълът, с който ДКТ "Иван Радоев" отбеляза достолепния си юбилей. Групата на пеещите актьори "ДКТ" засне клипове към "Песен за театъра" и "Песен за Плевен" и двете по текст на шефа на Драмата Илко Иларионов и музика на Асен Антонов.

С издаването на много нови книги на талантливи плевенски автори отбеляза 30-ия си рожден ден и Дружеството на плевенските писатели.

20 библиотеки от Плевенска област бяха предложени за включване в първата фаза (етап 2009 г.) на Програма "Глоб@лни библиотеки - България". Библиотеките-партньори ще получат достъп до интернет, компютърно оборудване и периферна техника за ползване от посетители и обучение на служителите в периода 2010 - 2012 г.

В същото време общината в лицето на кмета Найден Зеленогорски показа деструктивната си политика по опазването на сградния фонд в областта на културата. Отпуснатите за обзавеждане и най-модерно оборудване на библиотеката 700 000 лв. от предходното министерство без малко да се върнат на сегашния финансов министър Дянков. Слава Богу, планираната техника беше закупена буквално в последната секунда на изтичащата финансова година.

С епизоди на затишие и кулминации и с неизменното намесване на съдебните органи продължи сагата по приемане-издаване на помещенията на "Скобелев" 22. Според внезапно просветление на кмета след 10-годишно управление, там незаконно от близо 30 лета се помещавало читалище "Съгласие". Спешността на освобождаването на общинската собственост от институция с нестопанска цел не е ясна, освен ако не прозира скрита финансова облага от последващото й преактуване и предоставяне на платежоспособен наемател или нов собственик. Но и това ще стане ясно скоро.

Най-после, след дълъг и мъчителен ремонт, галерия "Дарение на Светлин Русев" отвори врати. Графичният кабинет отново ще почака по-добри времена и евентуално пари от бюджета. Тъй като общинското ръководство нямаше пари да довърши ремонта, на помощ се притекоха народните представители Румен Петков и Дончо Цончев, които откриха дарителска сметка за набиране на средства за довършване на ремонта. Защото, както казва галеристката Маша Мескин, в изкуството няма партийно оцветяване, духовната същност на нацията няма партия.

Уникална по рода си зала, посветена на живота и творчеството на оперната прима Гена Димитрова, отвори врати в Регионалния исторически музей. За да стане тази експозиция факт, заслугата е на сестрата на певицата Надка Русева, която предоставя лични вещи на примата и парични средства, на общината, осигурила 100 хил. лв., на Държавната лотария, която посвети един тираж на Гена Димитрова и авансово преведе пари (според запознати с активното съдействие на Румен Петков), на музейни специалисти, на Наташа Хинкова - автор на тематичния план, на фирма "Арка", която е автор на художествено-пространственото офор-мление.

Изумителната креативност на градоначалника обаче хвърли в потрес обществеността, когато изненадващо за всички, на датата 17 февруари точно по обяд, пред читалище "Съгласие" гръмна "Моя страна" и се събра свитата на кмета. Самият той тържествено откри паметния знак на Емил Димитров и не пропусна да изтъкне, че и тази година ще има конкурс за популярна българска песен, посветен на големия български изпълнител (за какъвто в последствие се оказа, че няма пари). За въпросната инициатива с паметника не беше чул никой. Най-малко общинският съвет, както гласят наредбите на местния орган на самоуправление. Някой явно си прави пиар на гърба на някой друг, заяви синът на големия изпълнител Емил Димитров - младши. Оказа се, че той нито е знаел за намеренията на общината да прави паметник на баща му, нито е бил запознат с проекта, нито поканен да присъства на откриването. Смут сред гражданите настъпи веднага след церемонията. Изненадани и изумени преминаващи се питаха какво е това и кога се появи. Възмутени от художествените качества на паметния знак се оказаха и повечето представители на гилдията, както и местното представителство на Съюза на архитектите в България. Реакция от сградата с часовника обаче не последва.

Във финансова немощ и хаотична представа за вече обезличената култура на града едва ли и през 2010 г. плевенчани ще бъдат изненадани с нещо стойностно от избраните да ги управляват и да се грижат за тях. Дано да не сме прави...

 

Къщата на Коста Златарев - паметник на културата, който ще бъде заличен

 

Къщата на Коста Златарев във Възрожденския квартал, снимка АвторътМая ГЕОРГИЕВА

Сигурно всеки плевенчанин знае, че църквата "Св. Николай", мавзолеят "Св. Георги Победоносец", Скобелев парк, са паметници на културата. Но има и стари къщи в Плевен, които също са с такъв статут и би трябвало да се ползват с всички привилегии на Закона за опазване паметниците на културата. Независимо спомен от коя епоха са, те са запазили част от историята, на която се гради съвременен Плевен. Като къщата на комунистическия деец Коста Златарев във Възрожденския квартал. Която, оказа се, скоро ще престане изобщо да съществува. А до преди демократичните промени в нея се е съхранявала музейна сбирка с вещи на Коста Златарев и Мара Денчева, на първия етаж пък наследникът Георги Златарев - син на брата на Коста Златарев Цветан, е имал златарско ателие. След излизането на Закона за реституцията той получава дяловете от баща си, от Коста Златарев и от сестрата Мария Маринчевска.

Все още той помни и с охота разказва любопитни неща от не толкова далечното минало. Макар че не помни някой да е проявил интерес, минавайки покрай мраморната плоча, поставена на фасадата. Освен една мнима според него дъщеря на Мара Денчева и Коста Златарев да си иска къщата. Според Георги Мара Денчева е била на 30 години, когато Коста Златарев излиза от затвора (1940 г.) и двамата се женят. През 1941 г. се ражда синът им Бойко, а през есента на същата година убиват Коста Златарев. Мара Денчева е убита на 33-годишна възраст. Няма никаква реална възможност да са имали друго дете освен Бойко, категоричен е Георги. Синът им Бойко през 1947 г. е осиновен от Георги Димитров и носи неговата фамилия. Бил е посланик в Куба, след това в първото правителство на Андрей Луканов известно време е външен министър.

Наследникът Георги показва кладенеца, в който била удавена Мара Денчева, снимка АвторътВ двора на къщата още е запазен в автентичния си вид кладенецът, в който е удавена Мара Денчева. Тя е имала контакти с партизаните от Вълчитрънския отряд, разказва Георги. Хващат я, пребиват я, измъчват я, под ноктите й са завирали клечки, след което я пускат и й казват да се прибира в къщи и никъде да не излиза, разказва Георги. Тя се прибира в стаята си, която е на горния етаж в къщата, и си ляга. Баща ми държеше дюкян, тук бяхме засадили домати, чушки, мерудия и той дошъл да ги нагледа, спомня си племенникът. "Капакът на герана бил хвърлен на земята и баща ми си помислил, че котките са го свалили. Вадил вода, поливал зеленчуците, сложил обратно капака и един камък отгоре. До нас беше участъкът на полицията. Преди да излезе видял, че входната врата, където е спала Мара, е открехната. Отишъл в полицията и казал, че сигурно са влизали апаши. След 3 - 4 дни го извикаха от дюкяна. Водили го с пушките да видят какво има и на тавана. След това разправяше: аз много се опасявах, че ако има някой от хората на Мара там, ще започне стрелба, а аз съм най-отпред. После вдигнали капака на герана и трупът на Мара изплувал. Дойде си към 5 следобед, прежълтял, вика: Мара се е удавила. След 9 септември Народният съд разнищи работата. Тя първо е била удушена, след това хвърлена в кладенеца", обяснява Георги Златарев.

Коста Златарев през 1941 г., когато е излязло постановлението на партията да минат в нелегалност, е бил секретар на Окръжния комитет и се е криеел в една къща в горния край на Плевен под гробищата. Мара Денчева ходела с количката с Бойко да го вижда, но полицаите разбрали и един ден обградили къщата. Коста гръмнал един от детективите и побягнал по пътя за Радишево, но един пъдар стрелял по него и го ранил в крака. Така бил заловен. "Един неделен ден баба ми по майчина линия вареше на огнището доматено пюре. Идва един от болницата и вика: елате, че Коци умре. А ние не знаем нито къде е, нито че е ранен. Погребаха го, а после преместиха останките му в Братската могила", спомня си Георги Златарев.

Къщата вече е стара и се руши. Не е пригодена за живеене и вероятно на нейно място скоро ще изникне модерна постройка. Кладенецът може и да остане. Но след Георги Златарев вече никой няма да помни и да разказва. А смисълът на паметниците на културата е в това - да пазят спомените от историята.

 

Нови книги в книжарница "ГРАММА"

 

"На юг от Брод Стрийт"

Пат Конрой

Четиринайсет години след бестселъра "Блус в лятна нощ Пат Конрой се завръща на литературната сцена с дългоочаквания си нов роман "На юг от Брод Стрийт, класическа южняшка сага, мека, лирична, красива, пропита от безпределната му любов към родния Чарлстън и живота, който може да ни поднесе всичко - и безкраен възторг, и жестоко падение. Годината е 1969-а. Леополд Блум Кинг, син на кротък учител и властна училищна директорка и специалистка по Джеймс Джойс, се бори с демоните, обсебили го след самоубийството на любимия му брат. Спасяват го новите му приятели в последния клас от гимназията - ексцентричен кръг от чарлстънски аристократи, бедни сираци, чернокожи футболисти и изумително красиви брат и сестра близнаци, бягащи от баща психопат.

Това приятелство продължава десетилетия, надживява всякакви семейни кризи и провалени бракове, професионални успехи и лични конфликти, расистки изстъпления и сексуално насилие. Двайсет години по-късно идва и поредният тест за неговата сила. Нуждата да бъде спасен един от тях ги отвежда в Сан Франциско, където на неочаквано изпитание са поставени както отношенията им, така и моралните им принципи и житейски ценности.

 

"Боен клуб"

Чък Паланюк

Още с появата си през 1996 г. "Боен клуб спечели славата на една от най-оригиналните и провокативни книги на десетилетието. Тайлър Дърдън е млад и дързък анархист, който не иска да живее в свят, изпълнен с подлост и лъжи. А "облагите на кухата консуматорска култура не могат да укротят неговия гняв. Така се ражда идеята за боен клуб. Тайните боксови мачове се превръщат в отдушник на стаената агресия за хиляди млади мъже с успешна кариера и провален живот.

"Боен клуб е скандална и отрезвяваща сатира на консуматорския начин на живот. Апокалиптичният роман на Паланюк определено не е за хора със слаби сърца, но затова пък умело убеждава и най-задоволения читател, че това, което притежаваме, всъщност притежава нас...

 

"Превратностите на съдбата"

Булат Окуджава

Булат Oкуджава e свeтoвнoизвeстeн съвeтски и pуски пoeт и пpoзаик, eдин oт създатeлитe и всeпpизнат патpиаpx на жанpа "автopска пeсeн". Heгoвoтo твopчeствo включва пoвeчe oт 800 стиxoтвopeния и oкoлo 200 пeсни, кoитo звучат в над 80 филма: "Бялoтo слънцe на пустинята", "Звeзда на плeнитeлнoтo щастиe", "Бeлopуската гаpа", "Ключ бeз пpавo на пpeдаванe" и дp. Cpeд най-извeстнитe му пeсни са "Bашe благopoдиe", "Cpeднoщeн тpoлeй", "Бeлopуската гаpа", "Пeсeн за Apбат".

Oкуджава oставя в наслeдствo и нeвepoятна пpoза - pазкази, пoвeсти и poмани. Poманът "Закpитият тeатъp" пoлучава пpeз 1994 г. Meждунаpoдната нагpада Букъp за най-дoбъp poман на гoдината.

B книгата "Пpeвpатнoститe на съдбата" са включeни за пъpви път на бългаpски eзик нeгoви пoвeсти и pазкази, кoитo са в гoляма стeпeн автoбиoгpафични, изпълнeни с кpитичeска peфлeксия и oстpoумна самoиpoния. Bключeни са и пoслeднитe пpиживe публикувани "Aвтoбиoгpафични истopийки". Булат Oкуджава умиpа пpeз 1997 г. в Паpиж. Cъщата гoдина в Pусия e учpeдeна Дъpжавна нагpада на нeгoвoтo имe.