Брой 24                                                    

17 - 22 юни 2005 г.


 РЕДАКЦИОНЕН КОМЕНТАР

 

За цената на кило кремвирши

 

Водната стихия не отмина и Плевенско, река Искър заля 80 къщи от едноименния град (виж стр. 6). След като все още действащото правителство на Симеон Сакскобургготски чрез своя министър без портфейл Фелиз Хюсменова обяви, че обезщетения за пострадали частни имоти няма да има, човекът, който държи ключа за държавната хазна, прояви невиждан хуманизъм. Милен Велчев раздаде на бедстващите семейства, чиято прехрана за цяла година е унищожена още в зародиш, по цяло кило кремвирши и по два хляба. Ако това бе станало по средата на мандата - да го приемем като нещо нормално (всъщност тогава то нямаше да се случи - няма смисъл). Но сега идеята е цинично прозрачна - прави се с предизборна цел не от загрижения финансов министър, а от кандидат-депутата. Само че Велчев ако си мисли, че по този начин ще стопи разликата между НДСВ и БСП, този път сметката му не е вярна. Защото ако един глас струва кило колбаси, и цялото поголовие в държавата да бъде изклано, пак няма да стигне.


Общинари включени в пирамида

 

Кметът Найден Зеленогорски дава мълчаливото си съгласие


 ПРЕЗ СЕДМИЦАТА


РИК налага глоби до 2 000 лева за плакатната война

 

На 21 юни в зала "Плевен" обучават членовете на секционни комисии

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Шест жалби от кандидат-депутати и кметове на населени места са постъпили до момента в Районната избирателна комисия (РИК) на 15 Плевенски избирателен район. Те са свързани с оплаквания за неправилно поставени агитационни материали или за унищожаване на плакати от активисти на определена политическа сила, които на тяхно място поставят свои. Това заяви председателят на РИК Николай Диков. При установяване на нарушение са предвидени глоби в размер от 50 до 2 000 лв., уточни той.

Жалба от предизборния щаб на ОДС е постъпила на 2 юни с входящ №84, която касае поставянето на агитационни материали на ДПС по частни сгради без съгласието на собствениците. При проверка от РИК нарушение не било открито. Ако няма сигнал от собствениците на жилищни сгради, където да е посочено нежеланието им върху фасадите да се лепят плакати, то ние нямаме законно основание да санкционираме съответната политическа сила за поставените агитационни материали, обясни Диков.

Постъпила е жалба от независимия кандидат за народен представител Ива-йло Манчев Петров, където той твърди, че кметовете на общините Долни Дъбник и Пордим отказват да му определят места, на които той да постави агитационни материали. След проверка от РИК проблемът с плакатите на независимия кандидат бил решен, кметът на Пордим е издал заповед, в която е посочил местата за изборните афиши.

Кметът на община Долни Дъбник Живко Желев е обяснил в писмо до РИК, че няма издадена заповед, защото на територията на общината нямало подходящи места за разлепване на плакати. При проверка от РИК са констатирали нарушения на закона и са съставили акт на кмета.

От община Кнежа пък поискали от Ивайло Петров да плати 50 лв. за ползване на помещение за агитационна дейност и то седмица преди събраниено. По тази жалба РИК не е компетентна да се произнесе, в този случай казусът се разглежда от Закона за провеждане на митинги и демонстрации, казаха от комисията.

Сигнално писмо е получено от кмета на с. Коиловци Красимир Иванов, където се твърди, че се лепят агитационни материали от една политическа сила върху плакати на друга политическа сила. В конкретния случай лицето Калоян Белецов заличавал плакати на Коалиция за България, като на тяхно място поставял такива на други политически сили, се казва в сигналното писмо.

С решение № 83 от 13 юни РИК постанови, че има нарушение на закона, предвижда се санкция за лицето Калоян Белецов, който ще бъде извикан за връчване на акта, заяви Николай Диков.

На 21 юни в зала "Плевен" по график ще се проведе обучителен семинар от РИК на ръководствата на секционните избирателни комисии.

 

В с. Коиловци лепят Милен Велчев върху Коалиция за България

 

Сигнално писмо до Районната избирателна комисия (РИК) е изпратил кметът на плевенското село Коиловци Красимир Иванов във връзка с констатирано нарушение на Закона за избиране на народни представители (ЗИНП). На13 юни при него постъпили устни жалби от жители на селото, че в района се поставят агитационни материали на водача на листата на НДСВ Милен Велчев върху плакати на други политически сили.

След направена проверка кметът, главният сержант Никита Николов и инспекторът при община Плевен Румен Монов установили, че19-годишният Калоян Белецов от Плевен с още един младеж поставят в центъра на селото плакати с лика на Велчев върху вече залепени материали. Вследстие на това са заличени 20 плаката на Коалиция за България.

Надявам се, че ще предприемете адекватни мерки в рамките на правомощията ви по ЗИНП за пресичане на по-нататъшното незаконосъобразно противопоставяне на участниците в предизборната надпревара в района на с. Коиловци и запазване на толерантността по време на кампанията, се казва още в писмото до председателя на РИК. "BG Север"


ЧЕРВЕН БРЯГ

 

Ремонтират СОУ "П. Берон"

 

Социалноинвестиционният фонд одобри проект на община Червен бряг за ремонт на СОУ "Д-р Петър Берон", информираха от общината. Кметът Румен Пенков вече е сключил договор с фирмата изпълнител "Ванков - Дунев" ООД от гр. Плевен, която е спечелила търг съгласно изискванията на Световната банка. Проектът включва ремонт на покрива на училището, подмяна на дограмата и топлоизолацията на сградата и бояджийски работи. Общата сума, на която ще възлизат тези дейности, е 312 137 лв., а крайният срок за изпълнението им е 13 ноември 2005 г. "BG Север"


Руски тв екип снима филм за ген. Скобелев

 

Телевизионният канал "Русия" (РТР) е в Плевен, за да снима документален филм за изтъкнатия пълководец, политик и обществен деец ген. Михаил Скобелев. Тв екипът, воден от Алексей Денисов, се е срещнал с председателя на общинския съвет в Плевен Георг Спартански, акад. Владилен Гусаров, който е вицепрезидент на Международното обществено дружество "Скобелевски комитет" и директорът на военно-историческите музеи в Плевен доц. Милко Аспарухов.

Целта на документалния филм е да възроди интереса на зрителите към един от изтъкнатите герои на Руско-турската война, който е значително по-малко познат в Русия, отколкото в България. Очаква се неговата премиера да бъде през септември 2005 г. пред 80-милионната аудитория на РТР. Алексей Денисов е обещал община Плевен да получи като подарък копие от филма.

"BG Север"


Облекчения за строителните фирми обещават от БСП

 

Среща със строителни предприемачи за разискване на неотложните проблеми, натрупани през годините в бранша, организираха представители на Българска строителна камара съвместно с кандидат-депутати от Коалиция за България.

Плевенска област е тази, която скоро ще бъде превърната в национална строителна площадка, каза пред журналисти Йоанис Партениотис. На срещата кандидат-депутатите от Коалиция за България Румен Петков, Румен Янков, Петър Симеонов и др. са поели някои конкретни ангажименти към предпремачите.

Да се сложи ред сред браншовите строители в България обещаха представителите на левицата. Лицензионният режим трябва да бъде опростен, от държавната администрация той ще се прехвърли за разглеждане от местни организации, които имат представа за състоянието в бранша. Коментиран бе и въпросът за прозрачността по усвояване на европейските фондове, като акцентите тук са върху начина и реда за извършване на ефективен социален диалог между представители на трите страни - работодатели, синдикати и държавна администрация.

При изготвянето на тръжните документи да участват задължително представители на Българска строителна камара се договориха участниците в срещата.

Трябва да има ясни преференции за българските строителни фирми и производители на строителни материали, посочиха кандидат-депутатите. Според тях регистрацията на чуждите фирми в България трябва да става по начин, който възпрепятства износа на капитали от страната.

Облекчения за строителни фирми с намерения за разходване на средства в областта на квалификацията на работниците и служителите и подобряване на условията на труд обещаха кандидат-депутатите от Коалиция за България.

Горните намерения ще залегнат в двата най-важни нормативни акта, които регламентират строителната дейност. Това са Законът за браншовите организации и Законът за реда и начина на физическите и юридически лица в България да извършват строителна дейност, обясниха участниците в срещата.

"BG Север"


Митхат Метин помага на училището във Вълчитрън

 

Водачът на листата на ДПС в Плевен Митхат Метин ни подпомага с финансови средства за транспорта на децата до нашето училище. През тази година той ще съдейства и за изграждането на спортна площадка. Това заяви директорът на ОУ "Н. Й. Вапцаров" в с. Вълчитрън, община Пордим - Детелин Лунгалов. Той сподели, че интересът на Метин към школото бил провокиран не само от факта, че в него се обучават близо 70% деца от малцинствата, а поради факта, че то е единственото в България, което раздава безплатни учебници на възпитаниците си от II до VIII клас. Ангажираността на Митхат Метин предопределя възможността да продължим нашата хуманна дейност, твърди Лунгалов.

Преди две години ОУ "Н. Й. Вапцаров" получава компенсаторни бонове от земята, която навремето е била национализирана. Училищното настоятелство ги продава, при което в школото постъпват 216 хиляди лева. С тях е направен основен ремонт на сградата, на физкултурния салон, сменено е осветлението, осигурени са безплатни учебници на децата от II до VIII клас. Закупен е автобус, с който до училището се извозват деца от Плевен, Згалево, Гривица и Пордим. По думите на директора благодарение на тези средства училището е било съхранено.

Днес в ОУ "Н. Й. Вапцаров" се обучават 130 ученика. Около 70% от тях са от малцинствата. Те се адаптираха изключително бързо, коментира Лунгалов. Директорът подчерта, че тази година училищното настоятелство ще продължи работата по тяхната интеграция. "BG Север"


Браншовите пчелари застанаха зад Венцислав Върбанов

 

Стопроцентовата си подкрепа за водача на листата на коалиция "Български народен съюз" в 15-ти многомандатен избирателен район в Плевен - Венцислав Върбанов, изказа председателят на Националния браншови пчеларски съюз доц. д-р Пламен Иванов. Заедно с доц. д-р Боян Първулов, специалист по болестите по пчелите, той гостува в Плевен в края на миналата седмица.

Като основен мотив да застанат зад бившия земеделски министър на предстоящите парламентарни избори двамата браншовици посочиха факта, че благодарение на Венцислава Върбанов пчеларите единствени в България имат свой собствен закон, който да регламентира дейността им.

Това обаче, което е направено от него в качеството му на аграрен министър, днес е в застой, подчертаха те.

Водачът на листата на БНС определи подкрепата като изключително важна, като се базира на бройката на организираните в брашновия съюз пчелари. Само за областта те са 5 000, а за цялата страна надхвърлят 25 хиляди души.

"Мисля, че аз като вносител на законопроекта за пчеларството подпомогнах изцяло развитието на този сектор. Имахме много ясна стратегия през 2001 г., но за съжаление липсата на приемственост в министерството лиши българските пчелари от възможността тя да бъде реализирана. Надявам се това да стане в новото Народно събрание", каза Върбанов.

"BG Север"


МОН излъга за художествената паралелка в музикалното

 

В Националното училище по изкуствата "П. Пипков" в Плевен и тази година няма да бъде открита художествена паралелка, научихме от директорката на училището Жечка Димитрова. Това съобщили от Министерството на образованието съвсем наскоро. Проблемът бил чисто технологичен - не можели да бъда променени наредбите №2 и №3.

От министерството обещали, че догодина паралелката ще е факт. Но знае ли човек - и за тази година така казваха. Много талантливи малки художници след завършен VII клас виждаха в елитната хипотетична паралелка още един шанс, за да се реализират. Уви. Надеждите им за художествено образование на ниво ще станат с една по-малко. А министерството пак излъга - за кой ли път, коментират педагози и родители. "BG Север"


Чалгата на Зеленогорски се изгаври с паметта на Гена Димитрова

 

Дори тъжната вест за смъртта на примата Гена Димитрова, която хвърли в скръб цяла България, не се оказа достатъчно основание за кмета Найден Зеленогорски да прекъсне предизборната си кампания за малко в знак на уважение към паметта на световноизвестната певица. Чалга и цинизми се носеха по площада, полени обилно с бира. Простащината стана пълна, когато шумът от кючеците и дивашките крясъци на пияни предполагаеми избиратели на ОДС нахлуха в зала "Емил Димитров". Стъписаната публика, станала на крака за минута мълчание преди концерт на Плевенската филхармония, явно възнегодува срещу това цинично неуважение. Американският диригент Кенет Словик, който познавал световноизвестната българска певица и й се възхищавал, съвсем не можа да асимилира какво и защо става. Дори гласът на примата, който звуча на запис преди концерта, не можа да заглуши бирения купон насред центъра.

Иначе Зеленогорски в типичния си демагогски стил оповести пред обществеността, че ще кръсти улица и конферентна зала на името на известната българка.

Истински разстроените от огромната загуба го изразиха по подобаващ начин. Стотици искрено скърбящи за феноменалната певица плевенчани минаха през фоайето на зала "Катя Попова" тази седмица, за да напишат последни съболезнователни думи към близките на световноизвестната оперна дива. Траурният кът със снимка на певицата затрупаха с цветя хората, дошли да отдадат почит към светлата й памет, като запалят свещичка. Гласът на примата във върхови роли от нейния репертоар не спираше да оглася фоайето и не остави никого равнодушен.

Най-искрените почитатели и приятели на Гена не можаха да сдържат сълзите си.

 

Водачът на листата на Коалиция за България в Плевен Румен Петков се поклони пред паметта на Гена Димитрова в траурния кът в зала Катя Попова. В съболезнователната книга Румен Петков написа своите думи на болка и обич към голямата оперна прима: Има неща, които си отиват, има неща, които са над нас. Гена, ти просто остана там горе, където винаги си била, а ние - простосмъртните, пак те обичаме. Гена Димитрова стана почетен гражданин на Плевен по време на кметския мандат на Румен Петков през 1996 г. В деня на нейното погребение по идея на Румен Петков в Плевен Коалиция за България няма да излъчва предизборни материали по местните електронни медии.

"BG Север"


Профилактични прегледи за рак на млечната жлеза

 

От 13 юни стартира двуседмична кампания за профилактика на рак на млечната жлеза в плевенската УМБАЛ "Д-р Георги Странски". Профилактичните мамографски прегледи се извършват в онкологичния център, информира пресаташето на болницата Даниела Гонкова. Всеки ден от понеделник до петък от 13 до 15 часа в кабинет № 8 ще бъдат преглеждани жени след предварително записване на тел. 886 207 от 11 до 13 ч.

Заболеваемостта от рак на гърдата в региона, който обслужва онкологичният център към УМБАЛ - Плевен, е традиционно висока. Тя е около 20 пункта над средната за страната, която е между 75 - 76 на 100 хил. През последните години се забелязва тенденция на подмладяване на заболяването и от рак на млечната жлеза боледуват дори жени около 30-годишна възраст, информират онколози. Профилактичните мамографски прегледи са най-сигурният начин заболяването да бъде обхванато в ранен стадий, което означава оптимистична прогноза след лечението за половината от случаите, припомнят медиците. "BG Север"


Два нови обекта разиграват на търг

 

В областната администрация в Плевен очакват оферти за два нови обекта по проекти, финансирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Строителните фирми, които желаят да участват в търга, могат да внесат предложенията си до 22 юни. Това съобщи временно изпълняващият длъжността областен управител Калина Пецова.

За обновяване на църковен храм "Свети Николай" на стойност 10 хил. лв. и за ремонт на фасадата на читалище "Христо Ботев" в Плевен за 9 хил. лв. ще наддават строителните предприемачи. Фирми длъжници на държавата няма да бъдат допускани до участие, припомнят от областната администрация. "BG Север"


До края на юни сменяме личния лекар

 

В края на юни изтича срокът, в който здравноосигурените лица могат да смянят личния си лекар, припомнят от здравната каса. Следващата възможност за преизбор на джипи ще бъде чак през декември. За смяната не се изисква отписване от листата на досегашния общопрактикуващ лекар, а пациентът може да избере нов на територията на цялата страна.

Хората, които искат да направят такава смяна, трябва да закупят регистрационна форма за постоянен избор и да я попълнят при предпочитания от тях общопрактикуващ лекар. Цената й е 10 ст. и може да бъде закупена в книжарницата на ДКЦ II в Плевен.

При новоизбрания лекар заедно с регистрационната форма се представя здравноосигурителна книжка и документ за актуален здравноосигурителен статус. Ако лицето все още няма здравноосигурителна книжка, смяната се извършва с третия екземпляр от регистрационната форма за избор на джипи. За улеснение във фоайето на РЗОК - Плевен, има списъци с имената, адресите, телефоните и специалностите на лекарите в договорни отношения с касата.

Основните причини за смяна на личен лекар се отнасят до нарушаване на достъпа до специализирана помощ, качеството на медицинското обслужване, смяна на местожителство или адресна регистрация, създаване или разпадане на лекарска практика, прекратяване на договор от страна на здравната каса и др.

"BG Север"


 КОНФЛИКТИ


Общинари включени в строителна пирамида

 

Кметът Найден Зеленогорски дава мълчаливото си съгласие

 

Дарина БОГДАНОВА

Вече 13 години четирима наследници на апетитен имот в центъра на града не могат да се преборят за правата си. Както и за издаването на виза за проектиране на строеж върху собствената им земя, върната им по закона за реституцията, алармираха редакцията на "BG Север" те. Велислав Въчев, сестра му Антоанета Димитрова и двете им първи братовчедки Мая Петкова и Петя Илийчева според техните твърдения се сблъскали с висшестоящи мошеници, които уж услужливо им подали ръка. Трима далновидни играчи, свързани с община Плевен, успели да ги направят жертва на строителна пирамида не без знанието на кмета Найден Зеленогорски, убедени са наследниците.

За да защитят законовите си права, те внесоха тази седмица жалба до Районна прокуратура - Плевен, с копие до Главна прокуратура - София, в която подробно описват измамата и системния тормоз. През 1999 г. Христомир Христов - Манеца, застроил половината улица до покрития пазар "Център" и направил постъпки за промяна на регулацията (изместване осевата линия на улицата), за да узакони действията си. В резултат съгласно плана в общината се предвиждало отчуждение на имота на Въчев с 1, 5 м по регулацията. Тогава се появяват тримата "благодетели" с предложение да спасят наследниците от отчуждение, като сключат с тях предварителен договор за строеж. Условието било имената им да бъдат запазени в тайна. Съгласно договора след като излезела визата за проектиране, наследниците трябвало да заяват исканията си, а инвеститорите да изготвят идеен архитектурен проект в съответсвие с тях. Изборът им трябвало да стане в рамките на договорения процент за обезщетение.

През март 2002 г. инвеститорите се появяват и предлагат на собствениците на имота някакво проучване и обяснителна записка, с която вече били определили еднолично полагащите се обекти на собствениците на земята. Инвеститорите явно нямали никакво намерение да строят, предположил Въчев, а да обвинят наследниците в неустойка на договора и да ги принудят да им заплатят тлъсти суми. Това му предчувствие се оказало вярно впоследствие.

Разбрах, че

това е строителна

пирамида,

създадена от господата Данаил Колев, Георги Димитров Георгиев и Юлиан Генов от гр. Плевен, твърди Въчев. Той потърсил повече информация за "благодетелите" си, които умело го изиграли. Оказало се, че Д. Колев е геодезист със средно образование и съпруг на архитект Иванчева, която е член на архитектурната комисия в община Плевен. Той е настоящ общински съветник от листата на СДС и участник в три фирми - ЕТ "Синтез - Данаил Колев", "Синтез" ООД и "Юнионстрой" ООД. Г. Димитров пък е строителен инженер, бивш началник на отдел "Техническо обслужване на населението" (ТОН) в общината, освободен през 1992 г. Името на Георги Димитров е известно на много опарили се плевенчани, твърди Въчев. Според него Димитров е "човек с перфектна строителна и строително-правна грамотност, което го прави мозъка на пирамидата. "Той e собственик на фирмата "Димитров и син" ЕООД и е управител на "Юнионстрой" ООД. Третият от екипа е Ю. Генов, който е типичен представител на "новите българи" и е 5-и в листата на Новото време, разказва Въчев, със завършен строителен техникум, продължил образованието си във ВИФ и участник в 5 фирми: "Делта трейд" ООД, РЗК "Искър 2000" - Д. Митрополия, "Нико М" ЕООД, "Нико" ООД и ЕТ "Нико - Юлиан Генов". В последствие Генов се обвързва и по роднинска линия с Димитров, като станал кръстник на сина му. Съпругата му пък е съдружник в "Юнионстрой" ООД.

Господата регистрирали фирма "Юнионстрой" ООД с ниво на отговорност 5 хил. лв. на 4 юли 2001 г. специално за случая с роднини и съпруги - съдружниците са Нели Колева, Ралица Генова, Мара Петкова, Данаил Колев и Георги Димитров. Последният представлява и управлява дружеството.

Във въпросния договор за строителство

умело били

заложени капани,

за които наследниците разбират впоследствие. Въпреки фиксираните условия, че "видът, броят ... и приблизителните нето-площи на обектите, предмет на обезщетението, ще бъдат определени на етап съставяне и одобряване на идеен архитектурен проект", инвеститорите не се поколебават еднолично да решат как ще обезщетят собствениците. Като разбрали, че са жертва на измама, през август 2002 г. с нотариална покана наследниците за пореден път подканват мнимите инвеститори да изпълнят задълженията си по договора и да подготвят анекс, който да гарантира, че обектът няма да остане "на трап". Тогава Д. Колев започнал да отправя устни заплахи, че ако собствениците на земята продължават да настояват за изпълнение клаузите на сключения договор, ще станат жертва на "дебелите връзки на Г. Димитров в съда". Въчев го предупредил, че ще бъде принуден да предяви съдебен иск срещу ЕТ "Синтез - Данаил Колев", за това, че в "престъпно сдружение с други лица цели да извлече за себе си имотна облага." В нотариалната покана от август 2002 г. наследниците припомнили за скрепените документално уговорки:

"1. Да не разгласяват имената на инвеститорите; 2. Минималната застроена площ да е 3 500 кв. м - ще е доста повече с еркери и подпокривни пространства; 3. Изпълнение на строителството - лукс, цена на кв. м. 250 щатски долара; 4. Изпълнител и строител е фирма "Юпитер - 41" ООД с представител юриста Георги Димитров; 5. Гарант по кредити и финансиране фирма "Олинеза" с представител Юлиан Генов и готови клиенти за закупуване на обекти; 6. Обекти за собствениците на земята (изброени са); 8. Предаване на обектите в завършен вид до ключ."

Оказва се, че Г. Димитров не е юрист, а инженер. От физическо лице по договора той става юридическо лице като регистрира фирмата "Юнионстрой" ООД, т. е. бе създадена поредната строителна пирамида в града, която с 5 000 лв. капитал ще строи сграда с разгъната площ над 3 500 кв. м (?!), недоумяват излъганите.

На 4 октомври 2002 г.

изтича 30-

месечният срок

за изготвяне на архитектурен проект и договорът приключва.

Екипът от манипулатори се опитва да убеди собствениците, че такъв е бил изготвен (без тяхно участие) и изпратен по пощата. И така неспазилите договора се оказват наследниците на земята. През юни 2003 г. те поискали от Д. Колев документацията си. Той отказал и ги предупредил, че ще бъде заведено дело срещу тях с цел да се блокира бъдещото им строителство. Документацията била върната през декември, когато делото на общината (описано по-долу) срещу потърпевшите вече е факт.

Неустойките, които трябва да бъдат платени според документа, са доста солени. Всеки от четиримата наследници трябвало да се бръкне със сумата от левовата равностойност на 10 хил. щатски долара в момента на плащането. Те се задължават да платят и всички направени до момента разходи от тримата инвеститори, както и да покрият финансовата равностойност на поети ангажименти към трети лица, с които те са в договорни отношения. Освен това всеки от наследниците дължал и левовата равностойност на 200 щатски долара по курса на БНБ за деня за всеки просрочен ден по изпълнение на уговорките в предвидените срокове.

На сложната математическа схема, съставена от Г. Димитров, могат да се възхитят дори математиците, казва Въчев. Те решиха на всяка цена да спечелят пари от нас, да ни унищожат и да ни купят, продължи той.

По съвпадение или не (за наследниците всъщност въпросът е ясен) в същия момент, когато отношенията им с инвеститорите се обтягат до крайност, община Плевен ги набеждава пред Районния съд, че ползват чужда собственост, и без нито едно доказателство депозира искова молба. Претенциите на общината да бъдат осъдени наследниците за незаконно владение на недвижим имот - сграда, построена в имот с планов номер 5015 в строителен квартал 370 на ул. "Освобождение" №12 А (от дясно на пазара на Манеца), са отхвърлени от съда като неоснователни и недоказани. Другият иск на общината Велислав Въчев, Антоанета Димитрова, Мая Петкова и Петя Илийчева да заплатят обезщетение за ползване на имота за периода 29.05.1995 г. - 30.07.2003 г. в размер на 10 хил. лв. също е отхвърлен от съда. На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК ищецът

община Плевен

е осъдена

да заплати

хиляда лв. на наследниците за разходи по делото. Те недвусмислено доказват, че сградата, която е строена през 1957 г. от СМК и в момента се намира върху имота им, е узаконена от тях през 1998 г.

"Целта на този иск от страна на общината е била ако имаме сключен договор за строителство с друг инвеститор да бъде блокиран строежът и да бъдем принудени да платим непосилни неустойки. Веднага щом разбраха какъв е резултатът, инвеститорите-измамници предявиха четири съдебни иска срещу нас за около 10 хил. лв. от всеки", обяснява Въчев. През 2005 г. два от съдебните искове са отхвърлени като неоснователни. Инвеститорите умишлено отлагат съдебно заседание като не внасят таксата от 30 лв. и съдът ги глобява да внесат по 100 лв. В момента те обжалват в Окръжен съд, като двете дела са насрочени за 6 юли и за 8 септември 2005 г. Как тези хора, които не могат да платят на адвокат и да съберат 30 лв., ще строят сграда с над 3 500 кв. м разгъната площ, недоумява Въчев. След като не успяха да измамят нас, сега се опитват да измамят съда, допълва той.

Системният тормоз срещу наследниците започнал още преди години. Първо чрез документна измама общинари се опитали да ги убедят, че родителите им са обезщетени с апартаменти срещу отнетата земя. Последвала заплаха, че жилищата им са станали държавни и ще бъдат иззети по административен ред, после трябвало да предоставят допълнителни доказателства, че са обезщетени парично и накрая поискали от тях да заплатят подобренията в имота, които са увеличили стойността му, когато е бил държавен. Оказа се, че няма правно основание за плащане, тъй като

сградата не

фигурира

в разписните

книги на общината, защото не е строена от нея, и преписката спря, разказва Въчев. През 1998 г. узаконили сградата за тяхна сметка, след като се консултирали с областната управа какво точно трябва да направят съгласно закона. Извадили нотариален акт и го представили в общината. Въпреки това през 2000 г. последвала заплаха от общината и опит да бъдат отчуждени 1, 5 м по вътрешната регулация за преместване осевата линия на незаконно застроена улица. Тогава написали писмо до кмета Зеленогорски като го предупредили да внимава какво подписва, за да не бъде подведен. В същия този момент се появяват и строителните измамници, които щели да ги спасяват от отчуждение. През декември 2003 г. беше заведено дело срещу нас за незаконно ползвана сграда. На среща с кмета Зеленогорски свидетел беше юристът Катев, който заяви, че е автор на исковата молба и становището на областната управа е "становище на някакви чиновници", разказа документирани факти Въчев. Потърпевшият се амбицирал да събере всички документи, които доказват, че общината няма правно основание, за да претендира за собственост върху сградата. Този факт доказва и съдът.

След като конфликтът стига кулминационната си точка, наследниците решават да уведомят кмета писмено за инвестиционните си намерения, но отговор от градоначалника не последвал. На 6 юни 2005 г. Въчев изпраща уведомително писмо до всички наематели на общинската част на сградата върху имота му с копие до "Жилфонд" и кмета, че след 10 дни започва да обособява границата на собствеността си със стена, тъй като наемателите на общината ползват неговия вход, неговия санитарен възел, водомер и част от собствеността му като офис-площ. Отговор от Зеленогорски пак не последвал. Аз приемам бездействието му за мълчаливо съгласие с решението ми да иззидам стена, тълкува логично ситуацията Въчев.

Призивът на кмета "Заедно за Плевен" май е поредният безмислен лозунг. Ако действително защитаваше интересите на всички плевенчани, догодина щяхме да започнем строежа си, заключи той. Зеленогорски с бездействието си застава зад тези хора, които са явни измамници, смята Въчев. А решението, което градоначалникът трябва да вземе и да заяви като управленец, е елементарно, допълва потърпевшият.

Срещу нас се

води война

да бъдем купени и унищожени от хора, които без помощта на лица и служители, свързани с общината отвътре, а защо не и с кмета, са просто безпомощни, убеден е той. "Случайно или не през втория мандат на кмета бивши и настоящи общински служители правят каквото си поискат абсолютно безнаказано. С действието или бездействието на Зеленогорски и на неговия екип ние не можем да упражним конституционните си права. А съгласно разпоредбите на НПК чл. 283 б. "длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им... носи наказателна отговорност", припомня Въчев. "Един геодезист, един строителен инженер и един бивш спортист се ангажират да организират инвестиция за 1,2 млн. долара! Нима мнимите инвеститори не са знаели, че канализацията и водопроводът, с които трябва да се свърже новата сграда, са застроени (намират се под тази част на улицата, която е в територията на пазар "Център")", питат се потърпевшите. Един кмет и един юрист уж независимо от мошениците-инвеститори (а защо не и заедно с тях, твърди Въчев) ги възпрепятствали да започнат да строят. Трябва да се сложи край на този дългогодишен тормоз над нас, апелират до прокуратурата наследниците. И на този стил на управление на синия кмет Найден Зелоногорски, който с мълчаливото си бездействие подкрепя деянията на свои съпартийци и възпрепятства законовите права на гражданите, добави в заключение Велислав Въчев.


 ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2005


 

Управляващите сринаха тристранния диалог

 

Изказване на Румен Петков на среща-диспут с водачите на кандидат-депутатски листи от 15-и МИР - Плевен, организирана от КНСБ

 

Покана от страна на синдикатите за среща-диспут би трябвало да звучи като призовка за всяка сериозна политическа сила и за всеки сериозен политик. Друг е въпросът, че представителите на управляващото мнозинство въведоха доста некоректен стил на взаимоотношения със синдикатите и един от големите проблеми, които ние като общество и държава понякога сме склонни да пропускаме, е сривът на тристранния диалог. За всичките тези години на прехода България не допусна като държава да се създаде впечатлението, че правителството се е самоизолирало от синдикатите и от работодателите, но това за съжаление през последните няколко месеца е факт.

Коалиция за България вижда пет основни стратегически направления за развитието ни през следващите години до 2010 г. На първо място са информационното общество и високите технологии. И сега ние провеждаме една много модерна интернет кампания. Щастлив съм от това, че ежедневно в последните 6 - 7 дни в нашия сайт влизат около 25 хиляди души. Това е доста висока оценка за качеството на кампанията, която организираме, и интерес към това, което предлагаме.

Второто стратегическо направление, което е изключително важно за нашия регион, е инфраструктурата и енергетиката. Тук има три проекта, които са ключови и за страната, но на първо място за Плевен и региона. Имам предвид изграждането на атомната централа в Белене. Това е въпрос, по който Българската социалистическа партия и нашите коалиционни партньори през всичките тези 15 години сме имали ясна и категорична позиция. Нещо, с което ако не никой, то малко от другите политически партии биха могли да се похвалят. За нас въпросът е принципен, а не на конюнктура, предопределена от дадени обществени нагласи или от други фактори. За нас изграждането на атомната централа в Белене е изключително важен въпрос.

Друг приоритет на Коалиция за България е изграждането на магистрала "Хемус". Не по начина обаче, по който предизвикахме скандално отношение към самите себе си от ЕС и в редица ключови европейски институции, в това число такива, финансиращи страната ни. А на първо място по начин, който защитава интересите на българските производители.

АЕЦ "Белене" и автомагистрала "Хемус" са два проекта, които дават много интересна възможност на солидните строителни фирми от региона и на големия кадрови човешки потенциал, натрупан в сферата на строителството през годините. Това е и много сериозна възможност за търсене на решение за нашето професионално училище. Страната ни за тези години не успя да изгради учебна мрежа, която да отговаря на определени приоритети, поради факта, че ние като държава бягаме от намерението да определим своите приоритети. Един от примерите е как в Плевен имаме срината рафинерия, една по същество срината химия, а същевременно разполагаме с три- и четиригодишен химически техникум. Но енергетиката и изграждането на АЕЦ "Белене" е сериозен лост за раздвижването на машиностроенето в Плевен и в региона. И ако се стъпи достатъчно отговорно, а не на какъвто принцип бе наложен през последните години - българският бизнес да бъде изолиран от ключовите проекти, аз мисля, че следващото правителство ще направи всичко възможно да се преодолее тази практика, която не отговаря на нашия национален и обществен интерес, и да покаже друго отношение към металопреработването и машиностроенето за страната.

Ние имаме какво да покажем и в сферата на туризма, на култорно-историческото наследство. Като един регион с достатъчно атрактивни обекти мисля, че при една по-целенасочена политика на държавата бихме могли да върнем позициите на Плевен в туристическия сектор.

Развитието на селското стопанство е един изключително важен въпрос, особено на територията на Плевенска област, където има три селскостопански института. Те са с много солиден потенциал и бихме могли да станем не просто център на аграрната наука, а да възстановим действително позициите на нашето селско стопанство и околната среда. Тук е достатъчно да се каже само Никопол. Това е проблем, на който на територията на областта като че ли не е обръщано внимание през тези 15 години и това води до определени негативни тенденции. Не говоря само от гледна точка на демографското състояние на населението на региона. Въпросът е по-скоро принципен и елемент от него е демографското състояние.

Това са петте стратегически направления за развитието на региона, а до голяма степен и на държавата, които биха решили конкретни проблеми - от заетостта до натоварването на сериозни производствени мощности на територията на целия регион. При по-интензивна работа това може да стане за един непродължителен период от време.


Хроника

 

В Плевен кандидатите за народни представители от Коалиция за България продължават практиката да обсъждат управленските проекти на левицата на квартални срещи с хората. На среща с жителите на  комплекс Сторгозия кандидатът за народен представител от Коалиция за България доц. Васил Тодоров представи управленския проект в сферата на здравеопазването. Лекарите трябва да получават високи заплати, а не да се превръщат в еднолични търговци. Здравето не е стока, затова не трябва да се допуска с него да се търгува, заяви на срещата доц.Тодоров.

 

* * *

Водачът на листата на Коалиция за България в Плевен Румен Петков направи дарение от 300 тома на плевенските читалища. Той лично връчи дарението на настоятелствата в читалище Ракитин, Лик, Пробуда и Цветан Спасов. Пред ръководствата водачът на плевенската листа на Коалиция за България заяви:

Българските читалища имат много проблеми и аз се ангажирам да работим заедно за разрешаването им през следващите четири години. За мен и Коалиция за България развитието на родната култура и съхраняването на нашите традиции и ценности са основен национален приоритет. Румен Петков каза още, че и останалите библиотеки и читалища в област Плевен ще получат от Коалиция за България съвременна българска литература.


Подкрепям Коалиция за България, защото...

 

Виктор Пасков,

писател, оперен певец, музикант,

бивш директор на българския културен музей в Берлин:

 

Аз съм прекарал повече от четвърт век от живота си в Западна Европа - в Германия, Франция, Холандия. Освен всичко друго, получих и ясно впечатление какво представлява европейският политик. Знам какви са неговите параметри, какво си разрешава да направи и какво не. Знам и до каква степен може да дава обещания с чиста съвест и къде вече минава границата. Познавам Румен Петков от 10 години и мога с абсолютна сигурност да твърдя, че в негово лице аз виждам един политик от абсолютно европейски мащаб. Той разполага със съответната мощ, със съответната сила и със съответната конкретност. Румен Петков няма да даде обещания, които няма да изпълни, защото, казано на наш език, това е едно мъжко момче. Това е моето основание да застана зад гърба му.

Колкото до Дончо Цончев - вижте, това е един от бащите ни, който ме е учил как се прави литература. Знам идеално какво представлява той като човек, знам какво представлява като писател и съм напълно убеден, че човек с душата на Дончо Цончев е в състояние да прави и политика. И знам каква политика ще прави той - тя ще се нарича културна. Без да се меся в работата на бъдещия парламент, аз с удоволствие бих го видял като шеф на парламентарна комисия по култура.

До 1989 година имах предимно десни убеждения, защото роднините ми по майчина линия всичките бяха в Белене. След 1989 г. обаче това, което се случи пред очите ми, когато видях какви хора прегърнаха дясната идея и до каква степен я изродиха, естествено, че реакцията ми беше ориентация на ляво. Гордея се с левите си убеждения, защото смятам, че прогресът идва от ляво. Така е не само в България, а в цяла Европа. Аз не познавам десни интелектуалци, а познавам страшно много интелектуалци от Европа. Затова с чиста съвест и радост заставам зад моите приятели Румен и Дончо.  


 ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2005


Митхат Метин, водач на листата на ДПС в Плевен:

 

Ще работя за интегриране на малцинствата в обществото

 

ДПС винаги е провеждало последователна и целенасочена политика по отстояване на човешките права и свободи, зачитане на личността и достойнството на всеки гражданин и възможностите му за развитие и е гарант за етно-политическия модел в България. Самото създаване и утвърждаване на движението е чат от цялостния процес за защита на човешките права в България. Ангажиментите от програмата на ДПС за парламентарните избори през 2001 г. бяха реализирани изцяло по време на коалиционното управление с НДСВ. Така в България бе установена правна рамка, съответстваща на принципите на зачитане на човешките права и свободи и на международните актове, по които тя е страна. Беше приет Закон за защита срещу дискриминацията. Създаде се дирекция "Етнически и демографски въпроси" към Министерски съвет, която представлява първата обособена държавна структура, натоварена с отговорността за провеждане на правителствена политика в областта на междуетническите отношения.

Като либерална партия ДПС през 2005 - 2009 г. ще продължи да провежда политика на зачитане на човешките права и фундаментални свободи на всеки, без разлика на пол, език, произход или вероизповедание за постигане на действително равенство на лицата, принадлежащи към различните етноси, с мнозинството в България чрез участие на движението в изпълнителната власт. За осъществяването на тази политика предвиждаме защита на мултиетничността като ценност в контекста на развитието на българския етно-политически модел. Един от приоритетите, които ДПС си поставя, е да работи за съхраняването на самобитността и културата на различните етноси в България с оглед ценността им за общото европейско културно и историческо наследство.

Остава недостатъчното осъзнаване на необходимостта от взаимно живеене в обществото. Това налага да се положат усилия за установяване на ефективен междуетнически диалог на базата на взаимно уважение и разбиране на приемане на другия, на преодоляване на стереотипи и предразсъдъци в междуетническите отношения. Особено важно е и ДПС ще работи за това, да бъдат активирани механизмите за превенция срещу дискриминацията на етническа, верска или друга основа, срещу враждебността и насилието в тези отношения.

Като част от защита на човешките права, движението настоява за радикално решаване на проблемите на приобщаване на ромите в българското общество. За постигане на трайни резултати ДПС ще се стреми към гарантиране на равен достъп до качествено образование на всички възрастови групи от етническите малцинства чрез предоставяне на възможност за обучение на деца от ромски произход сред техни връстници от мнозинството, разкриване на полуинтернатни форми на обучение на деца роми, подобряване на материално-техническата база и оборудване на компютърни кабинети в училищата, разработване на учебни програми и учебници на матерен език, преобразуване на помощните училища в общообразователни.

В областта на здравеопазването трябва да се продължат усилията за повишаване на здравната култура и информираността на ромското население по въпросите на семейното планиране, за водене на здравословен начин на живот. Необходимо е и предприемане на специални мерки от правителството и общините за подобряване на жилищните условия и изграждане на социалната инфраструктура в районите с преобладаващо етническо население.

За преодоляване на безработицата, която се наблюдава в по-голяма степен сред населението с малцинствен произход, следва в общата политика за трудовата заетост да се въведат либералните принципи за предоставяне на равни възможности за конкурентноспособност на пазара на труда в контекста на специфична държавна политика към регионите със смесено население.

ДПС сме убедени, че ще успеем да активираме такава част от електората, която ще ни даде един депутатски мандат, защото движението се доказа като национално отговорна партия, което бе потвърдено от световния либерален интернационал, в който ДПС е член. Това ни дава самочувствието, че ще бъдем припознати и от много български граждани, а не само от представители на турската общност. Ние сме подкрепени от регионалната асоциация на власите с председател Иван Николов и от либерално гражданско движение "Плевен 2007" на д-р Симеон Янчев. За пръв път ДПС има своята икономическа програма за развитие на регион Плевен - Никопол, Белене, в секторите земеделие, туризъм и младите хора.


Синята листа - огледало на умиращото СДС

 

Найден Зеленогорски разкрачен между парламента и общината

 

Иван ДАЧЕВ

СДС е на път да инкасира най-тежката загуба на избори от 1990 г. насам на 25 юни. Особено катастрофално поражение се очертава в 15 Плевенски многомандатен район - според последните социологически проучвания сините тук едва прескачат 4-процентната бариера с резултат от 4,6 пункта.

За трагичното състояние на остатъците от синята партия в Плевенско безспорно има и една важна обективна причина - разпада на дясното пространство в национален мащаб. Но не по-малка заслуга за сринатия авторитет на местното СДС има и Найден Зеленогорски.

Стремителният път надолу започна още с реденето на листите.

Тлеещата от

години

неприязън

между плевенския кмет и областния партиен лидер Васил Василев експлодира, след като последният бе изхвърлен от списъка на кандидат-депутатите. Зеленогорски спечели вътрешнопартийната война, оглави листата и наложи в нея свои протежета - или напълно безлични и непознати, или с натрупани негативи сред плевенските граждани. Това признават и седесари от най-здравото ядро на партията. Достатъчно е само да бъдат изброени имената на мераклиите за депутати, за да лъсне цялата кадрова немощ на СДС.

Подгласничката на водача - някоя си Ася Михайлова, районна кметица от столицата от квотата на "Гергьовден", не може да бъде възприета от чувствителните на тема местен патриотизъм плевенчани по друг начин, освен като парашутистка, която иска да вземе гласовете им и да се намърда в парламента, а после да забрави къде се намира Плевен.

Подвизаващият се под №3 д-р Цветан Костов може би все пак е познат за някои местни жители, но

едва ли някой

би могъл

да си спомни

какво добро е сторил досега и с какви качества се е отличил. Напротив, биографията му през последните години е съвсем незавидна. След като се провали като шеф на болницата и като зам.-кмет, по примера на старата комунистическа номенклатурна система бе пратен да оправя апарата и структурите на СДС в общината. Как ги оправи, е видно от тяхното днешно състояние.

Без да се дава ухо на слуховете по адрес на класираната на престижната четвърта позиция Таня Стефанова, е достатъчно да се припомни какво работи тя в момента и какво е правила преди това. Бившата репортерка от местната телевизия "Плевен спринт" (уволнена оттам), чието лице може би си спомнят смътно от екрана абонатите на кабеларката, от няколко години е на щат в общината. На какъв точно е сложена не се знае, но поне за плевенските журналисти е ясно с какво се занимава - изготвя видеорепортажи и филмчета за кмета.

Иначе СДС явно има добро отношение към журналистическата професия - в листата се мъдрят още двама нейни представители - издателят на партийния орган Иван Илиев и пресаташето на градоначалника Ралица Веселинова. Сигурно в парламента има нужда и от журналисти, но чак пък по трима от избирателен район...

Петият - зам.-кметът д-р Валентин Матеев, може би се радва на най-голяма познаваемост. Което в никой случай не означава одобрение - наскоро се прочу с това, че

с общински пари

асфалтира

улицата,

на която живее,

и оправи тротоара около дома си.

Ако има наистина поне една популярна фигура в синята листа, и то от Плевен, това безспорно е лекоатлетката Тереза Маринова. Да се чуди човек на акъла на това младо момиче - първо в света, а в Плевен - шесто. Рекордьорката бе употребена от Найден Зеленогорски и треньора й Христо Марков още през 2001 г., когато я принудиха да я впишат на четвърто място в листата. Дали пък и това заиграване на Марков с политиката (сега той е дясната ръка на Надежда Михайлова) не допринесе за провала на спортната кариера на Тереза?

Останалите имена от листата не си струва дори и да бъдат споменавани, с малки изключения те са напълно

непознати даже и

за журналистите

в Плевен, които са най-добре информирани кой какъв е.

От този бегъл поглед върху кандидатурите на СДС естествено следва изводът, че в синята листа не само че няма нито един професионален и значим политик от мащаба на Румен Петков или Милен Велчев например, но липсват дори и експерти, признати на местно равнище, камо ли пък на национално. Според анализатори от дясното пространство това е умишлен ход на Найден Зеленогорски. По този начин той се надявал да направи вота мажоритарен, разчитайки на гласовете, които получи на кметските избори през 2003 г. Всъщност доказателство за това е и медийната кампания на ОДС в Плевен, която е съсредоточена изключително върху водача на листата, и то представяйки го като успешен кмет (доколко това е така, е друг въпрос). Тази тактика обаче едва ли ще се окаже печеливша - все пак хората си дават сметка, че не избират градоначалници, а депутати, които ще носят отговорността за цялата държава.

И тук е най-уязвимото място на Найден Зеленогорски - той все още не е заявил

ще става ли

народен

представител

или ще си остане кмет.

Дори и най-големите му фенове са объркани от тази неяснота - ако любимецът им отиде в парламента, кой ще го замести? Те си дават сметка, че при това състояние и рейтинг на СДС едва ли ще се намери фигура, която да се пребори за кметския стол. Объркан и раздвоен е и самият Зеленогорски. От една страна много му се иска да живее в София при семейството си, но от друга го гризе партийната съвест и като верен човек на Надежда Михайлова едва ли би й противоречил, ако тя разпореди да остане в Плевен. На него му е пределно ясно, че не може с лека ръка да каже сбогом на партията, тъй като, макар и умираща, тя е последната му надежда за някаква бъдеща реализация. А надеждата умира последна...


 СОЦИАЛНО


След наводнението

 

"Защо сме живи, боже?"

 

Над 80 къщи заля водната стихия в град Искър

 

Ралица ПЕТРОВА

"За какво съм жива на света, божке ле? Всичко туй, дето се е поразило, какво да го правя? Самичка съм, няма кой да ми помогне. Само единствен син имам и той е без един крак. Градинката ми отиде, входът към зимнината ми се затлачи - не мога да пристъпя. Стената се пробуши от пустата му вода, на нея малко й трябваше. Тоалетната ми се килна на една страна, та нали само от дърво е правена, за срамотиите в комшиите ходя по нужда. Какво да правя, да мра ли, божичко?", скубе косите си 76-годишната Мария Цветкова от гр. Искър (Пелово). Къщата й е една от 80-те, пострадали от придошлите води на р. Искър преди седмица в следствие на проливните дъждове, които се изляха над България. В резултат на наводнението са пропаднали над 2 000 декара земеделска земя. Невижданото близо век природно бедствие в региона остави без препитание за зимата хората от т. нар. влашки квартал в гр. Искър, унищожавайки и последния стрък пипер или домат в дворовете им.

Броени дни след трагедията, както я описват искърчани, от дворовете на пострадалите се носи отвратителна миризма от застоялата вода, която запушва ноздрите. Смърди ужасно, вечер пропива в къщата, гадно е, не можем да спим, жалва се 70-годишната баба Иванка, която е посрещнала нахлуващата вода вкъщи с мъжа си Йордан Стефанов. "Много се уплашихме. Три нощи не спахме, три дни не ядохме. Всичко се съсипа, цялата реколта, каквото засадихме - няма го. Сушината падна. Дървата ни се намокриха, не мога печка да си запаля да си наготвя. Закарах си животните при комшиите - 2 прасета и пуйки, защото няма къде да стоят. Не мога да си ги прибера, ние сме двама старци, как да оправим постройката", бърше бликащите от очите си сълзи баба Иванка.

Във влашкия квартал в гр. Искър живеят предимно стари и самотни хора - кой овдовял, кой изпратил деца по чужбина. Наводнението е най-страшното бедствие, което са преживели, споделят жителите му. Казват, че друг път такова чудо не е имало, и то с такива последствия.

В резултат на унищожената реколта в градините повечето от старците ще гладуват, защото да отгледат собственоръчно я домат, я боб, е единственият начин да сложат през зимата нещо на масата. Отделно от това никой няма да има възможност без чужда финансова помощ да поправи пропадналите подове в стаите и подгизналите основи на къщите, които с времето ще продължават да се рушат.

Три пъти само за седмица р. Искър е излязла от коритото си, твърдят от квартала. Първоначално водата заляла само близките тревни площи. При второто покачване бушуващата стихия стигнала почти до къщите. Последният път се оказал фатален. "Беше към два часа следобед, таман сложих тенджерата с боба на печката (тя е на двора) и водата изведнъж ме заля. Едва не ме срина, стигна ми до кръста. Започнах да пищя, всички пищяха. Беше страшна паника", разказва бара Мария.

Бучащата водна маса не пожалила нищо по пътя си. Обстановката се усложнила, когато мини цунамито завъртяло натрупаните на сметището отпадъци и ги запокитило в къщите. Речната вода повлякла и мръсотията от преливащия отпаден канал, минаващ наблизо. "Докато се озърна - до кръста ми кал и чакъл. Аз виках, но никой не чуваше, защото всеки се беше паникьосал", не може да се отърси от спомена друга пострадала - Гергина Банкова, която е с удар и е трудноподвижна. Жената твърди, че е оживяла единствено благодарение на заварения си син, който я метнал на гръб и започнал да си проправя път сред прииждащата стихия, за да отведе майка си на по-безопасно място. "Аз ревях, пищях, викам му - олеле, майчице, ще ме изпуснеш, ще се пребием", разказва Гергина. После отишла да постои малко у сина си, докато се отдръпне водата. Като се прибрала вкъщи видяла, че част от пода в коридора е пропаднал, леглото потънало, а гардеробът й всеки момент ще падне, наклонен на една страна.

Жителите на влашкия квартал твърдят, че започнали да укрепват дигите на реката в последния момент, когато нищо вече не можело да се направи и водата била заляла къщите. Според Петрана Величкова хората от махалата са излъгани, че язовирите не са били пуснати. "Хайде Искъра ще дойде от дъжда, ама може ли толкова много вода? Та това са три язовира. Излъгаха ни, та в земята ни вкараха...", нарежда тя.

И допълва: "Вие виждали ли сте такова чудо - възрастните да грабят децата и да ги карат в друга махала, а после да прегръщат свинята с малките прасенца и да ги набутват вътре, в къщите - на по-високо, че да не се удавят".

Дигите на реката около гр. Искър са правени преди 40 години. Те не бяха в състояние да спрат водата, коментира Тихомир Велчев, секретар на местната постоянна комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи. Той твърди, че толкова висока вода не е идвала повече от 70 години и ако още малко е придошла, това е щяло да се окаже фатално. "Реката се покачи с близо 2,5 метра, след като коритото беше пълно. Най-напред заливането започна от държавния колектор, премина през тревните площи и се наводниха кварталите. Ние започнахме да засипваме с инертни материали. Бяхме струпали много техника - фадроми, камиони, багери и се опитвахме да направим временни диги", обяснява Велчев. Той въздъхва с облекчение, че засега нова опасност от наводнение не съществува. Р. Искър вече е спаднала с два метра и се е прибрала в коритото си.

Изпомпването на водата в някои от засегнатите къщи продължава, информира кметът на гр. Искър Тодор Ватковски. От областната управа в Плевен съобщават, че за извършване на отводнителните дейности е приведен допълнителен аварийно-спасителен екип с три мотопомпи от "Гражданска защита" (ГЗ) в Кърджали. На засегнатите места работи още една мотопомпа с екип на ГЗ - Плевен.

На 680 хиляди лева са оценени щетите от наводнението в гр. Искър. Тази сума е поискана от постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи към Министерски съвет, каза Ватковски. Тя ще бъде използвана за ремонт на колектора, за построяване на нови диги, за възстановяване на нарушената инфраструктура в района. Докато парите бъдат отпуснати, ще се опитаме да направим каквото можем с подръчни материали и призоваваме организации като Българския червен кръст да организират помощни акции за бедстващите хора, апелира кметът на гр. Искър.

Компенсация за материалните си загуби обаче хората няма да получат. Въпреки че всеки ден очакват "някаква комисия" да дойде, да огледа и да прецени щетите, след което пострадалите искърчани да бъдат обезщетени, това няма да се случи. Министърът без протфейл Фелиз Хюсменова обяви, че няма да бъдат отпускани държавни пари за пострадали частни жилищни сгради и имоти. Средства ще получат само тези, които са били застраховани.

Е, оказа се, че бедстващите искърчани не са съвсем капо. На фона на цялата им унищожена реколта и прогизнали къщи финансовият министър Милен Велчев предизборно раздаде по кило кренвирши и два хляба на всяко пострадало домакинство...


Безхаберие

 

Уникален апарат за диабетици стои неизползваем

 

От асоциацията на болните хора чакат общината да се сети за тях

 

Даниела ДОЧЕВА

Уникален за града апарат за измерване на гликиран хемоглобин получи като дарение от американска църква асоциация "Диабет" в Плевен. Дарението включва и безплатно изследване на 50 пациенти. Събитието за болните от това нелечимо и прогресиращо заболяване беше съчетано с официалното откриване на новия офис на организацията в ОАПС, етаж 11, стая 13, в който тя се помещава от март 2005 г., след като община Плевен я принуди да напусне сградата на "Сан Стефано" срещу ГУМ-а.

Както "BG Север" единствен писа след този "хуманен" акт, общината си измила ръцете, като предоставила на диабетиците негодно за обитаване помещение до бл. 6 в ж. к. "Сторгозия". Никой от управниците дори не се замислил, че асоциацията е бедна и няма средства, с които да ремонтира основно предложения офис. Вече два месеца нито кметът Найден Зеленогорски, нито зам.-кметът Петър Керемедчиев, до които има персонално изпратени писма, вземат отношение по проблема. Все едно, че такъв не съществува. Дори предизборно никой от общината не повдига въпроса, научихме от зам.-председателя на асоциацията инж. Йонка Ангелова.

За диабетиците обаче бездействието на властимащите е равнозначно на противодействие. 360 са регистрираните членове на асоциацията до преместването й от стария офис на "Сан Стефано". След това загубват връзка с представителството и в момента са само 160. Голяма част от болните са трудно подвижни и не могат да стигнат до ОАПС-а. За да е напълно възпрепятствана комуникацията с офиса, в него няма и телефон. По една единствена причина - няма кой да го плаща. Членовете могат да се свържат с Ангелова на домашния й телефон 82-77-45. От асоциацията са благодарни, че все пак се намерил спонсор, който да им плаща наема до октомври 2005 г. Благодетелят е софийската фирма "Ново Нордиск", която доставя инсулин и консумативи за диабетици. А после? Надяват се, че дотогава от общината ще направят ремонт на необитаемото помещение до бл. 6 на "Сторгозия". Въпреки че за сега няма никакви индикации, че ще се случи. Дано да стане, иначе пак ще се озоват на улицата.

Малко светлинка в тунела за диабетиците просветна с изненадващото дарение на "Ново Нордиск", която им подари телевизор и DVD, за да реализират отдавнашната си мечта да провеждат обучителни семинари.

В момента диабетиците нямат основания да се радват на новия апарат, защото той ще остане неизползваем неизвестно до кога. Решението и на този проблем е пак в ръцете на общината. Ако тя отпусне средства, ще бъде ангажирано медицинско лице, което да прави изследванията. Ако не - просто ще си имат неупотребяем апарат. А той е изключително необходим на болните, защото единствено чрез него могат да добият представа за нивото на кръвната си захар за 3 месеца назад. С тези данни вече могат да се ориентират много по-точно в състоянието си, а това е изключително важно за правилното им лечение. Апаратът би могъл да се използва и от здрави хора, които в рода си имат диабетици и са предразположени към диабет. Или от всички останали, които просто искат да се уверят, че нямат показателите на това заболяване, обясни Ангелова. В началната си фаза диабетът не може да бъде регистриран от болния, защото няма ясна симптоматика. Когато бъде доказан, може да се окаже, че вече са налице сериозни увреждания на бъбреците, невропатия и други поражения върху органите.

За съжаление изследването на гликирания хемоглобин е доста скъпо и за да стане достъпно за нуждаещите се социално слаби, ще са необходими безвъзмездно дарени средства, отчитат от асоциацията.

Те ежедневно се сблъскват със случаи, в които много от болните не могат да си позволят да отделят дори по 1 лв. на ден, за да си купят лентичка, с която да измерят захарта си в критични моменти. А проверките на стойностите трябва да са поне две на ден. Заради мизерните финансови средства, с които разполагат на месец диабетиците, те не могат да си купуват въпросните консумативи. Така дарените им 140 апарата за измерване на кръвна захар от асоциацията стоят неизползваеми, споделят ежедневно много от болните.

И не стига, че никой в държавата не мисли за тях - загрижени за здравето им държавници направиха платени от февруари 2005 г. и малкото безплатни лекарства, които са животоспасяващи за болните, ами и общината нехае за съдбата им. А болните разчитат на грижата и подкрепата й...


 ЖЕНАТА


Лято е...

 

Романтичните ретро очила са на мода

 

Актуални за сезона са моделите с разкошен дизайн и големи рамки

 

Теди ПЕЕВА

Слънчевите очила са задължителен аксесоар за топлите летни дни. Те винаги са на мода, а и предпазват от вредните лъчи. Придават ви допълнителна загадъчност и чар.

Ултравиолетовите и инфрачервените лъчи в слънчевия спектър са вредни. Дългият престой на открито може да предизвика сериозни заболявания на очите. Избирайте очила в зависимост от това, колко време ще прекарвате на слънце. При екскурзии във високопланински райони те трябва да бъдат много по-тъмни, отколкото при разходка по градските улици. За шофьорите пък те са направо опасни, тъй като не позволяват да се различават ясно цветовете на светофара. За почивка на морето добра работа ще свършат очилата с висока степен на защита. Техните стъкла имат огледален ефект, намаляващ допълнително притока на светлина.

 

Стъкло или пластмаса

Стъклото има отлични оптически свойства, но за съжаление е тежко и чупливо. Такива очила са неприемливи за летен крайморски отдих. Полимерните са много по-леки и по показатели не отстъпват на стъклените. Избягвайте евтините очила от акрил, които се продават на всеки ъгъл. Този материал е лек, лесно се драска и напуква. Най-дълготрайни са очилата от поликарбонат. Той е устойчив на топлина, не се чупи и при нанасяне на огледално покритие добре отразява инфрачервените лъчи.

 

Какъв цвят да изберем

Слънцезащитните очила не трябва да бъдат тъмни или много светли. Идеалните стъкла са в неутрално сивата гама, която не изопачава цветовете, а само ги приглушава. Опушените очила - горе тъмни, долу светли, дават възможност за добра защита от слънцето. Според лекарите розовите и оранжевите са вредни за централната нервна система. Жълтата светлина превъзбужда зрението и предизвиква така наречения оптически стрес. Зеленият цвят успокоява нервите и понижава очното налягане.

 

Какво е модерно

Моделите, модерни това лято, са цветни, романтични и много ретро. С доста големи рамки с квадратна, правоъгълна или обла форма. Имат лъскав разкошен дизайн. Актуални са авиаторският тип очила с издължени правоъгълни стъкла, които обгръщат лицето. Те са копие на моделите, които някога са носели пилотите на самолети.

 

UV-ЗАЩИТА

Най-подходящи за нашите условия са стъклата General, гарантиращи защита от 40 до 100% процента. В специализираните магазини очилата винаги се продават с технологичен паспорт. В него е записано колко процента и какви лъчи поглъщат. Надписът UV400 означава, че всички вредни лъчи са напълно блокирани.

 

Пазете се от ментета

Не е нужно да сте оптик, за да различите истинските очила от ментетата. Най-напред ще ви направи впечатление ниската им цена. Освен това от вътрешната или от външната страна на рамката трябва да фигурира логото на фирмата и неизтриваем номер, означаващ вида на модела.


Подсилете желанието с еротичен масаж

 

Ивайло ИВАНОВ

Сексуалните ви отношения са придобили еднообразен характер. Еднотипният начин, по който протича интимният контакт с любимия човек, е на път да ви доскучее. Обърнете се към еротичния масаж, за да съживите любовния си живот.

Еротичният масаж е доста разпространен в азиатските страни. В Тайланд младите момичета започват да чиракуват още от 13-годишна възраст, за да изучат тънкостите му. Чрез този вид масаж се стимулират множество ерогенни зони. Преживелите подобна наслада твърдят, че биха го направили поне още хиляда пъти. Специалистките в Тайланд използват освен ръцете си, краката, а дори и миглите си, за да доставят удоволствие на клиента. Едновременно с това те го обтриват с етерични масла. Не е нужно да пътувате чак до Тайланд, за да се научите на няколко трика.

Няма строго специфични роли за мъжа и жената - основната цел е удоволствието. Постарайте се температурата в стаята да е достатъчно висока. Натрийте ръцете си с благовонни или етерични масла. Те ще улеснят движението на китките ви по кожата на любимия ви, ще ви освежат и тонизират с уханието си. Разтрийте хубаво ръцете си една в друга и ги затоплете. Нека партньорът ви да легне, а вие застанете зад главата му. Нежно, много внимателно и леко поставете ръцете си на корема му. Започнете леко да ги движите в малки кръгчета, като изтегляте в посока към раменете.

Правете кръгове по лицето и притиснете леко веждите и слепоочията. Можете да се насочите към главата и косата. Масажирайте кожата на главата, леко изтегляйте във вашата посока косата на партньора. Галете с кръгови движения раменете му. Не притискайте и не щипете грубо любимия си, а оставете движенията ви да са спонтанни и плавни. Голям ефект на възбуда ще постигнете, ако помолите партньора си да затвори очи, а вие започнете да галите цялото му тяло с перце. Задържайте го по-дълго на ерогенните зони, като вътрешната част на лакътя, бедрата или на сгъвката на коляното. Можете да обходите тялото на любимия си с мигли. Ще впечатлите партньора, ако разтриете ходилата му и нежно притиснете в дланта си палеца на крака му.

Гърбът също не е за подценяване. Ако разтриете раменете и гърба на партньора си, той ще се отпусне и ще е по-съсредоточен в ласките ви. Не съществуват правилни и грешни движения. Ако доставят удоволствие на вас и партньора ви, то по-добре ги повторете.

За двойките, които са от дълго време заедно, понякога сексът се е превърнал навик и е изгубил първоначалното си очарование. Сексолозите препоръчват партньорите да застанат един до друг, като просто леко се докосват в продължение на час-два. Извършвайте бавни и нежни движения по тялото на любимия. След няколко подобни докосващи срещи ще установите, че отново имате отривисто желание за секс с добре познатия ви партньор.


ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2005

 

Битка без жестокост

 

Ралица МУТАФЧИЕВА, експерт Социални комуникации

 

Преди три дни Плевен стана свидетел на най-важната битка за тези избори - дебатът между Милен Велчев и Румен Петков (подробна стенограма четете на стр. 12, 13 - б. ред.). Повечето от останалите партии, участващи в парламентарните избори, не биха харесали фаворизирането на този дебат, но истината е, че това са реалностите. Битката в Избори 2005 се води между НДСВ и БСП. В Плевен водачите на двете листи са знакови фигури за своите партии и за визиите им за управлението. А изходът от битката Велчев - Петков в Плевенско най-вероятно ще е показателен за крайния резултат в национален мащаб.

Много хора ще кажат, че битка нямаше. И ще бъдат прави донякъде. Нямаше я онази битка с ръкомахането, викането, опитите да се дискредитира и омаскари противника на всяка цена, с всякакви средства. Този тип политическо говорене, като че ли отсъства напълно на тези избори. Може би липсва на някои, но по-важното е, че съдържателно моделът вече е друг. Политическата класа в България се цивилизова. Това прави месеца на предизборната кампания по-скучен наистина, но за сметка на това дава възможност на избирателя да направи информиран и рационален избор.

В дебата, на който станахме свидетели, имаше друга битка - битка на идеи за управление, битка на поколения, ако щете. Но тази битка се водеше с нормален тон и разумни доводи. Видяхме един цивилизован дебат, в чийто край двамата противници си стиснаха ръцете. И Велчев, и Петков започнаха със силни квалификации, цитирани в някои медии, които после отстъпиха пред аргументите, фактите, визиите. Отговорността, която прозира в изявите на политиците през този един месец, се показа и тук. Чрез Велчев НДСВ демонстрира желанието си да търси увеличаване на доходите, но разумно. Максимата беше Повече пари, но създай повече пари. Левият Румен Петков обещаваше повече, отколкото може да се изпълни, но се съгласи с фактите и цифрите, цитирани от финансовия министър (или поне ги остави без отговор). Така след престрелката помежду им Милен Велчев и Румен Петков се обединиха около тезата, че е демоде да обещаваш без да изпълняваш.

Изненада беше поведението на Румен Петков. Той позволи крайно непривично да му бъде нанесен не един десен прав удар с аргументи, а не по-малко сюрпризиращо беше, че Велчев не беше жесток до финала и остави съперника си в ъгъла, но без да го нокаутира.

Някои казват, че Румен Петков е изгубил битката за Плевен в този дебат. Аргументите са различни: прекаленото потене, загубването на левите му послания за повече пари в потока на аргументите на финансиста Велчев, изпадането в крайности при отговора на атаката за познатите от Виденово време имена в листите на БСП (от думите на водача на БСП в 15 район излезе, че тези хора имат много добри управленски качества). Ако анализираме малко повече, обаче не може да се твърди, че Румен Петков е загубил по някакъв изненадващ и категоричен начин. Неговите думи и държание имат логично обяснение. Наистина е много трудно да се защити лявата теза, че увеличаването на заплати и пенсии е само въпрос на желание от страна на управляващите. Защото тогава Велчев ще каже отново и ще бъде прав, че хубавото на обещанията на Петков е, че няма да се случат. Защото реализацията им би означавала да си припомним на живо и отново живота по времето на Виденов.

За изхода от дебата всеки има своя истина. Важното е, че възтържествува деловият тон.

 

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА:

Този материал е предоставен от предизборния щаб на НДСВ в Плевен


 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...


Инж. Петър Симеонов

Прави това, което можеш да завършиш, казва петият в плевенската листа на Коалиция за България. Той е живата история на българската ядрена енергетика. 24 години от живота му са минали в места с радиация, където човешката воля се прекършва. Явно голяма любов към професията и смелост са му били нужни, за да оцелее в "зоната".

От 2003 г. бившият директор на Втора атомна работи в групата за управление на проект "Изграждане на АЕЦ "Белене" към Националната електрическа компания. Поканихме го да ни въведе в кухнята на българската ядрена енергетика и да изясни мотивите си за навлизане в политиката.

Атомната енергетика е моят живот

Интервю на Емилия КАРАБУЛЕВА

- Г-н Симеонов, като бивш шеф на предприятието, изграждащо АЕЦ "Белене", какво свършихте и какво не успяхте?

- В АЕЦ "Белене" работя от 1981 г. Ние направихме първата копка, до 1989 г. беше завършена площадката и бе приключена работата по някои основни строителни обекти - кота 13 и 20, част от конструкцията на машинната зала беше монтирана, както и топлите канали. По мое време се изградиха домашното стопанство, административни сгради, преобладаващата част от инфраструктурата на обекта и медицинските пунктове. Над 95% от строително-монтажните работи бяха завършени - това е една огромна база, която се разпростира върху 13 дка закрита и около 270 дка открита площ. Готов е корпусът за специални метални конструкции и бетонов завод, който е с капацитет 200 кубика бетон в денонощие.

Завършен е на 100% и вече узаконен лиманът за тежки товари - това стана преди няколко дни, където се разтоварват монолитни товари до 500 тона. Това съоръжение е изцяло българско и ние се гордеем с него, защото проектите и изпълнението са на наши проектанти и строители монтажници.

Вече е завършено и пристанището в строителната база, което има възможност да обработва насипни товари - пясък, баластра. Ж. п. линията и ж. п. гарата до Ореш са построени, това е връзката на АЕЦ-а с републиканската линия.

Интересното в нашия случай е, че от 1990 г., когато беше спряно финансирането на обекта, досега успяхме да съхраним абсолютно всичко на територията на централата. За разлика от много обекти в България, където базата беше съсипана, в АЕЦ-а консервирането ставаше в зависимост от изискванията и оборудването се запази в състоянието, в което беше доставено.

- Означава ли това, че централата ще продължи да работи с мощностите, които бяха предвидени преди години?

- При посещението си представители на заводите производители от "Шкода", от руските фирми, направиха обстойна проверка в продължение на 45 дни. Реакторното оборудване, заедно с прилежащите елементи, както и турбината са в състояние да бъдат използвани, да работят, констатираха специалистите.

Предстои посещение на комисия от чешки специалисти от заводите "Шкода", която ще оглежда реакторната установка, разработена по руски проект. За наша радост такива две реакторни установки вече са в експлоатация в Чехия. Така че ние ще имаме възможност да работим с тях директно, защото до края на този месец трябва желаещите да участват в търга за централата да закупят документация за доставка на оборудването и за разработка на технологията на монтажа. Вече има 3 фирми, които са го направили - руската "Атомстройпрогрес", чешката "Шкода" и френско-германската "Фраматом". Основните дружества, които са участвали в строително-монтажните работи на "Темелин" в Чехия, се обръщат към нас. Това е добре, защото ние ще имаме възможност да ползваме техния опит и вероятно в проектите, които те ще направят, ще бъдат включени всичките нововъведения и елементи на безопасност, внедрени при тях. Знаете, че решението на правителството за продължаване на строителството е на пръв поглед сухо, но в него тези неща са предвидени.

- А какво следва оттук нататък?

- Нашето желание е да продължим строителството на атомната централа. Имаме достатъчно подготвени кадри и опит в тази дейност, като ползваме и потенциала на козлодуйските специалисти. Те могат много да ни помогнат в работата, а то и така е предвидено - евентуално да се образува една ядрена компания, която да включи двете централи под една егида. Можем да усвоим опита на чехи, французи, германци, защото в техните страни ядрената енергетика е на високо технологично ниво. Те имат ноу хау в производството на горивни елементи, не само в експлоатацията, затова имаме възможност да си помагаме в бъдещата работа.

- Има ли някаква яснота по отношение на сроковете за пуск на АЕЦ "Белене"? В пресата информацията за това е разнопосочна.

- В нашите среди - на ядрените специалисти, се говори, че строителството и монтажът на един блок изисква най-малко 4 - 5 години. Но ние не можем да започнем сега да строим, това означава, че дори в рамките на следващата година ще върви препроектиране. До края на 2005 г. ще изберем главен изпълнител и вече оттам нататък ще започне изпълнението на някои от подобектите. Имаме възможност да завършим някои от обектите, които не са свързани с основния корпус и с машинна зала, а само ги обслужват, но има един все още нерешен проблем - откритата разпределителна уредба по елчастта, за която не се знае каква ще бъде. Все още нямаме решение и за изнасянето на енергията, за далекопроводите. Това са два елемента, които изискват сериозна работа поне за 3 - 4 години.

Така че ако говорим с точност, би трябвало да кажем, че през 2011 г. при едни добри темпове на работа ще можем да завършим първия блок. По разчетите на енергетиката произведената от него енергия от 1 000 мегавата ще ни трябва точно в периода 2011 - 2012 година. Това ще съвпадне с отпадането на някои енергопроизводствени съоръжения, които ще бъдат морално остарели и спрени от експлоатация.

- Има ли логика в едновременното затваряне на реактори в "Козлодуй" и строителството на "Белене"?

- Общоприетото мнение е това - примерно в САЩ до 1999 г. бяха спрени 102 реактора, сега там върви програма за рехабилитация, за възстановяване на старите реактори и въвеждането им в експлоатация. Същото е положението в Германия, там външният министър е еколог, но и той, заедно с канцлера, не могат да решат проблема с реакторите. Но досега в Германия не е спряла нито една централа. Във Франция над 80% от енергията се произвежда от атомни централи.

Няма логика наистина в това да се затварят едни реактори, а да се градят други. Но в системата на безопасност има изисквания, които трябва да бъдат спазени. Например за трети и четвърти блок на "Козлодуй" по мое сведение тези изисквания са спазени и доста средства са вложени за реконструкция, те в момента според нашите замервания работят добре. Имаше изявления на атомни специалисти, които недвусмислено ни обясниха защо се спират блоковете. Този процес е много стар, той върви от 1992 г., оттогава се е заговорило, че трябва да ги спрем, за да влезем в ЕС и да ползваме най-различни фондове за развитието на България. Според мен трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" трябва да бъдат запазени, защото твърде много средства са вложени там в посока на безопасност. Още повече, че в Латвия, Унгария и Чехия има такива централи и те работят нормално. Необходимо е да се поучим от опита им да игнорират варианта някой да се меси във вътрешните им работи.

- Вие сте живата история на атомната енергетика в България. Какви идеи и позиции отстоявахте през годините - бил сте уволняван няколко пъти от обектите...

- Работих в "Козлодуй" на първи и втори блок, след това отидох на разширението на ТЕЦ "Русе". През този период съм бил и на ТЕЦ "Варна", и на "Марица-изток". От 1981 г. започнах работа в АЕЦ "Козлодуй", в началото бях зам.-директор на строително-монтажна организация в системата на "Енергостроймонтаж". През 1986 г. станах директор на монтажните работи в централата.

В процеса на строителството и монтажа си има противоречия, те не могат да се избегнат, но ние, специалистите, си ги решаваме. При мен проблемът дойде, когато през 1990 г. станах член на БСП, преди това не съм бил в никоя партия. Бих казал, че най-съществените противоречия в системата на ядрената енергетика ги вкараха политиците.

През 1998 г., когато дойде на власт Иван Костов, ме изгониха. После при правителството на Симеон Сакскобургготски ме върнаха обратно в централата, но благодарение на някои методи и начини, с които не можех да продължа да работя, през 2003 г. ми прекратиха договора и ме изпратиха в НЕК като главен специалист по въпросите за продължаването на строителството на централата в Белене. Така пак си бях на мястото, но всичко, което се случваше, изключително зле ми действаше на психиката. Защото, как да ви кажа, това е моят живот, той е в атомната енергетика. 24 години работя в Белене, станах жител на града, хората там ме познават и ме премат като свой, дори мисля, че ме уважават.

Боли ме за площадката на АЕЦ-а в Белене, за спирането на първи и втори блок на "Козлодуй", все пак там са минали 5 години от съзнателния ми живот. И то точно в "зоната" - мястото, за което казват, че се получава облъчване. Но сега, като се погледна в огледалото, все още виждам себе си - абе пак си приличам на човек. Може би това ме крепи.

- Как атомната енергетика се вписва в цялостната енергийна стратегия на България?

- Това, което ще ви кажа, е мое лично мнение. То се основава на дългогодишните ми наблюдения. От 1990 г. енергийната стратегия е променяна няколко пъти, май със смяната на всяко правителство. Дори всяка година по нещо се сменяше, имаше моменти между 1993 и 1998 г., когато за АЕЦ "Белене" не бе написан нито ред. През 1996 г. имаше едно пробуждане, което мога да нарека знаково. Тогава председателят на комитета Константин Русинов на едно събиране на ядреното дружество в Белене каза: "От утре почваме строителството." Това обаче не стана поради някакви конюнктурни съображения, които не са ми известни.

И сега в енергийната стратегия е посочено само в един ред, че изграждането на АЕЦ "Белене" трябва да продължи. Не е записано дословно, както сигурно е редно - на всяка цена строителството да бъде подновено. Това решение го взе правителството благодарение на осъзнаването на някои хора, че е необходимо не само да се говори повече, а и да се действа. Защото на нас ще ни бъде нужна повече енергия...

Така че в настоящата енергийна стратегия има само един абзац за ядрената енергия и той е написан много общо. Ако се осланяме на решението на правителството можем да кажем, че то си е взело поука. Защото в площадката на АЕЦ "Белене" са вложени над 1,2 млрд. долара, които в никакъв случай не са погребани, както се писа по медиите. Те са жизнени, обектът е в добро състояние и може да бъде използван в бъдеще.

- Колко все пак ще ни струва изграждането на Втора атомна?

- Последното изказване, което направи известен специалист по ядрена енергетика, бе за сума от порядъка на 3 - 4 млрд. евро. Аз не го приемам за вярно, защото там ние имаме вложени средства около 1,2 млрд. долара. Ние ще похарчим повече средства за строителството на първи блок. А втори ще ни излезе по-евтин, защото обслужващите съоръжения ще бъдат готови. Т. е. ние ще вложим средства само за главния корпус.

Така че за да завършим първи блок, според мен ще ни трябват малко повече от 2 млрд. евро.

- Обикновените хора се интересуват как влизането в експлоатация на централата в Белене ще повлияе върху цените на енергията за бита? Появиха се коментари, че ще има оскъпяване на тока...

- Най-ниската цена на еленергия е на произвежданата от АЕЦ "Козлодуй". И какво трябва да стане в Белене, за да произвеждаме по-скъпа енергия?! Това е абсурд. Цената на еленергията в европейски мащаб расте и не можем да избягаме от това. Но да се говори, че АЕЦ "Белене" ще произвежда енергия, по-скъпа от тази на ТЕЦ, е несериозно. Нещата зависят и от бъдещия експлоататор - дали той ще поиска да печели бързо или по-бавно. Защото ако има норматив, който да дава възможност за изплащане в точно фиксиран срок, тогава прогнозите за ценовите разчети ще бъдат по-ясни.

Нашата държава държи в момента да запази 51% , което означава, че тя ще се ангажира с регулирането на цените. А това ще даде възможност произведената еленергия да бъде на нормална цена. И да не зависи от инвеститорите, които са решили по-бързо да възвърнат средствата си.

- А как извървяхте пътя до листата на Коалиция за България?

- Аз бях кандидат за народен представител от БСП и за 37-ото, и за 38 Народно събрание. Бях на неизбираемо място, но това не ми попречи съвсем съзнателно и отговорно да подходя към въпроса и да участвам във всички мероприятия. Сега предложението за влизането ми в листата излезе от нашата общинска организация в Белене, прие се добре от областното ръководство и ме класираха на пето място. Радвам се на доверието, което ми бе оказано. Всичко, което зависи от мен, поне по отношение на атомната централа в Белене, ще бъде направено.

- Разкажете нещо за семейството си.

- През тази година се навършват 40 години, откакто съм женен. Имам голям син, който работи като експерт в София. Той се оправя самостоятелно, идва си отвреме навреме у дома.

Моята съпруга е пенсионерка, имаме нормално семейство. Допреди година живеехме в Белене, сега сме в София заради професионалните ми ангажименти.

- Занимавали сте се с автомобилен спорт в миналото. Още ли си падате по високите скорости?

- Не мога да се похваля с кой знае какви успехи. Тренирах редовно, а през 1979 г. заех третото място в страната като автомобилен състезател. Обичам високите скорости, но напоследък карам по-бавно, защото има доста проверки по пътищата.


 ГЛАС ОТ ОГЪН И МЕТАЛ


Гена Димитрова - избрана от боговете

 

Оперната прима раздаде сърцето си и остана завинаги сред нас

 

Даниела ДОЧЕВА

О тиде си Гена Димитрова! Драматичното сопрано, покорило света. Тя беше избрана от боговете да носи огромен дар на човечеството. Рядък дар, който се дава веднъж на 100 години. Изключителният й глас, сплав от огън и метал, мъжествено силна емисия, неукротима пробивност, огромен волум действаха почти хипнотично дори на непосветените в тайните на оперното пеене. Повече от 30 години световната музикална критика не спря да търси най-необичайни образи и сравнения, за да даде рационално обяснение на феноменалния й глас и огромните й технически постижения.

Известната оперна прима Рената Тебалди я нарече "неповторимо явление на природата." Българката изпя най-жестоките сопранови партии, сложили край на кариерата на много оперни певици, дръзнали да се преборят с тях, без да притежават огромен гласов диапазон, стоманена психика, перфектна техника и неизчерпаема воля за усъвършенстване, каквито имаше Гена Димитрова. Тя не само пресътвори блестящо партиите на Абигайле от "Набуко", на героините от едноименните опери лейди Макбет, Турандот, Джоконда и много други, а пресъздаде образите като живи личности, които ще останат като епохални постижения в историята на световното оперно изкуство. Като еталони, които ще са мярка за талант и майсторство за всички певци, решили да ги включат в репертоара си.

Богоизбраната Гена живееше най-истински на сцената, когато раздаваше щедро съкровищата на прекрасната си душа. Гена е феноменална певица, но онези, които я познават, твърдят, че певицата отстъпва на личността. Изключителният й морал, принципност, човещина, грижата и любовта, с които обграждаше другите, будеха възхищение у човеците и недоумение у дребните душици. Лишена от способността да завижда, тя раздаваше щедро съвети на колеги, за да преодолеят технически затруднения.

Тя направи толкова в живота си, колкото други не биха успели да свършат и за няколко. И си отиде. Там, откъдето дойде. В един друг свят, в който "любезността не е смятана за глупост, уважението не е продиктувано от страх, трудът е удовлетворение за вложените усилия, а думата сърце се пише с главна буква." Тя раздаде огромното си сърце на публиката и на всеки, с когото съдбата я срещна.

 

Силата на съдбата

Гена вярваше в силата на съдбата си и в божествената искра във всеки човек. В онази сила, която завладява малкото момиченце от село Беглеж, Плевенско, родено на 6 май 1941 г., и го кара да се обрече на пеенето. Първите й изяви са като солистка на училищния хор, а първите песни, които научава от майка си, са народните. Любовта към тяхната протяжност и необятност певицата запазва завинаги. Учителите й в Беглеж отрано осъзнават огромната й дарба, която надскача възможностите им, и настояват да замине за София, където да продължи образованието си. Съдбовна е срещата й с великия плевенчанин маестро Христо Бръмбаров. Той настоява да бъде приета в подготвителния клас на Консерваторията заради "изключителни гласови данни". Видял в нея нешлифован диамант, музикантът осъзнава огромната си отговорност към изкуството - да я направи певица. Гена притежава глас, който се ражда веднъж на 100 години, пророчески казва Христо Бръмбаров и предрича блестяща кариера на 18-годишното момиче. Един ден ще живееш и ще пееш в Италия, казва й още той. Маестрото пръв вижда в нея феномен. Когато професорът си отива от този свят, Гена има чувството, че неговият дух се е вселил в гласа й. Оперната прима планираше да отбележи подобаващо 100-годишнината от рожданието на големия оперен певец и педагог в рамките на 25-ото юбилейно издание на фестивала Лауреатски дни "Катя Попова" през септември 2005 г. (Идеята й е жива и дано нейната реализация стане въпрос на чест и дълг за общинското ръководство на Плевен, което до момента направи всичко възможно, за да опорочи фестивала).

С още по-голяма страст учи младата певица, след като е приета за солист-стажант в Софийската опера. По стечение на обстоятелствата през 1967 г. ръководството й поверява изпълнението на ролята на Абигайле от "Набуко". С нея започва кариерата на Гена Димитрова. Тя е на 26, на толкова е и Верди, когато пише тази опера, която го прави известен. С първата си роля българката печели Четвъртия международен конкурс за млади оперни певци през 1970 г. в София. Победителката е изпратена на специализация в миланската Ла Скала.

 

Мечтата й се сбъдва

Две години по-късно печели международен конкурс в гр. Тревизо, Италия, с Амелия от "Бал с маски" на Верди - партнира й Хосе Карерас. Кариерата й в Европа започва със "Силата на съдбата" от Верди. Следват изяви в Парма, в Ла Скала, а оперните театри в Европа и Латинска Америка се надпреварват да я канят. Още тогава световни авторитети в областта на оперното пеене й предричат трудна кариера, защото уникалният й глас щял винаги да бъде над останалите. Гена се амбицира още повече и доказва, че нищо не може да застане на пътя й. Дори астрологът на Майкъл Джексън е озадачен, когато открива в хороскопа й единствено знакът на победата.

Драматичното сопрано постепенно израства по своя път. Среща се със знаменити диригенти и режисьори, които й помагат в сценичното изграждане на образите - Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Рикардо Мути. През 70-те години на миналия век Гена Димитрова бавно, но сигурно покорява големия Вердиев репертоар - "Силата на съдбата", "Трубадур", "Бал с маски", "Аида" и др. С героините на Верди тя постига всепризнати върхове в оперното пеене - Тоска, Турандот, Мини от "Момичето от Златния Запад", Манон Леско, Мадалена от "Андре Шение" и т. н. Спектаклите я завъртат във въртележката си. Популярността й расте, в Латинска Америка вече я приемат като примадона. Гена учи безспирно, с непоклатима воля.

И ето, че идва друг съдбовен момент за нея. Озовава се на точното място в точното време. Стъпва на най-голямата открита сцена в света - Арена ди Верона, откъдето започва звездната кариера на драматичното сопрано. Там тя изявява феноменалната си дарба и си спечелва определението "най-големият глас на века", дадено й от световноизвестния режисьор Франко Дзефирели. Нейният глас става гласът на Арена ди Верона. От тази сцена с 15 хил. зрители светът открива Гена, която през 1980 г. пее Джоконда от едноименната опера на Понкиели. Следват превъплащенията й в "Набуко", "Макбет", "Аида" и "Турандот". Ледената принцеса на Гена от последната опера е триумф за певицата. Признанието на музикалната критика я отвежда на друга велика сцена през декември същата година.

 

Само за една нощ става кралицата на Ла Скала

Пред нея се отварят вратите на най-големите театри в света - "Ковънт гардън" в Лондон, Парижката национална опера, "Метрополитен" в Ню Йорк, Виенската държавна опера, салоните в Берлин, Залцбург и др., заваляват покани от най-големите режисьори и диригенти, които смятат за чест работата си с българката. За нея великият диригент Херберт фон Караян казва: Доживях да чуя един глас, който само боговете заслужават. Гена нямала право да се разболее, защото с нея пада и заглавието в съответния театър. Тя нямала право и да припада на сцената, задушавана от зрелищни, но непрактични костюми, които спирали дъха й. Имала право единствено да пее по неповторим начин.

Оперната прима има свое кредо за мисията си на сцената, което обобщава с думите: "За да се твори голямо изкуство, трябва изключително постоянство на мисълта, желанията, волята, както и непрекъснато творческо търсене, усъвършенстване, горене... Всеки талант е като звезда - свети със собствена светлина..."

Динамиката в живота й става бясна. Призвана да изпее най-трудните оперни женски партии, на гласните връзки на драматичното сопрано се крепи репертоарното равновесие на световните театри в един железен ритъм от 80 спектакъла на година, пише Магдалена Манолова в книгата си за Гена Димитрова. Програмата на драматичното сопрано е запълнена с години напред. Но тя се справя блестящо, подкрепяна от обичания си съпруг Георги Стойков, с когото пак съдбата я дарява. Гена се справя с трудните партии, защото ги чувства като създадени точно за нея, за нейния глас, за нейното светоусещане. Но няма време да се зарадва на успеха - хвърля отличията и красивите думи за феноменалния си глас зад гърба си и продължава напред - към следващия театър, към следващото ново заглавие. За да изпълни мисията си.

През 1980 г. прочутото сопрано печели "Сребърната арена" в "Арена ди Верона" за изпълнението в Джоконда от Понкиели с партньор Лучано Павароти. През 1981 взема наградата за оперен изпълнител на годината във Фоджза, Италия. Тогава е обявена и за Почетен гражданин на Плевен. През 1987 г. получава "Златният Верди в Бусето, Италия, а през 1989 г. - наградата "Пучини" за цялостно творчество. От 1996 г. е носител на орден "Стара планина", първа степен.

Изключително самокритична, с дявола на гърба си, както казва, тя съумява да превърне всеки следващ спектакъл в стъпка към съвършенството.

 

Последният концерт в Плевен

За последен път плевенската публика слуша на живо оперната прима Гена Димитрова на концерта, организиран от Плевенската филхармония по повод на нейния 60-годишен юбилей. На 18 май 2001 г. драматичният театър "Иван Радоев" беше претъпкан. Билетите бяха изчерпани дни преди музикалното събитие, но въпреки това много хора се въртяха около входа с надежда, че ще успеят да влязат без билет. За успелите да станат съпричастни на вълнуващото изживяване то остана паметно. Незабравим спомен за докосването до истинска оперна звезда и голямото изкуство. Гена Димитрова въпреки влошеното си здраве изпя с цялата си душа и майсторство арии на Сантуца от "Селска чест" на Маскани и на Елизабет от "Дон Карлос" на Верди. В концерта се включиха и нейните ученици Байса Каменополска, Велислава Нинова, Елена Баръмова, Алексей Иванов и Стефан Димитров.

В града ни Гена Димитрова беше за последен път през януари 2005 г., когато се срещна с общинското ръководство. Непринудена и непретенциозна както винаги оперната прима не коментирала ниското ниво на срещата, споделиха нейни близки с редакцията ни. Както "BG Север" писа тогава, некомпетентни общинари подведоха примата с предложението си да направи майсторски клас с ученици от Националното училище по изкуствата "П. Пипков". Ако някой от тях си беше направил труда да говори с неговата директорка Жечка Димитрова, щеше да знае, че от години в училището не съществува вокална паралелка. А това прави реализирането на идеята за майсторски клас невъзможно. Заради неграмотност въпросните общинари не успяха дори да замажат положението, а убедено твърдяха, че ще измислят нещо. Без да им мигне окото, те поставиха примата в неудобно положение, след като информацията излезе не само в местната, но и в централната преса и събуди недоумение сред запознатите с фактите. Коментарът на случилото се естествено е излишен. В България има много некадърници, но само една Гена Димитрова. Подобни недостойни изяви никога не са били в състояние да достигнат високата й класа на творец и човек. Името й остана чисто завинаги. Тя никога не забрави корените си. Гордееше се, че е от село и не пропускаше да го заяви. За земляците си голямата оперна прима си остана Генчето, която обичаше да си поговори с тях съвсем по човешки. Тя спаси и обнови двете сгради в с. Беглеж, символ на духа на българина от незапомнени времена - църквата и училището. Голямата българка не спираше да помага и на талантливи деца от Плевен.

 

Вдъхновителката

Гена Димитрова беше вдъхновителка за стотици млади оперни певци в България и по света. Учениците й знаеха, че не е добре със здравето. Лекарите й бяха забранили да пее и да работи, тя обаче не можа да изневери на себе си. Преподаваше огромния си опит и тайните на оперното пеене по своя уникална методика. Работеше само с избраните от нея гласове, които интуитивно чувстваше, че са готови за нейната мъдрост. Самата тя вярваше, че човешкият глас е отражение на човешката душа - на Божествената искра във всеки от нас, която е вечна. Затова обичаше да казва, че Бог говори чрез нея, когато е на сцената. Това усещане и разбиране за мисията на оперния певец тя възпитаваше и в своите ученици. Използвала невероятни примери и сравнения, за да визуализира сложните процеси, извършващи се в човешката психика, тяло и вокален апарат: "За мен пеенето е вибрация в космоса, а за моите ученици е ноти, които трябва да се възпроизведат. Голяма борба е да развиеш тези усещания в тях. Често ги питам - не ти ли идва отвътре като пееш тези три ноти да ги погалиш, да прекараш през тях една панделка, та да ги завържеш, за да не са три отделни камъчета. Това е тайнството, това е фантазията, която събужда музиката, която укрепва, която я разкрасява, която я прави да цъфти." Така поетично тя провокира младите гласове да ваят сами себе си, за да извадят най-доброто наяве и да го дарят на хората.

Тя е уникален човек. На никого не цепи басма. Открито и директно ти казва истината. Ако си готов да й се довериш, можеш само да спечелиш. Ако не си готов, просто си тръгваш, спомня си младата оперна певица Габриела Георгиева, която стана лауреат на 24-тото издание на Конкурса за млади оперни дарования "Катя Попова" през 2003 г. в Плевен. Гена се карала често на учениците си, но го правела с такава любов и загриженост, че те не можели да й се разсърдят. От дете Габриела мечтаела да учи при Гена. Случило се и било по-прекрасно, отколкото си го представяла. Тя й помогнала да се определи правилно гласово и да изработи важни роли. В момента Габриела прави успешна кариера в Европа.

Друга млада оперна певица, която в момента завладява сцените в Швейцария и преподава оперно пеене там, е плевенчанката Милена Йотова. "Преди един спектакъл, в който участвахме и двете, тя ми каза: Ела, моето момиче, да ти покажа как се пее. Сложи ме да седна на коляното й, ръката ми постави на диафрагмата си и запя", спомня си тя.

"Нашето тяло е много богато, то само ограничава човешката мисъл и пътищата на Господ, които са дадени в нас. Когато опознаеш тялото си, тогава имаш чувството, че това е орган, в който натискаш всички педали и зазвучават всички тръби. Тази необикновена красота на българската хармония в гласа един истински педагог трябва да усети и да развие", заявяваше Гена.

 

Мисли на певицата

 

За мен целият живот бе да обуздавам този голям глас

 

* За седем сезона в Миланската скала изпях най-големия си репертоар. Започнах с "Турандот", "Ломбардци", "Аида", "Набуко", "Селска чест", "Макбет", "Тоска". Щастие за всеки певец е да попадне в Ла Скала. В този театър се чувствах на мястото си, там усещах сякаш ръката на Господ върху мен...

* Успях с най-жестоките партии за едно сопрано, защото те бяха създадени по моя мярка, за моя глас. Усетих това интуитивно още в началото и "имах дявола на гърба си", както казва Верди, за да ги направя свои.

* Осемдесетте години се завъртяха в страшно, бясно темпо. Нещо, което никога не съм си представяла - не може да има спиране или почивка. Събуждаш се нощем и не знаеш в кой хотел си, в кой град си. Предната вечер съм пяла в Лондон, на следващия ден летя за Ню Йорк... Нямам време за частен живот. Нямах време да се наслаждавам от успеха си, само вървях напред, защото ме чакаха театри, нови партии, очакваше ме животът на нечовешкото напрежение.

* За мен операта не е развлечение. Операта е храм, в който научавах философията на живота.

* През целия си живот съм се опитвала да правя добро, но съм била неразбрана. Има една тосканска поговорка - не прави добро, ако не можеш без това "благодаря". Мама ми е казвала - направи добро и го хвърли в морето. Благодетелят не е обичан, такава е човешката природа.

 

Репертоар

Верди:

Абигайле в "Набуко"

Аида в "Аида"

Амнерис в "Аида"

Амелия в "Бал с маски"

Амелия в "Симоне Боканегра"

Джизелда в "Ломбардци"

Елвира в "Ернани"

Елизабет в "Дон Карлос"

Еболи в "Дон Карлос"

Леонора в "Трубадур"

Леонора в "Силата на съдбата"

Леонора в "Оберто граф Ди сан Бонифачио"

Лейди Макбет в "Макбет"

Одабела в "Атила"

"Реквием"

Пучини:

Манон Леско в "Манон Леско"

Мини в "Момичето от Златния Запад"

Тоска в "Тоска"

Турандот в "Турандот"

Понкиели:

Джоконда в "Джоконда"

Мусоргски:

Ема в "Хованщина"

Моцарт:

Първа дама във "Вълшебната флейта"

Маскани:

Сантуца в "Селска чест"

Джордано:

Мадалена де Коани в "Андре Шение"

Бородин:

Ярослава в "Княз Игор"

Бизе:

Мерцедес в "Кармен"

Берлиоз:

"Смъртта на Клеопатра" - кантата

Белини:

Норма в "Норма"

Чайковски:

Маша в "Дама Пика"


 МИТНИЦА


Наскоро излезе от печат третата книга от трилогията "Митница" на бившия шеф на българските митници Емил Димитров - Ревизоро. В няколко поредни броя "BG Север" ще публикува откъси от книгата с любезното съгласие на автора.

 

Конвой

 

(Продължение от бр. 23)

 

Произшествието

 

Колоната се окомплектова в плътен пакет още пред районното. Потегляме и водим отпред, но вече по друг маршрут, защото с това забавяне всички са видели кои места са отцепени от полицията заради нас. Минаваме през няколко тесни улички и точно когато трябва да излезем на пътя, водещ към магистралата, става поредният инцидент.

Трябва да направим остър завой наляво и десет метра след това да завием в първата улица вдясно. Нещо като полуосморка или като змиорка. Срещу нас по страничната улица идва някакъв стар Москвич таратайка, която дърпа ремарке, на което отгоре е натоварено и едно изтърбушено старо купе от лека кола. Ние минаваме и завиваме, но Москвич - ът заради лоши спирачки ли, заради уплахата ли, но се вклинява в колоната и после спира точно на средата на кръстовището. Всичките сирени са пуснати и му дават указания по високоговорителите, но човекът се държи за главата и не помества колата си.

"Прикривайте първи и освободете трасето" са командите, които прозвучават. Веднага пет барети и трима митничари изскачат от едната мобилна група и започват да охраняват отвън фургона с наркотиците. Другите дават команда на Москвич - а да продължава и държат под прицел хората вътре. Москвич - ът се помества още 2-3 метра и керванът отново тръгва напред. Дано нямаме повече изненади.

На задната седалка при нас в джипа са настанени прокурор и следовател, които ще придружават наркотика до София. Те не разбират значението на повечето от командите или позивните, но държат товарът да им е пред очите постоянно. Мълчат си, но се вижда, че се успокояват едва когато излизаме на магистралата.

 

Отцеплението

 

Далеч, няколко километра пред нас, върви едно черно БМВ, което оглежда обстановката и ни информира за проблеми по пътя. А те са много. Заради секретността на операцията не е предупредено нито едно РДВР или Районно управление по пътя. Никой не знае, че минаваме и какво носим. Иначе е лесно, когато ти правят път.

Между Любимец и Харманли пътят е постоянно в ремонт. На три от мостовете има светофарни уредби. Движението е само еднопосочно. Ние няма как да спираме, затова започваме да опразваме мостовете от насрещното движение, без да забавяме нашата колона. С повече коли е лесно, но с двата джипа е като на рали. Караш бързо, преминаваш моста и спираш в насрещното движение, докато конвоят мине покрай теб. След това догонваш колоната, задминаваш я отпред и пак отначало на следващия мост или отсечка в ремонт. Оглеждаш се за засади, за въоръжени. На два пъти спираме камионите почти в последния момент.

Това е международна магистрала. ТИР - овете от Лондон са тръгнали по международен път. Изведнъж насред магистралата има светофар, който ги спира. Те дори не го забелязват. Има и по-тежки случаи, когато са чакали да се източи насрещното движение, точно когато светофарът им дава зелен сигнал, се появяваме ние и ги спираме отново. Изискването керванът да не спира при тези еднолентови стеснения, които са идеално място за засада, ни създава огромни проблеми.

Първият джип спира насрещното движение, вторият спира от другата страна на моста и другите да не тръгнат. Мостът само за нас да е чист. На думи е лесно, но когато светнат зелените светофари, някой решава да изпревари, друг да се пререди и така запушват целия път. Спри едната посока, спри другата посока, обозначи се така че да те видят и не предприемат рисковани изпреварвания, да не запушат освободения път нито преди, нито след моста. Да не сгазиш някого, да не затваряш движението дълго, защото все пак това е международен път. Да не го затвориш късно и да има време да разкараш тези, които точно тогава решат да спират, изобщо нерви. Но се справяме. Конвоят също ни помага. Според указанията по станцията намаляват или усилват скоростта, но идват винаги, когато обстановката е овладяна и пътят чист.

Като мине керванът, работата не свършва. Ако пуснеш движението едновременно, ще стане катастрофа. По правило винаги се пуска движението, което е след нас, за да могат камионите да блокират моста от възможността някой да ни догони. Използваме стандартната техника.

Затваряме мостовете и пускаме по чистото платно нашата група. Щом конвоят мине участъка, първият джип повежда колоната от камиони през моста след кервана. Така го запушва от евентуални преследвачи. Когато първият джип се изравни с втория, който спира насрещното движение, той го пропуска пред себе си и така всички се измъкват. Вторият джип стои до последния момент на другия край на моста, за да не може насрещното движение да тръгне и да стане задръстване или катастрофа. Ако всичко се синхронизира добре, винаги имаш поне километър и половина празно трасе отзад и най-вече регулирано движение след тебе. Джиповете догонват колоната, изпреварват я и затварят следващото стеснение.

Това упражнение го правим четири пъти. Три моста и един стеснен пътен участък. Затваряме и кръстовището на Любимец и целия обиколен път на Харманли.

Карането на автомобил със специален режим съвсем не е безпроблемно, както се струва на хората отстрани. Пускаш лампата и всички ти правят път. Някои водачи изобщо не гледат в задното огледало. Ти мислиш, че те виждат, изпреварваш ги, а те точно тогава ляв завой предприемат. Други не виждат, ама и не чуват. Сирена пускат, по уредбата им се обаждат, те пак по средата си карат.

При нормално шофиране когато видиш, че на колата пред теб й светнат стоповете, спираш и ти. Ако си пък с висока скорост, щом светне нещо пред теб, скачаш на спирачките. Това е правилното каране. Но ако така караш и специалния автомобил, то значи през цялото време само спиречките да натискаш.

Повечето коли, които изпреварваш, още щом видят в огледалото светлините или чуят сирената ако си я пуснал, скачат на спирачките. Първото, което правят, е да натиснат спирачките и едва после се сеща да се изнесе вляво. Така че е трудно и рисковано да караш режимен автомобил, ако не си обучен. Качиш някого, той от радост надул колата, пуснал светлините и при първите набити спирачки пред него се е обърнал. Трябва рефлекс. Да знаеш кога този пред теб спира заради самия теб или заради опасност по пътя преди него. Не може винаги да спираш, но и не може безразсъдно да натискаш педала на газта. Трябва да стигнеш бързо, но и да пазиш околните. Да не удариш някого, да не изхвърлиш другата кола от платното, да не го засечеш, с насрещните автомобили да се съобразяваш, тях да не изхвърлиш. Церковски на нашите момчета по цял ден схеми им чертае да знаят кога какво да правят.

Лесната част е след Харманли. Магистралата е извън населени места. За този участък схемата е индивидуална. Три коли поемат задачите на Авангард, Пилотна кола и Ариергард. Така ги наименоват, въпреки че колите постоянно се въртят и си разменят местата. Останалата част от колоната върви в непроменен вид. И така ще е до София.

 

Радиоподсигуряване

 

Всяка кола или бус са снабдени и с една дебела книга класьор. В нея са дадени номерата на каналите и позивните на всичките полицейски, гранични, катаджийски и противопожарни поделения или КПП-та и постове на патрулите около нас по пътя ни до София. Винаги можем да потърсим помощ оттам, въпреки че тя ще дойде твърде късно. Една от колите има цяло оборудване за целта. Тя прослушва близката и далечната честота на съответното РДВР и конкретния катаджийски канал. Прослушва и канала на най-близкото РПУ, на територията на което сме в момента. За улеснение в класьорите има маршрутни карти. Целият път София - Свиленград е обозначен с постовете, позивните, честотите на каналите и мястото, където те се сменят. Прослушват се и двата съседни окръга - пред и зад теб. Прави се с информационна, но и защитна цел. Ако на територията възникне инцидент, той може да има отношение към пътя, по който се движим. Подгонили някой си, направили заграждение по пътя, ние да се изпозастреляме помежду си. Може някой да не ни разпознае, да тръгне да ни спира или да вдига шум по канала заради нас. В такъв случай сме длъжни веднага да се оповестим, да отменим действията срещу нас.

 

Резервни маршрути

 

Има и проигран резервен маршрут. До Харманли това е през Стара Загора с изнесен наряд на 555. Трите петици са митничарски код за поста в Странджа. Републиканският номер на пътя от Свиленград до Стара Загора е №55, а кръстовището между селата Българска поляна и Черепово е местната петолъчка, затова постът там в лесничейството се казва 555 или трите петици. Това е златният път на контрабандата. Никой никога не проверява този път. На повечето карти даже го няма отбелязан, нищо че е главен и международен...

От Харманли също е предвиден резервен маршрут. Важи пътят през Ивайловград до Димитровград. На Хасково е предвиден резервен маршрут покрай гробищата на Димитровград. Има дори цяло отклонение дадено през Стара Загора и околовръстния път за Богомилово. В маршрутната карта са предвидени варианти и за Поповица. Пловдив е лесен, там и през подбалканската магистрала има връзка. Но в отсечката Пазарджик - "Траянови врата" - детелина "Мухово" сме с вързани ръце. Няма къде да бягаме. Там само старият път за столицата те спасява. Но пък стигнеш ли детелината за Мухово, Костенец и Ихтиман - възможности колкото щеш. Било през Боровец чак до Дупница, за София през Рударци, Железница или Кокаляне. Може и на север през Нови хан, Елин Пелин.

Наркотрафика са се подготвили и да нощуват по пътя. Взели са маршрутите до поделенията около магистралата на ВВС и ПВО, полицията или на армията. Ако стане нещо, там да се крием. Боксерите на наркото са оборудвани с товарен отсек и кабинет отпред. Във всеки има по 7 седалки, които се сгъват при нужда. Ако се случи нещо сериозно с транспортера, можем да претоварваме наркотиците в мобилните групи, но те трябва да стигнат още днес в София или да ги заключим в някоя ракетна площадка с поне 50 войника външна охрана, освен нашата.

Малко след Хасково към нас се закачи и бусът на Слушалката.

"Слушалката" е оборудван фургон за радиоподсигуряване. Те не са от моите хора. Изпратени са като помощ от Главния секретар на МВР. В крайна сметка ние само на едни пистолети и автомати разчитаме. Поне връзката да е сигурна.

Хората във фургона прослушват ефира. Те само си седят в бусчето и гледат в бумагите, пренастройват каналите и отчитат маршрута. Но пък трябва да знаят почти наизуст позивните, да отсяват важното от маловажното в съобщенията. Освен всичко останало в колата на другите честоти и тези на възможните резервни трасета, се прослушва и националната честота на НСО, банковите инкасатори, Гражданска защита, където им работят каналите и разбира се, на Бърза помощ и пожарната. Апаратурата в бусчето е ново поколение, израелска - военно изпълнение. Но както и да го пресмятам, поне 10-на канала прослушват. От София до Свиленград ние се движим на територията на 14 РПУ-та, които са в състава на цели 5 РДВР-та. Ако оперативната обстановка е нормална, на самия път ще срещнем 12 патрула в коли и 7 катаджийски КПП-та. За един ден два пъти ще го направим. Така че на "Слушалката" му се отваря доста работа по копчетата, въпреки че има и сканираща система, която ги улеснява...май има и една опция, сканираща всички телефонни обаждания по каналите и мощност на излъчване три пъти над останалите. Този бус, който не пътува заедно с колоната, ни е презастраховката. Стане ли нещо, "Слушалката" трябва да съобщи първо в София, а после и наоколо защо и накъде тръгваме. Ние с него не общуваме, ако има нещо, те ще ни се обадят по нашия канал.

На няколко пъти генералът на националната полиция се обажда да пита докъде сме стигнали и ще влезем ли в графика. Засега влизаме, но Церковски все повече издава четата.

Когато търсехме фургон за превоза, той трябваше да отговаря на няколко условия. Да е наша собственост, да е с метална плътна преграда между кабината и фургона, да има отдушник, да се заключва и да е изправен технически.

Точно такъв бяха намерили от наркоотдела. Дори по цвят бяха го докарали както на боксерите, само едно бяха пропуснали и то сега ни даваше ядове. Фургонът нямаше необходимата мощност. За да не се различава от останалите, бяха взели модел с единични задни гуми. Но и с по-малка мощност. Натоварен с наркотиците и тримата човека с ръст на трикрилни гардероби за охрана, той едва се изкачваше по стръмнините. Целият конвой намалява да го изчаква. Подигравките по радиостанцията с възможностите на Церковски край нямаха. Спътниците му тежали повече от наркотика. Трябвало да си вземе банкова охрана. Там, за да не заемали място, ги подбирали на принципа Педя човек, лакът брада или поне да е брат на второто джудже. За втори път полицаите бяха намерили възможност да се подиграват безнаказано на бившия си началник и не му прощаваха. Надпреварваха се един друг да го изнервят дотолкова, че накрая и следователят и прокурорката в колата разбраха за кого става въпрос и искрено се забавляваха на ситуацията.

 

Пропусни колоната

 

Тъй както ни е тръгнало все на издънки, не се колебаем да направим и следващата. Пътят до Пловдив е двупосочен, но има само по една лента за движение. Охраната се движеше по осевата линия, но при разминавания с ТИР-ове или рейсове се прибираха в платното. Когато имаше баир, всички се прибираха защото бе ясно, че Церковски ще намалява. При спускане обаче всички се изнасяха на насрещното и движеха в пакет с него. Така изкарахме до Хасково и пътя стана по-нормален.

Следващата височина бе преди тунела Траянови врата. Там вече сме на магистралата, но и наклонът е безкраен. За първи път нарушихме правилата и допуснахме някой да ни изпревари. Като цяло керванът върви, като никой отзад не може да ни изпревари или пресрещне и вклини в колоната. Но на магистралата фургонът развиваше едва 80 километра по стръмното и задръстването зад нас стана с километри. Съгласно правилника, трите джипа още от Пловдив преградиха с тапа отзад цялата магистрала. От аварийната до ускорителната лента. Но задръстването стана голямо.

По команда наркото обгради фургона с наркотиците и се изнесе в аварийното платно, а джиповете в средното заградиха втори полукръг. Последният джип освободи магистралата и всички коли хукнаха покрай нас. Покрай тези маневри видяхме, че полицейските лампи, които са на боксерите отгоре, не се виждат, ако си в кола отзад. Те бяха взети от полицейски леки автомобили, бяха тип крило, най-големите и модерните. Всички нови коли на пътна полиция у нас караха с такива, но за боксерите, които са високи и дълги, тези лампи не вършеха работа.

Много от колите, които се опитват да ни изпреварят, не виждат включените светлини. Така че джиповете минаха отзад и понякога едва ли не с блъскане по ламарините усмиряваха Мерцедес - ите и другите луксозни возила, които бързаха да ни изпреварят. Или да не им дадат да се вклинят в колоната. На тунела катаджиите ни питат по радиостанцията искаме ли да спрат движението след нас.

Няма нужда - ние сме си почти в къщи. След тунела има спускане, после пак нагоре и така още няколко пъти, но вече сме в столичния обхват.

БМВ-то ни предупреждава за всяка съмнителна кола по пътя или спрели камиони по отбивките, "Слушалката" е оповестил всички по изходите, че идваме.

В София маршрутът бе лесен. По Цариградско шосе до Четвърти километър и оттам до Националната следствена служба на Г.М.Димитров. Влизаме вътре и по познатия начин започваме да разтоварваме наркотика в складовете под земята. Склад е силно казано, но намерили хората мазе, започнали да го пълнят. Нека им стои. И нашият склад е пълен.

При мен идва заместник-началникът на следствието и пита какво правим в неговата сграда. Някакъв проблем ли имаме, какви са тия барети. Щом той не е разбрал, значи добре сме се справили. Охраната и служителите от склада знаят. Негови подчинени придружават товара, но той не знае.

- Нямаме проблеми, стигнахме дотук. Всъщност решаваме ваши проблеми, но това вие ще си го уточните. На мен ми се разпишете, че съм сдал дрогата, че да си ходим.

След малко складът е затворен и познатата процедура - сдал наркотици - приел наркотици. Отново обеднях. Откарваме баретите до дирекцията на Лъвов мост и си взимаме довиждане.

Операция "Конвой" приключи. Първа операция по пренос на наркотик от митницата и първа по важност за мобилните групи на наркотрафика.

До следващия път. Сега бяха 640 килограма, а имаме почти три пъти повече, разкрити само тази година. Като прибавим и тези от минали години, скоро ще трябва да палим пещите, защото иначе няма къде да го държим.


 ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2005


Битката за Плевен

Диспут между водачите на плевенските кандидат- депутатски листи на Коалиция за България Румен Петков и на НДСВ

Милен Велчев, проведен на 14 юни в драматичния театър "Иван Радоев" с водещ Николай Бареков

(С незначителни съкращения)

Николай Бареков: Става въпрос не просто за диспут, а за своеобразен дуел между първата и втората според социологическите проучвания на почти всички агенции политически сили, които ще се борят за вота на избирателя на 25 юни. Един срещу друг застават водачът на листата на Коалиция за България Румен Петков и водачът на листата на НДСВ в Плевен Милен Велчев. Понеже ЦИК с жребий определи номерата съответно 3 и 6 за двете коалиции, по реда на по-малкото число ще дадем думата първо на г-н Петков. Предлагам първоначално въпросите да бъдат ориентирани повече към плевенската тематика, но понеже двамата се кандидатират не за кметове, а за народни представители, ще обърнем дуела и на национално равнище като сблъскаме алтернативите, които всяка партия предлага за управлението на България през следващите четири години.

Г-н Петков, какъв е вашият мотив да поведете листата на БСП? Знаем, че имате и слаба страна - вие загубихте кметски избори тук през 1999 г. и това би трябвало да ви действа от една страна като мотивация, но и разбира се е един ваш неуспех?

Румен Петков: Аз съм губил, но съм и печелил избори в Плевен и познавам региона много добре. Мисля, че пред нас стоят три инфраструктурни проекта в рамките на националната концепция на социалистическата партия, които са изключително важни за Плевен и за областта. Първият е изграждането на автомагистрала "Хемус" - това е важен проект и той не трябва да върви по пътя на автомагистрала "Тракия", по пътя на корупцията, на провала и на злепоставянето на България пред Европа и ЕС. Другият проект е изграждането на АЕЦ "Белене". Двата са солиден лост за раздвижването на плевенската строителна индустрия. Нещо повече - АЕЦ "Белене" е лост и за раздвижването на плевенското машиностроене и металопреработване. Третият инфраструктурен проект е свързан с фериботния комплекс Никопол - Турну Мъгуреле. И трите проекта ще дадат много сериозен тласък на Плевен като регионален център. Един от тежките грехове на това правителство към Плевен е, че градът не е център за икономическо развитие по непонятни причини - нито от географска, нито от управленска гледна точка. За център беше определен Русе, което е абсолютно необяснимо, не от патриотарска гледна точка, а от гледна точка на функционалното управление на районите за икономическо планиране.

Н. Б.: Въпросът ми ще бъде зададен и към Милен Велчев. Г-н Петков, кой е вашият основен съперник в тази кампания, намира ли се в залата или трябва да го търсим на друго място?

Р. П.: Аз не мисля, че трябва да се бъркат жанровете. Всички в момента се опитват да се легитимират като алтернатива на БСП, в това число и правителството, което е обяснимо. Правителството, разбира се, се проваля на изборите, а другите партии от десницата искат да се легитимират чрез най-силния политически субект. Аз не мисля, че днес трябва да търсим съперници, а напротив - общите и допирните точки за разрешаване на проблемите на хората.

Н. Б.: Г-н Велчев, макар и като национално разпознаваема фигура - вие сте един от популярните политици в България в момента, но в Плевен сте сравнително непознато лице. Няма ли да ви попречи това в предизборната кампания, в която ще се борите на първо място да спечелите гласовете на плевенчани?

Милен Велчев: Трябва честно да призная, че не съм срещнал плевенчанин или жител на областта, който да не ме е разпознал. Вярно е, че нямам дългия опит на г-н Петков в Плевенска област, може би плевенчани не ме познават толкова добре, колкото него, но това не го разглеждам непременно като минус, защото това, че лидерът на БСП за региона е толкова добре разпознаваем доведе до няколко провала - изборите след 1999 г. и подкрепеният от г-н Петков кандидат през 2003 г. Впрочем, това важеше и за по-голямата част от Плевенски регион, мисля, че два от 11-те кмета са представители на БСП в общините.

Все пак аз искам да акцентирам върху това, какво предлага НДСВ за Плевенска област. През периода на последните четири години регионът за първи път започна да възражда своята икономика. Безработицата намалява, инвестициите се увеличиха почти двойно спрямо това, което беше през 2001 г., т. е. през последните 4 години са привлечени почти толкова инвестиции, колкото за предходните 11. Няма смисъл да споменавам АЕЦ "Белене" - всички политически партии сега заявяват, че това е техен приоритет, но не го казаха това през 2001 г., а ние не само че го казахме, а реално извършихме всички подозрителни стъпки за провеждане на международен конкурс за строителството на централата. Същото важи и за фериботния комплекс Никопол - Турну Мъгуреле.

Н. Б.: Г-н Велчев, кой е вашият основен съперник в тези парламентарни избори в Плевен?

М. В.: Без съмнение нашият основен опонент на тези избори е БСП. Това личи на първо място от икономическите програми - от една страна тази на БСП, и от друга - на всички останали политически сили, които имат шансове да влязат в парламента. Г-н Петков съвсем неоснователно според мен говори за очертаващ се провал на изборите. Напротив. Нашите по-ниски резултати до голяма степен се дължаха на манипулации от страна на други политически сили, твърдящи, че се готви съвместно управление между БСП и НДСВ. Аз твърдя обаче, както заяви и министър-председателят, че единствената алтернатива на БСП, която може да се надява на успех в изборите, е именно НДСВ.

Н. Б.: Г-н Петков, остава ли НДСВ най-невъзможният партньор на вашата партия оттук-нататък и съгласен ли сте с оценката, която даде Милен Велчев на икономическото развитие на Плевенския регион през изминалите четири години?

Р. П.: Ще си позволя две реплики към г-н Велчев, аз, както казах, съм и печелил избори. На изборите за местни органи на самоуправление имах честта да ръководя централния предизборен център и спечелихме 119 мандата. Боя се, че НДСВ трудно ще аргументира като цяло за страната двуцифрено число. Второ, струва ми се, че тона на г-н Велчев затова, че в Плевенски регион са удвоени инвестициите, е меко казано приповдигнат. Защото през този период, г-н Велчев, вашето правителство не реализира нито един сериозен проект в Плевен - нито по ИСПА, нито по САПАРД. Това е знак на отношение и ваше - като финансов министър, към региона. Не мисля, че е добра практика гастрольори да се кандидатират за народни представители, особено в региони, към които не са имали никакво отношение. За мен би било изключително интересно да чуя каква е вашата позиция по определянето на Русе като център за икономическо развитие. Какви са мотивите, за да подкрепите в качеството си на министър едно такова решение. И бих казал нещо, което засяга националната политика или по-скоро морала. На10 юни 2001 г. (понеже вие няколко пъти се връщате към 2001 г. - впрочем Социалистическата партия още през 1990 г. е заявила категоричното си виждане за необходимостта от централа в Белене и по няколко причини, разбира се, НДСВ тогава не е имало такава възможност) в 20,40 часа по БНТ вие, Николай Василев, Любка Качакова и други дейци отправят апел да бъдат спрени разпоредителните сделки. Вашето правителство, в това число Николай Василев, е извършил разпоредителни сделки с концесионирането на летищата. На това аз му казвам липса на морал и наглост и приветствам решението на съда да спре тези сделки. Защото не може на 10 юни 2001 г. да се обърнеш към отиващото си правителство и да кажеш: спрете разпоредителните сделки и нека тези, които ще поемат отговорност за управлението на страната да решават такива фундаментални въпроси и сега, 10 дни преди изборите да демонстрирате такава наглост.

Н. Б.: Веднага даваме думата на Милен Велчев да отговори. Поне два сериозни въпроса зададохте.

М. В.: Имахме възпитанието, г-н Петков, да изчакаме резултатите от изборите, за да знаем, че сме спечелили, преди да отправим такъв апел. Аз съм сигурен, че не сме проявили арогантност да твърдим, че ще спечелим изборите, затова правителството трябва да спре още преди да са се състояли парламентарните избори разпоредителните сделки. Още повече, когато става дума за сделки, които вървят от месеци и съответните правителствени решения са взети преди доста време.

По въпросите, които вие повдигнахте, аз имам какво да кажа. Затова че гастрольори не бива да се допускат на местно ниво, мога да ви кажа, че има какво да ме обвързва с Плевен. Тук съм отбил дълга си към родината, служейки в ШЗО-то. И трябва да ви кажа, че емоционалната връзка, която това създава, е достатъчно силна. Проекти, споменахте, че не са стартирали. Аз твърдя, че АЕЦ "Белене" не е от незначителните проекти, но по-важното е, за разлика от вашето правителство, г-н Петков през 1995 - 1996 г., ние не смятаме, че държавата трябва да стартира проекти. Нашето мнение е, че трябва бизнесът да бъде оставен да си стартира проектите и точно това правехме през последните четири години. Както виждате, резултатите по отношение на безработицата в региона са доста успешни.

Н. Б.: Г-н Петков, можете ли да отговорите на тези въпроси?

Р. П. (избухва в бурен смях): Искрено се надявам, че моите съграждани са чули този тежък мотив. В казармата тук, в Плевен, са служили поне 3 - 4 милиона българи и аз не смятам, че това е достатъчно сериозен повод те да се кандидатират за народни представители. Имаше един много сладък виц, ако разрешите. Навремето в Съветския съюз ги тестват кой как ще ходи в казармата. Първият - в Москва. Вторият - в Подмосковието. На третия, чийто родители нямали достатъчно солидни връзки, му казват - ти ще отидеш да служиш в Чукотка. Човекът отговорил: Благодаря на царя, че продаде Аляска. Аз благодаря на партията, че ме изпрати в Шумен, защото съм отбил дълга си към родината там, но си обичам родния град. А това за безработицата много се надявам да се чуе от всички - че въпросът е пред решаване.

Н. Б.: Понеже вие изтъкнахте като мотив това, че човек, който не е живял и израсъл в Плевен, се счита, че е спуснат в листите, какъв знак е включването на Емил Димитров - Ревизоро във вашата листа?

Не знам дали има нещо общо с Плевен, но той неочаквано се появи. Дали това не беше ваша реплика към спускането на Милен Велчев?

Р. П.: Г-н Димитров е кръвно свързан с региона, родителите му са от тук.

Н. Б.: Но дали той не е ваша реплика на Милен Велчев, все пак беше известно време директор на митниците в България?

Р. П.: Нали не ме подозирате, че ще напишем популярна фигура като Емил Димитров на 14-о място, за да репликираме когото и да е?

Н. Б.: То прилича малко на реплика.

Р. П.: Подозрението ви отива по-далеч от моето въображение.

Н. Б.: Г-н Велчев, имате ли въпрос към г-н Петков, той ви зададе няколко?

М. В.: Мисля, че без отговор остана само въпросът за Русе. Тук искам да кажа, че както в много други области, поставяме на първо място приемствеността в политиката, която следваме. Решението за определяне на центровете за планиране беше взето първо от предишното правителство, заявено от ЕС. Ние най-малко бихме искали да изглеждаме колебаещи се и променящи мнението си на всеки четири години, в най-добрия случай, като сменяме през 4 години районите на планиране. Смятам, че г-н Петков има влияние и в следващия парламент дано да успее да наложи Плевен като център за планиране. Ако в следващото Народно събрание той няма такова влияние, трябва ли да очакваме обратното?

Н. Б.: Вие двамата сте политици, чиито амбиции очевидно не свършват в българския парламент, очевидно се стремите към нещо повече от това и вашите партии като че ли са ви делегирали по-големи очаквания от това да бъдете народни представители. Вероятно отново изява и за двама ви е, ако вашите партии спечелят изпълнителната власт. Когато говорите за Плевен, дали вашите обещания към плевенчани са състоятелни, при положение, може би, че един от двама ви няма да представлява Плевен в следващия парламент?

Р. П.: Ако въпросът ви е към г-н Велчев дали ще представлява Плевен или Пловдив, аз няма да мога да се ангажирам с неговия отговор. Аз представлявам Плевен и мисля, че съм доказал с поведението си, че интерсите на Плевен са нещо ключово. Що се отнася до районите за икономическо планиране - да, правителството на СДС подготви този проект. Аз съм от хората, които са убедени, че българката политика трябва да има приемственост. Ние не можем да създаваме впечатление, че всяко правителство започва всичко от начало. И това, което върви в държавата, то трябва да продължи. Но вие можехте да промените проекта и поне нашите консултации с европейската комисия показаха, че за България не е определящото дали ще се заковат тези 6 центъра, предложени от СДС, или ще бъдат 9 района. Казвам го като човек, който е участвал в такива разговори. И мисля, че това беше вярното решение.

Н. Б.: Искам да изтегля диспута малко към националните приоритети.

М. В.: Може би моят отговор ще направи един плавен преход, защото вашите консултации с международните институции, г-н Петков, понякога показват изненадващи резултати. Не знам дали си говорите на един език с международните институции, но аз неотдавна също научих интересни новини.

Н. Б.: Какви са те?

М. В.: Визирам неща от преди няколко месеца, към които може би няма смисъл да се връщаме, защото БСП все пак преосмисли своята позиция по отношение на валутния борд.

Н. Б.: Спекулация ли се оказа, че БСП иска да откъсне България от прегръдките на валутния борд?

М. В.: Г-н Петков по-добре може да каже, но след такава напрегната седмица с ежедневни пресконференции и участия в предаванията, ми се струва, че беше от полза. Дори и да е имало разногласия в БСП по този въпрос, мисля, че тази седмица помогна да се уеднакви мнението на нейните представители.

Н. Б.: Г-н Петков, отрезвяващо ли подейства за БСП това, което каза представителят на Международния валутен фонд, че най-доброто в обещанията на БСП е, че нямат намерение да ги изпълняват?

Р. П.: Първо, БСП никога не е имала колебания. Опитите да се внушава, че в БСП е имало колебания относно валутния борд, относно отношенията ни с МВФ, е спекулация, която в рамките на седмицата, за която говори г-н Велчев, увисна във въздуха.

Н. Б.: Кой я роди тази спекулация?

Р. П.: Не бих могъл да бъда полезен в откриването, но не е родена в БСП. От друга страна твърденията, че ние имаме проблеми с борда, са не дотам състоятелни. Бих дал един пример за много близки позиции между БСП и Коалиция за България и борда. Когато ние бяхме категорични, както винаги сме били, че републиканският бюджет трябва да се прави такъв, какъвто е, а не да се прави така, че да се реализира милиард излишък, който да бъде управляван зад гърба на парламента, който да бъде управляван не публично, не явно, без управленски приоритети, без стратегия, без идея за реализация на нещо, което има национално, регионално значение или значение за определена община, фондът много ясно каза, че е против формирането на бюджетни излишъци.

Н. Б.: Г-н Велчев, бихте ли отговорили на тази реплика, която подаде г-н Петков за спекулацията. Спекулативна ли беше тази новина?

М. В.: Не мога да кажа дали е била спекулативна и аз не знам кой, ако са били спекулации, би ги породил. Във всеки случай това не са били представители на НДСВ и на Министерството на финансите. Много добре си спомням, че беше дадено интервю от Сергей Станишев, който заяви, че БСП ще запази валутния борд до 2007 г. Тогава започнаха да се задават логичните въпроси какво би станало след 2007 г. Позицията на БСП беше меко казано неясна. По-важното е, ако една такава неясна позиция се зарадва на много плодородна почва, защото все още в паметта на българите е пресен споменът от предишното правителство на БСП, което отказваше да въведе валутния борд.

Н. Б.: Създава ли, г-н Петков, предишният управленски опит на БСП известна неувереност на вашата партия днес, пред тези избори, че бихте могли да потретите предишните две управления?

Р. П.: Какво имате предвид под потретване? При очевидния факт, че мнозинството от българските граждани ще гласува с номер три, няма как да ви оборя. Бих искал да уточня, че БСП е със 113-годишна история. В рамките на тези години за нашата страна са направени много неща. Вие говорите за оценката за корупция. Аз твърдя, че по-корумпирано правителство от това България не е имала и няма как да има. И ви уверявам, че няма да има. Давам ви пример с автомагистрала "Тракия". Но за корупцията ви казвам - ние сме силни, защото можем да говорим за нашите слабости и провали и сме ги оценили. ЕС, комисията, банката - това е корупцията. Етикетът на правителството на Костов е авиокомпания "Балкан". Етикетът на правителството на Сакскобургготски е автомагистрала "Тракия".

Н. Б.: Ако ги съпоставите, кое правителство е по-корумпирано - на Костов или на Сакскобургготски?

Р. П.: Да ви кажа трудно ми е да преценя кой държи палмата.

Н. Б.: Г-н Велчев, имаше интересни въпроси, повдигнати към вас от г-н Петков.

М. В.: Автомагистрала "Тракия" е нов модел за инвестиране в икономическа структура с участието на частния бизнес и с необходимата, но ограничена подкрепа на държавата, която няма да доведе до нарастване на външния дълг, както това се случи през периода на управление на БСП. Моделът, по който ще се реализира този проект, е напълно законосъобразен, по това няма спор. По целесъобразността на проекта мога да кажа, че изключително държа да се обърне внимание на част от решенията на Министерски съвет, където едно от условията за финализацията на договора е получаване на съгласие от европейската комисия, че тази сделка може да се реализира към модела, който е замислен. Аз имам увереност, че моделът ще бъде подкрепен от комисията. Вие сигурно ще ми опонирате, че Европейската инвестиционна банка възразява за сделката, което не е вярно. Тя заявява, че в нейте основополагащи документи не се предвижда тя да участва в инвестиране на частна сделка и има желание да се изтегли от участие, което не ни създава никакви проблеми.

Н. Б.: Какво бихте отговорил на твърдението на Румен Петков, че вашето правителство е най-корумпираното до момента?

М. В.: Аз мисля, че няма нужда да отговарям на такива абсолютивни оценки. Именно за това не казах какво мислят хората, които не са обвързани нито с НДСВ, нито с БСП за управлението на социалистите и доколко то е било корумпирано. Много може да се говори по този въпрос, но всичко това ще остане да виси във въздуха, защото е събитийна оценка на политическия опонент. Представители на БСП, начело с Жан Виденов, дадоха негативна оценка на своето управление и съжалявам дълбоко, че сегашните представители на БСП не искат да повторят тази оценка, въпреки че представители на правителството на Жан Виденов са на водещи места.

Н. Б.: Дайте конкретни примери за тези лица, които сега са на ключови позиции.

М. В.: Румен Овчаров, Червеняков, Папаризов, да не говорим за г-н Премянов, който е на избираема позиция в листата в София. Така че, както се казва: нов бардак със стари министри не се прави.

Р. П.: Нито един от тези министри не е бил на яхта с бандити. Държа да е ясно, че БСП е тази, която има инстинкт за самосъхранение и която може да подчини партийния интерес на националния. Когато аз съм давал оценки за правителството на Виденов, вие не че не сте били в Плевен, а не сте били в България. Но оценката тогава за него първи дадоха функционери на БСП.

Н. Б.: Дали има, г-н Петков, БСП оценка на това управление?

Р. П.: Има един реализъм у г-н Велчев, който ме радва. Той оценява 6-то място в София като избираемо на г-н Премянов и това е реалната оценка за силата и потенциала, който има БСП. Румен Овчаров - аз смея да твърдя, че това, което той направи в енергетиката, със стремежа да се адаптират цените, във стремежа структурно да бъде адаптиран отрасълът, беше една много сериозна крачка. Какво направи правителството на НДСВ? То изолира българския бизнес от крупната приватизация - РПТ-та, БТК - вие знаете за колко Македония продаде тяхната комуникация и за колко ние. Всички днес, включително в ТВ-дебатите признават, че това, което правосъдният министър Младен Червеняков предложи навремето, ако беше реализирано, днес нямаше да имаме тези жълти картони за съдебната реформа. Защото един от провалите на това правителство е именно тук. Това пряко рефлектира върху инвестиционния климат, върху бизнеса.

Н. Б.: Подкрепяте ли предложението на Младен Червеняков, че сивите капитали трябва да бъдат подложени на амнистия?

Р. П.: Много ясно трябва да повторя още веднъж, че в България трябва да има държавност, ред, законност, защото това правителство показа как се нарушават закони. Става въпрос за това, че говорителят на правителството казва,че независимо от това, което ще реши върховният съд за лотарията, то ще реализира томболата.

Н. Б.: Г-н Велчев, искаше ми се да се хвана за приватизацията, защото това се оказа един процес, който се проточи 15 години в България. Защо?

М. В.: Искам първо да кажа, че аз съм чист пред съвестта си относно нападките на г-н Петков. По отношение на приватизацията искам да кажа, че тя не е приоритет на БСП и никога не е била. Това е тежък политически процес, съпроводен с много изкривявания в медийното пространство. Аз лично съм бил отговорен само за приватизацията на банковия сектор и в нея няма от какво да се оплача. Продадохме двете останали държавни банки против волята, рабира се, на БСП, за суми, които не бяха и сънувани от предишни правителства.

Р. П.: И до ден днешен съм дълбоко убеден, че България трябва да има своя силна национална банка. Г-н Велчев далеч по добре знае каква е европейската и световната практика. Ние практически днес нямаме българска банка. Безусловно сте прав за това, че ако може да се говори за хигиеничен приватизационен процес, той е свързан именно с банковата сфера. Продължавам да твърдя, че продажбата на ДСК беше грешка, защото я продадохме наистина за солидна сума, но все едно пари, които с печалбата банката щеше да вкара в бюджета за няколко години.

Н. Б.: Наруши ли кредитирането приватизацията на банковия сектор по някакъв начин?

Р. П.: Много от селскостопанските производители се оплакват от това, че определени банки, чийто собственик е в определена държава, не кредитират селскостопански проекти. Продължавам да считам, че нашата държава се нуждаеше от силна национална банка и тя беше ДСК. Без да страдам от параноя и да съм прекалено мнителен, аз продължавам да съм убеден, че трябва да имаме силна национална банка, в която да са ресурсите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната. Тежките ни упреци по приватизацията на БТК са свързани именно с това, че приватизирането на БТК, без гаранциите за този сектор, който обслужва специфичните връзки на МВР, на президентската институция, на Народното събрание и т. н., не защити националния интерес.

М. В.: Един ден ще научите, че парите на МВР и на МО са в БНБ. Що се отнася до необходимостта от "силна национална банка", банка ДСК беше най-силната, с най-голям принос, но това не беше в периода преди нейната приватизация, а преди 1996 г. - преди нейните активи да девалвират многократно в периода на хиперинфлацията. И тя беше една от щастливите банки, защото много други, които можеха да се превърнат в силна национална банка вече ги няма, благодарение на политиката на последното правителство на БСП. Не се притеснявайте за това кой ще кредитира селскостопанските производители. На банковия пазар има над 30 банки, конкуренцията е ожесточена.

Н. Б.: Г-н Петков, от къде БСП ще намери средства, ако избирателят ви делегира правата да управлявате държавата, да направите тези социални бюджетни разходи, които обещавате, т. е. тези 20% увеличение на заплатите в бюджетната сфера от 1.01.2006 г.?

Р. П.: Първо да репликирам това, че средствата на МО и МВР са в БНБ - вие добре знаете, че далеч не е така. Ако определени сметки на двете министерства са в БНБ, цялостното движение на ресурси не минава оттам. Това движение от министерството към поделенията, към регионалните дирекции, вътре в регионалните дирекции - тези операции не се извършват в БНБ. Затова не бива да подвеждаме нашите съграждани.

Това правителство продължи практиката на това на Иван Костов с формирането на бюджетни излишъци. Излишъци около милиард годишно, и то такива, които се изразходват зад гърба на парламента и обществото. Един плевенчанин ще си зададе въпроса колко от тях капнаха в Плевен. Сигурно това не е най-важно. Говорим буквално за източване на средства. Много фирми по ДДС крадат пари и това е ясно. Говоря за повишаване на приходите в бюджета. Колко скочи цената на петрола? Ако се направи груба сметка от разликата на цената на петрола от началото на мандата до сега, ще се види, че реално затягане на вносния и износния режим няма. Мога да кажа три плевенски предприятия, които са газени от държавата, защото по веригата доставчикът не си е платил някъде ДДС-то и е изчезнал в небитието. Г-н Велчев много добре знае какъв е обемът, необходим за повишаване на заплатите с 20% от 1 януари.

Н. Б.: Г-н Велчев, защо в тази предизборна година не развързахте този излишък и да го раздадете под формата на заплати и да си гарантирате по-благосклонно отношение на избирателя към вас. Очевидно, че хората искат повече пари.

М. В.: От изказването на г-н Петков ми станаха известни няколко неща - че има големи излишъци в бюджета, че много фирми крадат пари чрез ДДС и че правителството е виновно за увеличаване на цената на петрола. Единственото, което не стана ясно, е от къде ще се намерят парите за 20-процентното увеличение на заплатите. Аз разбирам, че не искате и не можете да дадете отговор на този въпрос, защото вътре в самата БСП няма единно мнение. Многократно представители на БСП са заявявали, че ще увеличат заплатите с 20% , но разходите на държавата за тези разходи ще се повишат с 5%. Или това са две изключващи се неща, или означава, че заетите в публичния сектор лекари, учители, пожарникари ще бъдат съкратени с 15%.

Н. Б.: Допускате ли това да се случи? БСП да съкрати лекари и учители, за да увеличи заплатите на други, заети в бюджетната сфера?

М. В.: Не зная какви са плановете на БСП в това отношение. Но това е единственото логично възможно обяснение на изявленията. Освен ако предложението е да се увеличат с 20% заплатите, защото цените и оборотите на държавата са се увеличили с повече от 20 процента, т. е. благодарение на инфлация или хиперинфлация. Съвсем познато за практиката на БСП.

Н. Б.: Г-н Петков, как ще отговорите на Милен Велчев, че единственият шанс да увеличите заплатите, е да съкратите заети в бюджетната сфера.

Р. П.: Примерът с пожарникарите ме респектира, но нека да нямаме такова подигравателно отношение към лекарите и учителите. Те пострадаха достатъчно от прехода и се нуждаят от друго отношение на държавата. А аз питам колко чиновника назначихте за 4 години?

М. В.: Не зная

Р. П.: Аз твърдя, че са над 25 хиляди.

Н. Б.: Запълнена ли е бройката? Доколкото знам има свободни места, които стоят така.

М. В.: Има, защото щатът в министерството е празен, търсят се нови кандидати - има условия, има изисквания.

Р. П.: Първо, щатът на министерсвата е раздут. Не става дума за почтения, работещия чиновник. Значи, че той ще бъде прецизиран и сложен в рамките на нормалното. Второ, твърдя съвсем отговорно, че в България няма нужния инвестиционен климат. Аз много се надявам хората да чуят приказките за 4 години - 4 милиарда, защото никой от тях не ги е видял тези пари. След като те не стигат до хората или някой ги краде, или не са влезли. Аз твърдя, че с реалната съдебна реформа и създаване на нормален инвестиционен климат в България ще влязат реални капитали. Не се усвояват средствата от предприсъединителните програми. Вие лично контролирате този въпрос. Колко процента за миналата и за тази година не усвоихме? Това означава, че ние връщаме пари, а това правителство не създаде нужния административен капацитет, за да могат да бъдат реализирани тези приходи в държавата. Това е провал за България.

М. В.: Явно са оправдани притесненията на държавните служители, че БСП готви политически уволнения. Щатът бил раздут, а не се казва с колко и в кои министерства. Но се изпращат недвусмислени сигнали лично от лидера на БСП, че чиновниците, които си позволяват да работят за правителството, ще бъдат уволнени, въпреки изискванията на Закона за държавния служител. Тук ще се подхожда с червената метла, ако се стигне до нея. Вероятно това е стратегията на БСП, но ако се стигне до нейната реализация, не ви чакат добри времена.

Р. П.: На това, г-н Велчев, му се казва откровена спекула. Първо, никога Сергей Станишев или някой от нас не е говорил за политическа чистка. Стремежът да се правят такива внушения най-малкото не е коректен. Така коментираното правителство на Жан Виденов е това, което подмени най-малко държавни служители. Затова коректните, способните, подготвените трябва да бъдат сигурни в своите места. И не чух отговор на въпроса какъв процент от предприсъединителните инструменти България връща.

М. В.: Един ден, г-н Петков, ще научите повече за спецификата на предприсъединителните инструменти. Че програма ИСПА няма годишен бюджет, а общ бюджет, който се усвоява година след година и по нея не е върнато нито едно евро, макар че не отричам, че не всички пари са усвоени, а и няма как да е така по проекти като Пловдив - Свиленград, като летище "София", Дунав мост и т. н. Другата - ФАР, има годишен бюджет. Докато преди сме усвоявали 90% в последните години процентите са вече 95.

Р. П.: Аз твърдя, че това правителство не е създало условия за усвояване на повече от 50 процента от средствата на предприсъединителните елементи. Вие добре знаете, че 1/3 от средствата, които се усвояват, отиват като консултантски хонорари, и то не в България.

Н. Б.: Продължавате ли, господа, да отстоявате тезата, че вие няма да бъдете никога коалиционни партньори?

Р. П.: Четох, че Милен Велчев е казал, че НДСВ няма да подкрепи Коалиция за България. Първо никой не ви е искал подкрепата и такава дилема пред вас няма да стои. Второ, моите съграждани трябва да са наясно, че България се нуждае от стабилно, силно и отговорно управление, което подлежи на граждански контрол и това управление може да даде Коалиция за България.

М. В.: НДСВ няма да подкрепи правителство, съставено с мандата на БСП. НДСВ ще очаква да получи мандат за управление или още в първия кръг, след като спечелим парламентарните избори, или по друг начин, за да състави правителство на центъра. След това, ако има необходимост, ще бъдат поканени или десноцентристки сили, или лявоценстриски, като визирам БСП, които в най-голяма степен споделят приоритетите на либералния алианс.

Р.П.: В нашия край казваме: голямо чакане ще падне, а "другият" начин за получаване на мандата е неконституционен.


 СПОРТ


Христо Стоичков избра 12 млади футболни звезди

 

460 млади футболисти се включиха в двудневната селекция на таланти, която се проведе в Плевен. Решаващата дума при избора на най- добрите имаше националният селекционер Христо Стоичков, който през цялото време беше в центъра на събитията на стадион "Белите орли". Помагаше му друга голяма звезда на българския футбол от близкото минало - Златко Янков, а сред публиката беше местната легенда Пламен Гетов. Под ръководството на Христо Стоичков младите футболисти от цяла Северозападна България преминаха през редица изпитания преди да бъдат определени десетте отбора за финалния кръг. Преди игровите занимания момчетата, родени след септември 1992 г. до края на 1994 г., показаха своите умения в жонглирането с топка и скоростните си качества. През втория ден от селекцията бе турнирът между сборните тимове, в които бяха включени преминалите през ситото по индивидуални показатели. В мачовете блеснаха много таланти, но Стоичков трябваше да се спре само на 12 от тях. След изиграните пет мача Камата събра своя щаб и обяви пред многобройната публика 12-те футболисти, които ще представляват Плевен на националния етап от селекцията, която тази година се провежда в пет града. Ето какво сподели националният селекционер след края на двудневния футболен маратон в Плевен:

Финалистите от Плевен и останалите техни връстници ще трябва да изкачат още едно стъпало по пътя към детско-юношеската школа на ФК Барселона. На заключителния кръг ще гостуват мениджъри от испанския клуб. Те ще излъчат тези, които ще заминат на подготовка в него.

 

Националният селекционер:

 

В България се раждат много таланти

 

Пред медиите националният селекционер сподели: "В страната ни постоянно се раждат футболни звезди, затова и те трябва да се откриват. Нашият екип работи, защото мислим за бъдещето на тези деца и не сме безразлични към тяхното развитие. Тези, които ще имат шанса да отидат в Барселона, безспорно ще се чувстват по-добре отколкото тук. Ще научат език, ще се трудят много в специализираната програма на Барселона. Там децата ще разберат каква е разликата да играеш в чужбина. С всеки изминал кастинг се явяват все повече талантливи деца. В Плевен видях много повече от 12 талантливи момчета, но жалкото е, че досега никой не ги е забелязал. Тази програма няма да е последна и следващата година ние ще минем отново през българските градове. Целенасочено обръщаме повече внимание на децата в провинцията, защото условията за развитие извън столицата са по-лоши. Ние, футболистите от моето поколение, сме постигнали нещо, но не бива да забравяме откъде сме тръгнали. Затова съм тук, защото любовта към футбола се ражда рано."


Футбол

 

"Брокерите" пак първи на Каменица фенкупа

 

Румен Петков надви Зеленогорски на футболния терен

 

Отборът на "Брокерите" надви конкурентите си от "Джи Би" с 1:0 след изключително оспорвана игра на финала на турнира от веригата Каменица фенкупа. Така "Брокерите" се класираха за втора поредна година за финалите на състезанието. Гвоздеят на програмата обаче беше мачът между менажирания от водача на листата на Коалиция за България Румен Петков отбор "Бирено коремче" и състава на "ОДС и приятели".

Петков спечели прекия двубой на футболния терен срещу Найден Зеленогорски. Под ръководството на мениджъра Румен Петков, тимът с атрактивното наименование "Бирено коремче" надигра с 2:1 отбора на "ОДС и приятели" на турнира Каменица Фенкъп в Плевен. В състава на Румен Петков бяха едни от най-големите имена на плевенския футбол като Пламен Гетов, Илия Войнов, Евгени Колев и Красимир Лазаров. Червеният отбор не срещна никакви проблеми на терена, въпреки че губеше с 0:1. Футболната легенда Пламен Гетов изравни, а Евгени Колев вкара с топовен шут победното попадение. След победата Румен Петков и неговите съотборници отпразнуваха подобаващо успеха.


Даринка Йотова републикански шампион и при жените

 

Атлетите на Феникс 2004 с нови титли

 

Плевенската скачачка Даринка Йотова спечели трети златен медал за последните две седмици. Този път възпитаничката на треньора Светослав Топузов беше категорична при жените с изключително силното постижение от 6,26 метра, което й донесе златото в скока на дължина. Поради лошото време на държавното първенство Даринка Йотова остана втора в тройния скок след основната си конкурентка за титулярното място в националния отбор Мария Димитрова от Бонония (Видин). С първото си място в европейската ранглиста до 23 г. и последните титли плевенската лекоатлетка обаче направи категорична заявка за лидерска позиция и при жените. Третото място в скока на дължина за втората представителка на клуб Феникс 2004 (Плевен) Андриана Бънова е също голям успех. Тя постигна личен рекорд, като за пръв път премина границата от 6 метра, което я поставя на първо място в ранглистата при нейните връстници, непосредствено преди държавното първенство за девойки старша възраст. Според треньора Светослав Топузов се очаква Андриана Бънова да вземе златото както в скока на дължина, така и в дисциплината троен скок при 18- годишните.

На държавното първенство в София плевенският клуб Феникс 2004 завоюва още едно отличие - Владимир Велин взе бронзов медал в тройния скок. Велин също като останалите си съотборници е от най-младите участници в най-високата възрастова група. Освен него и Дилян Захариев при юношите младша възраст направи върхово постижение за възрастовата група. Той реализира лично постижение - 7,12 м. в скока на дължина. Явор Топузов пък спечели квота за ЕП до 23 г. с постижението си извън класирането на държавното първенство за юноши младша възраст. Наставникът на лекоатлетически клуб Феникс 2004 (Плевен) Светослав Топузов оцени високо резултатите на своите възпитаници от последните състезания и уточни, че след вътрешното първенство за юноши и девойки до 18 г., в което Андриана Бънова и Владимир Велин са фаворити, плевенските лекоатлети ще се съсредоточат върху своите международни изяви. Даринка Йотова ще пропусне купа Европа, за да може да се подготви пълноценно за ЕП до 23 г., където ще участва и Явор Топузов. Владимир Велин и Андриана Бънова също ще търсят място в европейския елит при 18-годишните.

 

Резултати от държавното първенство за мъже и жени в София:

скок на дължина: 1. Даринка Йотова - Феникс 2004 (Плевен) - 6,26 метра; 2. Мария Димитрова - Бонония (Видин) - 6,16; 3. Андриана Бънова - 6,09

троен скок: 1. Момчил Караилиев (Сливен) - 17,19 метра (личен резултат); 2. Петър Иванов (Сливен) - 16,38; 3. Владимир Велин Феникс 2004 (Плевен) - 16,10 м


Бокс

 

Плевенчанин с титла от първенството на ЕС

 

Плевенчанинът Детелин Далаклиев (категория до 54 килограма), който боксира за Ботев Пловдив, и Алексей Шайдулин (категория до 57 килограма) станаха шампиони на първенството по бокс на Европейския съюз, което се проведе в италианския град Каляри. Друг български национал - Кубрат Пулев (категория над 91 килограма) спечели сребърен медал, след като на финала загуби от смятания за най-добър тежък боксьор аматьор в света в момента - Роберто Камареле от Италия. Бронзови медали за България от първенството на Европейския съюз донесоха Кръстан Кръстанов (категория до 48 килограма) и Салим Салимов (категория до 51 килограма).

На финала в категория до 54 килограма бронзовият медалист от световното първенство в Банкок 2003 и от европейския шампионат в Пула 2004 Детелин Далаклиев победи с прекратяване във втория рунд Даниел Еначе (Румъния).


Вицепрезидентът на БФС Михаил Касабов:

 

Плевенските тимове имат бъдеще

 

Вицепрезидентът на БФС Михаил Касабов беше на посещение в Плевен. Тук той разговаря по проблемите на местните футболни клубове с бизнесмена и кандидат за народен представител от Коалиция за България Васил Антонов, който подпомага развитието на спорта в града. Михаил Касабов отговори на няколко въпроса на "BG Север".

- Г- н Касабов, двете Б групи от следващото първенство вече са факт, каква е вашата оценка за тази промяна?

- Според мен лично професионалните клубове в България са прекалено много като численост, но не и като организация. При вземането на решение за създаването на две Б групи БФС се съобрази и с предложенията на професионалната и аматьорската футболна лига. Не може да не се отчете и предимството на по-евтиното провеждане на първенството по тази схема. Досега основният проблем пред по-малките клубове винаги е било финансирането. Аз обаче вярвам, че промяната, която направихме, ще е за доброто на българския футбол.

Като че ли плевенските тимове Спартак и Белите орли попаднаха в по- силната Западна Б група - поне такова е мнението на доста специалисти.

- Има ли според вас неравнопоставеност по отношение на конкуренцията на Изток на Запад?

- Плевен винаги е бил футболен център, той е дал на България футболист от ранга на Пламен Гетов. Смятам, че за отбори като плевенските, които винаги имат високи цели, е все едно дали ще играят в източната или западната група. Освен това има толкова много мачове. В тях всеки тим може да покаже своите футболни аргументи. Вярвам, че плевенската школа ще върне мястото си сред майсторите съвсем скоро.

- Какви са сегашните ви впечатления от футбола в Плевен?

- Аз имам една много емоционална връзка с Плевен. Именно ръководството на Спартак предложи моята кандидатура за вицепрезидент на БФС. Иначе съм твърд привърженик на плевенския футбол.

- Наблюдава се стремеж от страна на елитните треньори и специалисти да се обръщат към по-ниските дивизии в търсене на таланти. Оправдан ли е според вас този стремеж?

- Безспорно това е пътят. В България има много таланти, но някои от тях се стремят бързо да поемат към чужбина, което впоследствие унищожава тяхното развитие. България не е страна, която може да си позволи да захранва футболния си пазар с трансфери отвън. Трябва сами да произвеждаме качествени играчи и да ги развиваме тук.

- А какво е мнението ви по една от най-дискутираните теми в родния футбол - съдийството?

- Аз твърдя, че винаги сме имали добри съдии. Не само в България съдиите бъркат. Лесно е да се гледат повторения и записи отстрани. Разбира се ние в момента нямаме съдии от ранга на Богдан Дочев или Атанас Узунов. Трябва обаче наред с амбициите за влизане на български тим в Шампионската лига да съхраним и възможността роден рефер да пробие на европейската футболна сцена.

- Къде е мястото на бизнеса, на спонсорството в развитието на футбола в България?

- Мястото на бизнеса трябва да бъде постоянно свързано със спорта и футбола, а не само в периоди около избори. Не само спонсорите, но и държавата обаче трябва да осигури поне минималното за развитие на футбола. Вярно е, че нямаме работещ закон за спонсорството и сега тези, които помагат финансово, губят пари, а не получават нищо в замяна. Това отблъсква като цяло инвестициите в спорта, което е голямото бреме през последните години.

 


Кандидат-депутати на селски мач

 

Кандидатите за народни представители от Коалиция за България Васил Антонов и Радослав Илиевски бяха сред публиката на бенефисния мач, с който футболният клуб Вихър (Крушовене) отбеляза своята 81-ва годишнина. На местния стадион един срещу друг излязоха отбор от ветерани, водени от известните футболисти на Спартак (Плевен) от близкото минало Васил Минков и Вени Съботинов и представителния тим на Вихър (Крушовене).

Васил Антонов получи специални благодарности от организаторите за новите екипи, които кандидатът за народен представител от Коалиция за България подари на участниците в мача.


 ШАРЕНО


Между Плевен и Норвегия

 

"Ватикана" записва първия си албум

 

Рокаджиите заминават за морето да забавляват скандинавци

 

Даниела ДОЧЕВА

Първият компактдиск за феновете си в България записва в Хановер, Германия, известната рокбанда от Плевен "Ватикана", научи репортер на "BG Север" от вокала й Любо. Момчетата решили, че е крайно време да съберат най-добрите си авторски парчета на едно място. До края на годината те се надяват, че продуктът ще е на българския пазар.

След поредното си отсъствие от България групата свири за дългогодишните си и нови почитатели на площада тази седмица. Дни преди това пък "Ватикана" забиха яко заедно с набиращата напоследък скорост плевенска банда "Nattera" в дискотека "Бижу". Два часа преди да се появи Любо феновете вече бяха на позиция, решени да куфеят здраво. Както винаги появяването му предизвика еуфория. Със скорпионското си излъчване той без проблем покори аудиторията. "Наздраве на всички!" каза Любо и вдигна чаша да поздрави верните си почитатели. С култовото парче "Стената" на Пинк флойд "Ватикана" даде старт на рокаджийската вечер. Последваха хитове на "Ред хот чили пепърс", Аланис Морисет, "Металика" и други световноизвестни рокаджии. Любо пя специално и за Иво Русото от "Конкурент", дошъл да го чуе в дискотеката.

"Ватикана" се прибра в България в началото на май, за да свири на 10-годишнината на радио "Фреш" в София. Преди това три месеца бандата беше в Норвегия. Ние сме там, където ни плащат добре, е водещо правило за музикантите, които си знаят цената. Когато не са в Плевен, те забавляват скандинавците в нощните клубове и заведения на Норвегия. Феновете им с по-студена кръв харесвали хитовете от 60-те - блус, поп, диско, рок, етно. "Ватикана" им предлага само кавъри, към авторските им парчета рядко някой проявява интерес.

Като гледа Любо - с дълга къдрава коса, непринудено поведение и енергични жестове, човек трудно може да си представи, че е бил възпитател, учител и директор на няколко плевенски училища. Това обаче е факт, който той с радост си спомня. Преподаването не му пречело да пее, като имитира много успешно различни певци. Не мислел да става певец, но през 90-те години му било трудно да преживява и точно хобито му го спасило. Откри ме един музикант и ме ангажира да пея на живо в разни програми. После Диди, който свиреше в "Електрик уайт авеню" в хотел "Ростов", ме покани да правим авторска музика и зарязахме кръчмарлъка. Първо нямаше идея за лайфбанда, но събрахме много добри музиканти - Миро на барабани, Росен - китара, Веско на бас и аз, и направихме "Ватикана", разказа за началото на кариерата си Любо. Скоро стават най-известните плевенски групари, които са любимци на няколко поколения. Въпреки честите им отсъствия от страната хората не ги забравят, защото за 13 години са изградили име, което означава качествена музика с много добър звук.

След още няколко участия в Плевен "Ватикана" заминава за морето, за да свири в заведения, посещавани от скандинавци. Те най-добре знаели какво харесват хората от тези хладни страни и можели да ги забавляват.


Едно, две, три... аз съм певец

 

Психиатърът Иво Духленски прави групова арттерапия

 

Дани БОЖИДАРОВА

Като истинска попзведза психиатърът Иво Духленски представи албума си "Моят път" в ДНА. Бивши и настоящи пациенти и приятели на доктора уважиха събитието. С изпълненията си Духленски определено доказа, че е най-добрият певец сред плевенските лекари. Както е очевидно, че е и най-добрият лекар сред певците. Ако пък не е така, със своето изгряване в света на попмузиката той хвърли ръкавица на други звезди в сянка на средна възраст. Иво, ти си сбъркал професията си, трябвало е да станеш певец, окуражи го позабравеният попизпълнител от близкото минало и наш съгражданин Деян Неделчев, дошъл специално за промоцията. Според него много от новите български певци не можели да стъпят и на малкия пръст на доктора. Затова му подарил своя песен. Духленски пък му върнал жеста, като написал за него парчето "Малкият принц", което Деян Неделчев ще включи в новия си албум.

С добре репетирани жестове - нещо средно между Георги Христов и Васил Найденов, Духленски се вихри по сцената повече от час. Руса състезателка по спортни танци виеше снага около психиатъра. В шоуто му се включиха и професионалният китарист Петьо от оркестър "Елит" и оперната певица Ценка Маркова - беквокал. Шлагерни парчета, много от които психиатърът писал сам, аплодира бурно публиката.

След промоцията на албума вече за никого в града не е тайна как се терапевтира сам психиатърът след тежкия работен ден. Просто грабва микрофона в къщи и с пълно гърло отприщва емоциите си. Нищо чудно да започне да предписва тази терапия и на пациентите си, вместо лекарства - хем приятна, хем полезна. Така ако не друго, поне ще им става леко на душите.

В стила на Оскарите новата попзвезда, която изгря на плевенския хоризонт, благодари на майка си, на учителката си от тийнейджърските години Дора Гложенска, на съпругата си, която е най-верният му фен, на приятелите си и на всички, които услужливо го окуражават да се рее из висините на славата. След това пък майка му - Стефка Духленска, бивша учителка по български и литература, грабна развълнувана микрофона и благодари на талантливото си чедо, поклони му се и пожела на всички майки да възпитат деца като нейното.

Обрал букетите и аплаузите на многобройната си публика, Иво си тръгна удовлетворен и зареден с вдъхновение за нови музикални изяви.