ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ


 

Едиповият комплекс и неговото влияние при избора на партньор в зряла възраст

 

След третата година момчето изпитва сексуални желания към майка си

 

 

С понятието едипов комплекс (за жените комплекс на Електра) се отбелязва специфичен период от развитието - между третата и шестата година, когато детето изпитва сексуални желания към родителя от противоположния пол и агресивно чувство - от ревност до желание за смърт, към родителя от собствения пол. Това е периодът на пробуждането на сексуалността у детето. Тогава малкото момче е физически привлечено от първата жена в живота му - неговата майка. То започва да се "бори" с бащата, обичта и омразата са еднакво активни - иска да го смени, да го "свали от престола", да го "убие", унищожи, унижи, за да спечели любовта на майката и "да се ожени за нея". Несъзнателно се надява баща му да изчезне.

Постепенно момчето се убеждава, че "съперникът" - бащата, е непреодолим и започва да се дистанцира емоционално от обекта на своята любов - майката. С това то не престава да я обича, но вече го прави под друга форма. Момчето започва да се идентифицира с бащата и му подражава във всяко действие, с което се старае да спечели неговото благоразположение и обич. Започва да се държи към майката по начин, по който и бащата го прави.

От своя страна малкото момиченце се идентифицира с майката, като очаква от бащата същото внимание, което получава тя. Започва да воюва за неговите ласки и грижи. Това е поведение предпоставка за развитие на женственост в тийнейджърската възраст.

Чувството за вина води началото си именно от този период на развитие, ако детето не успее да реализира процеса на трансформиране на любовта си към разнополовия родител в социално приемлива форма.

Позитивният изход от този период, който е предпоставка за развитието на полова идентичност, е внедряването на бащините забрани, превръщането на външния бащин контрол във вътрешен самоконтрол.

От тази гледна точка ролята на бащата е от изключително значение. Той е онзи, който ще отдели момчето от майка му и момичето от себе си. Майката пък от своя страна трябва да осигури онази емоционална топлина, която ще помогне процесът на отделяне да не се превърне в процес на отхвърляне.

В случай, че детето не реши успешно кризата, свързана с едиповия комплекс и/или се фиксира върху тази фаза, то след време - в зряла възраст, се наблюдава егоистична сексуална експлоатация на партньора, трайна зависимост от родителите.

При избора на сексуален партньор роля играят онези свойства и качества, които са присъщи за образа на родителя от противоположния пол, като тази закономерност не се осъзнава от човека.

Успешното разрешаване на едиповия комплекс е желано от гледна точка на развитието, на усвояването на социалните роли и идентичността на пола.

Ролята на родителите се базира върху осигуряването на благоприятна среда, в която детето да преживее "любовните си чувства " - без окуражаване, но и без да карат детето да се срамува.

 

Няколко съвета към родителите

 

- Необходимо е детето ви да е наясно с това кои са хората, които са част от вашето семейство. Това са мама, татко, братята и сестрите. Баба, дядо, вуйчо, леля, братовчеди, братовчедки и други роднини от разширения кръг е добре да бъдат разграничени като членове на фамилията, но не и като членове на вашето семейство. Ако с ваши близки живеете в общо домакинство е още по-важно децата да знаят, че семейството им е мама, татко, братя и сестри. Прехвърлянето на семейни роли върху баби, дядовци и други роднини обикновено не води до нищо добро;

- Добре е да имате ясни правила (които детето да знае) за взаимоотношения с непознати и малко познати хора - какво е разрешено и какво не, как детето да ви уведоми, ако непознат се опитва да влезе в контакт с него (дори ако е среща на улицата или настойчиво наблюдение), кога и кой може да бъде канен в дома ви и съответно да му се ходи на гости;

- Коментирайте с детето различните правила (например тези, които налагат родителите на съученик и/или приятел) без да изказвате оценка. Коментирайте, като се съобразявате с възрастта на детето си, различните варианти и възможните последици от тях. Нужно е детето да разбере, че различните семейства могат да имат различни правила, но те са съобразени с общите правила на общността;

- Когато определяте правилата не използвайте аргумента "Защото аз казвам така!" - детето няма да го приеме и ще наруши правилото. По-добре коментирайте с детето различни начини за спазване на правилото или пък кое поведение е нарушение на правилото;

- Ако не сте сигурни дали правилата, които определят външните граници на вашето семейство, са добри, ако чувствате, че "нещо не е както трябва" - търсете консултация със специалист. Семейството - клетка или организъм? В едно недалечно минало имаше фраза - "Семейството е основна клетка на обществото!". И макар че това бе доброжелателна фраза, тя добре отразява философията на онова време, която за жалост още е твърде разпространена сред семействата. Затова в една поредица от няколко теми искаме да представим различни подходи към семейството, възможните действия (или бездействия) и резултатите от всичко това.

Един от най-популярните подходи при работата със семейства и деца е така нареченият "системен подход". При системния подход семейството не се разглежда като клетка, а като организъм - система. Този организъм има своите органи - подсистеми, своите граници - правилата, които се прилагат в семейството, своя собствен начин да се свързва с други организми или пък със средата, в която живее. Семейството е цялостен организъм, който се променя, когато към него се присъедини нов член - роди се дете или се присъедини партньор на родител, променя се, когато загуби част от себе си - родител или дете напусне семейството или пък смъртта отнесе някого, променя се и когато част от него е болна - при тежка болест на дете или родител, при трайно увреждане на член от семейството. Като при всеки организъм най-важното за семейството е да успее да функционира и оцелява в променена обстановка.

 

И така семейството - клетка или организъм?

 

Ако разглеждаме семейството в контекста от преди 20 - 30 години "семейството-клетка" много добре се вписва в културно-икономическия модел. В семейството-клетка най-важни са реда и дисциплината. Всеки член на семейството-клетка има ясна роля и нейното нарушаване води до незабавна санкция. Мъжът в семейството-клетка трябва да носи пари или не е никакъв мъж. Жената трябва да ражда деца и да е добра домакиня иначе не е никаква жена. Децата трябва да са послушни и да почитат или дори да се страхуват от родителите си. В периода на военизиране на почти всички структури на обществото (пионерска организация, комсомол, ОФ-организации, партийни организации) семейство, което не подкрепя строгия ред и дисциплина, е нефункционално. Днес обаче семейство-клетка има смисъл само ако идеята на възрастните в него е да създадат странно и неработещо нещо, което поради липса на друг термин околните ще наричат семейство. В условия на избор - на ценности, на религия, дори на семейна икономика, семейството-клетка не може да функционира, за разлика от семейството-организъм.

Има две особено важни характеристики на семейството-организъм - подсистемите и границите.

Най-често подсистемите в семейството са две - на родителите и на децата. Това макар и на пръв поглед да изчерпва възможностите, всъщност е само основно деление. Има множество подсистеми, които са динамични, т. е. променящи се (например майката и болното дете могат да образуват временна подсистема; или пък бащата фен на "Формула 1" и неговата дъщеря, която също е луда по летящите болиди). В зависимост от това какви са подсистемите в определен момент, така се адаптира и действа семейството-организъм.

Границите в семейството-организъм са два вида - външни и вътрешни. Всъщност границите са правилата, по които всеки един от членовете на семейството-организъм взаимодейства с други членове или нечленове на семейството.

Външните граници са приетите в семейството правила за отношения с други хора, които не са членове на семейството. По принцип тези правила имат за цел да запазят семейството като система. Лесно обаче от правила те могат да се превърнат в догми и семейството да се самозатвори. Тогава семейството-организъм бързо ще започне да придобива характеристиките на семейството-клетка. В крайна сметка резултатът ще бъде страх от всеки непознат и от всичко непознато. Агресия към всичко, което не се вписва в правилата на семейството, без да се прави опит да се разбере. Теснота на възгледите и културните ценности и липса на адаптивни способности. Колкото по-дълго едно семейство е със затворени външни граници, толкова по-трудно неговите членове ще се справят с живота си и ще имат възможност да се развиват.

Другата крайност - неясните външни граници или пък липсващите такива също не е добър избор. Тогава детето не може да развие своето чувство за идентичност - то не знае с кого може да се сравнява и оприличава, на кого може да разчита, кой в крайна сметка полага грижи за него. Ако в семейството твърде често или пък твърде свободно влизат и излизат различни възрастни партньори и/или деца, се създава чувство за непредсказуемост. Като възрастни децата, израснали в семейства с размити или липсващи външни граници, са несигурни, вечно търсещи одобрение или пък с предизвикателно-демонстративно поведение.

Добрият вариант е някъде по средата - ясни и точни външни граници, които едновременно с това са и достатъчно динамични и могат да се променят, за да отговорят на условията на заобикалящата среда. (Следва продължение)

 

Поредността на детето и какво означава тя

 

Семейството е първата и най-малка общност, в която се усвоява чувството за принадлежност. Вероятно всеки от нас се е чудил как децата, които се стараем да отглеждаме еднакво и справедливо, в идентична среда, израстват като толкова различни личности? Питали сме се защо и ние самите се различаваме от братята и сестрите си - въпрос на комбинация на гени, на характер - е честият отговор на тези запитвания. Всъщност съществува теория, според която да си най-голямото, средното или най-малкото дете в семейството е обвързано с определени характеристики, който ни формират като личности. Безспорно - независимо от броя на децата в семейството - всяко дете се "състезава" за родителската любов и за внимание. И в зависимост от това колко голямо е детето, то намира различни стратегии за справяне в тази сложна надпревара.

Първородните деца са определяни като отговорни, консервативни, строго следващи набелязаната посока и желанията на родителите си. Те са перфекционисти, амбициозни, по-авторитарни. Най-големите деца се идентифицират с родителите си. На тях не им се налага да се борят със зъби и нокти за родителското внимание - поне за известно време, преди момента на появата на друго дете. Те бързо усвояват модела, в който за да получат одобрението на своите родители, е необходимо да следват техните желания.

Второто дете в семейството често се описва като не така стремящо се към утвърждаване и признание. То не е толкова конкурентоспособно, готово е на компромиси и е по-дипломатично - заради средното си положение между интересите на по-големите и по-малките членове на семейството. Средно родените са омиротворяващи, преговарящи, откликващи на нуждите на околните. Те са креативни, независими, адаптивни. Налага им се да бъдат по-интуитивни и по-изобретателни при опитите за привличане на родителското внимание, тъй като то намалява с появата на всяко следващо родено дете. Обикновено второто дете е любимец, защото е по-сговорчиво.

Най-малкото дете обикновено се определя като безгрижно. То е най-чаровното и най-креативното, овладява изкуството да манипулира обкръжението си. Най-малките деца или водят битките на средно родените си братя и сестри, или ако родителите им са вече в напреднала възраст се радват на същия статут като първородните, защото родителите им са улегнали, спокойни и им отделят достатъчно време и внимание.

Позицията на детето, определена от поредността на раждането, има значение за жизнения стил, но това не означава, че съществува предопределеност при изграждането на стратегиите и взаимоотношенията в живота му.

 

Уважаеми читатели,

вашите въпроси може да задавате

на екипа на Семейно-консултативния център:

Димитър Грънчаров - координатор,

Валерия Симова - психолог,

на адрес: гр. Плевен, ул. Панега 28А, ет. 2,

тел. 803 474, e-mail: SKCPleven@yahoo.com

или на адреса и телефона на вестник "BG Север".