АРТСЕДМИЦА


 

Плевенската култура - между стойностните събития и опитите за трупане на дивиденти

 

Войната на Найден Зеленогорски срещу Ивайло Атанасов беляза 2006-а

 

Мая ПАСКОВА

Изминалата 2006 г. бе наситена със забележими и не чак толкова стойностни културни прояви, някои от които традиционно изпъкваха на фона на неизменните скандали, съпътстващи почти всяка сфера от живота в Плевен. Според отчета на кмета Найден Зеленогорски културният афиш на града е бил обогатен с Първия национален фестивал на детските спектакли "Вълшебната завеса", Европейския музикален фестивал, постоянната експозиция в памет на Гена Димитрова, Национални фолклорни празници, Национално биенале на малките форми, VI Национален конкурс за изпълнение на руска музика. Без да се омаловажават художествените стойности на тези изяви и участниците в тях, в Плевен се случиха още много културни събития без намесата на градоначалника или дори въпреки нея, които обаче той не смята за необходимо да спомене, тъй като не му носят предизборни дивиденти.

Проблеми

и конфликти

Войната, която се води между обитателите на двете съседни сгради на площад "Възраждане" - община Плевен и читалище "Съгласие", продължи с пълна сила и през 2006-а. "BG Север" многократно писа за проблемите при разпределянето на годишните субсидии за читалищата, за "кореспонденцията" на председателя на "проблемното" читалище Ивайло Атанасов с кмета Найден Зеленогорски и отнасянето в крайна сметка в съда на всички спорове поради тенденциозното мълчание на градоначалника. За да се стигне в крайна сметка до позорния момент вековното читалище да затвори врати. За първи път читалнята на "Съгласие" няма абонамент за новата година.

Една от основните теми, касаеща културния живот в Плевен, беше лансираната от кмета Зеленогорски идея за възстановяването на плевенската държавна опера. Същият този Зеленогорски, който в зората на демокрацията като общински съветник подкрепи нейното закриване, сега реши да се прави на загрижен, опитвайки се да компенсира факта, че е пренебрегнат при организацията и провеждането на престижния конкурс за млади оперни певци на името на Гена Димитрова и под патронажа на вътрешния министър Румен Петков. За началото на конфликта между градоначалника и шефа на Плевенската филхармония Ивайло Атанасов, обвинен в закриването на операта, вече подробно писахме (вж бр. 41). Сега положението Атанасов коментира така: "Аз не знаех, че Плевенска община е толкова добре финансово и съм изненадан приятно от този факт. Явно през годините, в които ръководи града, Зеленогорски е предизвикал такова натрупване на капитали, че вече е в състояние да възстанови Плевенската опера. Аз не съм против това Плевен да има държавна опера, но продължавам да мисля, че няма да стане", твърди музикантът. И се аргументира с пазара на оперни певци, с невъзможността зала "Емил Димитров" в читалището да бъде пригодена за оперна сцена, с липсата на костюми и декори, които са били разграбени след изгонването на филхармонията от Студенския дом. Сцената нямала и едно техническо средство, което да позволява смяна на декор, имала само две гримьорни, липсвали хорова и репетиционна зала и т. н., и т.н. Това е популистки начин за сервиране на нещо в публичното пространство, категоричен е Атанасов.

През изминалата година, почти тайно и по неизвестни критерии, кметът Найден Зеленогорски получи отличието почетна златна значка от Съюза на музикалните и танцови дейци с председател проф. Жени Захариева. Изненадващото признание за приноса на градоначалника към местния музикален живот породи недоумение, дори възмущение сред дългогодишни музиканти, най-вече сред инструменталистите от Плевенската филхармония, които единодушно изразяват своето възмущение в открито писмо до проф. Захариева. В него се пише, че точно в годината, в която Заленогорски провали 25-ото юбилейно издание на Лауреатските дни "Катя Попова", направи своите "кметски музикални вечери" и елиминира от участие дългогодишния домакин и организатор на фестивала Плевенската филхармония, това отличие според тях е, меко казано, незаслужено. А кой и защо предложи именно градоначалника за престижната награда, не е ясно. Само слухът сред музикантските среди, че инициаторът е местен културтрегер, решил да се отблагодари за безрезервната кметска подкрепа, беше единственото логично обяснение. Но за това пък тази награда обяснява все по-големия хъс, с който градоначалникът се хвърля в музикалния бизнес и опитите му да демонстрира компетентност в тази област.

Един друг важен за Плевен проблем в културната сфера като че ли най-после ще намери своето решение след намесата на областния управител Цветко Цветков. Става въпрос за собствеността на сградата на художествената галерия "Дарение на Светлин Русев", в която се помещава експозицията на световноизвестния художник. Уникалната постройка на Старата баня в центъра на града е издигната през 1905 г. със средства на общината. След като е обявена за паметник на културата, законът прехвърля собствеността на държавата. Полемиката общинска ли е или държавна и къде да отиде Клубът на дейците на културата (КДК), който също се помещава там, тече от края на 2002 г. Тогава кметът Зеленогорски със своя заповед разпорежда северните помещения на бившата баня да бъдат освободени от клуба. Председателят Никола Попов завежда дело срещу общината, което в крайна сметка печели във Върховния административен съд. Там заповедта на кмета е обявена за нищожна и решението не подлежи на обжалване. А без да е наясно със собствеността на сградата, общината не може нито да ремонтира помещенията, нито да се грижи за творбите в нея. След предприетите действия от губернатора Цветков Министерството на регионалното развитие и благоустройството вече е изготвило проекторешение за прехвърляне на управлението на сградата на община Плевен.

(Продължава в следващия брой)

 

 

Етнографски комплекс правят в село Ягодово

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Само след няколко месеца туристите, тръгнали към Берковица, ще открият едно уникално кътче в с. Ягодово, сгушено на пътя Вършец - Клисурски манастир - Берковица, в подножието на Западна Стара планина, между върховете Ком и Тодорини кукли и близо до язовир Среченска бара. Скоро Ягодово ще има свой етнографски комплекс. Идеята за неговото изграждане е на Нина Николова, родена и израсла в селото. Тя е от хората, които не просто раждат идеи, а и неуморно работят, за да дадат те плодове.

От първия й успешен проект по програма ФАР ("Алтернативна заетост") идва първото финансиране - 18 500 евро. С тези средства започва преустройството на стара сграда в занаятчийски работилници - ковашка, грънчарска, дърводелска и даракчийница. Тези традиционни за берковския край занаяти са почти забравени, но има все още действащи майстори, които сега обучават чираци за бъдещия комплекс. А Николова търси машини - дарак, ръчни тъкачни станове, мях, което се оказва доста трудна задача, защото машините трябва да са автентични, а такива, разбира се, отдавна никой не произвежда. Така постепенно в комплекса ще се оформи цял ансамбъл заедно с музей и къща за гости. И други интересни неща предстои да се случат, но за тях ще говорим, когато му дойде времето, споделя Нина Николова.

Въпреки че има ясна представа с какво се е захванала и желание да го направи, тя усеща, че й е необходима и специализирана помощ. Намира я във врачанската Търговско-промишлената палата (ТПП) и Евро Инфо Центъра (ЕИЦ) във Враца, където харесали идеята й и останали впечатлени от нейната предприемчивост и ентусиазъм. Поканиха ме да се включа в семинарни обучения за предприемачи от туристическия сектор, а по-късно и в друг проект, изпълняван от ТПП, по който получих безплатни консултации. Експертът Даниела Цолова ми помогна много в работата по управлението на проекта за етнографския комплекс. Заедно търсим възможности за ново финансиране и контакти с европейски партньори, в проучването на пазара и разработването на ефективна рекламна стратегия", разказва Нина Николова. Според нея са й били много полезни няколкото срещи с врачански туристически фирми, организирани от ТПП и ЕИЦ. На тях завързала нови познанства, на които ще може да разчита за обогатяване и разширяване на дейността на музея, след като бъде завършен и заработи.

 

 

Тематично и жанрово разнообразие на изложбата в Общинската галерия

 

Анна ИГНАТОВА

Общата изложба на плевенските художници в края на всяка година вече е традиция. Подредената в предновогодишните дни експозиция в Общинската галерия се отличава от предходните подобни прояви. Съставът на участниците е доста разширен. Участват 62-ма творци, и то не само членове на Групата на художниците. Картините не са рисувани специално за това представяне. Но предлагат изключително разнообразие в жанрово и тематично отношение. Представени са живопис, графика, акварел, скулптура, приложно изкуство, пастел. За първи път в експозицията са включени и икони. Няма жури, няма ограничения. Принципът е повече от демократичен. Тематично преобладават пейзажите и натюрмортите. Не можем да изброим всички участници в изложбата, но някои от имената са: Юри Буков, Николай Дабов, Павлин Ковачев, Илия Милков, Иван Велчев, Петко Петков, Стилиан Атанасов, Росица Кадиева, Лидия Владова, Петър Мичев, Наталия Велева, Зоя Минева, Георги Борисов, Убавка Тончев, Костика Симеонов, Кирил Мескин, Пламен Янкуловски, Хинко Хинков, Нивелина Янакиева и т. н. Общото впечатление е приятно.

Ето как някои от участниците виждат тази последна за 2006 година проява.

Стилиан Атанасов: Има много интересни неща, представени в изложбата - например скулптурите на Убавка Тончев и Костика Симеонов. Аз се представям с една малка картина. Напоследък ме вълнува по-малката форма. Общата изложба трудно може да бъде мярка за това как се развива един художник и какво е направил през годината, това е по-скоро представяне на групата ни в една предновогодишна ситуация.

Красимир Яков: В годишната изложба, която винаги се прави по това време, участват почти всички. Комерсиална е. Все пак тук се представят картини, които може да бъдат купени. Като ниво те са за по-средната публика. Въпросът е кой може да си позволи да купи. Представително през тази година бе Биеналето на малките форми. Според мен трябва да има общи изложби и през годината, а не само в края. Освен това да има и една обща постоянна експозиция. Може би това ще стане, когато бъде открита къщата на художниците.

Георги Борисов: Плевенските творци тук са се представили всеки със своето мислене и амплоа. Приятно е да се видим. Времето е безкрайно, и ние сме безкрайни. Изложбата ни дава възможност да се ориентираме до къде сме стигнали, да се ориентираме със себе си и със света. В момента светът е в задънена улица, цари бездуховност, простотия, уличен жаргон и налагане на силните. А представеното в експозицията от тези духовни хора е плод на мисълта, на духа и на любовта. Всичко тук е заредено с много положителна енергия. Изкуството винаги повежда човека по духовен път, приближава го до божественото.

Вяра Савова: Изложбата създава настроение. Радвам се, че съм част от групата на плевенските художници. Виждам развитие и нови неща. Звучи оптимистично и като начин на живот.

Иван Велчев - Йово, председател на Групата на плевенските художници: Въпросът е за идеята и за инициативата. Наистина искаме всяка Коледа да е предшествана от една изложба. Нямаме такива суперидеи за реализиране, знаете, че трудно се продава. Макар че тук има на всеки две-три седмици изложби. Контактът със зрителите е едно, а реализацията в материален план е нещо съвсем друго. Ние вече сме свикнали с това нещо, не се жалваме, но истината е такава. Колкото до представяне в най-общ смисъл, мисля, че тази година всеки от колегите е имал нещо сериозно като изява, имал е възможност да се покаже. Имаше доста участия в международни пленери, национални изложби, в редица инициативи, реализирани от Съюза на художниците и от други дружества в страната. Плевенските автори са доста активни. Защото нямаме друг изход освен да работим в ателиетата. Това ходене по мъките на целокупния български народ не ни помага. Никой от нас не е безучастен към всичко, което се случва в страната. Всички колеги са много ангажирани. Лошото е, че ние не можем да помагаме, нямаме такива възможности, но въпреки това - има колеги, които са участвали в благотворителни акции, в търгове за дарения, за деца, за болни. Места за представяне на изкуството има. Голямата галерия не е затворена, но проблемът е с постоянната експозиция, която е една от най-престижните в страната. Във фондовете на "Илия Бешков" има такива неща, които са гордост за всяка една галерия. Лошото е, че такава постоянна експозиция не може да се вдига кампанийно, когато три пъти в годината има изложения и панаири. Това не е добре нито за самите творби в хранилищата, нито за посетителите. Макар, че глад за обща експозиция има. Непрекъснато има хора, които питат къде са тези неща. Причините, както знаете, са извън нас. Ние правим опити, когато може да гостуват отделни художници, имат възможност да се направят изложби - дали в театъра, дали в "Илия Бешков", търсим начини. Хубаво е, че има утвърдени салони. Няма причини да се елеминират и разрушават неща, които са утвърдени като изложбена площ. Най-сериозното, което предстои през 2007-а, е честването на 60 години от създаването на дружеството. Това ще бъде една голяма изложба, която ще се представи в София, може и тук. Не сме определили още кога точно ще стане. Предстои поредното издание на международния пленер. И нататък всеки сам решава за себе си как да се представя.

 

 

Дати и личности

 

Петър Груев

(1852 - 1890)

155 години от рождението на българския фолклорист, композитор и общественик от с. Върбица, Великотърновска обл. Той е първият български автор на нотирани песни и на учебник по нотно пеене. Композира песни по собствени текстове и по стихове на известни български поети.

Арсени Лечев

(17.01.1902 - 23.11.1984)

105 години от рождението на големия цигулар от Велико Търново; заслужил артист. През 1930 г. основава и ръководи струнен квартет "Лечев". Концертмайстор на оркестъра на Софийската народна опера, един от инициаторите за сформирането на Държавната филхармония и неин концертмайстор. Професор и завеждащ катедрата по камерна музика в Българската държавна консерватория.

Иван Николов

(13.01.1922)

85 години от рождението на заслужилия архитект от с. Дойренци, Ловешка обл. Работи в Министерството на строежите и архитектурата; директор на Националния институт за паметниците на културата. Проектира обществени сгради, курортни комплекси и архитектурно-културни паметници.

Петко Тотев

(12.01.1932)

75 години от рождението на писателя публицист, литературен историк и критик, есеист от гр. Габрово. Учителства в Котел и Габрово; журналист във в. "Литературен фронт", зам.-главен редактор на в. "Антени"; редактор в издателство "Народна култура", в "Партиздат" и другаде. Книги: "Политичеката сатира на Георги Кирков", "Книги за препрочитане", "Винаги има и други", "Алеко Константинов" и др.

Владимир
Трандафилов

(9.09.1897 - 13.01.1972)

35 години от смъртта на големия български артист от гр. Плевен. Дебютира в ролята на Едгар в "Крал Лир" на У. Шекспир в Народния театър. Той е сред основателите на Държавното висше театрално училище, където преподава рецитация и е ръководител на катедрата по художествено слово. Роли: Владиков в "Хъшове" от Ив. Вазов, Живко в "Майстори" от Р. Стоянов, Ялмар в "Дивата патица" от Х. Ибсен и мн. др.

Подбрал: Витан Барашки