АРТСЕДМИЦА


 

На инат и без каквато и да е визия Зеленогорски стъпи в 2009 година

 

Кметът предизвика истински екшън пред сградата на бул. Скобелев 22

 

Близо час ключар разбива бравата на ползваното от читалище Съгласие общинско помещение

Мая ПАСКОВА

Аз съм инат и опера в Плевен ще има въпреки финансовата криза, заяви на последния си брифинг за 2008 г. кметът Найден Зеленогорски. Дни преди това пък на сесията на общинския съвет градоначалникът каза, че заради безпаричието трябва да се откажем от нещо - от Северняшкия ансамбъл или от хоровата формация, от ремонт на улиците или от охрана по селата. Важно било да сме пестеливи и да има един по-балансиран подход в изразходването на средствата. На същата сесия бе отхвърлено предложението на общинския съветник Ивайло Атанасов да се възложи на кмета да състави концепция в областта на културата и да даде отчет за свършеното до момента по въпроса с възстановяването на операта. Въпреки че в комисията по култура предложението е прието с 6 гласа "за" и два "против", на сесията изобщо не влезе в дневния ред и дебати нямаше.

Инатът и злобата на Найден Зеленогорски предизвикаха и една безскрупулна наказателна акция срещу оглавяваното от Атанасов читалище "Съгласие". Истински екшън се разигра на 30 декември пред сградата на бул. "Скобелев" 22, където до момента се помещаваше школата по изобразително изкуство към читалището и в която се съхраняват книги от наводненото хранилище на културния институт (над 3 000 тома), костюми и декори.

На 17 декември читалището получава писмо, в което се казва, че ако до 29-и не напусне доброволно въпросните помещения, това ще стане принудително. Работните дни това да се случи са точно четири. В законния тридневен срок е направено възражение в Районния административен съд - Плевен, с искане изпълнението на заповедта да бъде спряно. На 19 декември секретарят на "Съгласие" Маргарита Лазарова иска официална среща със Зеленогорски. Градоначалникът я приема на 23-и сутринта и много доброжелателно й обещава, че до ексцесии няма да се стига, ще се изчака решението на съда, дори обсъждат алтернативи къде да бъде съхранено имуществото. На 29-и, след индикации, че общински чиновници са проверявали дали сградата се освобождава, Лазарова пак говори с кмета и той пак й обещава, че ще се изчака. На 30 декември обаче пред "Скобелев" 22 се изсипват над 20 човека - зам.-кметът Митко Минков, полицаи, чиновници от общината. Сеирджиите остават с впечатлението, че ще се разбива ядрен завод или се устройва засада на наркопласьори. Адвокатът на читалището се обажда в Административния съд да провери дали няма вече излязло решение. Оттам казват, че такова ще бъде взето на 14 януари. Ключар започва да разбива бравата и след близо час, с разранени пръсти, успява.

Назначената комисия започва да брои книгите "на кило" - вързоп 10 книги, чувал с 8 книги и т. н., без да ги описва по заглавия (а сред тях има ценни екземпляри като например дневници на НС от 1901 г.). А иначе педантично се броят и описват завеси, пердета, крушки, които светят и които не светят... Пред стаята с костюмите обаче след няколкото часа безсмислен труд броячите се отказват и слагат лепенка само с техния печат. В заповедта на кмета пише да се опишат подробно намерените вътре вещи. Защо работата е свършена наполовина и защо не е запечатана входната врата след разбиването й още в началото, не е ясно.

Изумителен е фактът, че чак през деветата година от своето кметуване Зеленогорски се е сетил, че нахалното читалище се е "самонастанило" преди 30 години в общинското помещение. И на инат повелява то да се изнесе за 4 дни.

Това е последното, което Зеленогорски взе на "Съгласие", коментира Ивайло Атанасов. Читалището е имало школа над бившето кино "Москва", езикова школа на ул. "Катя Попова", ателиета и депа за костюми. Всичко това е отнемано през годините. "Добре, че сградата на площад "Възраждане" има нотариален акт, защото ако беше общинска си предстамям как ще получим заповед за три дни да я опразним и нея. Сега "Съгласие" става единственото читалище на територията на общината, което не ползва и квадратен метър общинска площ", категоричен е председателят на културния институт.

В същия ден - 30 декември миналата година, докато заместникът му контролираше превземането на "незаконно обитавания" от читалището общински имот, владетелят на Плевен гордо обясняваше в националния ефир на БНР ината си да прави опера. Без да изясни обаче кой и какво му пречеше от 2006 г. (момента, в който обяви решението си) досега да го направи, след като се гласуваха общински средства за тази цел. И това политическа воля ли е, или експертна? Кои са тези 2 - 3 екипа, които работят идеята за концепция и защо е обявен конкурс за такава, щом има екипи? Този конкурс, който Зеленогорски обеща да обяви през февруари, защо се случи чак декември? Докато се построи сградата за новия културен институт в Градската градина (има ли представа колко ще струва това и какво стана с новите детски градини в кварталите, които също обеща да построи) в театъра само представления ли ще има, или ще се настани цялата опера? Ако е първото, значи приема отхвърленото предложение на Ивайло Атанасов на сесията през февруари 600-те хиляди лв. от бюджета да бъдат използвани целево за постановки. Ако е второто - Министерство на културата, чиято собственост е сградата на театъра, знае ли? В цялата говорилня единственото ясно нещо остава инатът на градоначалника.

 

Сянката на магарето

 

(със съкращения)

Веднъж магарето си вървеше по пътя, но му беше кисело, защото печеше силно слънце, а наоколо нямаше никъде сянка, за да спре и да си почине. И както си крачеше, магарето съгледа, че сянката върви до него и му се криви. Щом то махнеше с опашка, и тя махаше с опашка, щом мръдваше ухото си, и сянката си мръдваше ухото.

- Тъй ли! - каза магарето. - Сега ще те науча аз тебе!

Вие знаете, че магарето, като си науми нещо, веднага го сторва. То почна да тича и си мислеше, че ще остави сянката сама на пътя, нека се поти в горещата пепел. Тича, колкото тича, и спря да си поеме дъх, но щом се обърна, и видя пак сянката до себе си. Тя стоеше и дишаше също като жива. Магарето тропна с крак, за да я изплаши, но сянката не се изплаши, а и тя му тропна с крак.

- Тъй ли! - рече си магарето. - Аз те пазя от слънцето да не ти е жега и да не почернееш, а ти си седнала да ми се подиграваш! Ще видим тая работа!...

... Магарето видя едни тръни в ливадата край пътя и тръгна към тях. То си бе наумило нещо и отиде право при тръните. Погледна - сянката също отиде при тръните.

- Сега ще те науча! - каза магарето.

И легна върху тръните. Сянката не можа да избяга, изглежда, че не се сети навреме, и остана отдолу под магарето. Тръните бодяха много силно магарето и дори разраниха кожата му, но то лежеше и стискаше зъби, защото знаеше, че и сянката я боде и че никак не й е приятно да лежи сплескана отдолу. Но то си мислеше, че тъй й се пада на тази опърничава сянка, нека я набодат хубаво тръните, та да видим после дали ще има пак кураж да се подиграва на магарето и да му се криви.

Щом сметна, че е достатъчно наказанието й, магарето излезе от тръните и тръгна по ливадата. Поотърси се, но още докато се отърсваше, забеляза сянката; тя стоеше до него и също се отърсваше от тръните...

...- Тъй ли! - рече си магарето и почна да мисли.

Мисли, мисли и по едно време усети, че чак главата го заболява, но не се отказа да мисли. Вие знаете, че магарето, като реши да мисли, винаги ще измисли нещо. То например е измислило как да яде тръни, без да си убожда езика, и това трябва да му се признае. Реши, че щом е ядосано от някого, то трябва да му върне със същото и тръгна обратно към вира...

... и то се бе изморило, и него го боляха краката, и нему въздухът не стигаше в гърдите, но когато едно магаре седне да си връща обидата, е готово на всякакви изтезания...

И пак погна сянката си.

По едно време усети, че нещо се скъса в него, че повече няма да може да преследва сянката си. Но и сянката едва се крепеше на краката си и както тичаше, се строполи в крайпътния ров. Магарето падна до нея; чувстваше, че ще умре.

- Тъъъй! - рече си магарето. - Аз ще умра, но и сянката ще умре!

И умря.

Защото беше магаре, а вие знаете, че магарето, като си науми нещо, веднага го сторва.

Йордан РАДИЧКОВ

 

 

Видни френски театрали гледат премиера в Ловеч

 

Режисьорът Александър Чобанов

Мира ГАНЧЕВА

Седем видни френски театрали бяха в Ловеч за премиерната постановка на Драматичния театър "Границата". Сред гостите в салона бяха Емануел Дешатр, директор на парижкия театър "14", един от най-известните продуценти във Франция; Валери Барон, директор на парижкия театър "Льо Тармак"; Серж Барбюсия, директор и собственик на театър "Дю Балкон" в Авиньон; Клод Фризони, културно аташе на Франция в Люксембург, и др.

Автор на пиесата е младият талант Калин Илиев, режисьор е българинът с френски паспорт Александър Чобанов. Той превежда драмата на френски език и напролет ловешкият театър ще гостува в Париж по време на Седмицата на българската култура, която организира там кметът на френската столица.

Главната роля в "Границата" е поверена на гост-актьора Веселин Мезеклиев, който се превъплати в персонажите на граничаря, министъра, програмиста и психолога. Партнират му младите надежди на ловешкия театър Ивайло Спасимиров и Надя Стефанова. Ивайло е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов и вече е познат на ловешките почитатели на Мелпомена от ролята си в "Псевдоморалите" на Валери Пърликов. Надя е завършила театралната академия в класа на Снежина Танковска, участието й в "Границата" бе дебют за нея.

Досега пиесата е поставяна в театър "София", играна е в Глазгоу, Украйна и Румъния, разказа режисьорът Александър Чобанов. В неговите ръце постановката е претърпяла "естествената си адаптация", счита той. Спрял се на нея, защото му допаднала фабулата, поетичният контекст и най-вече посланието - хуманно, любовно, етично. Това е истинско послание към нашата Европа днес - универсално, с безупречна и силна драматургична линия, много ритмично изградена, допълва Чобанов.

Режисьорът е завършил кино- и театрална режисура във Франция. Живее там от 20 години. С двойно гражданство е, но никога не забравя нашенското си потекло. Чобанов е член на Съюза на авторските права на Франция, финансов директор е на националния съюз и националния синдикат на режисьорите. Има частна театрална компания.

Преди да се пресели в Града на греха, е завършил хореография у нас, след което е защитил дипломна работа в Москва, следвал е във Флоренция, има стаж в Лондон. В България има над 30 постановки - в Младежкия театър, "Сълза и смях", Сатиричния театър, театър "София" и др., във Франция - 15. Поставял е Шекспир, Молиер, Дарио Фо, Алфред дьо Мюсе и т. н. У нас е работил и в киното, сред по-известните му филми са "Опасен чар" и "Маргарит и Маргарита".

 

 

Скулпторът Адриан Новаков с наградата Христо Цокев

 

Мариана ДИМИТРОВА

Талантливият млад габровски скулптор Адриан Новаков за втори път грабна наградата "Христо Цокев" в града на Рачо Ковача. Тя му бе връчена на годишната изложба на СБХ - Габрово, която е най-голямото културно събитие за творците в това изкуство. Журито с председател Дянко Колев, който е директор на Средното художествено училище в Трявна, било с единодушно мнение високо да отличи цикъла от творби на Адриан - "Стъпки и звуци". "Предпочитам пътя на градежа. Наградата е едно поощрение, приятно преживяване. Както казваше моят проф. Петър Чуховски от Художествената академия, "художниците са болни от оптимизъм". Нещо, което винаги ни е нужно. И още бих добавил думите на Пикасо: Аз не търся, аз намирам", споделя Адриан Новаков. Цикълът му "Стъпки и звуци" е отново демонстрация на творческо мислене. Изявите му са съпътствани от признание и колекционерски интерес. Вече личи как изгражда стила си благодарение на усета към ценностите на изкуството с анализ и метафора на съвремието. Новите му творби излъчват все по-голяма изразителност и въздействие. Нещо, което посетителят може да открие в обобщените пластични форми на четирите му бронзови пластики.

С голямата годишна изложба галерия "Христо Цокев" в Габрово още веднъж показа, че е център на актуално художествено мислене. В експозицията 25 автори показват 60 творби, плод на различни изразни средства и пластични решения в живописта, графиката, скулптурата.

 

 

Времето на Европа в Методът G гостува на габровска сцена

 

Димана МАРИНОВА

Новата постановка "Методът G" на габровския драматичен театър "Рачо Стоянов" представя един сравнително нов и непознат автор - Жорди Галсеран, който вече има своето признание в Испания, Европа, САЩ. Режисьор е познатата от шест сезона в града на Рачо Ковача Надя Асенова, която поставя една съвременна история, свързана с цената на успеха на младите хора на Уолстрийт. Сценограф е Маноела Дойчинова от София, която гостува за първи път на габровска сцена. Ролите са поверени на четирима ентусиазирани млади актьори, трима от които правят своя дебют на сцена. Всеки от тях прокарва чрез личната си история сюжета на пиесата. Личи, че режисьорът разчита те "да не оставят самоличността си в гримьорната", която е основен елемент на сцената. Спектакълът не показва решения, а само напомня някои неща от днешния ден, от пъзела на изострени реакции и абсурдни ситуации.

"Пиесата е за едно състезание. Едно интервю за работа, на което се явяват най-успешните, най-кадърните, най-пробивните, най-смелите, т. е. всичко "най", към което всеки от нас се стреми. За да успее, той гледа да е най-добър. Когато съберем четирима най-добри, кой от кой по-образован, по-интелигентен, по-пробивен и проверен по някакъв начин за един висок пост, тогава започва едно бясно състезание. Когато се окаже, че в цялата пиеса има едно воайорство, тогава нещата съвсем излизат от контрол. Отразено е времето, духът не само в България, а и времето на Европа", разказва режисьорката Надя Асенова.

"Постановката обръща внимание на това как се измества ценностната система, когато успехът се приема като религия. За младите хора той е отправна точка на цялото поведение, мислене. Ако младият човек иска да успее, той трябва да преодолее себе си в името на него. Става дума дори за "целта оправдава себе си". Важно е докъде може да стигне човек в името на успеха. Желанието ни е да провокираме конкретни въпроси за нашето време, които всеки може да зададе сам на себе си. Това е чисто психологическа драма. А без драма, без конфликт няма театър", споделя младата режисьорка.

 

 

Весело гробище в Дома на хумора

 

Мария ДИМОВА

Необичайно, странно, нелепо е да наречеш "Весело гробище" най-тъжното място във всяко селище. Там обикновено или се плаче, или се мълчи. Но да се усмихваш, дори да се смееш в гробището, наистина вече изглежда най-малко смущаващо.

Колкото и смущаващо да изглежда обаче, такова гробище има в Румъния и част от него е пренесена в Дома на хумора в Габрово.

И то не със снимки, а с истински големи, колкото човешки ръст, кръстове от него.

Странното гробище се намира в село Съпънца, окръг Марамуреш в Северозападна Румъния. То е дело на дърводелеца Стан Йон Патраш. През 1935 г. той изработил първия дървен кръст и след години броят им стигнал 800. Интересното върху тези големи надгробни кръстове са резбованите сцени от живота на покойните. Това са сатирични сцени, които разказват за поминъка, живота, пороците, слабостите, мераците на покойника, разказват какъв грях е сторил преди да почине. На Стан Патраш е идеята за кръстовете, подбора на текстовете и епитафиите, които задължително представляват ритмични изповеди в стихове в първо лице на покойните. Естествено, дърводелецът е съгласувал сатиричните текстове с близките на починалия. Преди да умре през 1977 г., той сам изработил надгробния си кръст.

Наследник на странния занаят на Стан е резбарят Поп Думитру, който по поръчка на Дома на хумора и сатирата е изработил и лично е донесъл през 1979 г. в Габрово два кръста. Сцените и епитафиите върху тях също са много любопитни. На единия е резбован мъж с нож в ръката, един шопар и надпис: "Тук почивам аз Георге Окуце. Докато живях много прасета опърлих и много месо изядох... но смъртта не се смили, на земята ме свали, от живота ме отдели на години 43".

На другия кръст е изобразена жена с надпис: "Тук почивам аз Ануца Молоч. Докато живях много не се морях. Каквото хората вършат следях. Свои деца немах и напуснах света на 83 лета".

Всеки ще се досети, че става дума за чревоугодна мързелива селска клюкарка. Около 7 000 са жителите на селото и никой от тях не приема шеговитите текстове на кръстовете като подигравка с паметта на починалите. Селското гробище се е превърнало в голяма атракция и се посещава от милиони туристи. В списъка на културното и историческото наследство на ЮНЕСКО гробището в Съпънца е обявено за първия в Европа погребален паметник и втория в света след Долината на царете в Египет.

Кръстовете от румънското село са експонирани в Дома на хумора в съседство с габровските часовници, чиито стрелки се движат обратно. И това не е случайно - не трябва да забравяме, че временно сме на Земята.

 

 

Дати и личности

 

Васил Драганов

(13.I.1939 г.)

70 г. от рождението на писателя и журналиста от село Лисец, Ловешка област. Съчинения: "Обич и покаяние" - стихове, "Лудница" - роман, "Срещу вятъра" - пиеса и мн. др. Носител на награди от републикански фестивали.

 

Николай Павлович

(9.ХII.1835 - 13.I.1894)

115 г. от смъртта на големия живописец от Свищов. Развива широка и многопосочна сценографска дейност. Високи постижения има като график, портретист, битописец, илюстратор и публицист.

 

Николай Фол

(13.I.1899 - 16.III.1969)

110 г. от рождението и 40 от смъртта на забележителния режисьор, драматург, белетрист и преводач от град Берковица. Работи в Габровския, Плевенския, Врачанския и др. драматични театри. Постановки: "Емилия Галоти" от Г. Лесинг, "Ревизор" от Н. В. Гогол, "Скъперникът" от Ж. Б. Молиер, "Село Борово" по Кр. Великов и мн. др. Носител на високи държавни отличия.

 

Буря Тоушек

(15.I.1944 г.)

65 г. от рождението на известната врачанска журналистка. Редактор, коментатор и завеждащ редакция в програма "Хоризонт" на БНР. Има цялостни реализирани публицистични предавания: "Събота 150" и "Неделя 150".

Подбрал: Витан БАРАШКИ