ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА


 

Плевенският местен парламент под диктовката на Зеленогорски

 

Заради лични интереси повечето старейшини се превърнаха в послушни пионки

 

  Валерий АНГЕЛОВ, д-р по философия

Приключването на определен отчетен период винаги е повод за равносметка. В различните обществени системи той е различен. В политическата система е от избори до избори, в партийната система - от конгрес или конференция до следващите, в образованието - приключване на учебната година, в икономическите структури - календарната година. Именно календарната година е типичният случай за равносметка. За това и на края на годината се правят класации - за мъж на годината, за спортист на годината и т. н. Това, разбира се, са специфични класации и оценки за определени, показни качества, които засягат определени, в известен смисъл частни, лични интереси и виждания. Това, което интересува гражданите, е ставащото в държавата. Много пъти съм чувал от хора, при това интелигентни: "Аз не се интересувам от политика". Те просто, вглъбени в личните си проблеми, забравят известната теза, че "ако ти не отидеш при политиката, тя непрекъснато ще идва при теб". С други думи, ако не се интересуваш от това, което става в държавата, от приеманите закони и други нормативни документи, ако не се опитваш според възможностите си да въздействаш с твоя глас на избори или при обществени обсъждания, нямаш право да се сърдиш на никого.

И ако националната политика е в ръцете на хора, чието работно място е основно в столицата, съвсем неоправдано е

безразличното

отношение към

местните органи

на социално управление в лицето на общинския съвет, кмета и неговата администрация.

Общинският съвет е органът, на когото законодателството и гражданите чрез своя вот са предоставили възможността да управлява общинската собственост, да разполага с техните пари, събрани от данъци и такси, да гарантира тяхното участие в управлението. В този ред на мисли ще се постараем да анализираме атмосферата и политическото поведение на плевенския общински съвет, още повече, че той навлиза в последната календарна година от своя мандат.

Заченат в некоректни политически битки преди повече от три години, износен по различните съдебни инстанции за време, по-дълго от времето, необходимо да се роди едно дете и акуширан с безумно решение на втори поред състав на Върховния административен съд и с висящо дело в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, общинският съвет в Плевен все пак "встъпи в длъжност". Така със своите 51 съветници, представители на девет политически партии и коалиции и един независим, местният парламент започна да се разполага със съдбините на плевенчани.

Конфигурацията от 22 представители на ОДС, 14 на "Коалиция за България - лява алтернатива за Плевен" и 15 от различните групи в т. нар. "център" (80% от които са с ярко изразени десни убеждения и дори са били в листи на СДС в предишни мандати) предопредели политическото поведение, практически дирижирано от кмета Найден Зеленогорски. Тезата, че "СДС в Плевен е Зеленогорски и Зеленогорски е СДС" напълно може да се пренесе и по отношение на общинския съвет. Не може да се отрече неговата заслуга при формирането на собствената му листа от

изключително

верни и предани

хора,

които може да нямат висок образователен ценз (повече от 1/3 нямат висше образование), но с участието си в предишни мандати натрупаха опит в общинските дела, което най-малкото им създава самочувствие.

При така стеклите се обстоятелства за кмета не представляваше никакъв проблем да получава подкрепата на почти всички съветници от центъра, предоставяйки им ръководството на четири от постоянните комисии (по култура, образование, здравеопазване и евроинтеграция), но и подчертавайки им, че в него са и хлябът, и ножът. Така, ловко използвайки лостовете на властта, Зеленогорски се постара на всекиго да отдаде заслуженото - естествено, задоволявайки определени, най-вече материални потребности. На едни ще даде пари за читалища, в които най-вероятно няма книги и вестници, на други ще уреди близки роднини на работа, трети ще изпрати на екскурзии в близки и далечни, някои от които екзотични побратимени градове, където обикновен плевенчанин едва ли е стъпвал. Този подход е характерен дори и към представителите на ДПС и НДСВ, които са коалициони партньори на "Коалиция за България" в управляващото правителствено мнозинство. Един от тях дори без капка свян заяви от трибуната на общинския съвет, че "в София може и да е така, но тук е друго и ние сме коалиционни партньори на ОДС", разбирайте на кмета.

На фона на изложената политическа обстановка левицата със своите 14 съветника и подкрепяна от 3 - 4 трезвомислещи центристи, изглеждаше като малко дете, попаднало в групата на големи батковци,

които винаги

могат да го набият

и да го натикат в ъгъла. За това и нейните разумни предложения и аргументи оставаха глас в пустиня. Чувствайки своята безпомощност, в определени моменти изразяваща се в апатия, левите съветници като че ли се примириха с положението, което даваше основание на председателя на общинския съвет Георг Спартански нееднократно да заявява, че "работи добре с всички групи" в подопечния му орган. Дори гвоздеят на политическо поведение - гласуването на бюджета, бе приет с почти пълно единодушие - даже и защото ако не бъде одобрен, съветниците няма да получат своето около петстотинлевово възнаграждение.

Заплащането на труда на общинските съветници, безумно решено от законодателя - колкото те сами си определят, както и предвидените санкции, имаха своя положителен ефект: рязко се подобри дисциплината, поне що се отнася до присъствието на заседанията на съвета и на постоянните комисии.

Във функционален план това, което се подчертава от Спартански, са многото взети решения, може би над 450 за отминалата година, което се приема като мярка за свършена в интерес на обществото работа. Като правило 90% от тях се внасят от кмета на общината, респективно с изработването и одобрението на кметската администрация. Друг подход е изключение. Дори предложения, направени директно до постоянните комисии, биват връщани от тях за съгласуване с администрацията. Така се създава впечатление, че кметът и неговата администрация определя политиката на общинския съвет, което не е далеч от истината при анализираната по-горе конфигурация. Затова е напълно прав един лидер на водеща политическа сила, който твърди, че гласовете на общинските съветници са

буквите

в мокрия печат

на Зеленогорски.

В тематично отношение решенията на общинския съвет през изминалата година основно се свързваха с разпродажбата на общинска собственост, както и в ликвидиране на съсобственост, които като правило се гласуваха с почти пълно единодушие. През отчетния период не се продаде нито една общинска фирма, което често кметът подчертава като своя положителна заслуга. Истината обаче е, че това е неговата и на неговата политическа сила социална и политическа база и той естествено не би се лишил от нея. Затова и контролът върху дейността на общинските фирми е изцяло негов. Иначе няма как да си обясним, че при обективен контрол от общинския съвет, например II ДКЦ с десетки специалисти, получаващи само 30% от заработеното по клинични пътеки, може да реализира под 10 хил. лв. годишна печалба, колкото е на кварталната бакалия.

За отчетния период, разбира се, по определени въпроси кметът и общинските съветници от ОДС и центъра срещнаха определена съпротива. Не че пак не постигнаха своето. Остър беше дебатът в началото на годината за промилите на основния местен налог - такса смет. Въпреки увеличената данъчна оценка в началото на 2006 г. с 30%, плевенчани продължиха да плащат 2,25 промила, които са едни от най-високите в страната. Както вече писахме, във Варна те са 1,69, в Бургас - 1,5, в Пловдив - 1,7, а в Кърджали само 1,3 промила. Интересно е каква ще бъде реакцията на управляващото мнозинство при новото увеличение на данъчните оценки с 20% от началото на 2007 г. За да не се бърка допълнително в изтънелия джоб на плевенчани по логика

промилите за

настоящата година

трябва да са 1,8.

Втората тема, по която кметът не получи очакваната подкрепа на съветниците, т. е. получи я чак от третия опит, е за преместването на Вечерната гимназия от центъра на Плевен в училища по комплексите. Най-грозното в случая е, че в дебата учениците от училище "Цв. Спасов" бяха определени като добри, а тези от Вечерната гимназия едва ли не като престъпници. Дано това решение, оспорено в съда, няма за цел по-далечни икономически интереси.

Няма как да не стигнем и темата с желанието на кмета, превърнало се в традиция, през последната година от мандата си да иска благословията на съветниците за теглене на кредит. Става въпрос не за кредит на доверие, а за банков кредит, което в очите на управляващите означава, че вторият ще доведе до първия. Първоначално 12, а след това и 16 милиона, които ще се плащат от плевенчани в следващите три мандата. Горе-долу на принципа "след мен и потоп". За това решение кметът се беше бетонирал с възможно най-високата марка бетон - 32 съветнически гласа. Както и при други, важни за плевенските граждани решения - без икономическа аргументация. От представената справка за 17 обекта, които ще се финансират от кредита, излиза, че квадратен метър улица ще струва 300 лв., при оценка на специалисти не повече от 100 лв., а отходен канал в с. Гривица - 1 000 лв. на линеен метър. Жителите на въпросните три села - Гривица, Ясен и Буковлък, трябва да знаят, че никой трезвомислещ не би желал да не се решат техните проблеми, но това да става с ясна и публична сметка на изразходваните пари. Защото те са на всички жители на общината и не трябва да служат за популистки политически цели в годината на местните избори, включително и с

идеята

за референдум

в цитираните

села.

Това е моралният аргумент, с който областният управител отнесе решението на общинския съвет в съда. Юридическите вероятно са други. Но може би е грешно да се разсъждава, че което е законосъобразно, то е и целесъобразно.

В заключение ще припомня и един виц. "Пътен полицай спира кола за проверка. Привидно всички документи са изрядни. - Господине, обръща се полицаят към шофьора, вие печелите нашата награда от 500 лв. за образцов водач. За какво ще я използвате? - Ще се запиша в шофьорски курс - отговаря водачът. - Не го слушайте, когато е пиян той не знае какво говори - добавя пътничката в дясно. - Аз казах ли ви, че с тази крадена кола далеч няма да стигнем - чува се глас от задната седалка." Преди повече от три години, оспорвайки легитимността на избора на общински съвет, аз бях наясно, че с този състав далеч няма да стигнем. Дано плевенските избиратели не са като пътния полицай.

 

 

Габрово

 

Общинските съветници често хапят градоначалника

 

Надскачането между Белчев и Енева кой е по- по- най- продължава

 

  

Мариана ДИМИТРОВА

Още в началото на мандата между изпълнителната и законотворческата власт в Габрово в лицето на кмета Богомил Белчев и общинския съвет започнаха да припламват искри, които понякога ескалираха в сериозни конфликти. И отминалата вече 2006 година не направи изключение. Обществена тайна е, че градоначалникът и председателят на местния парламент Лена Енева не са в особено ласкави отношения. Двамата често преплитат остри езици и спорят за правомощията и властта си. Поредният случай бе по време на последното за годината заседание на общинския съвет, когато градоначалникът нарече съветниците "ненормалници". Това предизвика незабавната реакция на председателката, която апелира кметът да се въздържа от обидни квалификации към местните парламентаристи и заяви, че няма да допусне подобно отношение. Впрочем Белчев не за първи път си позволява да обижда съветниците. Гневът му през годината бе насочен най-вече към отказа на местните парламентаристи да подкрепят внесени от него предложения.

Най-върли критики през 2006-а Богомил Белчев срещаше от съветниците от БСП. Парадоксалното е, че той все пак е кмет благодарение на тях, тъй като бе издигнат на този пост с подкрепата на социалистите, и то два мандата, макар често да афишираше, че е независим. Между другото, преди да заеме кметското място, градоначалникът бе общински съветник от квотата на БСП. Причината за дрязгите между него и парламентаристите отляво е, че отказва да изпълнява партийните им поръчки и не играе по тяхната свирка. Не е тайна също, че някои червени съветници са правили опити да прокарват решения, свързани с техни лични интереси - къде успешни, къде не.

Незавидното положение на градоначалника се допълва и от вота на следващата по големина група в ОбС - тази на ДСБ. Нейните представители пък не подкрепят стратегически за града предложения, тъй като Белчев е техен политически опонент. Иначе за чисто технически решения, като наредби на общинския съвет и продажби на общинско имущество и приватизации - няма проблем.

Истинското отношение между кмета и ОбС обаче си проличава по време на питанията към него и отговорите, които винаги са залегнали като точка 1 в дневния ред на заседанията съгласно правилника му за работа. Тогава отляво и отдясно се надпреварват кой първи да захапе кмета с парливи въпроси, голяма част от които в интерес на истината са основателни. По-малобройни са съветниците от СДС, толкова са и от НДСВ. Още четирима съветника има и от центъра на местния парламент. Те обаче значително по-рядко нарушават спокойствието на кмета за разлика от червените и сините си колеги.

С наближаването на местните избори градоначалникът може да загуби и съня си. Спрягани за опоненти имена стоят с него в една и съща зала в местния парламент и се очаква през тази година доста да се поупражняват в речите си за предстоящата предизборна кампания именно по време на заседанията. Още повече, че местната кабелна телевизия заснема и излъчва целите сесии - агитацията ще излезе безплатна, по габровски...

В следващия брой четете за работата на местната власт в Ловеч, Велико Търново, Враца и Монтана