ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА


 

Безпаричен гърч за социални заведения, бедни и инвалиди

 

В началото на годината дълговете на дом "Майка и дете" надхвърлят 250 хил. лв.

 

В Дом Майка и дете гледат 207 деца от 0 до 3 години, снимка Архив

Поля ТОМОВА

Социални и здравни заведения посрещнаха 2010 година с огромни дългове и без средства. Неразплатени са парите по социалните програми, както и интеграционните добавки. Държавата е близо до колапс, както и общините, които са с драстично намалени бюджети.

Както "BG Север" писа многократно, в изключително тежко състояние е дом "Майка и дете". От април насам социалното заведение получава около 30% от държавната си издръжка. Така домът натрупва дългове, които към края на миналата година са вече над 250 000 лв. Най-големите задължения на заведението са към доставчиците на горива, ВиК, ЧЕЗ. Немалка част от борчовете са към снабдителите с храни и лекарства, които продължават да зареждат дома в очакване на парите си. Не можем да разчитаме изцяло на добрата воля на доставчиците, защото в един момент те може и да спрат да ни зареждат, опасява се директорката д-р Иржина Костова. Въпреки уверенията на правителството, че до края на годината държавата ще изплати издръжката в пълен размер, това не се случи. При разговори с представители на Министерството на здравеопазването, към което е социалното заведение, оттам не са дали конкретен отговор дали и кога ще бъдат дадени парите, за да може социалното заведение да разплати задълженията си.

Дом "Майка и дете" в Плевен е най-големият в страната и в момента в него се гледат 207 деца от 0 до 3 години. Това, че социалното заведение влиза в новата година с такива огромни задължения, поставя под въпрос оцеляването му. Последното обещание от правителството е, че до края на януари парите ще бъдат преведени. От там обаче се опасяват, че и това обещание няма да се случи. Освен огромните дългове, тук имат и друга сериозна грижа. Покривът на сградата плаче за основен ремонт, тъй като на няколко места буквално тече. Ремонт на покрива не е правен от години и едва ли предстои в близко бъдеще. Домът разчита на дарители, но те обикновено предоставят лекарства, храни, памперси и играчки.

В положението на домовете за деца са и психиатричните клиники, които също натрупват дългове заради неизплатени от държавата пари. За да могат по някакъв начин да се справят, психиатриите пускат навън пациентите с по-леки състояния. Това обаче е опасно, тъй като повечето от тези хора нямат роднини и буквално остават на улицата. "Един такъв човек, ако не си пие лекарствата, става потенциално опасен както за себе си, така и за околните", категорични са лекарите. Ако до края на януари психиатриите не получат парите си, рискуват да останат на студено и без храна за пациентите си.

Личните лекари и болниците изпратиха старата година без пари. Сумите за заплатите на джипитата, средствата за болниците, стоматологичните центрове бяха преведени едва на 5 януари. Преди да се случи това, личните лекари обявиха, че ако не се изплатят парите им, ще принудят пациентите си да плащат за посещението по-голяма такса. Джипитата заплашиха и да протестират. Част от лекарите бяха принудени да теглят кредити в края на годината, за да могат да платят на медицинските сестри, за наема и за консумативи. Над 5 милиона лева е сумата, която е постъпила за разплащане в здравния сектор, съобщи директорът на РЗОК Мартин Митев.

Държавата ощети и най-бедните - хората, които работят по програмите на социалното министерство. Заплатите на работещите по програма "От социални помощи към заетост" не са превеждани от септември. Парите за интеграционните добавки на хора с увреждания също се бавят с месеци.

Според хора от общинската администрация, тази година бюджетът на Плевенската община е намален с близо 18 млн. лв. Затова ръководството на общината е получило "окръжно" разходите за фонд "Работна заплата" да се съкратят с около 5 млн. лв., каза добре информиран източник. Това означава на практика само едно - съкращения на служители както в общинската администрация, така и в социалните и детски заведения, които са под шапката на кметството.

 

Скърпват Наказателния кодекс пак на парче

 

По-високите санкции едва ли ще помогнат, съмняват се магистрати

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Подготвяните промени в Наказателния кодекс (НК) не са израз на определена наказателна политика на държавата, отново се работи "на парче", законът не се адаптира към отдавна променените обществени отношения, коментират магистрати. Общо е мнението, че и този път за промените не са питани практикуващите юристи, не са провеждани дискусии с тях. Предложения към новия НК в писмен вид са били изпратени от плевенската прокуратура и съда до законотворците, но до широка обществена дискусия изобщо не се стигна.

Гласените промени, които вече минаха на първо четене в парламента, предвиждат завишаване на санкциите за приготовление и подбуждане към убийство, за причиняване на смърт при превишаване пределите на неизбежна отбрана, за причиняване на смърт по непредпазливост, за подпомагане или склоняване на друго лице към самоубийство и за причиняване на средна телесна повреда. Според вносителите на законопроекта от Министерски съвет промените се налагат, защото предвидените сега наказания не отговарят на високата обществена опасност на посочените престъпни посегателства и не оказват нужното превантивно въздействие.

Във връзка със зачестилите напоследък отвличания се предвижда завишаване на санкциите и за това престъпление. Вече ще се наказват и лицата, които са извършили престъпно посегателство срещу правото на свободно придвижване в пространството и избор на поведение. Например, при предлагането на съдействие за освобождаване на отвлечения срещу получаването на облага, е записано в проекта.

По-високи санкции ще има за посегателства срещу личността на малолетните и непълнолетните във връзка със зачестилите напоследък престъпления срещу деца. В този смисъл магистрати коментират, че не се работи достатъчно с подрастващите, не им се разясняват опасностите, на които са изложени. Не се полагат усилия и за повишаване на юридическата им грамотност, т. е. да могат да избегнат ситуациите, в които стават жертви или самите те се превръщат в престъпници.

Интересен момент в промените на НК е и това, че се предвижда полицейските и разследващите органи да се посочат като възможен предмет на посегателство. Строго ще се наказва противозаконното възпрепятстване на орган, натоварен с властнически функции, да изпълни задълженията си, които произтичат от службата му. По-високи санкции ще има в случаите, когато задълженията на органа на власт са свързани с контрол върху трафика на наркотични вещества, е записано в проекта.

Увеличава се размерът на наказанието и за лицата, които склоняват длъжностно лице от разследващите органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването. По-високи санкции се предвиждат и за получаване на подкуп от длъжностни лица, гласят промените.

В европейското законодателство има много добри текстове, това са отработени ситуации с течение на времето. Не разбирам - защо нашите депутати не ги заимстват и да започнем да работим нормално, коментира прокурор Валери Мирчев. Според него, престъпността постоянно се увеличава, а противодействието е слабо.

Общо е мнението на магистратите, че не се прави реформа в наказателното право с административни подходи. Парадоксално е, че юристите не са запознати с промените в НК, най-вероятно отново новият закон просто ще бъде "спуснат отгоре". И за залавянето, и за наказването на престъпниците по-високите санкции едва ли ще помогнат.

 

 Анкета

 

Какво се случи през 2009 г.? Какво очаквате от 2010-а?

 

Ралица ПЕТРОВА

Кое беше най-значимото събитие за Плевен през 2009 г. Какво направи местната управа за града и кои са най-неотложните неща, които трябва да се свършат през 2010 г. Това попитахме плевенчани в началото на новата година.

Нито един от тях не успя да се сети за конкретно събитие, което да се е запечатало в съзнанието му. А за това какво са свършили местните управници - отговорите гравитираха около пейки и градинки. Най-словоохотливи плевенчани се оказаха в напътствията - какво трябва да се направи, за да може родният им град да стане по-добро място за живеене и да бъде забелязан сред другите градове. Мненията се люшкаха от краен песимизъм до своеобразен оптимизъм. Ето и някои от тях.

 

Андрей Кръстев, 59 г., конструктор

От 42 г. не живея в този град, но съм плевенчанин. Живея в София. Не ме питайте защо съм излязъл. И искам за себе си като се върна, да видя, че градът се е развил. Сега хубавото е това, че има много жилища. Преди бяха лозя, сега е квартал "Дружба". Баща ми е един много известен конструктор, лека му пръст, който е строил този град - инж. Кирил Кръстев. И ми е драго да се прибера. Аз съм човек на цифрите и математиката. Ловеч е намалял с 49 000 души за последните 10 г. И сградният му фонд на 76% е затворен. Докато в Плевен всичките баири и лозя ги застроиха. Което мен ме радва. И в това отношение градът не е със затихващи функции, а се развива. И аз не знам дали като се пенсионирам, няма да се върна тук.

Но има много неща, които ме дразнят и които трябва да се променят. Не искам да ми паркират коли пред вратата на входа и майка ми, която е на 79 г., като тръгне да излиза, да минава през капака на багажника на автомобила. Не може мястото за коли пред блока да е обществен паркинг, въпреки че земята е общинска. Не може някой дошъл от Русе да вкара колата си в градинката, дето бабите я копаят и садят цветя. Ходят хората да си купуват гумени ботуши, че да могат да преминават около блоковете си.

Искам да пуснат един автобус до "Кайлъка" и до хотела. Аз съм дошъл по празниците на гости без кола. Защо трябва да ходя с тролей до "Кауфланд" и оттам пеш до хотела. Аз това разстояние все още мога да го пробягам, защото съм бивш спортист, но не е там въпросът. Бил съм организатор транспорт, работил съм в международния транспорт и мога да ви кажа, че една стара чавдарка, ако някой я вземе под аренда, ще излиза по 10 лв. на ден и ще има възвръщаемост. Когато автопаркът на Плевен го разпродадоха не на килограм и тон, а по 150 лв. за автобус в движение - един да бяха оставили да го дадат на някой частник, щеше да се получи и да има транспорт до "Кайлъка".

 

Гинка Иванова, 69, пенсионер

За конкретно събитие не мога да се сетя. Но като че ли има някои подобрения през миналата година. Гледам нашата улица "Бенковски" пооправиха. Градинки виждам, на всяко дребно хубаво нещо се радвам. Например тази година като ходихме да гласуваме, бях възхитена колко хубаво е станало това училище "Иван Вазов" - обновено, теракот, прекрасно е. Аз съм учителка по професия и се възхищавам. Не знам от кого зависи - от директор ли, от община ли.

Мен лично много ме боли за Плевен, когато виждам как някои малки градове са отворени за света и там нещата тръгват - туризъм и други неща. Подразних се оня ден като взеха по телевизията да разправят колко много туристи ходели във Велико Търново. А защо не идват при нас? Ние с тази Панорама някак не успяхме да се прочуем. Трябва нещо да се помисли за града - как да се открои на фона на останалите и да изпъкне с нещо индивидуално. А тук не тръгват нещата. Имаме и хубав музей, но не се рекламира ли, не знам... Дори някакви селскостопански музеи да се направят, с нещо по-различно да изпъкнем. Районът е изключително красив. Ние през лятото живеем в Ореховица. Толкова е богат районът на вода, че където копнеш на 6 метра, вода излиза. А това нещо не се използва. Да не говорим, че нито зеленчуци се произвеждат, нито нещо друго. Малко хора се занимават.

 

Тихомир Шопов, 46 г., военен пенсионер

За децата нищо не е направено и нищо не се прави. Взеха и построиха БИЛЛА пред 5 блок на "Сторгозия", където имаше градинка. Децата няма къде да играят. Майките с бебета и те няма къде да отидат освен в Градската градина, а и тя вече не прилича на нищо. А подрастващите къде да спортуват. Има платени игрища - колко хора могат да си ги позволят?

Тази година може да се направи нещо повече за чистотата. Мръсно е и в центъра, и в кварталите. Паркирането е друг проблем. Никой не прави нищо по въпроса. Всеки спира когато и където си иска. Нито зачитат сини зони, нито пешеходни пътеки - нищо. Контрол - никакъв. От време на време сложат по някои скоби или пък полицаите застанат там.

Миналата година асфалтираха улици. Хубаво. Само че вече дупките по тях са зейнали. Само отчитат дейност. Грешни пари се дават...

Вдигат магазини и молове. Кой ще пазарува в тях? То след време няма да има живи хора в Плевен. Не се мисли да се отворят някакви производства, хората да имат работа. Народът трябва да работи, да изкара пари, че да влезе в тези магазини. В Плевен вече нищо не работи освен някакви шивашки фирми. От всички градове ние сме на последно място. Навсякъде има някакъв живец - хората се трудят, изкарват пари, а при нас нищо няма.

Един футболен отбор не можем да поддържаме. Толкова баровци, толкова играчи... Няма къде да идеш събота и неделя да гледаш нещо. Баскетболният отбор някак го закрепиха. Смятай за какво става дума.

 

Валери Вълчинов,

40 г., свободна професия

Нищо значимо не е станало в Плевен през миналата година.

След Стефан Нинов никой нищо не прави за този град. По негово време нямаше такива разбити улици, например.

Аз искам да се направи околовръстното шосе, което да минава през Девети квартал. И там да се движи големият поток автомобили, за да се освободи центърът на града от големия трафик.